Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 706 406
  • 11 934
# 6 915
Нали учехме руски кажи-речи като български, та знам, че голубци (пише се по друг начин, но тая буква я нямам на клавиатурата) значи сарми на руски. Явно са били консерви за износ. Баба ми и майка ми, а сега и аз, такива голубци правим, че не бих ги яла от консерва.
Това, което написах за русенското варено в Лидл се отнася за немски консерви. Вече не помня точно кои, но един от видовете имаше вкуса на едновремешното русенско варено.
И аз съм пълна с разни вещи от миналото, трябва да затворя вече очи и да хвърлям. В чекмеджето с лекарства намерих рецепта от 1962 или 63 година, предписано на баща ми. Запазих рецептата.
Виж целия пост
# 6 916
Монети от 5 ст слагах на трамвайните линии и като мине отгоре трамвая ставаха с диаметър на 50ст. После с тези монети отивах на електронните игри, които приемаха монети от 50ст.
А с карбид правихме следното. Издълбавахме дупка в земята, след това слагахме бучка карбит в цилиндрична консервена кутия и я поставяхме с дъното нагоре в дупката, запълвахме дупката с пръст така че само дъното на кутията да се показва отгоре, след това пробивахме малка дупка в дъното и сипвахме вода в дупката. Започваше реакция с отделяне на ацетилен, и като започне да съска ацетилена през дупката поднасяхме дълга пръчка със запален край. Следваше як гърмеж и кутията излиташе в небесата.
Виж целия пост
# 6 917
Пак добре сте оживели
Виж целия пост
# 6 918
При нас помня беше в локви - но дали в консервени кутии - нямам спомен.
 А правехме едни бомбички от станиол и с главичките на кибритени клечки .
Та веднъж с едно съседско момче сме направили една огрооомна бомба и като я ударихме и като гръмна и се скрихме в парка . Едно дето се стреснахме - но по- ни беше страх от моята баба .
Виж целия пост
# 6 919
Наистина е чудо, че сме оцелели при положение, че рискованите приключения бяха ежедневие.

И в локви палихме карбит, там само си гори ацетилена. Метални пълнители за химикалки пълнихме с барут от кибритени клечки, след  това ги нагрявахме и те гърмяха. Сигурно с миниум, бронз и камъчета от мозайка сте направили бомбата.
Виж целия пост
# 6 920
Ами катерене по кранове - или с тези външни асансьори по строящи се блокове . Не помня даже някой да е чупил ръка - крак. Къде ли се сме се катерили .
Само главички от кибритени клечки бяха и станиоли от шоколади  - но доста поне от 5-6 кибрита 
Виж целия пост
# 6 921
Аз си спомням, че паднах от една джанка, счупих си ръката и имах мозъчно сътресение. На следващия ден трябваше да заминаваме за море. Тези външните асансьори по строежите се казват хаспел.
Виж целия пост
# 6 922
Ама много кротки сте били, значи Wink

Като дете ме знаеха по име в травматологията на Пирогов - крак счупих 3 пъти, ръка - 3 пъти, ребра, нос, глава - май само по веднъж, пръсти - много пъти! Комоцио - 2 пъти.
А нашите като отиваха на работа свалях бинтовете от поредния гипс и го махах да не ми пречи да си играя. Като идваше време да се приберат - слагах и намотавах много старателно. И забивах нос в книга - ни лук яла, ни мирисала Grinning
Виж целия пост
# 6 923
Аз никога нищо не съм си чупила - за кротка минавах... Като се замисля, обаче, бая магарии съм правила. Катерех се по дървета, тераси и покриви. Ходихме тайфата да крадем плодове от хорските дворове по нощите. Не, че в нашият двор на село нещо липсваше, ама... Палехме огън насред селската поляна и мятахме шишета от Мухозол и дезодорант вътре - гърмеше чутовно! Бомбички от барут майсторяхме.
Веднъж се изтърсих с едно колело в селското дере. Спирачките отказаха и полетях. Потъркалях се малко в шубраците и се приземих в коприва. Нищо счупено - само наранено достойнство (изложих се пред момчетата, които ме предизвикаха да се пусна по баира), охлузени лакти, колене и муцуна и нажулени от коприва дупе, кълки, ръце и лице. Баба се хвана за главата, като ме видя - първо плака, после се смя, а накрая се умисли какво ще обяснява на нашите утре.
Баба ми правеше всеки сен слънчова вода, с която ме приплакваше вечер, а после ме оставяше да цапам и да се жабя в металното корито.
Детството ми беше слънчево, прашно и безгрижно.
Виж целия пост
# 6 924
И аз бях кротко дете, но като знам въпреки това в какви, точно рискови и животозастрашаващи начинания ми се е "налагало" да участвам, сега ако знам, че детето ми ги прави ще ми се изправи косъма от ужас.Казвам налагало , защото съм ги правила да не остана по-назад, а не, че съм такава по природа.Аз си бях къщно гърне с книгата.
Виж целия пост
# 6 925
Бягахме от училище и ходехме на ски на Витоша. Беше много важно да не изпуснем рейса в 14.45 от Алеко, за да можем да се приберем преди родителите да се върнат от работа.
Виж целия пост
# 6 926
А пък ние като бягахме от училище, ходехме на плаж.
Една баба разказваше, че за да не ходи синът ѝ да плува в морето, му зашивала блузата за панталонките. Той пък късал конеца и после си ги зашивал сам. Обаче все не помнел с какъв точно цвят ги е шиела майка му и тя все го хващала.
Въобще като почне плажът, не можеш да ги удържиш хората, затова през 60-те и 70-те години в повечето учреждения в Бургас е имало официална обедна почивка за ходене на плаж - около 2-3 часа.
Виж целия пост
# 6 927
Бягахме от училище и ходехме на ски на Витоша. Беше много важно да не изпуснем рейса в 14.45 от Алеко, за да можем да се приберем преди родителите да се върнат от работа.

1:1 !!!
66 май беше рейса и беше на 1 на час. Веднъж един се развалил, следващия спрял да му помага и на спирката горе умрях от студ, с една мокра грейка, и не смеех да изляза от опашката, щото имаше хора за повече от 1 рейс и последните щуха да чакат час повече.

Изяждах половин суров картоф и ходех в поликлиниката с температура, даваха ми 3 дена (за грип Wink - грипа идва от корона вирус Simple Smile ). И после 3 дни на Алеко на влека на  Спас и Мишо.
Виж целия пост
# 6 928
Ама много кротки сте били, значи Wink

Като дете ме знаеха по име в травматологията на Пирогов - крак счупих 3 пъти, ръка - 3 пъти, ребра, нос, глава - май само по веднъж, пръсти - много пъти! Комоцио - 2 пъти.
А нашите като отиваха на работа свалях бинтовете от поредния гипс и го махах да не ми пречи да си играя. Като идваше време да се приберат - слагах и намотавах много старателно. И забивах нос в книга - ни лук яла, ни мирисала Grinning

Аз пък един път гипсирах ръката на сестра ми с гипс и бинт и излъгахме, че си я е счупила и съм я водил в Пирогов да я гипсират.
Виж целия пост
# 6 929
Бомбичките и пироманията по едно време бяха ежедневие. После омръзнаха. Палели сме огньове да печем картофи, да леем тежести от олово за риба. Ходихме за риба когато си искаме. Не разбирах тогава какво е това цял ден да лежиш на плажа и да се печеш - само във водата сме стояли. Лагерните колички бяха хит за тези които нямахме колела. Игра на миженка с фенерчета вечер до 12. Комарите не ни прощаваха. Ех , детство ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия