Познай коя е книгата - 16

— Нека те улесня. Нали знаеш малките стикери с формата на сърце и лозунга на тях: „Обичам любимото си същество достатъчно, за да го ваксинирам срещу грип“? Тези, които слагаме по табелите с обяви на аптеките от веригите „Уолгрийн“, „Райт Ейд“ и „Дуейн Рийд“ през есента, когато настъпи сезонът на грипа? Точно от това имаме нужда. Нещо, което да накара майките да се почувстват виновни, че не купуват противогрипна ваксина за децата, бащите, своите майки и така нататък. Както и извън сезона, за да можем да реализираме… колко допълнителен приход? — Медсън погледна към безименното мекотело от счетоводството, което Съливан бе довел със себе си.

Мекотелото имаше вид сякаш се дави със стрида.

— Един милиард и двеста милиона, ако организираме национална кампания.

— Точно за това водим този разговор — обясни Медсън. — Ще организираш това и ще стартираш през май. Така ще можеш сериозно да вдигнеш продажбите през второто тримесечие. Всички тези доставки на ваксина за аптеки, лекарски кабинети, клиники и болници вдигат оборота. С двайсет до двайсет и пет цента на акция — огромни пари.

Стайлс, финансовият директор, повдигна вежда, когато Медсън каза „двайсет до двайсет и пет цента на акция“, но не каза нищо.

Съливан гледаше Медсън с празен поглед, сякаш нямаше представа за какво говори.

... в момента ръководиш най-големия бизнес с ваксини в сектора. Трябва да промениш напълно мисленето си. Това, което продаваш, не е много по-различно от шиткането на дезодоранти или шоколадови блокчета. Ако е дезодорант, трябва да накараш хората да се страхуват от своята смрад. При блокчето шоколад трябва да ги накараш да си мислят, че лошият човек може да се промени, след като си хапне шоколадче.

— Но ние продаваме здраве. Превенция на болести.

— Точно така. Ами продавай го. Ако трябва, хвани ги за гушите. Използвай страх, морална принуда — всичко каквото трябва. Например: „Искаш деветдесетгодишната ти майка да умре от пневмония, защото си прекалено стиснат, за да я заведеш в «Уолгрийн» да й сложат противогрипна ваксина за двайсет и пет долара“?

— Цената не е причина за съпротивата, а това, че сме извън сезона. Никой не си прави противогрипна ваксинация или пък срещу пневмония през пролетта.

— Ами тогава ги попитай дали искат майките им да се задушат от течността в дробовете си през май, защото са прекалено тъпи, за да разберат, че пневмонията не знае, че не е септември. Нито грипът. На вирусите не им пука за календара. Те убиват през цялата година. Точно това трябва да им продадеш.

... Не ви пиша сценарий, но това е подсъзнателното послание, което трябва да предадете. Ние сме производител на ваксини номер едно в страната, най-важната компания в Националната програма за имунизация. Националната агенция за контрол и предотвратяване на заболяванията, Националният здравен институт, Федералната агенция по лекарствата очакват от нас да поемем водачеството и да покажем на останалите фармацевтични компании как се работи. Гари, съзнавам, че не си по маркетинга, но аз те назначих на тази работа и ще трябва да увеличиш яко темпото.

Съливан гледаше объркано.

— Справям се с работата си, Гроувър. Смятах, че става дума за отчет на напредъка, а не за пълномащабна стратегия.

— Тогава научи нещо от тази среща. Не мога да си позволя… ние не можем да си позволим да вършим нещата стъпка по стъпка. Вече е април, а сме обещали на правителството да разгърнем тази кампания за ваксиниране през май. Така че залавяй се здраво.

Тами, дъщеричката на Дженифър Нокс, на две годинки, се виждаше на екрана. Дени почувства как болка пронизва сърцето й, сякаш някой наливаше чисто страдание в него. Очите на Тами бяха впити в нищото, устата леко отворена, малкото й телце се тресеше. Това беше ангелчето на семейството на Дженифър — първото внуче от нейното поколение. Тя чу записа на гласа на Дженифър, който звучеше зад кадрите с Тами. „Тя беше кикотещо се и много подвижно детенце, което бъбреше и откакто се роди, доставяше радост на цялото семейство. Тази музика спря, след като за един ден й бяха проведени четири рутинни имунизации. Тами се вглъби в себе си. Изгуби говора си и способността да реагира.“

Сега на екрана се появи лицето на Дженифър.

„Все едно че личността на Тами беше изсмукана за един миг.“ Дженифър се доближи към екрана. Ако самата Тами не можеше да отговори на Дени защо се е заела с този нов филм, очите на Дженифър със сигурност можеха. Разбитите мечти, отпечатъкът на несекваща мъка, отчаянието от несправедливостта се четяха в тях. Очите на Дени се насълзиха. Тя ги затвори, за да не заплаче. След това издиша, отново ги отвори и се насили да гледа, защото това ужасно и необяснимо нещо трябваше да бъде спряно.

Гласът на Ричард я върна в настоящето.

— Значи смяташ, че вината е във фармацевтичната индустрия?

— Убедена съм, че ваксините са основната причина за тази епидемия от аутизъм.

Нищо подобно не би могло да се случи, ако производителите на лекарства не натрапваха стоката си на лекарите, училищата, болниците. Стигнало се е дотам, че те просто си измислят някое лекарство и започват да се чудят на кого да го пробутат. Дори налагат смешни и субективни критерии като тези за Синдрома за дефицита на внимание и хиперактивност, които са приложими за всеки. Ако детето ти не може да седи мирно, провиква се в клас, без да вдигне ръка — накратко, ако още не се е научило на самодисциплина или са го натъпкали със захарни закуски и сокове в стола, някоя училищна сестра може да използва половин дузина фалшиви критерии от библията на психиатрията — Диагностичен и статистически наръчник №5, и да го обяви за страдащ от този синдром. Без обективни психологически тестове. Без сканиране на мозъка, без физическа диагностика. Някаква училищна сестра без нужната квалификация, която е изгледала няколко образователни филмчета, предоставени от фармацевтичната индустрия. И нещата не свършват дотук. Психиатрите и производителите на лекарства продължават да си измислят нови диагнози за все нови категории и подразделения. Само един господ знае какво ще се случи, когато минем на ДСН №6. Плахостта психическо разстройство ли е? А скръбта? Трябва ли да лекуваме с лекарства тези обикновени личностни характеристики и опит?

Сенатор Добсън от Мичиган прочисти гърлото си и попита:

— Нека разгледаме един друг аспект. Смятам, всички знаете, че съдилищата за ваксините са създали схема за компенсации, които ищците могат да приемат или да отхвърлят. Приемаш парите и си отиваш вкъщи. Отхвърляш предложението и съдиш производителя в гражданско съдилище. Така ли е?

— Точно така — кимна Медсън.

— Обаче Законът за ваксините гласи, че ако съдиш производителя на ваксина, той е освободен от отговорност за увреждането от странични ефекти, които са били „неизбежни“, макар ваксините да са били произведени и етикетирани както трябва. Производствен дефект, погрешен етикет или дефект в дизайна са трите случая в американското прецедентно право, при които ищецът може да търси продуктова отговорност. В началото на 2001 година Върховният съд отсъди, че „неизбежни“ не включва дефекти в дизайна, като на практика отне възможността на ищците да съдят производителя в гражданско съдилище за продуктова отговорност.

Дени се развълнува. Реши, че знае накъде бие Добсън. Тя стрелна поглед към Медсън, който продължаваше да изглежда невъзмутим.

Добсън продължи:

— Това означава, че макар родителите да са задължени да имунизират децата си, за да могат да посещават училище или колеж и в много случаи да си намерят работа, производителите на тези ваксини не могат да бъдат държани отговорни, ако наранят деца, дори в случай че ваксините имат дефекти в дизайна. Смятате ли, че това е логично?

Медсън се наклони, за да размени няколко думи с адвоката си.

— Да — отговори той.