Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте, msi388,
тези кризи, които описвате са част от въздействието на антидепресанта върху невротрансмитерите. Сложността на човешкия мозък е причината за това да не бъдем сигурни по какъв начин съставките ще подействат и затова се започва с малка доза, която постепенно се увеличава, а психиатъра може да поиска от Вас да поддържате контакт през тези две, стартови, седмици, за да проследи как преминава въвеждането му в тялото. Всъщност няма какво да направите, освен да наблюдавате тялото си и ако прецените, че повече влошават, отколкото да подобряват положението - да се свържете с лекаря си. Възможно е да се наложи да пробвате повече от един антидепресант, ако той не подейства добре точно на Вас.

Здравейте, мисля че имам тревожно разтройство. Момче на 18 години съм и от доста време имам симптомите на тревожно разтройство (пресъхване на устата, изтръпване на ръцете, постоянно напрежение, лоша концентрация, постоянни мисли за проблема,  треперене на ръцете, и умора). Проблема е, че ме е страх да не се изпотя и да замириша, но точно това става. Веднага след като изляза от банята започва едно по-забързано дишане, голямо напрежение, и 15-20 минути след като изляза навънка се изпотявам. И така става затворен кръговрат (страх ме е да не се изпотя->изпотявам се заради напрежението->ставам още по напрегнат->изпотявам се още повече), и така докато не се прибера в нас. Дори избягвам много да минавам покрай познати хора и да си вдигам ръцете, за да не вземат да усетят някаква миризма. Всеки път ми се образуват големи кръгове от пот подмишниците. Поддържам перфектна хигиена, но понеже потта е прекалено обилна имам чувството, че пак леко мириша (използвам антиперспирант). Правил съм си кръвни изследвания и всичко беше в норма. Общителен човек съм, не съм се затворил в себе си (но с такива мисли направо изперквам). Принципно съм силен характер и винаги намирам решение рано или късно, но тука малко по-сложно.

Здравейте, harashima,


Любовта може да разклати най-дълбоките ни устои и да захвърли в най-тежките страдания. Базова истина е, че нараняващите ни отношения днес може да имат своите корени и нерешени травматични събития от миналото – с родители или други важни, които са се грижили за нас, хора и тези, които идват и ни нараняват не са първите, а поредните в живота, като с увеличителна лупа се проявяват всичките ни терзания и болки – но в друг контекст.
Въпросът „защо избираме партньорите си“ рядко е с отговор еднозначен и често свързан с несъзнаваното. Много микрознаци могат да ни повлекат към един или друг, а опита и надеждата да променим първичните отношенията (тези с родители например). Сънищата Ви дават една отправна точка да започнете с дълбинен терапевт – аналитик или юнгианец, за да изследвате темите за привързаността, любовта и връзките.

Здравейте, donthackme,

Изпотяването по психологически причини е реакция на стреса, която не може да бъде контролиран и се появява най-вече по дланите, подмишницитe и лицето. Това, което воже да направите на първо време е да ползвате по-силни антиперспиранти – не защото ще спрат изпотяването, а защото ще намалят миризмата, която се появява след отделянето й.
Дихателни техники, отделяне на спокойно място до успокояване и отговора на въпроса „страдате ли от социална тревожност?“ биха могли да помогнат. В случай, че това не помогне, поне за известно време би могло да помогне (за избягване на описаната от вас спирала) някой медицински начин за спиране на изпотяването.

Здравейте.  Писахте ,че процеса е дълъг за усвояване на АД. Лекарката ми каза ,че до 3 седмици ще почувствам  малко облекчение. Минаха тези дни , но нищо по-различно не чувствам. Какво ще ме посъветвате?

Свържете се с психиатъра и опишете състоянието си, за да прецени как да действате. Потърсете и психотерапия заедно с лекарствата

Здравейте! Мъж на 24 години съм .Проблемите ми започнаха преди около 2-3 седмици.Тогава една вечер от нищото ми се разхлопа сърцето и почнах да чувствам странни работи по тялото,като много адреналин .Казаха ми че това може да е паник атака .Няколко пъти и на работа ми се случи ,но за доста по-кратко и слабо .Обаче от около 1 седмица изпитвам необяснимо вътрешно напрежение и страх ,все едно че ще полудея ,на моменти се стряскам много и се задъхвам.Трудно мога да запомня нещо и да се концентрирам и отделно все едно сънувам на моменти (дериреализация май се казваше) .Ходих на психоложка и тя ми каза,че имам паник атаки и че е на психично ниво.Ходих и при невролог ,който ми изписа един антидепресант ..но още от първото хапче щях да откача от" паник атаки " ..ако това са паник атаки.Бях пробвал да пия и золофт ,но и той ме правеше адски нервен.Преди 2 години го бях пил ..тогава много ми помогна.
Въпросът ми е ..дали това е на психическо ниво от силен стрес или нещо със щитовидната жлеза може да е ?

Здравейте, аз на съм на 23 години и може би от около година изпитвам една постоянна умора,нямам желание да правя каквото и да било. Постоянно изпитвам някаква тревога, лесно се изнервям и избухвам. Лошото е, че по този начин наранявам хората около мен. На какво може да се дължи всичко това и как мога да се справя?

Здравейте!
Истината е, че на моменти изпитвам тотално отчаяние, защото при мен депресията продължава вече много време. Не откривам решение, не виждам надежда. Ще се опитам да бъда кратка. С приятеля ми се запознахме във Варна и живяхме там на квартира. Аз имах добра работа, бях доволна от заплащането и при него нещата стояха долу-горе така. Забременях и всичко тръгна надолу. Бремеността ми беше - не бих казала тежка, но определено не беше от най-леките. Имах много болки, гадене, стрес. Беше ме страх от игли, болници, но предвид състоянието ми, често се налагаше да ги посещавам. Заради вируса, приятеля ми не можеше да е с мен на прегледите и това внасяше допълнителен стрес. Всичко вървеше все още добре, докато не започнах да си мисля за това, което ни предстои, а именно раждането но нашето слънчице. Започнах да си правя сметки и те все не излизаха. Плащахме наем и сметки и накрая ни оставаше едната заплата за ядене и евентуално кратко пътуване, дрехи и т.н. Осъзнах, че след появата на детето тези пари няма да ни стигнат. Най-малкото, след 1 година, която вече мина, знаех, че майчинството ще ми стане 300 лв.  Тогава се намесиха родителите. Настояваха да живеем при тях в много много малък град, без никаква перспектива. Настояваха, че един ден пак ще си се върнем към Варна, но нека сега не си даваме парите по квартири, все пак чакаме дете, а къщата им е много голяма и има място. Това решение го взехме много трудно, с много сълзи на очи, но се съгласихме. Тръгвайки си от Варна, оставихме живота си там, навиците си, приятелите си - всичко. Живяхме там 10 години - най-хубавите ни години. Дойдохме тук и приятелят ми си търсеше работа в продължение на 5 месеца, накрая си намери работа като охратител на обект на минимална заплата. Нямаме приятели, нямаме познати, но нямахме избор. Тук започнахме да се сблъскваме с още повече проблеми. Родителите ни държаха да поемат всички разходи и сметки в домакинството, тук и дума не може да се каже. Пари не искат. По този начин ние станахме техни роби. Звучи крайно, но са ни учили, че не се хапе ръката, която те храни. Започнаха да ни се месят. Типични глупави и дразнещи коментари. Това дете не е ли гладно, не е ли жадно, защо реве. Никаква Варна. Как ще се върнете във Варна - нямате пари, нямате работа. Оставайте тук. Знам, че много прескачам от историята, но наистина е много дълга и искам да ви начертая в общи линии положението. Истината е, че се чувствам тъжна, много тъжна, самотна. Не искам прегръдки, целувки, не искам секс. Не искам разходки. Започнах да получавам паник атаки по време, на които имам чувството, че се задушавам и умирам. Не ми се излиза. Не искам да съм груба, но нямам приятели, а излизайки от вкъщи виждам само стари хора и роми. Такова е положението в малкия град. Бяхме млади хора с бих казала доста добри професии, а сега самочувствието ни е на 0. Не се чувствам добре и не намирам лъч надежда. Нищо не ми се прави, нищо не ме прави щастлива. Посещавам психолог, макар че трудно намирам време. Отзивите за нея са прекрасни, но не ми помага, защото и аз не виждам как да ми се помогне. Колкото и да искам да се махне тревогата, все пак след сеанса аз отново се прибирам в отровната среда. Последният път ми каза, че  анти депресанти ще ми се отразят добре. Каза ми, че иска да се справим без тях, но ако искам да отида на друг психолог да пи изпише, защото тя не изписвала. Не искам да ходя при друг психолог и да се започва отначало. Първо искам да ви попитам, може ли да ми препоръчате нещо за прием, тип мента-глог-валепиан. А, вторият ми въпрос е -как да се чувствам добре? Как да се върне желанието ми за живот? Как да се върне желанието ми за интимност? Как да спра да чувствам постоянна умора? Как да спра да се страхувам от смъртата? Как да се науча да приемам времето с детето, не като задължения( все едно на сила трябва да го изведа на разходка), а да го приемам като нещо хубаво?  Благодаря ви.

Здравейте PenkaPe,
дълбокото ми убеждение е, че психотерапията има смисъл тогава, когато човек се научи да слуша вътрешния си глас и да живее спрямо собствените си критерии за добре, като в същото време е и социален, разбира се. Има един такъв парадокс, че човек хем отива на терапевт при трудно положение, хем в същото време терапевта не се ангажира с решение, защото решението си е само негово.
В интервю с д-р Деларош, психоаналитик, на въпроса "Да очакваме ли от психоаналитика да ни дава съвети?", неговият издържан отговор - и много верен според мен е:

"- Случва се понякога. Но проблемът със съветите е, че когато искаш съвет, в главата си имаш вече готова идея за отговора. Това не е истинска нужда, това е форма на проверка – че твоят лекар мисли като теб. И второ – ако съветът  е различен – вие няма да го последвате. Психоаналитикът дава понякога съвети и ето аз ще дам няколко на вашите читателки, а нека  те ги употребят, както преценят. Първият ми съвет към една дама  е -  преди да отиде да се консултира с психоаналитик или лекар, да поиска мнението на своя съпруг. Ако този съвет се спазваше повече, ние щяхме да имаме по-малко работа."

Вие сама посочвате в историята си антидепресанта - Варна и свободата - и онова, което ви действа токсично - средата и условията на живота в момента. Не мисля, че валериан глог и мента, нито пък дори 100 психолога биха могли да имат ефект, какъвто би могло да има промяна на средата, Вашето лично и това на съпруга Ви професионално развитие, както и удовлетворението Ви да възпитавате детето си както прецените.

Звучи като стрес, наистина, а срещу нивата на стрес е редно да се изправим и да ги намалим, доколкото е възможно със серия от поведения, които да подобрят състоянието и са от сферата на психохигиената. По отношение на щитовидната жлеза - направете си изследвания, ако искате, ако сте в стрес, хормоналните нива ще са извън нормата, но е въпрос на тълкуване от ендокринолога дали е ситуативно или първо е увредена жлезата и заради това имате тези паникоподобни състояния.
Самопредписването на лекарства, макар и приемани успешно е погрешен начин за справяне със ситуацията.
И в предишния въпрос се говори за посещение на психолог.
Имайте предвид, че има различни типове работа с психичното
Психолозите правят консултации и като цяло работата им не е да бъдат терапевти, т.е. да провеждат терапия.
Психотерапевтите имат специфично образование, което им дава законовото право да провеждат психотерапия, която е дългосрочен и дълбинен подход обикновено
и двете професии не могат да предписват лекарсва.

От толкова малко информация не мога да отговоря нищо по-смислено от: "Зависи"

Ами това са ми изследванията от ендокринолога,сега пак имам записан час при него.Но сигурно наистина е от стрес и недоспиване може би ..

Здравейте,имам детенце на 3,7г,заченат IVF,роден със секцио,проблемна бременност.Синът ми е със сензорни проблеми,съмнение за ДЦП,много чувствителен,емоционален.Не посещава градина,изпитва панически страх от отделяне.Днес посетихме детски психолог,който предлага детето да ходи на терапии,на които да бъде сам с двама специалисти-ерготерапевт и психолог,за да се работи първо върху самостоятелността и отделянето,понеже това за момента е главния проблем.Синът ми никога не е оставал с непознати.На по-късен етап ще се наложи да посещаваме и логопед.Проблемът е,че детето е силно привързано към мен,с баща му сме разделени,бабите нямат много много възможност да помагат.Изпада в нервни кризи ако не съм непрекъснато до него.Знам,че по този начин му вредя и до голяма степен проблемите му се дължат на мен,че трябва да се отдалеча,за да стане по-уверен и по-самостоятелен.Въпросът ми е как да се преборя със себе си,да не се притеснявам толкова?Усещам,че неговата неувереност е вследствие на моята силна загриженост.Страхувам се да не му се случи нещо лошо,непрекъснто го наблюдавам,трудно приемам проблемите му,иска ми се да му помогна,а като че ли аз самата имам нужда от помощ.Имаше една приказка "Щастливи родители =щастливи деца",но как да направим детето щастливо,когато самите родители не са?Трябва да започна първо от себе си,но имам чувството че съм в емоционална дупка.Не ходя на работа,защото няма кой да се грижи за детето.Нямам никакви занимания извън детето,целият ми живот се върти само и единствено около него.Всяка минута сме заедно.Не искам да ставам обсебващ родител,а вече няколко души ми казват,че се превръщам точно в такъв човек.Ще помоля за съвет.

Здравейте Steffie,
Не се чувствам подготвена да отговоря, бих Ви препоръчала контакт на колега, който е работил с родители и деца във Вашата ситуация.