Какви са отношенията с майките ви?

  • 31 289
  • 571
# 360
Нямам сестра, така че не знам дали е така. Брат ми са го натискали повече да учи, мрънкали са му много заради оценки, ама мен не. Не знам как така мен ме оставиха, иначе и аз бях отличник принципно, ама много своеволен и не си давах много зор да уча. Много си отстоявах своето мнение и позиции, за тва ми се размина мачкането, за което пишете. Тинейджърския бунт беше много силен при мен, изглежда за тва нашите взеха да се съобразяват с мнението ми и от там нещата се подобриха.
Виж целия пост
# 361
Невена, всеки от нас е хокан, критикуван и даже поступван. Такива бяха разбиранията. Само че едни сме усещали,  че, макар и по грешен начин, се прави за наше добро и не сме имали повод да се съмняваме в обичта и всеотдайността на родителите си. При други е въпрос на болни, чисто егоистични амбиции и разтоварване  на злост и садистични пориви. Планина разлика.
Виж целия пост
# 362
В тази тема се разпознах в толкова много мнения...
Аз нямам никакви отношения с моята майка. Брат ми - също. През дългите години, в които са разведени с баща ми, основно се беше концентрирала в това да настройва брат ми и родителите си срещу мен. Аз бях на 13 и тя ме остави на отглеждане при майката на баща ми, защото й "излизало скъпо да се грижи за две деца."
В момента не поддържа контакт и с брат ми. В края на април се прибра от Гърция, след 18 години там. Това научихме случайно от публикациите й във ФБ. От поредния й, седми активен профил там, за който знаем случайно и който е анонимен за нас... Тоест, профилът й е за избрани потребители, сред които ние не сме. Само за протокола: и двамата с брат ми сме нормални хора със семейства, образование,  самостоятелни и реализирани и никога, по никакъв повод не сме й давали основание да се срамува от нас... нито сме били груби, неблагодарни или неуважителни към нея, дори напротив...
Мога да говоря дълго за побоите в детството ми... бях във втори клас, когато ме преби, блъскайки главата ми в стената на кухнята, защото вдигам шум, докато тя спи, а аз правя закуска на мен и брат ми преди училище. Побоят го довърши баща ми. Не ходих на училище повече от седмица, за да ми минат следите... На 13 ме изгони от вкъщи с два суитчъра и два чифта дънки и раницата с учебниците...
Винаги съм била пълен отличник, дружинен председател и т.н. Завърших най-елитното училище в града с отличие.
Бита съм мнгократно с дървен чехъл, с юмруци, скубана съм, влачена съм, душена съм, дрехите ми са били изхвърляни многократно... Когато ни гостуваха семейни приятели, правеше открити комплименти на техните деца пред мен, за да ме унизи... Сравняваше ме с чуждите деца, винаги в мой ущърб и винаги публично. Никога не ми е правила комплименти, никога. Говореше ужасни неща на всички наши роднини за мен, колко съм меркантилна и т.н., че съм избрала сама да си тръгна, защото е притеснена с финансите след развода, а истината е, че с баба ми едва преживявахме години наред с нейната пенсия, докато завърша училище и започна да работя и аз (няколко летни ваканции продавах вестници във фирмата на познати, продавала съм дрехи в магазина на майка ми, докато тя беше на почивка и т.н., но въпреки това ни беше много трудно финансово).
След толкова години толериране на брат ми, се обърна и срещу него. В момента живее в жилище, което принуди майка си да му прехвърли приживе, с опцията да го ползва тя самата доживот и, цитат, "така че ти, Charismatique, да не можеш да имаш никакви претенции". Брат ми живее в чужбина и дори не си е направила труда да го информира, че е в България и е вече във въпросния апартамент.
Колкото до живота й в Гърция, там беше перманентно без работа, понеже "е завършила гимназия" и не можеше да се грижи за кой да е. Помагаше й финансово 11 години по-младият й приятел грък, с когото имаше 15 години връзка... но сега си е тук, сама, без него, без никаква връзка с деца и внуци. По цял ден поства във ФБ и телеграм, членува в много групи и е заета основно да агресира непознати, да се кара с тях и след това да публикува чатовете, унижавайки ги или жалвайки се от "тормоза им". Отявлен антиваксър, защитник на военните действия в Украйна, убедена в чипирането и във всички актуални конспиративни теории. Всеки има право на избор и мнение, разбира се, но тя е войнствено настроена към всички инакомислещи и държи насилствено да ги просвещава в собствените си разбирания и да ги унижава, ако са убедени в противоположното.
И двамата с брат ми сме повредени - и психически, и емоционално. Отделно от всичко това, сме и с вродени заболявания. С неговото тя манипулираше дълги години, в ролята на майка-жертва, посветена на детето си. За моето дори не съм сигурна, че му знае наименованието, твърди, че е виновна майката на баща ми, а то се предава по майчина линия...
Съжалявам, ако съм ви отегчила... За мен темата е много болезнена и почти никога и с никого не говоря за тези неща...
Виж целия пост
# 363
Като чета коментари като този на Charismatique, се затвърждава мнението ми, че има много жени, които просто не обичат децата си, нещо което дълги години не ми се искаше да вярвам, колкото и странно да звучи. Може би просто не са способни, не знам.

Затова мисля, че призивите да се прощава, забравя, да не се споделя/ говори срещу майката (в анонимен форум!) не са много полезни. Има голяма разлика между това майка ти да ти се е карала, но, както някой каза по-горе, да си чувствал обич, все пак, и различни издевателства, които цял живот се опитваш да разбереш защо са били.  Разбира се, че живота продължава и не можем да дълбаем вечно, но раната си остава и всяка от нас се опитва да разбере как е възможно жената, която те е родила да не изпитва обич към теб. За мен, поне, това ще си остане загадка до края на дните ми, понеже имам деца и не мога да си представя да не ги обичам.   Отгледана съм с чувство за вина и цял живот се опитвам да разбера какво съм направила, а всъщност отговора е много прост.
Виж целия пост
# 364
Разбира се, че има хора, които не обичат децата си. Моята майка е една от тях. Не ме е обичала никога, показваше го и го доказваше непрекъснато с думи и действия. И бой с дървен стол съм яла, заради загубени цвички и с остри високи токове на ботуши, защото брат ми бебе тогава плачел - чула го от улицата. Аз на 7 години, той новороден, оставила ми го и излязла не помня вече къде. Още помня каква паника изпитах като се разплака това бебе и аз хабер си нямам какво да правя.
И сравнения с децата на хората съм понасяла, точно както потребителката по-горе, винаги в мой ущърб и съм била наказвана да стоя на тъмно, студено стълбище през зимата, на 6 години бях тогава. Помня, една съседка мина, пита ме защо седя на циментовите стълби посред зима, казах й че съм наказана и тя директно ме прибра у тях.

И още хиляди издевателства съм изтърпяла, но при първа възможност си грабнах шапката и назад не погледнах. Търси ме после през годините като остаря, питала баща ми, приятелки, намери сина ми във Фейсбук, отрязах всички канали за връзка.

Не й ща ни меда, ни жилото. Нищо материално не ме блазни, всичко мога да си купя сама. Загубеното детство няма кой да ми върне.
Виж целия пост
# 365
Това са болни жени. Защо? Как? Техните родители ли са виновни, мъжете им ли....

Разбира се, че няма как да се съберете или разберете с тях
Просто са ви се случили. Както се случват болестите, наводненията, бедствията.
Никой не трябва да живее с чувство за вина, че родител е постъпвал така с него.
Сякаш да изпитваш вина за земетресение.

Съжалявам, че такива хора гледат деца, а не се лекуват
Виж целия пост
# 366
Момичета... Даже незнам какво да кажа за горните два случая.

Наистина, явно има жени, които не са родени за майки. Които страдат по изгубеният си живот, преди децата. Които се опитват за задържат мъж и/или пари с раждането на дете. Които "търсят смисъла" на живота си, създавайки друг такъв...

Честно да си кажа, понякога и аз се чувствам ощетена от към време и пространство, заради децата си. Тежат ми грижите и непрестанната логистика. Сами се оправяме с ММ. Няма на кой да ги оставя за 5 минути в ежедневието си.
Някак чувствам срам от това.
А реално погледнато е нормално да се чувстваш така.
Но пък и през ум не ми минава да ги карам да се чувстват виновни за тези мои емоции.
Те не са виновни, че сме ги създали... И наистина няма връщане назад.

Понеже съм много крайна в изказванията си, някои познати съвсем ги хвърлям в оркестъра, като кажа, че не ги вземат децата обратно в родилния дом...

Замислям се и дали не избързах, дали наистина ще се справя да ги отгледам като нормални хора, ако не без, то поне с по-малко травми от моите...
После ги поглеждам и всичко това отшумява, но ми е много трудно... Вечно болни, все някой проблем излиза, сополи, кашлици, лекарства...

НО! Те не са виновни, че ги има. Виновни сме ние с баща им и ще се оправим все някак.....

Пак чаршаф изписах Disappointed
Виж целия пост
# 367
Искам сега някой да обясни на потребителките, които са ги пребивали, колко са инфантилни да го помнят това, как не може цял живот да изтъкваш травмите от детството и как трябва да са благодарни защото все пак са имали покрив над главата си и храна на масата.
Виж целия пост
# 368
Като прочетох последните два случая, се чудя как такива жени стават майки? А има жени, добри жени, които заслужават да са майки, а с години не могат да родят.. Познавам няколко такива, едната вече си има бебче след сумати години мъки и 4 опита инвитро. Другата още чака и се надява..
А имам пред мен и обратния пример - комшиика. Млада, постоянно беше с алкохола и наркотиците, роди две здрави момиченца, обаче добре че са бабата и дядото да ги гледат. Тя от сутринта беше на бира вместо кафе. После минаваше и на твърдо.. На скоро почина от цироза мисля, лекаря казал че черния дроб буквално го нямало вече..
Виж целия пост
# 369
Тези, които не могат да имат, обикновено решават късно да действат.
Добри, лоши...

Виж целия пост
# 370
Гордея се с това, каква майка съм, особено последните 2 г. В началото говорех против башата, после умишлено спрях да го правя.
На нашите вече съм им простила всичко, но не ги виждам често, въпреки че са на 1 спирка от нас. Трябва да отида на едно кафе тия дни...
Виж целия пост
# 371
Разбира се, че има жени, които не стават за майки, както и мъже, които не стават за бащи - някои от тях дори са наясно с това. Просто прези 30-40 години, каквато е възрастта на повечето в темата, социално-икономическите традиции и реалности не предполагаха особено отклонение от линията завършване на гимназия\университет-сватба-дете-работа, освен за представителите на някои професии, като децата на младите родители често се отглеждаха от бабите и се връчваха на биологичните родители в първи клас, но и това не винаги. Сега повече деца се отглеждат от родителите, времената се промениха - физическите наказания вече са масово неприемливи (освен във форума), психическият терор се разпознава като насилие и пр.
Виж целия пост
# 372
Винаги е имало и ще има майки, които не обичат децата си. Или обичат някои от тях, а други не.

Повечето майки обичат децата си, друг въпрос е, че не умеят да го показват или го показват по начин, по който детето не може да разбере като обич.  Много често оплакванията на вече порасналите деца са заради такива неща - представата и реалното показване от страна на майката се възприема от детето като нещо негативно, просто не могат да се разберат. Отделни хора са, биологията не казва, че непременно трябва майка и дете да си пасват като характери.  Неприятното е, че майка и дете чувстват нещата доста по-фатално и това съсипва отношенията им, обидата, гневът, неудовлетворението. А ако има странични хора, които подклаждат единия да говори лоши неща за другия, става такова раздуване, че в един момент започва да си вярва, че нещата са невъзвратими.
Виж целия пост
# 373
Искам сега някой да обясни на потребителките, които са ги пребивали, колко са инфантилни да го помнят това, как не може цял живот да изтъкваш травмите от детството и как трябва да са благодарни защото все пак са имали покрив над главата си и храна на масата.

Естествено! Какво значение има дали са те били, блъскали, обиждали, натяквали, изисквали? Имали са покрив над главата и ядене, какво повече? А и виж, може да са ги изучили в България, кой знае, тогава вече и...всеки ден трябва да благодаря, че родителите, каквито и да са те - са ти осигурили основното, което трябва да осигури всеки, който е решил да нарече себе си "родител".
Виж целия пост
# 374
Винаги е имало и ще има майки, които не обичат децата си. Или обичат някои от тях, а други не.
Скрит текст:
Повечето майки обичат децата си, друг въпрос е, че не умеят да го показват или го показват по начин, по който детето не може да разбере като обич.  Много често оплакванията на вече порасналите деца са заради такива неща - представата и реалното показване от страна на майката се възприема от детето като нещо негативно, просто не могат да се разберат. Отделни хора са, биологията не казва, че непременно трябва майка и дете да си пасват като характери.  Неприятното е, че майка и дете чувстват нещата доста по-фатално и това съсипва отношенията им, обидата, гневът, неудовлетворението. А ако има странични хора, които подклаждат единия да говори лоши неща за другия, става такова раздуване, че в един момент започва да си вярва, че нещата са невъзвратими.

Да, това е друг момент, който сериозно се отрича. Има изследвания за процента родители, които по-меко казано имат предпочитания към някое от децата си и на какво се дължи това.
------------------

Щастливка, няма нужда да си благодарна на родителите си, ако не го чувстваш така. Но вчера Невена ти обърна внимание на важен момент - запитай се къде щеше да бъдеш днес, ако семейството ти не беше осигурило издръжката в университета - каква щеше да бъде професията ти сега, щеше ли сега да бъдеш със съпруга си, щяхте ли да имате прекрасните си деца. Всъщност мисля, че си даваш сметка какъв е отговорът и това допълнително те товари.

Тук се скъсаха да обясняват и омаловажават как образованието в България не струвало пари, но всички знаем, че не е така.

Ако имаш нужда да скъсаш с миналото, направи го. Потърси специалист, виждам, че не си поставяш ограничения в това отношение и си отворена за външна помощ. Може да не улучиш от първия път, ще потърсиш втори, трети, ако трябва, ще работиш по този проблем колкото време е необходимо, но накрая ще приключиш с миналото, както са направили други в темата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия