Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте,д-р Стаменова.Имам момченце на 4г и половина,което от три месеца посещава редовно детска градина.Свикна там,харесва децата и учителките,изпълнява всички писмени задачи,хвалят го че е послушен и изпълнителен,но в различна среда от семейната е много притеснителен.Вкъщи не спира да говори,а в градината мълчи.Отказва да говори там
Като го питат нещо дори да знае перфектно отговорите мълчи.Не могат да водят диалог с него,освен ако учителят не застане в някое ъгълче с детето ми да говорят на 4 очи.Пред групата на всеослушание синът ми дума не обелва.Така се създава впечатление,че е незнаещ,неможещ,че не умее да говори.На мен ми казва,че го е срам и се притеснява, затова не иска да говори.Днес например темата е била "Какво работят родителите ти?"Всички деца са разказвали за семействата си,а моят мълчал.Заради това са го наказали да излезе от групата и да седи на пейката.Какво мога да направя,за да е по-самоувервно детето ми.Срамува се дори да каже,че му се ходи до тоалетна.Притеснявам се,че колкото повече настояват учителите да се включва в устните занимания,той толкова повече се затваря в себе си и не може да разгърне потенциала си.

 

Здравейте, believe,

 

Доколкото помня, последният ви въпрос беше свързан с ревността на баткото към бебето. Явно в момента е в период, в който е под въпрос както позицията му в семейството, така и в класа и от това може да е по-тревожен и неспокоен.

Една от важните житейски задачи за малките ученици е да намерят своето място в групата на връстниците. Момичетата си намират мястото чрез способността си да говорят, да привличат внимание, да влизат и излизат от съюзи и коалиции. Момчетата определят своята йерархия най-вече според силата си, което често води до боричкания и мерене на сили. Майките обикновено се притесняват от това, защото нямат такова преживяване в личната си история. Бащите обикновено го приемат за нормално.

Тъй като синът ви е момче, в случая е важно да подкрепите неговата мъжественост. Ще му е полезно да чуе в какво смятате, че е добър във физическо отношение – може да не е най-високия, но може би е бърз, точен или сръчен? Да, хората са различни и имат различни силни страни. Нека фокусът на разговорите не е върху забраната да се подиграваме на другите за различието им; а върху забелязването на силните страни на различните хора и на първо място -  на самия себе си. Представете си го, например, как отговаря: „Да, бе, по-висок си, ама ти вкарах гол последния път, нали!“.

Ако детето е слабичко и няма никакви силни страни, тогава е по-добре да тръгне на спорт или на някакво бойно изкуство, което укрепва тялото, дава самочувствие и успокоява психиката. Един човек, който знае, че може да се защити се държи по-самоуверено и рядко става обект на нападение, освен ако самият той не провокира другите.
Препоръчвам Ви да се срещнете с детски психолог, например колегата Елена Енева https://tukisega.info/za-men/

Здравейте, надявам се да помогнете- имам бебе на 2 месеца и половина и усещам че скоро ще рухна. Сигурно е следродилна депресия, хормоните ли са виновни, какво ли... Все повече се потискам, нямам настроение, енергия. Гледам си детето, много му се радвам, имам и помощ вкъщи, нощем с мъжа ми сме си разпределили грижите, реално сега той спи с детето повече. В другата стая съм през повечето нощ, но сънят все по-трудно идва, тревожно ми е. Какво да направя че поне малко да се възстановя?

Добро утро! Пиша тук,защото имам нужда да споделя с някой,който не ме познава.
Чувства се много объркана и не знам какво да правя. Бих казала,че страдам от перфекционизъм. Искам абсолютно всичкобда е перфектно ( осъзнавам,че е не възможно ),но когато не е перфектно изпитвам страшен душевен дискомфорт. Примерно искам да започна да се храня здравословно,но трябва да е понеделник,освен това трябва да е 1,3,5,7 число и така нататък. Другото,което е много се тормозя когато не знам елементарни неща,примерно,че не мога да смятам бързо на ум,не знам някои географски неща и неща от историята на България. Футболен фен съм и също така се тормозя,че не мога да запомня на кой футболист на каква позиция и така си отлагам във времето,просто защото не е перфектно. Искам да знам всичко иначе не мога да започна от нулата да свърша нещо. Как да се справя?

Здравейте,
моят проблем е, че се чуствам адски самотна, поради което постоянно съм в депресия. За 36 години съм, нямам семейство и деца, работя в столицата, а родителите ми са в провинцията. Цялото това пътуване, и все чакане да се прибера в къщи, да си легна в моето легло, вече ме побърква. От една страна ми се иска да се прибера в родния град, но от друга там няма много възможности за работа, да не кажа почти никакви. Но от друга страна, все сама в столицата ми е много трудно. Вече изгубих надежда, че и аз ще си намеря половинка в живота, и честно казано изобщо не виждам светлина в края на тунела. Мислите ми са, само как ще я карам сама за напред, и изобщо какво ще стане с мен. Просто е ужасно човек да е сам, като разбира се е най-лошо за мен по време на отпуските - всички отиват някъде, а аз сама - и не ходя на никакви почивки. Просто ми е адски трудно вече да живея, всичко ме подтиска и не намирам никакъв смисъл в каквото и да е. Можете ли да ми дадете съвет - има ли някакви психологически трикове, как мога да приема ситуацията?

Здравейте, не съм сигурна дали към Вас да се обърна, ако не, моля админите да преместят темата където й е мястото.
Нужен ми е съвет за адаптация на дете за детска градина и гледане от бавачка. Детето е на 1 г. и 8 м., много привързано към мен, гледано досега вкъщи от мен, доста кърмено все още, на поискване, така и заспива. Много социална е и будна иначе, но много упорита. Имахме 2 дни за общо 3 часа в ясла опит, който завърши с издрано лице (вероятно от дърпане с деца за играчка) и заразяване с вирус, много лош старт. Как да подходя, че за месец-два детето да почне да не плаче като ме няма и да заспива с бавачката на обяд? Да говоря ли, че ще се върна, че отивам до магазина? Идва ми идея и да се включвам онлайн с камера като е "напечено"...