Яли ли сте бой като деца

  • 50 961
  • 782
# 540
Това съм го преживявала лично - да те наобиколят по-големи от махалата, да те бият и да се хилят, докато ти ревеш. Само мобилни телефони дето нямаше тогава. Не помня кои точно бяха, един съсед Николай, 2-3 години по-голям, го игра нещо като тартор и ме удряше с един зелен пластмасов маркуч. И друг път са ме гонили и били, не само мен, по-големи момчета от квартала, много пъти съм се мятала по входове и рейсове, бягайки от тях, но тогава беше такъв като описания групов организиран бой за кеф. Ако мое дете участва в такова "забавление", било като бияч, или като бит, не знам какво ще направя, честно, но определено и в двата случая ще ми се иска да направя нещо сериозно. Може и бой... а, пардон, то не е нормално да биеш биячи. Wink Даже не знам кое е по-притеснително от гледна точка на родител, детето ти да се откроява като привлекателна боксова круша, или да причинява нарочно болка на други. Май второто.

И в групов тормоз на друго дете съм участвала от страната на групата, но не бой, само подигравки. Кое мотивира такава група, не мога да обясня сега, колкото и да се мъча. Вероятно увлича някак, чувстваш се голямата работа ли, превъзходство някакво уж, не знам.
Виж целия пост
# 541
Подценявате психическия тормоз вероятно щото си ви е женско оръжие и го мислите за нищо работа. Почти не съм ял бой като дете, но всеки път когато се е случвало си е било абсолютно заслужено. Обаче разговорите, ах, разговорите които са водили с мен когато не са ме били - ужасни за изтърпяване. Много отчетливо помня как се прибирам вкъщи след като съм направил колосална беля и знам какво ще следва - разговори. И всеки път казвам - моля ви, набийте ме ама мълчете! Аз си знам гафа, не е нужно да ми кажете още 50 пъти какво съм сбъркал.

Що разговори съм изслушал, файда никва. Даже не ги чувах, щото ги знаех наизуст. И след тва си правих пак квото си знам. Така че без да е подплатено с шамари и в по-тежките случаи ритници, нищо не ми влизаше в дървената кратуна.
На въпроса с груповия бой, моите добре знаят, че боя не е нещо хубаво и се надявам да не правят такива неща. Ако все пак се стигне до там, не знам какво бих направил. Дали да ги смеля или друг тип наказание, ще го мисля на момента.
Виж целия пост
# 542
Що разговори съм изслушал, файда никва.
Няма файда, защото разговорите не са монолози за слушане. Разговорите са за говорене и от двете страни.
Виж целия пост
# 543
Аз да попитам - помните ли онзи клип от януари, в който 10 деца се бяха събрал в кръг и се изреждаха едно по едно да бият момчето в средата? Та да питам, ако видите, че на този клип е и вашето дете, което също минава по реда си да бие и да тормози, ще го ошамарите ли или ще минете само с разговор на тема "това маме не е правилно, защото....."

Чисто информативно питам за протокола, тъй като случайно разбрах, че момчето е било бито точно на Коледа в продължение на 1 час. Та, ако вашето дете е един от агресорите, вие как ще постъпите?
Аз дъщеря ми никога не съм я била. Но ако направи нещо подобно ще я спукам от бой.

Моят син е кротък, не е агресивен и никога през живота си не се е бил. Веднъж само, за да се защити без да иска удари едно дете. Не обича да се бие и от малък повтаря, че е пацифист. И въпреки това си наложих да изгледам клипа докрай, за да проверя дали случайно няма и той да цъфне на него. Все пак си имам едно на ум, че на тази възраст никога не се знае дали няма да прищрака нещо. Вярваш или не, но през цялото време, докато го гледах, си мислех същото - ако го видя на клипа, ще го спукам от бой. Едвам издържах до края. След това вдигнах кръвното и три дни не можах да го сваля (а съм с 2 сърдечни операции - ММ в чудо се видя с мен). Не можех да си представя, че дете може да изпитва удоволствие от това да гледа как друго човешко същество страда и плаче.
Виж целия пост
# 544
Децата могат да бъдат много жестоки. Израснала съм до детска градина и съм ги наблюдавала как се държат - като нарочат някое за различно и започват да го тормозят по всякакъв начин. Не всички се включват, но и не реагират на ставащото. Много фрапантно беше с едно негърче.
Виж целия пост
# 545
Че децата могат да бъдат жестоки, никак няма да споря, но не стигат "висотата" на възрастни, които бият деца.
А да "лекуваш" насилието с насилие е все едно да обясняваш колко са вредни цигарите, докато пушиш – пълно лицемерие.
Виж целия пост
# 546
Е, па да, как - всеки шамар от възрастен е по-жесток от организиран, продължителен групов бой с надсмиване над бития.

Допълнение. Ако насилие се лекуваше с мирни обяснения и взаимно изслушване, и полицията например щеше да действа само така. Wink
При възпитанието пък има друго - да се усети лично какво си причинил.
Виж целия пост
# 547
А, един дол дренки са.
Виж целия пост
# 548
Аз като бях малка си ме поступваха. Беля - бой, пиша с лявата ръка - бой, счупя нещо - караница и бой.
Със сигурност не са ми от любимите спомени и си мисля, че има по-далновиден начин да се справиш с инатите и белите на детето си.
Виж целия пост
# 549

Магдалена и какво се случи с този Николай и другите.
Виж целия пост
# 550
Нищо особено не се случи. Simple Smile
Виж целия пост
# 551
Не помня да съм яла бой. За цялото си детство, може би два шамара за лъжа.
Децата си не съм била. Голямото е на почти 18, малкото на 6. Даже не мога да си представя да бия дете, ако трябва да съм точна. Едно, че нищо възпитателно не намирам в това, второ, че за мен си е насилие.
Има 101 начина да знаят, че има правила и боя не е след тези начини.
Виж целия пост
# 552
Мен ме пребиваха за нищо, но моята история не може да служи като представителна извадка.
Колкото до ревовете и писъците.......трябва да чуеш дъщеря ми как се дереше като по-малка докато я къпех, решех косата, мажех афти или режех нокти.
Виж целия пост
# 553
Никога! Бях послушно дете, не бях палава. Не съм правила провокации. Но това не пречи на баща ми до миналата година, когато прекратих с него контакти, да налита да ме бие.
Виж целия пост
# 554
Бой не съм яла като дете. Майка ми имаше ужасен график на работа, който обаче ѝ съсипа нервната система и доста често крещеше и за дребни неща. То стигаше. Пък аз си отивах в стаята да чета, за да не вдигам шум и да може да се наспи. В редките случаи когато ме е наказвала за нещо, с това да не гледам детско в събота ( голяма драма беше по онова време), аз пък се инатях и не ядях, на пук. После пораснах, разбирай след 12 годишна.
Децата си съм пляскала броени пъти по дупетата като малки, за неща които са направили, застрашаващи живота им. Хич не е гот да хванеш 2 годишно надвесено над 11 етаж да гледа количките долу. В шока си, първо отупваш дупето. Големият ми син беше много трудно дете пък, с други изпълнения. Но като цяло съм подхождала с разговори, наказание. Големият ревеше като магаре, да го чуе квартала, ей тъй щото не е неговото. Сигурно хората са си мислили, че го спуквам от бой.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия