Какво възнаграждение би било приемливо?

пише: "Аз знам перфектно немски, английски на основно ниво, ..." мисля, че е важно в този цитат "основно ниво".
Основно ниво: А1/2

Изникна ми/ видях едно предложение за работа, утре ще звънна за подробности, но ако евентуално ме попитат каква заплата очаквам да си кажете мнението.
Става дума за грижа за възрастна дама, която си има 24- часова грижа.
Търсят жена за от 8- 12 часа от понеделник до петък, събота се почива, неделя- 8- 17.
350 ок ли е да кажа като очаквана заплата?

Сама си прецени какво те устройва.
Става въпрос за 5 дни по 4 часа, тоест 20ч плюс 1 ден на пълен работен ден, предполагам 8ч, тоест 28ч седмично.
Или около 112ч месечно. Това са си по 3лв на час.
До колкото помня стандартен работен месец има около 168ч. Тоест оценяш труда си на 500лв чисто?

Аз лично не бих работила за 350лв, макар и не пълни часове, тъй като не бих могла да си покрия нуждите. Но пък ако теб те устройва-действай

Да, да. Тя рибата в морето, ама аз слагам тигана.
И аз мисля че е малко, става дума за провинцията.
Ако се стигне до подобен разговор мисля да предложа да си напишем офертите на листчета, смятаме средно и си стискаме ръцете.
Ох, стиснете палчета.

Аз бих се постарала да избегна въпроса каква заплата очаквам и може би бих попитала най-общо в началото на интервюто. Например “Бихте ли ми казали нещо повече за позицията- какви са вашите очаквания от мен, например какво трябва да върша, каква заплата предлагате, фиксирано ли е работното време или часовете са плаващи, има ли трудов договор..”
Нещо от този род. По тоя начин топката е в теб и е възможно да избегнеш въпроса каква заплата очакваш. Естествено е възможно въпросът да бъде отклонен.

Писане на листчета аз лично не бих си причинила. Не смятам, че е сериозно. Ако някой е решил да наема човек, то знае с какъв бюджет разполага, няма нужда да си играем на бинго.

Успех!

Благодаря!:)

Малко са.
Дори и в провинцията, това е сериозен ангажимент. Тези 4 часа вие ще сте на щтрек. В неделя сте на пълен работен ден.
Имайте предвид, че минималната заплата е 650лв.
Ако много искате работата, не питайте за пари, но ако имате възможност да претендирате, искайте поне 500лв чисто + осигуровки.

Ще работиш 29 часа на седмица, които са 70/ от 40 часа. Според мен, трябва да поискаш 700 лв. Не падай под 500 лв чисто.

Да, това за осигуровките също е важно. Но 350 лв. за това работно време май си е дори под минималната работна заплата.

Обикновено или става въпрос за човек който е на легло и не може да се обслужва сам или и/ или с  някакви по сериозни проблеми с възрастта. Според мен си изисква първо железни нерви и концентрация.

Всичко по-долу си е лично мое мнение и наблюдения.
Това, което аз бих те посъветвала като човек с повечко стаж е да започнеш в западна, утвърдена компания на минимално възнаграждение примерно 1000-1200 (тези фирми могат да си позволят по-високи заплати и социални придобивки) с мисълта, че на колкото почнеш на толкова ще напуснеш. Да стискаш зъби и да се учиш на занаят, колкото можеш и след 2-3 години, можеш да си поискаш брутото в тази компания като нето в друга. Добър старт за хора с икономическо образование, са big 4. Хората там издържат горе-долу до 3 г. Факторът на прегаряне е голям, но после всички се продават добре. Хора за одиторски позиции и данъци се търсят постоянно, но врътката е, че много се усещат още като студенти и почват на стажантски позиции. Докато се изучат, вече имат 2-3 години стаж. Маститите кол центрове и аутсорснати компании също могат да ти предложат добра заплата без особени умения освен 2 езика, но това е някакъв стартов вариант с по-общ стаж и в много от тях се работи на смени заради часовата разлика. Предпочита се от студенти. Има и по някой друг чуждестранен експат, който така си обикаля света без ангажименти и претенции, но взима двойно, колкото българите.
 Преди 2019 един татко се похвали, че щерка му почнала в кол център с френски и английски на 1800 чисто директно след гимназията. Колко е вярно, не мога да кажа и както пиша по-долу, кризата промени пазара.
Истината, че за успех, трябват и усилия. Е, верно е, че ние сме тарикатска нация, но и за да си тарикат, трябват умения.
Другото вярно е, че в бг е малко параграф 22. Хем искат да си до 30 г., хем искат минимум 15 г. стаж, а истината е, че качествени кадри няма много, особено в дадени сфери като образование и здравеопазване и до 2019 предлагането беше повече от търсенето.
 С коБида нещата се обърнаха, много хора решиха да изчакат по-добри времена и да си затраят на настоящата работа. В резултат на това предлагането на качествени работни места намаля и работателите се изхитриха и намалиха заплатите в офертите. На практика сме и в политическа криза, така че моят съвет е, окастри малко самочувствието и очакванията. Ориентирай се към оферти за работа от бизнеси, които не се свиват в момента, вземи 1000-1200, ако ти ги дават и се учи, докато чакаш времена, когато 1800 лева чисто без стаж, не е мит или кьор фишек на някой горд родител.

Много точно написано!
Само с това не съм съгласна, че хората заради ковид си налягат парцалите, в последно време.  Доста разклаща пазара постоянното отваряне на нови Центрове за споделени услуги (не ви ли звучи мръсно на български 😉☺😝).

Работодателят гледа да спести от заплати, а не да ти дава справедливо възмаграждение според професионалните и личностни качества ,които имаш. Все пак трябва даа има пари за къща в Гърция, майбах, тесла, ферари. Как ще си поддържа стандарта на благородник в Монако плащайки на теб 3-4000 лв заплата .. никак. Да се лишава, хайванина .

Разбира се, че работодателят трябва първо да бъде на печалба, после да си осигури за себе си и семейството си висок стандарт, и чак след това идва твоята заплата (него го устройва тя да е както на пазара в момента).

Но  пък и служители, които се отказват да работят, защото 1000 лева са им малко, не звучат сериозно. Значи те имат доход, на който да разчитат и нямат нужда от тази работа. На 1000 лева в Берковица знаете ли как ще се зарадват?

Подчертаното е ужасно невярно. С 1000 лв. човек не може да покрива всички разходи. След като някой търси работа, то явно има нужда от нея, но това не означава, че трябва да приема неблагоприятни условия. Може би хората просто ценят труда, усилията и финансите, които са вложили, за да развият определени умения. Не е сериозно към днешна дата все още работодателите да предлагат подобни заплати.

Не знам как си представяте, че служител, който има затруднения да си покрива сметките, ще е супер мотивиран да работи адекватно.

София и другите големи градове не могат да се сравняват с малките или селата, но дори и там на места има високи заплати. Ако даден работодател иска ниски разходи за заплати, да си направи бизнеса в Берковица или друг малък град, а не в София. Между другото, по данни от тук https://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B … D0%B0%D1%81%D1%82, средната работна заплата в област Монтана, в рамките на която е и Берковица, е 1 132лв. А като се има предвид, че в малките населени места невинаги хората се осигуряват на реалната заплата, като нищо средното заплащане може и да е по-високо.

А работодателите, без значение дали са на печалба или не, трябва да могат да плащат заплати и осигуровки. Иначе излиза, че ако не са на печалба, служителите трябва да стоят без заплати и да започнат да ги получават отново, когато фирмата е на печалба?! Абсурдно е мисленето, че е по-важно да си подсигури високия стандарт. Едва ли светът му ще рухне, ако не си купи последния модел ламборгини. Бизнесът е отговорност и ако някой не може да я поеме, просто не развива бизнес.