Автор: Д-р Калин Лисички, Началник Клиника по Педиатрия в МБАЛ Токуда Болница
Вижте лекцията от "Академия за родители" в София, 2018:
Всеки педиатър познава добре най-честите родителски терзания, провокирани от първите срещи на детето с болестите: как да реагираме в такива случаи; кога да отидем на лекар – дали не прибързваме, ако тръгнем при първия симптом, или закъсняваме при всяко изчакване?
Това са въпроси, които вълнуват и са вълнували милиарди родители по целия свят. Затова и лекарите, ангажирани със здравето на най-малките, от години работят съвместно със семействата, за да се чувстват възможно най-добре подготвени младите родители, когато детето им се разболее.
Има промени, които могат да ориентират родителя сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето, дишането, хидратацията, респективно – белези на обезводняване и някои допълнителни симптоми.
Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нормален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът и устната лигавица – влажни.
Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение. Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширяване на ноздрите, учестено дишане – над 50 вдишвания за минута за деца между 6 –12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на крачето си, а при кърмачета – не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен плач.
Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана бледност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38 оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39 оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка.
При малките деца – до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние. Добре е родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.
Виж целия пост
Вижте лекцията от "Академия за родители" в София, 2018:
Всеки педиатър познава добре най-честите родителски терзания, провокирани от първите срещи на детето с болестите: как да реагираме в такива случаи; кога да отидем на лекар – дали не прибързваме, ако тръгнем при първия симптом, или закъсняваме при всяко изчакване?
Това са въпроси, които вълнуват и са вълнували милиарди родители по целия свят. Затова и лекарите, ангажирани със здравето на най-малките, от години работят съвместно със семействата, за да се чувстват възможно най-добре подготвени младите родители, когато детето им се разболее.
Има промени, които могат да ориентират родителя сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето, дишането, хидратацията, респективно – белези на обезводняване и някои допълнителни симптоми.
Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нормален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът и устната лигавица – влажни.
Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение. Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширяване на ноздрите, учестено дишане – над 50 вдишвания за минута за деца между 6 –12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на крачето си, а при кърмачета – не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен плач.
Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана бледност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38 оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39 оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка.
При малките деца – до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние. Добре е родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.