Истанбул Пролетен и Цветен [тема 36]

  • 59 568
  • 724
# 465
Значи имало е авария на автобуса и това е предизвикало катастрофата. Ние сме добре, това не се случи с нашия автобус, слава богу. Лалетата ги видяхме. Всичко беше чудно. Ще има трето ходене със сигурност.
Виж целия пост
# 466

Обещалите Не разказват нищо,само обещават,не сме на избори,моля!
 Grinning

Тука съм Simple Smile

Ще се опитам да ви разкажа как премина нашето пътуване до Истанбул. Първо искам да благодаря още веднъж на всички, пишещи в темата, чиито съвети и описания на пътувания и маршрути ми бяха много полезни при съставяне на нашия. Много ми бяха полезни и два сайта за транспорта, за да се ориентирам за маршрути, часове на тръгване и всичко около автобусите, най-вече за Азиатската част – сайта от подписа на bialk - www.buradanoraya.com , от който може да намериш нужните връзки и после гледах точните часове и маршрути в  http://www.yoltarifi.com/.

От София тръгнахме в 6 часа сутринта,пътувахме много леко, границата я минахме за половин час. Около 11.30 спряхме за час в Одрин – влязох отново в джамията Селимие, похапнахме и джигер тава (миналата година пробвах за пръв път и много ми хареса, тази явно не бях толкова гладна, та след супата от леща не ми се услади нещо). После се движихме доста добре и кроях планове за оставащите часове, но попаднахме в задръстване в Истанбул и последните 10 км ги изминахме за час и половина някъде. В Истанбул беше мокро, но при пристигането ни дъждът вече беше спрял, така че чакахме с нетърпение да се настаним в хотела и да тръгнем на разходка. За съжаление, беше мрачно и се отказахме от предварителната ни идея да отидем до Пиер Лоти. Вместо това се отправихме към метрото, слязохме на спирка Османбей и оттам разходка из Нишанташъ. От миналата година се опитвах да разбера какво точно е Нишанташъ, но все не ми беше напълно ясно, докато не ми попадна следното предложение за разходка из квартала
http://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g293974-i368-k4875711-Nisantasi_walks-Istanbul.html


Трябваше да отидем до българската църква първо, но се сетих за това, след като бяхме тръгнали вече по улица Румели. Така че това беше първото място, което остана за следващия път Simple Smile След това се разходихме по улиците от квартала, точно както е описано по-горе. Много ни хареса! Даже ММ, който не е голям фен на Истанбул, беше впечатлен от атмосферата. Красиви млади хора, красиви витрини. Имаше една с огромни шоколадови великденски яйца, зайци и разни други животинки. Все едно се намирах в Лондон или Флоренция... И тук вече времето не беше с нас. Колебаех се дали да тръгнем към Мачка, евентуално лифта и пеша до Таксим, или направо Таксим. Но заваля доста силно, така че се върнахме обратно към Османбей, там купихме хапване за в къщи, метрото и хотела. Към 8 часа си бяхме в стаята, аз се заех с плановете за следващия ден, който според прогнозите щеше да е пак много ветровит. Затова решихме да го посветим на музеите.

В петък сутринта рано на трамвайчето и към 9 без 10 бяхме пред касите на Топкапъ. Бяхме решили да си вземем 3-дневни карти, за да посетим отново Топкапъ и Света София, както и другите музеи, които влизат в картата и не сме посещавали. За наше съжаление, казаха, че всички 3дневни карти са изчерпани и никъде не предлагат. След минутка размисъл се отказахме да купуваме по-скъпата 5дневна карта, разходихме се малко, минахме край Света Ирина и се запътихме обратно към Археологическия музей. Там отново пробвахме, но нямаше карти, така че купихме билети и потънахме в миналото. Чудесен музей, много интересна експозиция, включваща три музея, всъщност. За съжаление, много зали бяха затворени за реставрация, вкл. и тази със саркофага на Александър (аз съм го виждала преди десетина години по време на служебно пътуване, но ми се щеше отново да разгледам всичко). Много приятен предиобед (около 3 часа бяхме там), препоръчвам го горещо на всички, които имат повече времe.

По пътя хвърляме поглед отгоре към Гюлхане и спонтанно решаваме след обяда да се върнем към парка. А обяда – Ортаклар. Само бяхме чели за ресторанта, дойде време да хапнем там. По пътя спряхме за кратка фотосесия пред камъка Милион ( и красивите лалета зад него). Намерихме ресторанта много лесно, минавайки през Хиподрума, покрай двореца на Ибрахим паша и вдясно по улица Peykhane (По пътя видяхме, че опашката за Синята джамия е огромна.) Пристигнахме малко след 13 часа и изненада – ресторантът беше затворен. Огледахме се, пълно с храна, на вратата бележка на турски – усетихме се, че беше затворено заради петъчната молитва. Решихме да се поразходим и да изчакаме – малко по-нагоре по улицата имаше супермаркет от веригата BIM, за които bialk спомена – на него също имаше бележка, че ще отвори в 14 часа. Върнахме се към 14 без 10 и ресторантът беше препълнен – имаше само една свободна маса на втория етаж. Яденето беше много вкусно и на добра цена. Направи ми впечатление, че на 3 от масите имаше местни хора и всичките хапваха лахмаджун, а в менюто го нямаше като предложение, но тъй като вече бяхме поръчали основно, не питах сервитьора.

След това се върнахме към Хиподрума, разгледахме шарените къщички (благодаря на Таня за подробното обяснение преди няколко месеца в темата) и слязохме надолу към малката Света София (църквата "Св.св. Сергий и Вакх"). За пръв път бяхме там и много ни хареса – има страхотна атмосфера, непрекъснато влизат туристи, но все пак е много по-спокойно, отколкото на други места. Според мене нямаше местни в джамията, всички посетители бяха туристи, дошли да видят една от най-старите църкви в Константинопол. На втория етаж имаше доста мъже, макар че от коментарите тука останах с впечатлението, че това не е прието.
Оттам нагоре по баира, съвсем случайно попаднахме на Араста базар, разходихме се, опитахме се да влезем в Синята джамия – опашката беше все така голяма и се насочихме към Света София. По пътя минахме край Хюрем Султан Хамам, пак потърсихме Джаферага Медресе, този път успешно (миналата година минавахме два пъти по тази уличка и не успяхме да открием входа). Кратка почивка за кафе на слънчице (и завет) и разглеждане на медресето. Мисля, че в една от стаичките имаше занимания по ебру. Но лаленцата ни чакаха и с нови сили се насочихме към Гюлхане (през Соукчешме). Само вятъра да беше поне малко по-слаб...Но с качулка или не – удоволствието беше голямо.

Доста се забавихме в парка, а искахме да посетим музея Пера (в петък е безплатен от 18-22 часа). Не знам дали не сгрешихме, но вместо да се върнем обратно до трамвая, решихме да вървим пеша покрай брега до Еминьоньо, през моста Галата до началната спирка на Тунела. Минахме покрай красивата сграда, която скоро обсъждахме във форума (Sepetçiler Kasrı), поспряхме да похапнем кестени и малко снимки и на фуникуляра. Музеят Пера е частен музей, в който много често има гостуващи специални експозиции. В момента двата най-горни етажа бяха посветени на работите на Alberto Giacometti. Имаше експозиция, мисля, че беше временна, но не съм сигурна напълно, посветена на лечебните методи във Византия, много ми хареса и експозицията, и филмчето, което показваха за храмовете и лечебните извори на Константинопол. От постоянните –мерки и теглилки в Анадола, кафето и кафепиенето като начин на социално общуване.
След музея хапнахме в едно заведение, което препоръчват много в трипадвайзор - EhliTat Lokantasi, намира се в пресечка на Истиклял ( Balo Sok. 21). На самообслужване е, предлага супи, готвени ястия, кебапи, десерти, всичко на ниски цени, но много вкуснo. Не съм снимала цените (които са на фасадата на заведението), но мисля, че супите бяха 2 лири, готвените с месо към 6-7, десертите - 3.25. За две ястия с месо, пилаф, два десерта платихме 23 лири. Хлябът е безплатен. Опашката е непрекъсната, през цялото време имаше към 5-6 човека, но обслужват много бързо, работят денонощно, както разбрах от интернет.
Ако имахме сили, можеше и пеша надолу до трамвая, но нашите ни стигнаха само до спирката на метрото (Sishane) и в 9 си бяхме в хотела.

Виж целия пост
# 467
Трети ден:
Този ден беше посветен на Азия. Първоначалната идея беше Юскудар-Бейлербей-Чамлъджа-Кючуксу (+Учителския хотел)-Отаатепе-Емирган-(хотела или Ортакьой, зависи от времето). Но фирмата ни предложи посещение на Емирган в неделя сутринта, така че след Отаатепе решихме да се върнем обратно на Юскудар.

От хотела тръгнахме към 8.30, пеша до Йеникапъ, Мармарай и рано-рано (за нас) бяхме пред джамията, оглеждайки се за автобуси. Тъй като знаех, че много автобуси пътуват за Бейлербей, просто се поразходихме, видяхме кой е готов за тръгване и се качихме. За съжаление, нямаше табло в автобуса и малко се притеснихме. Но втората дама, която попитахме, говореше английски и ни помогна да слезем на правилната спирка. На паркинга имаше български автобус, така и не разбрах коя фирма води групи до този дворец. Ние решихме да влезем само в градината, която е наистина много красива, и да разгледаме двореца отвън. Гледката на красивия дворец, намиращ се под моста над Босфора, е наистина впечатляваща. Докато аз снимах от всички ъгли, ММ изпи сутрешното си кафе в градината. През това време мина една група от местни ученици и няколко самостоятелни туриста. Много спокойна и приятна сутрин. Направи ми впечатление, че няколко двойки закусват вътре в кафенето (явно местните в момента са обзети от някакво желание да закусват семейно в заведения в събота и неделя, тъй като почти навсякъде има табели, че предлагат закуска, а и прибирането ни от Емирган в неделя към 11 часа траеше часове именно заради това).
От Бейлербей с авт. 15C продължаваме към Чамлъджа. С този автобус се спира на F.MAH.YENİ CAMİ (съседна на Kural), има изкачване, но не много голямо. За хълма е разказвано толкова много, че едва ли мога да добавя нещо много по-различно. Страхотна гледка, приятна разходка, лаленца, чудесно хапване на много добри цени (гьозлеме – 2.50, кафе+салеп – 6 лири). Имаше и ресторант, пак на общината, предполагам, пак с невисоки цени, не сме влизали там. Красиви булки, дошли за фотосесия, възрастни хора, четящи вестника си, семейства с деца и много групи с туристи, разбира се.
Оттук трябваше да вземем автобус 14R до Кючуксу. Според разписанието трябваше да се слезем до спирки KISIKLI или ÇAMLICA İÖOKULU. Но на излизане, реших да попитам мъжа на бариерата коя е по-близо и въобще накъде да вървим. Английският му беше добър, разприказвахме се, посочи ми той и накрая, понеже аз все се чудех накъде да тръгна, той попита закъде сме. Като му казах Кючуксу, той каза – а, за там слизате направо надолу за спирката. Чудехме се ние, но по неговия съвет – 5 мин направо надолу от изхода и попаднахме на спирка, която я нямаше в разписанието от интернет. Пак питахме една девойка дали нашият рейс спира там – да, спира, само дето чакахме на неправилната страна. Изтичахме от другата страна на улица, автобусът дойде веднага и така до последната спирка -  KÜÇÜKSU KASRI. Оглеждам се аз за мостчето, но ние сме точно пред двореца. После разгледах – оказа се, че другите автобуси спират на спирка KÜÇÜKSU, а този единствено продължава до двореца (всъщност спирката е межди двореца и Sabancı Öğretmen Evi). Понеже вече беше 13.30, решихме първо да обядваме. Усещането да хапваш на фона на Румели Хисар е страхотно, предлагаха сандвичи, кумпири, кебап и гьозлеме (само събота и неделя). Цените бяха доста по-високи от тези в Чамлъджа. Тук е важно да кажа, че е добре поне малко да говориш (или да се опитваш) турски. Казваме ние малки кебапи, макар че ни се усмихват, таксуват ни големи. Още веднъж, мястото е наистина чудесно, но може би трябваше да обядваме на Чамлъджа, а тука да си пием само кафето или да похапнем десерта (който между впрочем беше много вкусен).
След това поредната фотосесия, макар че вятърът продължаваше да е леден. Дворецът ни хареса, даже почнах да съжалявам защо не влязохме и в Бейлербей, но живот и здраве, следващия път.
Оттук пеша до спирка KÜÇÜKSU с идеята да продължим до Отаатепе (авт. 14М, 15М). Но докато се разхождахме, сменихме плановете и решихме да се върнем до Юскудар, така че да имаме време за кафенетата с шарените възглавници и в 17.40 да се качим на ферито за Пиер Лоти. Докато извадя листовете, за да видя на кой автобус да се качим, два ни задминаха. Затова реших да вдигнем ръка и да питаме. Още първият беше за Юскудар, така че този път по крайбрежния път се прибрахме до пристанището.
Влязох в Şemsipaşa Cami – малка, много светла и красива. Оттук до кафенетата. Колко пъти съм ги гледала на снимки, сега вече и наживо. Само вятърът да не беше толкова силен. Снимки на фона на Девичата кула, макар че слънцето не беше с нас. Но пак са станали хубави. Обратно до пристанището, малко време за почивка на краката и тук идва единственият провал в плановете. Чакаме за ферито, в чакалнята си пише изход за Златния рог, идва ферибот, ние се качваме, в момента, в който сядам, виждам, че идва втори, слизаме веднага, но нашият вече тръгва. Оказа се, че сме се качили на ферибота за Еминьоньо. Мъчно ми стана, защото щяхме да пропуснем залеза, който толкова пъти съм гледала на камерите. Явно трябва да се слуша какво говорят по високоговорителите, но е само на турски, а и така съвпаднаха часовете (в 17.35 се качихме на ферибота)... На Еминьоньо се опитахме да потърсим веднага откъде тръгва за Еюп, спомням си, че казвахте, че там е по-трудно да се намери, но понеже не ни влизаше в плановете, не го запомних. Обикаляхме, като стигнахме паркинга, се отказахме ( а е трябвало да продължим, оказа се, че го имах даже разпечатано в раницата, ама тичайки, нямаше как да го намеря). Отидохме на автобус 99, огромна опашка, дамата пред нас веднага ни заговори на английски, обясни ни, че заради трафика, местните няма да се качат, ако няма места за сядане, така че може да успеем още на първия автобус, но като се замислихме и ние за трафика, отказахме се.
Решихме да се върнем в Лалели и да се поразходим наоколо. През подлеза до трамвая (доста неприятно преживяване в този час пик след чудесната разходка в Азиатската част), слязохме на Лалели, оттам до Шехзаде джамията (не бяхме влизали досега), Аквадукта и Vefa Bozacisi (благодаря на Du, предната вечер прочетох нейния разказ). И ние малко се пообъркахме, докато я намерим, но бозата беше разкошна. Решихме да си вземем нещо за вкъщи, но прибирайки се, видяхме ресторант Гюлен, за който преди няколко дни пак се писа в темата. Нямаше как да не спрем, яденето беше вкусно, порциите големи, но е място, което може да посетиш, ако ти е на път. Аз чак като поръчахме, видях как местните отиват до витрината и избират, явно имаше готвени ястия, които не са в менюто, но ще ми трябва още доста опит, докато свикна с това Simple Smile

Четвърти ден:
Сутринта в 8.30 тръгнахме от хотела за Емирган, в 9.10 бяхме в горната му част. Въпреки че миналата година бяхме пак през април, не мога да се нарадвам на лаленцата – неземна красота. Докато видиш всички цветни фигури, докато снимаш - времето си препуска. Мислех в 11 часа да се качим на ферибота до Арнавуткьой, но като стигнахме до пианото, се усетих, че не сме видяли реката. Явно слизайки към езерото, сме поели в друга посока. Ориентирахме се къде трябва да е, пак нагоре, снимки на реката, мостчето и бяхме на изхода в 11.30, за да видим, че задръстването е огромно. Никой не се движеше и в двете посоки. Повървяхме една спирка пеша, дойде автобуса, качихме се и тръгнахме бавно-бавно. Не слязохме на Арнавуткьой, но толкова бавно се придвижвахме, че успяхме да разгледаме къщичките покрай канала. След около час слязохме на Ортакьой, разходихме се из уличките, после към джамията.
Оттук пеша до Бешикташ – след Чираган задръстването вече не беше толкова голямо, но не си струваше за две спирки да се качваме. По тротоара към Ортакьой вървяха стотици хора – туристи, местни. С ферибота до Кадъкьой, като първата цел беше обяд в Ciya Sofrasi. Имахме повод този ден и исках да го отбележим с вкусен обяд. За този ресторант предполагам, че повечето сте чували. В статия на Guardian е избран за топ1 на най-добрите lokantas (местата, където местните хапват) на Истанбул. (Аз си  бях набелязала още 2-3, но нямахме път към в тях в подходящо време за обяд). Ciya предлага ястия от различни райони на Турция, уникални рецепти, които не се срещат другаде. Ние се колебахме какво да изберем, затова след разговор с един много мил мъж (може би управител?), решихме да опитаме различни ястия – подготвиха ни плато от постните ястия и по половин порция от две местни ястия. Наистина всичко беше много вкусно, малко по-скъпо от това, което досега бяхме плащали, но в никакъв случай не толкова, колкото разказваше една съфорумка преди месец някъде (за основните, два десерта, айран и бира, платихме 90 лири). А десертите им са наистина уникални – тиква, домати, маслини, патладжан. Пробвахме маслините и патладжана, бяха чудесни. Мисля, че ги обработват така, както тиквата за рачел.
След обяда разходка из рибния пазар – много интересно преживяване, автобус 16Д (след доста чакане заради задръстване) и любимия ми парк Гьозтепе. Поредната порция красиви лалета, последно за тази година....
С ферибота до Кабаташ, за да може да седнем в трамвая, че не ни се щеше да повтаряме вчерашното преживяване на Еминьоньо. Слязохме на СултанАхмед за последна разходка, опитахме се пак да влезем в Синята джамия, пак без успех. Оказа се, че надвечер е отворена само от 17.30 до 18.30. Аз бях останала с впечатлението, че може вечер късно да се посети, но явно вече не е така. Пускаха всички местни, макар че явно си бяха туристи, но на нас ни казаха на английски – утре в 8.30.
Отново на трамвая, слязохме на Аксарай, за да купим нещо за вечеря и към хотела.
На другия ден тръгнахме в 10 часа, което донякъде не ми хареса, тъй като избрах Караджъ заради късното тръгване. От друга страна, минахме лесно границата и в 19 часа бяхме в София. 

Май отделих повече място за по-битовите неща, но преди пътуване всеки чете за забележителностите, които ще посети, и обикновено изникват разни въпроси, на които не винаги откриваш отговора в справочниците. Форумите в такъв случай са незаменими.
Виж целия пост
# 468



Виж целия пост
# 469
 Hug  love001Лаленце,браво,чудесни дни и преживявания!
Чия го споменава и Бурдейн,и в друго филмче пак съм го виждала.
Кабак татлъсъто -тиквата с каймак ли ви я сервираха?
За 14 R и аз съм писала,правилно си се ориентирала,може
би си пропуснала да прочетеш че спира точно до Кючуксу,
ние като бяхме на Учителското гледаме -той паркирал отпред! Crazy
 smile3521 smile3521 за Археологическия музей,първият
ми самосотоятелно посетен обект при първото ми ходене в Истанбул!
И ние 3 часа откарахме там,незабравими!
Виж целия пост
# 470
Лаленце благодаря за разказа ,копнах го от до доста обекти ни съвпадат, може да ми е от помощ там Simple Smile

Редемче да КПА е Simple Smile
Виж целия пост
# 471
Hug  love001Лаленце,браво,чудесни дни и преживявания!
Чия го споменава и Бурдейн,и в друго филмче пак съм го виждала.
Кабак татлъсъто -тиквата с каймак ли ви я сервираха?
За 14 Rи аз съм писала,правилно си се ориентирала,може
би си пропуснала да прочетеш че спира точно до Кючуксу,
ние като бяхме на Учителското гледаме -той паркирал отпред! Crazy
 smile3521 smile3521 за Археологическия музей,първият
ми самосотоятелно посетен обект при първото ми ходене в Истанбул!
И ние 3 часа откарахме там,незабравими!

redemi , ние точно тиквата не пробвахме, реших, че ще е като рачела на майка ми. Опитахме маслините и патладжана, сервираха ги с орехи и мед (лек крем?), сега съжалявам, че не си поръчахме пак смесен десерт от всичко. Наистина беше вкусно и си струва поне веднъж да се опита.

За 14R, пропуснала съм явно, но тъй като търсих транспорт от Чамлъджа, това беше единствената опция. Иначе доста време се чудих какво ми дава сайта за транспорта, хем спират и други рейсове на Кючуксу, хем като дам KÜÇÜKSU KASRI, пълно мълчание.

П.С. Сега погледнах снимки в трипадвайзор - имаше една от миналата година на десерта от маслини с голяма бяла топка по средата - това дали е каймака, за който говориш?
Виж целия пост
# 472
 CrazyАз торта от боб съм яла и
Тавук гююсуту _от солени неща десерт,ама за маслинки и патладжанче сега ме запали одма!
Да,каймака е това,чок Калории!
Виж целия пост
# 473
Лаленце благодаря за разказа ,копнах го от до доста обекти ни съвпадат, може да ми е от помощ там Simple Smile

Редемче да КПА е Simple Smile

Много ще се радвам, ако и аз мога да помогна, тъй като страшно много съм научила от тази тема Simple Smile

Ако пътувате през април и може така да подредите програмата си, че да използвате автобуса до/от Емирган от спирката на метрото, ще си спестите доста време от стоене в задръстване, особено в събота и неделя предиобед, когато хиляди коли са тръгнали към крайбрежните заведения. Такива странни маневри и паркирания видях, докато стояхме в автобуса.
Ние отидохме много бързо с автобуса от фирмата (по магистралата от Одрин, покрай стадиона на Галатасарай - дано не бъркам), така че решихме на връщане да рискуваме и да отидем до Ортакьой, после към Кадъкьой.
Виж целия пост
# 474
Цитат
Бейлербей .... На паркинга имаше български автобус, така и не разбрах коя фирма води групи до този дворец.

Лаленце, и аз така си помислих преди 2-3 години. Обаче истината е, че не ги водят в двореца, а да стъпят в Азия. Там изглежда има и корабчета за разходка по Босфора на по-ниска цена. Съчетават разходката с корабче и разходката в Азия.  Laughing Мисля, че Караджъ турс го правят, но може и други да са се прехвърлили там след като ги изгониха от Йедитепе. Май не обичат да водят на Чамладжъ, защото нямат далавера или им е скъп паркинга.  Wink

Благодаря за хубавия разказ! Мислено посетих местата заедно с теб!  Hug
Виж целия пост
# 475
Здравейте, момичета + Бялк  bouquet
След дълго боледуване отново съм с вас. Много съм пропуснала, но няма да се връщам.
Разказът на Лаленце е чудесен и пак ще го прочета, сега заради инфото.     bouquet

Сега докато се възстановявам ще си кроя плановете, но вече за следващата пролет Simple Smile
Виж целия пост
# 476
Разказът на Лаленце е чудесен и пак ще го прочета, сега заради инфото.     bouquet

Страхотен е наистина! Благодаря, че го сподели тук!
Виж целия пост
# 477
Привет!
Завърнахме се от нашата разходка в Истанбул!

Бяхме там за втори път. Уникален град!  Peace Ходили сме тук-там, но по очарование за мен този град бие всички европейски столици!

Видяхме лалетата в Емиргян. Пътувахме до там с кобарче. Този начин на придвижване ни отне около 40 минути. Тръгва се от пристанището до Долма бахче.
Просто е неревоятно какво озеленяване имат тия хора. Не може да се опише с думи. Страхотна красота!

Посетихме и аквариума Тюркуазу. Наистина много по-добре е направен от барселонския, който е един от големите. Въпреки, че като видове сякаш не беше чак толкова голямо разнообпазието. Имам подозрения, че пропуснахме част от маршрута.  newsm78 Но вътре е страхотно декориран с изкуствени скали и т.н.

Молът Форум само ни загуби времето и ни измори с огромните си пространства. Има много магазини, но за нас шопингът не е приоритет. Въпреки ,че много ми хареса магазинът на Уайкики, понеже съм им фен.  Embarassed

Ние не отсядаме в хотел, а  в апартамент под наем. В случая бяхме в една от пресечките на Истиклял. Леле, няма такава лудница като тая улица. Страхотия! През цялото време се притеснявах да не си изгубя детето в тълпата. И все пак тълпата не беше чак толкова ужасяваща както тази на Пазара на подправките, който имахме неблагоразумието да посетим в събота.  Crazy Мен ме хваща клаустрофобия и други фобии в подобни тълпи.  Crazy Crazy

Горещо искам да препоръчам един ресторант по Истиклял. Чист, с модерно обзавеждане, чудесно обслужване и най-важното - много вкусна кухня. Видях, че го има в трипадвайзора, затова пускам линк :

http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g293974-d3296178-Re … eri-Istanbul.html

Ние го посетихме два пъти, тъй като не искахме да рискуваме. Единия път се натресохме на ужасно ресторантче и ни беше срам да си тръгнем без да ядем там. Някакви манджи, сготвени незнайно кога.  Sick

Ползвахме доста градския транспорт, въпреки че бяхме с личния си автомобил. Добре обяснено е всичко по картите.  Peace

Баклава препоръчвам да се пазари от Каркуарели / разбира се, зависи от кое ГКПП минавате/. Цената й беше 28 лири, а в Истанбул по 50 и дори 100. може да има някъде и по-евтина, но ние не видяхме такова място.
Виж целия пост
# 478
Посетихме и аквариума Тюркуазу. Наистина много по-добре е направен от барселонския, който е един от големите. Въпреки, че като видове сякаш не беше чак толкова голямо разнообпазието. Имам подозрения, че пропуснахме част от маршрута.  newsm78 Но вътре е страхотно декориран с изкуствени скали и т.н.

Нищо не сте пропуснали. Просто аквариум Тurkoazoo/ Sea Life (новото му име)  е малък. Истанбул Акваруим в квартал Флоря е този, който препоръчваме и сравняваме с барселонския.  Grinning

Радвам се, че сте изкарали добре! И благодаря за разказа!  Hug
Виж целия пост
# 479
Аааа, не съм разбрала значи за аквариумите.

Обаче декорите вътре ми харесаха. В Барселона няма такива.
Другия път ще отидем на Флория!  Mr. Green

Друго, което ми направи впечатление - този път жените със забрадки и бурки ми се сториха повече от преди.  Rolling Eyes

А котките - учудвам се как се грижат за тях. Навсякъде къщички, хранилки. Дори по витрините на магазините се излежаваха. Което е похвално - такова отношение към животните, не като нас....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия