Време е да се включа и аз два месеца след операцията ми при др.Хатър в Уни Хоспитал, Панагюрище. Поста ще бъде дълъг! Операцията мина успешно, беше около 5 часа /толкова бях под упойка/. Имах намаляне, повдигане и поставяне на импланти 335 cc, Motiva Round, high profile. От всяка гърда беше премахнат около 1 кг материал. Гърдите ми бяха Огромни и до пъпа буквално, на 58 килограма. Нямах проблеми след събуждането /гадене, болки в гърлото от тръбата/. Болката беше неприятна и ми слагаха обезболяващи на 6 часа - горе-долу помагаха. Всъщност по-неприятното беше зверското опъване и притискане на гръдния кош, все едно ми бяха сложли 2 слона отгоре - не можех дъх да си поема!!
Два дни по-късно ми махнаха дреновете и се оказа, че е основната тежест е идвала от тях /все пак бяха набутани в гръдния кош/. МНОГО МНОГО ми олекна!
Четох, че много боляло махането на дреновете, като отивах се тресях от притеснение - Не боли! Неприятно е за секунда, после така ти олеква и успяваш да се изправиш. Преди това буквално ходех като робокоп, нито можех да се изправя, нито да се обърна нормално! Останах в болницата 4 дни, на 5-тия ме изписаха. Имах малко усложнения с ареолите, понеже са повдигнати на 14 см, което е супер рисково и има риск от некроза. По краищата почнаха да некротират, допреди 3 седмици ги мажех всяка вечер с йодасепт маз, защото имаха ужасни кори по краищата, където явно не бяха успяли да се захранят добре. За щастие оцеляха, корите паднаха, има дълбоки белези на някой места, но не е проблем. Имах и все още имам крампи в гърдите, особено преди и по време на цикъл. Първия цикъл след операцията бяха брутални. Сега на този цикъл е малко по-добре. Първите 3 седмици абсолютно бях в невъзможност да се оправям сама с децата и с никаква домашна работа освен миене на чинии /малкия е на 1.9 месеца/. Не можех да изтискам стирката!!! Нито да си вдигна ръцете до горните шкафове на кухнята! Даже тенджера с 2 литра вода едва вдигах. Почнах да заприличвам на човек на края на първия месец и малко по-малко да си връщам мускулните движения. На 2.11 стават точно два месеца вече съм Ок! Правя абсолютно всичко от домашните си задължения - мускулите ми са ок вече. Изпитвам лек дискомфорт понякога, но общо взето това е. Белезите стават по-добре, мажа ги с Celokot. Вече спя и настрани. Първия месец само по гръб и на две възглавници- беше ужас. Като мина месеца просто усетих как тялото ми е готово да се обърне настрани и да не ми е дискомфортно. Преди това просто не можех да направя движението. Да кажа няколко думи за др.Хатър. На 200% бих й се доверила пак и за други процедури. Страхотен професионалист - 1 час консултация, разпита ме от-до какво и как искам. Показа ми много снимки на пациенти и обсъждахме дали и какво ми харесва, докато решим кое ще е най-подходящо за мен. Измери ме, обясни ми всички неща около имплантите, упойка, възстановяване и т.н. За всичко, което забравих да я питам ми отговори по телефона в обстоен разговор и в седмиците преди операцията беше на разположение за още въпроси ако имам, въпреки, че беше в отпуска. Отношението на целия екип в отделението беше уникално, условията бяха повече от перфектни. Въобще не се усещах като в болница. Докторката още на консултацията ми каза, че ще остана колкото е нужно, а няма да ме изпишат ако не е сигурна, че съм Ок. Георгиев ми каза точно обратното - престоя е 1 ден. Ако се налага ще те изпишем с дреновете!?!? и ще дойдеш да ти ги махнем после! Не ме измери, а на око ми определи около 410 cc?!?! като каза, не няма да са големи /новите ми 335 cc са чашка C/. Каза ми, че операцията ще е 3 часа, без интуибиране, защото "неговите анестезилози използвали най-добрите упойки", а др.Хатър и Енчев казаха, че задължително е. Още преди да съм си задала всички въпроси каза да записваме дата и бързаше да тръгва - около 20 минути консултация и приказки на око. Забелязах нещо на монитора му, който беше към мен, за което после питах на регистратурата - имаше камери във всяка стая над всяко легло и се наблюдаваха на монитора, което мен леко ме озадачи. Обяснението беше, че е един вид за сигурност на пациентите, ако нещо почне да се се случва с тях да могат да видят на мониторите и да отидат в стаята. А също така, не ми показа никакви снимки /аз и забравих да го питам на място като бяхме/, но после пи телефона ми каза, че нямали практика много много да показват снимки, защото пациентите си правели нереалистични очаквания, но ако съм била държала асистентките му щяли да измислят нещо. Иначе в Инстаграм имало снимки да разгледам. Казах им, че там има само 3 такива случая, при които резултата беше доста смущаваш. Георгиев каза, че ако съм очаквала 100% еднаквост въобще да не съм се била оперилара, но щял да се постарае! Като цяло както не ми вдъхна пълно доверие от самото начало, така и след разговора по телефона още повече ме отказа. Не усетих интерес към моя проблем, а претупване по скоро. Добре, че не му се доверих и успях да открия др.Хатър, защото щях да бъда сериозно диспропорционална!!! Цената и при него и при др.Хатър беше 10 000 лв /плюс имплантите/, но при него всички изследвания са отделно, а при докторката са включени. Мога да пиша още много. Ако някой има въпроси , нека ми пише. Мога обясня за процедурите преди самата операция и т.н
Снимка, ще се опитам да кача!