В последно време изпитвам изключителна тревожност, че нещо може да се случи с детето ми (на 2 години), което може да наложи хоспитализация и оттам се завърта един кръг, в който си представям как детето ми ще бъде само в болница, как ще се държат лошо с него, как ще се държат лошо с мен, как ще се чувства изоставено, как ще бъдем в пълна безизходица... Аз по принцип съм тревожен човек, с трудности в общуването, със страх от това някой да не ми се скара, да не ме нагруби, да не се изложа, от авторитети...Тези мисли започнаха след посещение в детско хирургично отделение по проблем, който не изисква някакво лечение, и допълнително се влошават от затруднения достъп до медицинска помощ поради пандемията.
Нямам други деца, нито предходни аборти. Нямам и информация някой в семейството да е пострадал в детска възраст. Отношенията с родителите ми са добри и винаги са били такива, чувствам ги близки, но поради проблеми в общуването с най-различни хора постоянно изпитвам чувство на тревожност, което в други ситуации мога да контролирам в някаква степен, но по отношение на детето нещата излизат от контрол. Част от мен осъзнава, че при липса на конкретен проблем страховете ми са безпочвени, а и дори да стане нещо, няма да ми помогнат особено, но просто не мога да се овладея.
Сърдечно моля за помощта Ви!