Истанбул Пролетен и Цветен [тема 36]

1-ден След закуско-обяд и сладки приказки с родата на Б. тръгнахме към Бакъркьой към 12, както споменах в предният си пост час и нещо търсихме място за паркиране в близост до пританището. 20 минути след като се качихме на ферибота слязохме в Кадъкьой. Тръгнахме нагоре до Söğütlü Çeşme като по тротоарите едвам се вървеше, имаше много хора, които вървяха адски бавно и се спираха постоянно пред магазините (все пак беше събота и местните си се разхождаха). Имаше малко туристи или поне не се различаваха в отромната маса мастни. Общо взето изкачването по булеварда изобщо не ми се понрави и в един момент пропнах с крак и казах на Б. "Не знам на къде ме водиш, но тук изобщо не ми харесва и искам да се махаме" той ми се засмя и каза "Хайде още малко". След няколко минути бяхме пред бика и бях меко казано разочарована. Не, че очаквах нещо от една статуя на бик, но беше малка, невзрачна и изобщо не я бях забелязала докато буквано не се изравих през нея, защото бикът беше накачорен целия от малки и не чак толкова деца.
От там завихме надясно по Gen. Asım Gündüz, за която Б. каза, че преди години е била азиатският Истиклял, но вече Баъдат е ивзел тази функция. По  Gen. Asım Gündüz се движи и T3. Приятна уличка с много магазини, кафенца и места за хапване. До към средата на булеварда имаше доста народ, който колкото по-надолу вървяхме толкова повече намаляваше. Седнахме да почихмен и да пием нещо по нещо студено на едно страхотно място. Казва се Cafe Coupe и е тип пъб. Определеихме го като музея на бирата (по-късно разбрахме, че действително е нещо такова). Имаше мноооого видове бири, страхотни коктейли (аз заложих на тях) и до колкото видях по съседните маси доста добра храна. Персоналът беше много любезен и бяхме заобиколени само от млади, усмихнати и леко "арт" хора. Общо взето от това място се събуди любовта ми към тази част на Истанбул. От тук надолу не срещнаме забрадени жени, беше пълно със щастиви и готини хора ( не само младежи) и изобщо атмосферата е много различна от всякъде където сме били. Спуснахме се надолу по булеварда и лека по-лека се озовохма в голямата ми любов Мода.
Първото нещо, което ми направи силно впечетление беше докато Б. си купуваше симит беше ето тази статуя. Казва се "Пекар търсещ Беркин" направена в памет на момчета, което пострада и по-късно загина след травми преченени по време на протестите в Гези парк. Детето било излязло, за да купи хляб... много силна и добра статуя, която ме развулна искрено.
От тук започнаха магазините за домашни любимци.. оказа се, че в тази част на града животните са на изключителна почит и гладни и слаби котки и кучета не видяхме. Тук прави впечетление на многото хора с кучета, които по-принцип не са много честа гледка в града. На много места видяхме струпани клетки за котки без вратички, покрити с одиела и наредени една до друга, като пред тях имаше много купички пълни с храна и вода. Пред всяко заведение лежеше по едно добре охранено спящо куче, а в някой имаше табели посочващи в тук кучетата са добре дошли. Из квартала има много дребни, но създаващи страхотна атмосфера неща, като боядисаните в различни цветове колчета, окачениет по дърветата фенери, малките кокетни кафенета и ресторанти, страхотните графити по сградите. Изобщо квартал с атмосфера. Тъй като прекарахме доста време разхождайки се из квартала, забелязахме, че отклонявайки се с една пряка от главната улица, която кипеше от живот, се озовавахме в тихи и спокойни тесни улички, където колата е рядкост, а на прозорците масово бяха наедени саксийки с най-различни цветя. Дори по улиците, където сградите бяха доста стари всичко беше чисто и спретнато.
Отдохме до къщата на Баръш Манчо, на който бях чувала няколко песни и дори не знаех, че е починал. Бил е добър човек, обичан от всички и е имал предаване за деца. Днес къщата му е превърната в музей, който за съжаление не работеше.
Точно срещу къщата му има малка църква с име "Вси Светии", но за жалост не работише и не можахме да я разгледаме.
След няколко часа разходки из това красиво място се отправихе по крайбрежната алея към пристанището. Беше много красив залез на фона на Света София и Топ Капъ, които бяха отсреща. През ноща заспах с усмивка на лицето.

2 ден За недлната сутрин бяхме запланували да излезем извън града, но тази органицазия отпадна. Решихме със семейството на Б. да отидем някъде да закусим заедно и така се озовах на едно много красиво място. Тук многократно са споменавани, така наречените общински заведения -  SOSYAL TESİSLERİ. Ние се отправихме към това в Кючукчекмедже и беше прекрасно... никога не съм предполагала, че в Истанбул освен на прекрасните морски гледки мога да се наслаждавам и на такава към езеро. Заведението е ситуирано на брега на езерото в красив парк. Страхотна гледка, вкусна и евтина храна. Разходихме и покрай езерото и беше много красиво. След обед отидохме на разхода край Мраморно море в Йешилкьой, хапнахме гьозлеме и после сладолед в Мадо и денят свърши неусетно.

3 ден Днешният ден беше предназначен за пазаруване. С T1 отидохме в Султан Ахмед проверих дали снимат КПА пред кадастъра, но ударих на камък. Налюбувахме се на страхотният цветен килим пред Света София и отидохме да видим дали има още лалета в Гюлхане. Разбра се те бяха там и ни чакаха, наснимахме се, порадвахме се на огромните папагали в дърцетата и тръгнахме към Таксим. На Еминьоню хапнахме балък екмек, от там през Галата и с фуникуляра до Истиклял. Б. имаше малко работа в един от музикалните магазини, помотахме се по музикалните училички и тръгнахме по Истиклял да издирваме заведение предлагащо бира. Така за пореден път изкарахме супер късмет и открихме поредното супер местенце TAG Cafe & Bistro.
Като видях вкусутиите, които сервираха на съседната маса много съжалих за балък екмека, който беше бълен с кости и така или иначе не можах да му се насладя. Поседяхме час и нещо и пак се гмърнахме в тълпата на Истиклял. Отидохме на площада на Републиката, хапнахме в Хафъз Мустафа и с метрото до Нишанташъ. Красиво и интересно място, пълно с доста добре изглеждащи жени. Подзяпахме по лъскавите витрини разходихме се добре и пак на метрото и обратно на Истиклял. Донапълних торбите с намалени дрехи и яваш яваш се спуснахме към Каракьой, за да хванем T1, но тъй като имахме още около час да се помотаме, пак седнахме на Мадо да събера аз малко сили, че с цялото ходене и с всички измерени дрехи нямах грам сили.
С Т1 отидохме до Zeytinburnu, слязохме на едноименната спирка и се отправихме към парка отсреща където вечеряхме със семейството на Б. и се прибраме скапани.

На четвъртия ден беше време за прибиране и имахме план да посетим джамията Санджаклар на връщане към България, но нещо не уцелихме от къде да слезем от магстралата, но я видяхме и си обещахме да я посетим следващият път.