Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

Здравейте и от мен.Аз съм уж бивша хипохондричка ( ако има такива) 😀 Нооо понякога ми се въртят страшни диагнози при определени болки . Та снощи както си стоях на дивана и си гледах телефона , изведнъж започна остра болка под лявото ребро, която за секунди се пренесе в гърдите, гърба и раменете.Веднага си помислих, че е сърце (инфаркт или нещо друго сърдечно).Продължи минута-две , но ми изкара акъла жестоко!Днес още ме държи този страх и постоянно стоя в страх да не получа нещо....По принцип всяка година ходя на кардиолог профилактично (имам и лек пролапс на митралната клапа) .Тази година не съм ходила още (имам час за ноември...Кардиолога ми е добър и за това мн се чака).
Та да питам някой имал ли е такива болки каквито описвам?
Стоя и си мисля да не е прединфарктно нещо...или някоя стенокардия...Направо...аман вече 🙄

Преди години имах някаква такава болка около гърдите, не помня къде точно и си мислех, че ще си заминавам. Успокоиха ме, че е нещо невралгично и болката си отиде. Сърцето не боли - така ми казаха.

Привет, сестри по неволя
Има ли някой, който може да препоръча терапевт, с който да обсъдя вманиачаването в болежките ми. За София става въпрос.

Много се радвам, че ви открих. Около мен няма хора, които са по този начин и няма с кого да си споделям хипохондрията 😁.
Аз съм на АД от 9 месеца след тежък емоционален срив през 2020 г. Има дни, в които съм много добре, докато не ме заболи нещо. И тогава започват всякакви физически проявления - треперене, замайване, болка в гърдите, страх и т.н. Установих, че се увеличава около овулация и менструация.
Последно бях на ангиолог, тъй като бях решила, че имам тромб в прасеца (имах много силни болки). Оказа се, че всичко е ок, което като цяло ме успокои, че съм добре. Но сега се замислих дали това изследване (с доплер) дава представа, че поне за известен период от време не си застрашен от инфаркт или инсулт (моите големи страхове). Някой знае ли? 🙂

Момичета, здравейте. Не съм писала в тази тема, и като цяло моята “работа” е повече да чета за страшни болести 😵💫 Имам ОГРОМЕН проблем и вече започвам да се тревожа за себе си. Откакто съм родила - година и 3 месеца вече, всеки божи ден аз съм в различен филм. Няма ден, в който да не чета за някоя страшна ДЕТСКА болест. Постоянно виждам постове и публикации за болни деца и не СПИРАМ да си представям, че и моето може да се разболее. За мен нямам страх честно казано, преди да родя се филмирах за себе си, но вече е насочено главно към детето. Постоянно си казвам, че ако продължавам така, ще стане наистина. Чувствам се ужасно, чувствам се като ужасна майка, която няма доверие в собственото си дете. Мноооого , страшно много искам да спра да го правя, да спра да се вглеждам, да му меря температурата, да го следя за подути лимфни възли, да изпадам в паника при всяко едно негово разболяване и не знам как. кавам си, че в днешно време всичко се лекува и каквото и да стане имаме средства и т.н. Но пак отвратителните мисли не излизат от главата ми.

Мани, мила, трябва да се успокоиш. Моят съвет, който е изтъркан и даван най-често тук във форума е да поговориш с психотерапевт.  Предполагам че този страх крие нещо друго... Опитай се да спреш да четеш за болести на първо време... Тотален игнор даваш. Имай напредвид че хиляди деца растат здрави, независимо от условията им на живот. Защо твоето да не расте здраво? С какво е по-различно от другите?
И бих ти предложила за ден да го дадеш на баби/дядовци/баща за да си доставиш някакво щастие на себе си. Научно е доказано че ако майката е щастлива, и детето е щастливо 🤗😘🌺😘

Vicky_P, благодаря ти много, че отговаряш. При мен проблема започна след раждането. През цялата бременност бях адски спокойна, което дори е нетипично за мен, но имах абсолютна вяра на следящата ме лекарка. Не съм се ровила, не съм чела, дори изследванията, които са ми правени не съм ги гледала много-много или да се опитвам да ги тълкувам. И на двете фетални морфологии всичко си беше наред, та така до края на бременността, до деня, в който се появи моето момченце. Няколко часа по-късно дойдоха и ми казаха, че не се адаптира добре, посинял, получил дихателна недостатъчност, интубиран 😳 Аз бях като тресната, не съм имала ни най-малка представа, че може да се случи нещо подобно, просто нямаше никакви индикации. Та тогава се започна одисеята, ден и нощ четене, ровене за всякакви диагнози - от ДЦП, хидроцефалия и т.н в следствие на тая инфекция в родилното. Лекарите там като ги разпитвах постоянно чак ми се изнервяха. Но пък същевременно никой не ми каза какво точно му има 🤨 Всеки ден, докато беше в интензивното, имаше различен лекар на смяна и като ми даваха сведения, 1 с 1 нямаше еднакви 😀 Пневмония, неразгърнат бял дроб, в общи линии това съм чувала. Като получих епикризата на детето от болницата видях, че нещата всъщност не са били толкова страшни - изследванията ги има и от всички лекари, при които съм го водила след това (а те не са хич малко) не съм чула или видяла някакво притеснение относно цялата случка в болницата. Та детенцето ми расте здраво, много е щуро и ужасно го обичам, но аз не съм добре. Меря му главата, следя го постоянно, а дори никой доктор не ми е дал и малка индикация за проблем с него. Да кажем, че това беше преди. Сега ме обзе паника да не се разболее от нещо в бъдеще 😵💫 От там тръгна моя страх. И знам, че трябва да го преборя. Имах нужда просто да споделя с някой, който бори същия. Защото близките ми не ме разбират, да не кажа, че са нападателни понякога, като ми кажат: стига го води това дете по лекари; здраво е, ти ще го разболееш.. но никой не знае какво ми беше, когато всеки ден седях до кувьоза му и не можех да го пипна, да го кърмя, да го гушна. И треперех от страх какво ще го правя като си го приберем. 😑

О, може би те разбирам.
И моята майка, и баба ми по бащина линия, малко след тяхното раждане, се разболяват жестоко и едва са оцелели. Това е било още през 1-2 месец от техният живот... Слава богу, излекували ги родителите и те израснали силни и здрави момичета, без да боледуват много-много. Баба е стигнала до 80 год.възраст, майка ми скоро мина шейсетте...
Виж, това което се е случило все пак е било за добро - повече не се е повторило. Случило се веднъж и си е заминало.
Смятам, че същото важи и за твоя син. Всичко ще бъде наред. Той заслужава да расте здрав и да бъде отгледан от здрави родители.
Повтаряй си го като мантра такова изречение, че да не прехвърлиш тревогите си после върху себе си... Сложи си аларма с това изречение на телефона и преди да я спираш всеки ден задължително го прочитай. При някакви рутинни дейности през деня си го повтаряй често. Когато гледаш детето как спи - също.
Ако не можеш да даваш игнор на черните статистики и статии за детски болести, потърси психотерапевт - тук в Специалистите говорят, Людмил Стефанов е чудесен, който помага. Ако трябва си позволи и сеянс. За да си позволиш да се отърсиш от травмата при раждането.
Всичко ще бъде наред с детето и теб. Ще видиш. 🤗🌺😘

Благодаря ти много ❤ Обмислям сериозно консултация, тъй като и преди съм имала такъв тип натрапчиви мисли, само че в друга посока и тогава наистина не знам как се избавих, май като смених работата си и срещнах мъжа си. Сега подозирам, че е същото. Внушавам си някакви неща и не мога да мисля за друго. Затова май най-удачно си е професионална помощ, тогава посетих само психолог, но мисля, че в този случай трябва да е психотерапевт.
Майка ми е на АД вече много години, заради смъртта на баба ми и дядо ми, та сигурно страха от болести от нея съм го придобила и аз и най-добре ще е да спрем порочния цикъл, за да не страда и детенцето ми след години.

Добре си решила. Психотерапевт ще рови с подходящите въпроси докато открие истинската причина зад тревогите ти. Психолога най-много да заключи че имаш фамилна обремененост. Освен психотерапевт, ти препоръчвам и да си намериш хоби. Имаш дете за което се грижиш, но е добре и за себе си да си доставиш удоволстие... поне един-два пъти в седмицата... това ще ти позволи да се радваш на живота. Защото твоите тревоги не ти позволяват да се радваш на живота.

Manny, и моето бебче е като твоето на година и 3 месеца Моята драма е с моето лично здраве, а как се предпазвям от мисли за него- мисля си как неговият организъм е млад и здрав, тялото му е перфектно и знае как да се справя с всичко 😊 Не знам защо, но бебетата са ми такава силна асоциация за живот и здраве..може би защото старостта свързвам с болести:/ още издирвам терапевт, че да се констирам. Имах подобрение за кратко, но явно няма да се размине. Ето бьхме на почивка 4 дни, а аз само за болести и драматични ситуации мисля.🙄 Нито гледки, ни масажи ме отвличат. Знам че трябва да мисля за детето и да не се отнасям в негативизъм, ама не става

Момичета моля препоръчайте някой психотерапевт в Пловдив за хипохондричка, изпаднала и в депресия на всичкото отгоре!

Falan1, аз съм същата. Ходим на почивка, ни масажи, ни басейни ме развличат. Напротив - натоварвам се още повече. Ходя на фризьор, на козметик - все неща, които преди са ми носили удоволствие, сега и те ме натоварват. Изобщо, не мога психически да си почина. Докато детето спи, вместо да си легна и да си почина, или пък да свърша нещо вкъщи, или за себе си да се погрижа, аз почвам да чета. Да гледам изследванията, които сме му правили по 100 пъти, да се убедя, че всичко е наред..

В този случай много помага раждането на още едно дете, така спира фокуса само върху едното. Да не говорим, че се вреди адски много на детската психика. Иначе и разговор с психолог. Аз така се бях филмирала с тези ваксини, че щях да откача.

Здравейте, моля ви за помощ имам чувството, че вече ще се побъркам.От години живея в един омагьосан кръг.Все проява на различни физически неразположения , които се редуват едно след друго.От 10 години започна да ми тече кръв от носа , а аз съм на 42 години.В последната година е ежемесечно.Ходих по различни унг специалисти , пуснах всички възможни кръвни изследвания и не се открива причина.Моля ако има някой със сходен проблем да ми пише.Имам усещането , че ще се побързай вече.