При мен пък е обратно. Винаги съм имала кръвно 90(100)/60(70) и съм се чувствала перфектно. В деня след операцията на жлъчния мехур имах кръвно 160+ и понеже ме болеше адски много глава ми го измериха. Следва дълъг период, в който нямах повишение, но преди 3м от както изкарах Ковид, кръвното започна често да ми е 130/80 и да ме боли глава. Забелязвам също, че и времето доста ми влияе.
Виж целия пост
Камъни в жлъчката - тема 7
- Публикувана: 1 апр. 2020, 21:21 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2022, 18:31 ч.
# 825
2 юли 2021, 07:17 ч.
# 826
2 юли 2021, 15:49 ч.
Раната сълзи след като падна коричката ли? Коя е раната, сигурно на дрена, където беше? Ходихте на хирург да я види. На мен никой не ми е казал кога да си правя изследвания. Какви лекарства пие?
Виж целия пост
ММ за 1 път хапна домашна печено палачинково руло. Вчера и половин белен домат. Започнах полека да разширявам храните. Операцията беше на 11 май . Все по - спокойно се чувства. Единствено много бавно му зараства раните. Особено едната.Общо са му 5, трите са вече като белег, но 2 от тях са още сурови- едната с коричка, другата й падна коричката и 3 дни сълзи и е доста дълбока и червена. Хиругът каза, че е особеност на кожата и да пръскаме със спрей Цикатридина. Пие си хапчетата. Киселините намаляха. Гастро иска да си прави ПКК, но хич не му се ходи пак на изследвания.
Раната сълзи след като падна коричката ли? Коя е раната, сигурно на дрена, където беше? Ходихте на хирург да я види. На мен никой не ми е казал кога да си правя изследвания. Какви лекарства пие?
# 827
2 юли 2021, 21:44 ч.
Да, Лаваца, на дрена. След като падна голямата коричка от болницата стана този проблем. Беше голяма и дълбока, като я напръска с Цикатридината стегна и вече е добре Сви се и хвана нова коричка.
Пие урзофалк, креон, гавискон
Хиругът го консултира по телефона. Каза, че няма нужда да ходи присъствено на преглед, нито да пращаме снимка на вайбър, но ако не се успокои да отиде. При гастро отиде месец след операцията защото имаше съмнение за възникнал гастрит и оплаквания, които искаше да консултира, а и от хирургията му казаха месец след операцията да почва да се следи на гастро.
Виж целия пост
Пие урзофалк, креон, гавискон
Хиругът го консултира по телефона. Каза, че няма нужда да ходи присъствено на преглед, нито да пращаме снимка на вайбър, но ако не се успокои да отиде. При гастро отиде месец след операцията защото имаше съмнение за възникнал гастрит и оплаквания, които искаше да консултира, а и от хирургията му казаха месец след операцията да почва да се следи на гастро.
# 829
5 юли 2021, 17:15 ч.
ЗАПОВЯДАЙТЕ В НОВАТА ТЕМА
https://www.bg-mamma.com/?topic=1350816.new#new
Виж целия пост
https://www.bg-mamma.com/?topic=1350816.new#new
# 830
7 авг. 2021, 13:40 ч.
Здравейте.След 11 месеца ходене по мъките и постоянни кризи се замислям да се подложа на операция за премахване на жлъчката.Просто вече не издържам дори и болкоуспокояващите спряха да имат ефект.Обаче тук идва проблема.СТРАХА.Изпитвам ужасяващ страх от тази операция.Дали ще се събудя от упойката,как се живее без жлъчка,какво ще стане после.Бях чела в интернет,че една дама след махане на жлъчката е получила рак и това ме уплаши още повече.Искам да попитам някой който наскоро е правил безкръвна операция да ми обясни и да ми даде кураж,защото просто съм ужасена.Ако сред подложилите се на такава операция има пушачи бих искала да попитам,как се справихте с цигарите. Ще съм благодарна ако споделите,че вече хем тръгвам да я махам обаче тва шубе ме връща обратно 😁😁😁😁
Виж целия пост
# 831
7 авг. 2021, 15:23 ч.
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
Виж целия пост
Здравейте.След 11 месеца ходене по мъките и постоянни кризи се замислям да се подложа на операция за премахване на жлъчката.Просто вече не издържам дори и болкоуспокояващите спряха да имат ефект.Обаче тук идва проблема.СТРАХА.Изпитвам ужасяващ страх от тази операция.Дали ще се събудя от упойката,как се живее без жлъчка,какво ще стане после.Бях чела в интернет,че една дама след махане на жлъчката е получила рак и това ме уплаши още повече.Искам да попитам някой който наскоро е правил безкръвна операция да ми обясни и да ми даде кураж,защото просто съм ужасена.Ако сред подложилите се на такава операция има пушачи бих искала да попитам,как се справихте с цигарите. Ще съм благодарна ако споделите,че вече хем тръгвам да я махам обаче тва шубе ме връща обратно 😁😁😁😁
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
# 832
7 авг. 2021, 16:05 ч.
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
Виж целия пост
Здравейте.След 11 месеца ходене по мъките и постоянни кризи се замислям да се подложа на операция за премахване на жлъчката.Просто вече не издържам дори и болкоуспокояващите спряха да имат ефект.Обаче тук идва проблема.СТРАХА.Изпитвам ужасяващ страх от тази операция.Дали ще се събудя от упойката,как се живее без жлъчка,какво ще стане после.Бях чела в интернет,че една дама след махане на жлъчката е получила рак и това ме уплаши още повече.Искам да попитам някой който наскоро е правил безкръвна операция да ми обясни и да ми даде кураж,защото просто съм ужасена.Ако сред подложилите се на такава операция има пушачи бих искала да попитам,как се справихте с цигарите. Ще съм благодарна ако споделите,че вече хем тръгвам да я махам обаче тва шубе ме връща обратно 😁😁😁😁
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
# 833
7 авг. 2021, 16:16 ч.
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
Операцията не знам дали ще даде отражение, но камъните ако стоят може и да дадат.
При мен версията беше камъни в следствие на бременността . Наскоро броих около 19малки камъчета .
Докато бях бременна, накрая особено според мен правих мини кризи, дори се задушавах, но никой не разбра. Всички казваха "бебето те притиска, бебето те рита". Да, ама не беше от това, все пак ми е втора бременност и усещах, че не е.
2 месеца след раждането направих ужасна криза, мислех, че това е края, такава болка не бях изпитвала, а имам 2 нормални раждания без никакви обезболяващи.
Ако знаех, че имам камъни щях да се оперирам преди бременността.
Благодарна съм само, че сериозната криза направих 2 месеца след, а не 2 месеца преди раждането. Имах късмет поне в това.
Виж целия пост
Здравейте.След 11 месеца ходене по мъките и постоянни кризи се замислям да се подложа на операция за премахване на жлъчката.Просто вече не издържам дори и болкоуспокояващите спряха да имат ефект.Обаче тук идва проблема.СТРАХА.Изпитвам ужасяващ страх от тази операция.Дали ще се събудя от упойката,как се живее без жлъчка,какво ще стане после.Бях чела в интернет,че една дама след махане на жлъчката е получила рак и това ме уплаши още повече.Искам да попитам някой който наскоро е правил безкръвна операция да ми обясни и да ми даде кураж,защото просто съм ужасена.Ако сред подложилите се на такава операция има пушачи бих искала да попитам,как се справихте с цигарите. Ще съм благодарна ако споделите,че вече хем тръгвам да я махам обаче тва шубе ме връща обратно 😁😁😁😁
През юни се оперирах.Операцията беше лапароскопска.Незнам колко Ви е страх,но аз имах панически страх.Четири месеца писах къде ме боли,какво пия, какво да правя и колко ме е страх.Аз имах тъпа болка и постоянен дискомфорт.Тук в този форум една дама един ден ми беше написала, че досега съм вече щяла да забравя за операцията.Бях решила да е септември,но след ежедневните болки на другия ден отидох на хирург и след една седмица бях оперирана през юни.Толкова ме беше страх,че деня на операцията ми е все едно някакъв сън.Точно 3часа след операцията вече ходих из стаята.Има си неразположение,но с обезболяващи система и инжекция се тушира.Очаквах да е много по-зле,но е поносимо.Преди операцията бях изпушила 2цигари, защото хирурга ми беше разрешил.В деня след операцията не съм пушила,но на следващия ден пуших 3цигари.Два дена след операцията си бях вкъщи и си пушех както обикновено.След операцията си има възстановяване, хранителен режим. И аз четох,че може да има последствие след премахване на жлъчката ,но четох и,ако не се махне също може да има лоши последици.Всеки сам преценява и избира.Няколко консултации с различни доктори ще дадат точния отговор.
При мен версията беше камъни в следствие на бременността . Наскоро броих около 19малки камъчета .
Докато бях бременна, накрая особено според мен правих мини кризи, дори се задушавах, но никой не разбра. Всички казваха "бебето те притиска, бебето те рита". Да, ама не беше от това, все пак ми е втора бременност и усещах, че не е.
2 месеца след раждането направих ужасна криза, мислех, че това е края, такава болка не бях изпитвала, а имам 2 нормални раждания без никакви обезболяващи.
Ако знаех, че имам камъни щях да се оперирам преди бременността.
Благодарна съм само, че сериозната криза направих 2 месеца след, а не 2 месеца преди раждането. Имах късмет поне в това.
# 834
7 авг. 2021, 19:51 ч.
Виж целия пост
Цитат на: Iuliqna Dimitrova
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
[/quote
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
[/quote
Това няма причина да ви притеснява. Оперираха се ноември месец 2018г, забременях февруари месец 2019г и родих ноември 2019г. Беше ми втора бременност. Нямаше разлика между двете ми бременности. Всъщност имаше, но не са свързани с липсата на жлъчка. И двете ми деца са родени секцио, то боли повече. 2г и 9м след операцията нямам никакви проблеми. И мен през цялата първа бременност нещо ме притискаше под ребрата и все ми казваха, че е от бебето, но кризи не съм правила. При втората бременност този натиск го нямаше, а децата се движеха с почти еднакви размери.
# 835
8 авг. 2021, 11:42 ч.
Iuliqna Dimitrova 602506, относно операцията - няма страшно. По-добре разрешете проблема. Аз много време се мъчих за второ дете, дори едно неуспешно инвитро имам миналата година. Само дето нямаше кой да види и да ми каже тогава, че имам купчина камъни, а те са пречили, освен останалите появили се репродуктивни проблеми. Оперирайте се и не му мислете.
За цигарите забравих да напиша. Аз си пушех най-слабите - бяло Оме. От март месец опитах в момента плъзналите навсякъде електронни наргилета - еднократните и от тогава съм само на тях и не пуша обикновени цигари. Опитала съм 1-2 в този период, но не се връщам към тях, защото вече са ми гадни на вкус. Оперирах се юни.
Принципно това е новата тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1350816.new#new
Виж целия пост
За цигарите забравих да напиша. Аз си пушех най-слабите - бяло Оме. От март месец опитах в момента плъзналите навсякъде електронни наргилета - еднократните и от тогава съм само на тях и не пуша обикновени цигари. Опитала съм 1-2 в този период, но не се връщам към тях, защото вече са ми гадни на вкус. Оперирах се юни.
Принципно това е новата тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1350816.new#new
# 837
8 авг. 2021, 16:20 ч.
Не пречат, но е рискова бременността с камъни. А когато подлагат на хормонална стимулация, е било редно да проверят какво е обективното състояние. Да не говорим, че камъните се и увеличават още повече от хормоналните стимулации.
Виж целия пост
Как камъните пречат на зачеване ?
Не пречат, но е рискова бременността с камъни. А когато подлагат на хормонална стимулация, е било редно да проверят какво е обективното състояние. Да не говорим, че камъните се и увеличават още повече от хормоналните стимулации.
# 838
11 авг. 2021, 12:24 ч.
Знам, че има нова тема и се извинявам, че продължавам тази, но държа да дам отговор на този въпрос, защото преди време и аз търсих отговор на същия.
Оперирах се на 6.04 т.г. (Преди четири месеца). Около три седмици след операцията забременях. Първа бременност, след двугодишни опити и поликистозни яйчници. Гинекологът ми беше втрещен - след сериозна намеса в тялото, пълна упойка, стрес... и накрая- бременност. Така че Ви съветвам да изключите това притеснение от главата си. Което трябва, ще стане и след операция. Което не трябва, няма да стане и без операция. Надявам се, че ме разбирате. Пожелавам от сърце успех!!!
Понеже така и така съм се включила, ще отговоря и на предишните въпроси. Когато разбрах за моите камъни, не си позволих да мисля много, да се страхувам, направо записах часа за операцията, за да не се разубедя. Не мислех за нея, не четох в интернет. Отидох леко неподготвена и това беше прекрасно! Колкото повече знаеш, толкова повече те е страх. Боля определено, но само първите три дни. Болката минава и си заминава, забравя се бързо. Имах по-лека болка, продължи около една седмица след операцията. След това имах само дискомфорт - в червата, с изхождането, дълго време разстройство, тук-там някое леко прорязване на мястото на жлъчката... Продължи около месец, след което забравих за операцията. Режимът го спазвах около два месеца, строго, както си трябва. Имах намерението да продължа доста по-дълго, но попаднах на един чуден All inclusive, та "това само да пробвам", "онова само да пробвам" и леко-полеко започнах да си позволявам всичко. След почивката не възобнових диетата, а продължих да добавям храни и към днешна дата си ям всичко свободно, без проблем. Бях си обещала, че няма да консумирам пържени храни, но и тях си позволявам сравнително често- картофки и цаца с бира ми е любимото през лятото.. Съветвам тези, които се страхуват да постъпят като мен. Запишете си час, не мислете за него, не четете в интернет и по форуми... Когато постъпих в болницата си казах "След три дена всичко ще е минало, дотогава ще стискам зъби". За мен това беше най-правилната тактика. И мина леко и бързо. Пожелавам лека, успешна и неусетна операция и бързо възстановяване!
Виж целия пост
Цитат
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
Знам, че има нова тема и се извинявам, че продължавам тази, но държа да дам отговор на този въпрос, защото преди време и аз търсих отговор на същия.
Оперирах се на 6.04 т.г. (Преди четири месеца). Около три седмици след операцията забременях. Първа бременност, след двугодишни опити и поликистозни яйчници. Гинекологът ми беше втрещен - след сериозна намеса в тялото, пълна упойка, стрес... и накрая- бременност. Така че Ви съветвам да изключите това притеснение от главата си. Което трябва, ще стане и след операция. Което не трябва, няма да стане и без операция. Надявам се, че ме разбирате. Пожелавам от сърце успех!!!
Понеже така и така съм се включила, ще отговоря и на предишните въпроси. Когато разбрах за моите камъни, не си позволих да мисля много, да се страхувам, направо записах часа за операцията, за да не се разубедя. Не мислех за нея, не четох в интернет. Отидох леко неподготвена и това беше прекрасно! Колкото повече знаеш, толкова повече те е страх. Боля определено, но само първите три дни. Болката минава и си заминава, забравя се бързо. Имах по-лека болка, продължи около една седмица след операцията. След това имах само дискомфорт - в червата, с изхождането, дълго време разстройство, тук-там някое леко прорязване на мястото на жлъчката... Продължи около месец, след което забравих за операцията. Режимът го спазвах около два месеца, строго, както си трябва. Имах намерението да продължа доста по-дълго, но попаднах на един чуден All inclusive, та "това само да пробвам", "онова само да пробвам" и леко-полеко започнах да си позволявам всичко. След почивката не възобнових диетата, а продължих да добавям храни и към днешна дата си ям всичко свободно, без проблем. Бях си обещала, че няма да консумирам пържени храни, но и тях си позволявам сравнително често- картофки и цаца с бира ми е любимото през лятото.. Съветвам тези, които се страхуват да постъпят като мен. Запишете си час, не мислете за него, не четете в интернет и по форуми... Когато постъпих в болницата си казах "След три дена всичко ще е минало, дотогава ще стискам зъби". За мен това беше най-правилната тактика. И мина леко и бързо. Пожелавам лека, успешна и неусетна операция и бързо възстановяване!
# 839
11 авг. 2021, 13:49 ч.
Знам, че има нова тема и се извинявам, че продължавам тази, но държа да дам отговор на този въпрос, защото преди време и аз търсих отговор на същия.
Оперирах се на 6.04 т.г. (Преди четири месеца). Около три седмици след операцията забременях. Първа бременност, след двугодишни опити и поликистозни яйчници. Гинекологът ми беше втрещен - след сериозна намеса в тялото, пълна упойка, стрес... и накрая- бременност. Така че Ви съветвам да изключите това притеснение от главата си. Което трябва, ще стане и след операция. Което не трябва, няма да стане и без операция. Надявам се, че ме разбирате. Пожелавам от сърце успех!!!
Понеже така и така съм се включила, ще отговоря и на предишните въпроси. Когато разбрах за моите камъни, не си позволих да мисля много, да се страхувам, направо записах часа за операцията, за да не се разубедя. Не мислех за нея, не четох в интернет. Отидох леко неподготвена и това беше прекрасно! Колкото повече знаеш, толкова повече те е страх. Боля определено, но само първите три дни. Болката минава и си заминава, забравя се бързо. Имах по-лека болка, продължи около една седмица след операцията. След това имах само дискомфорт - в червата, с изхождането, дълго време разстройство, тук-там някое леко прорязване на мястото на жлъчката... Продължи около месец, след което забравих за операцията. Режимът го спазвах около два месеца, строго, както си трябва. Имах намерението да продължа доста по-дълго, но попаднах на един чуден All inclusive, та "това само да пробвам", "онова само да пробвам" и леко-полеко започнах да си позволявам всичко. След почивката не възобнових диетата, а продължих да добавям храни и към днешна дата си ям всичко свободно, без проблем. Бях си обещала, че няма да консумирам пържени храни, но и тях си позволявам сравнително често- картофки и цаца с бира ми е любимото през лятото.. Съветвам тези, които се страхуват да постъпят като мен. Запишете си час, не мислете за него, не четете в интернет и по форуми... Когато постъпих в болницата си казах "След три дена всичко ще е минало, дотогава ще стискам зъби". За мен това беше най-правилната тактика. И мина леко и бързо. Пожелавам лека, успешна и неусетна операция и бързо възстановяване!
Много благодаря 😊
Виж целия пост
Цитат
Аз искам и второ дете и се притеснявам тази операция дали ще даде отражение на бременността.
Знам, че има нова тема и се извинявам, че продължавам тази, но държа да дам отговор на този въпрос, защото преди време и аз търсих отговор на същия.
Оперирах се на 6.04 т.г. (Преди четири месеца). Около три седмици след операцията забременях. Първа бременност, след двугодишни опити и поликистозни яйчници. Гинекологът ми беше втрещен - след сериозна намеса в тялото, пълна упойка, стрес... и накрая- бременност. Така че Ви съветвам да изключите това притеснение от главата си. Което трябва, ще стане и след операция. Което не трябва, няма да стане и без операция. Надявам се, че ме разбирате. Пожелавам от сърце успех!!!
Понеже така и така съм се включила, ще отговоря и на предишните въпроси. Когато разбрах за моите камъни, не си позволих да мисля много, да се страхувам, направо записах часа за операцията, за да не се разубедя. Не мислех за нея, не четох в интернет. Отидох леко неподготвена и това беше прекрасно! Колкото повече знаеш, толкова повече те е страх. Боля определено, но само първите три дни. Болката минава и си заминава, забравя се бързо. Имах по-лека болка, продължи около една седмица след операцията. След това имах само дискомфорт - в червата, с изхождането, дълго време разстройство, тук-там някое леко прорязване на мястото на жлъчката... Продължи около месец, след което забравих за операцията. Режимът го спазвах около два месеца, строго, както си трябва. Имах намерението да продължа доста по-дълго, но попаднах на един чуден All inclusive, та "това само да пробвам", "онова само да пробвам" и леко-полеко започнах да си позволявам всичко. След почивката не възобнових диетата, а продължих да добавям храни и към днешна дата си ям всичко свободно, без проблем. Бях си обещала, че няма да консумирам пържени храни, но и тях си позволявам сравнително често- картофки и цаца с бира ми е любимото през лятото.. Съветвам тези, които се страхуват да постъпят като мен. Запишете си час, не мислете за него, не четете в интернет и по форуми... Когато постъпих в болницата си казах "След три дена всичко ще е минало, дотогава ще стискам зъби". За мен това беше най-правилната тактика. И мина леко и бързо. Пожелавам лека, успешна и неусетна операция и бързо възстановяване!
Препоръчани теми