Време за четене: 2 минути

В тази статия ще отбележим важни специфични неща за двата варианта, не за да убеждаваме някой да инвестира в едното или в другото. А просто да има ясна представа за спецификата на всяка от инвестициите и да си прецени кое е подходящо за него.  

Кое е по-евтино
Най-разпространената идея е, че борсово търгуваните фондове имат по-ниски такси от тези на взаимните фондове. Да, таксите за управление са различни предвид основната разлика – едната инвестиция не се управлява, а другата се управлява. При ETF мениджърските такси са около 0.2% – 0.5% от средногодишната стойност на активите, а при взаимните фондове за балансираните и рисковите фондове варират от 2% до 3% – също начислявани от средногодишната стойност на активите. Някои чуждестранни фондове имат по-ниски мениджърски такси от 2%, обаче имат такси успех и високи начални такси при вход на инвестицията (до 5% от сумата).  

При взаимните фондове има също такса вход и такса изход, като в зависимост от политиката на управляващото дружество те може да са премахнати за промоционален период или изобщо. Нека не забравяме, че при борсово търгуваните фондове инвеститорите имат и такси за покупка и продажба на самата борса и е възможно да имат такса съхранение към инвестиционния посредник, през който правят сделки с ЕТF. Така нагледното на пръв поглед предимство в разходите на самият фонд не е даденост, ако инвеститорът сметне всичките си разходи за двата типа инвестиция.  

Важно е да се знае, когато се гледат данни по сайтовете: таксите на взаимните фондове са начислени в активите и показаната доходност е крайната. При борсово търгуваните фондове виждате също доходността след таксата управление, но след това трябва да начислите таксите, които се взимат при покупка и са традиционни за търговията на борси – комисионата на брокера и борсовата такса. Тук трябва да се добави, че брокерите може да начисляват попечителска такса на инструментите и ако инвеститорът се е нагласил за дългосрочна инвестиция също трябва да обърне внимание на такса неактивност за някакъв период (неосъществяване на сделка с инструменти).  
 


Други фактори, свързани с разходите и дохода
За да сме абсолютно изчерпателни, трябва да погледнем и още два фактора, които могат да „изядат“ или добавят към доходността на инвеститора.  
Дивиденти: Повечето борсово търгувани фондове не акумулират в доходността си дивидентите от компаниите, а ги плащат на инвеститорите. Върху дивидентите се дължи данък, който в България е най-нисък (5%), но в други страни в ЕС и САЩ е 25% – 30%. Този данък се удържа при източника и инвеститорът получава чистата сума. Български инвеститор може да си възвърне данък, ако ползва съответната международна услуга и заплати такса. Активно управляваните взаимни фондове акумулират получените дивиденти от компаниите в доходността на фонда и по този начин те стигат до инвеститорите, без те лично да заплащат данък. Фондът плаща съответните данъци, но в случая разходът вече се разпределя на повече хора – в сравнение с индивидуална инвестиция.  

Данъчното облагане: Взаимните фондове в България и изцяло в ЕС са освободени от данък печалба за инвеститорите – т.е. ако инвестирате във фонд и изтеглите след това инвестицията си с печалбата, няма да платите данък. Същото важи и за борсово търгуваните фондове, които се търгуват на борса в ЕС. Но ако се инвестира в ETF в САЩ, тогава върху печалбата се плаща редовния данък печалба 10% на НАП.

Има и една важна подробност относно американските борсово търгувани фондове: най-големите не се предлагат на европейски инвеститори, тъй като не отговарят на изискванията на законодателството в ЕС – тоест български и европейски брокери нямат право да предложат американски ETF.  Ако човек иска да инвестира в такъв, трябва да си сметне и разходите, които ще има като клиент на инвестиционен посредник извън ЕС. Местните взаимни фондове обаче са квалифицирани инвеститори и мога да инвестират в щатски ЕТF или да дадат експозиция към щатските пазари.

Кое е по-хубаво
Всички искат да подберат най-доброто – да го разпознаят сред другите неща и да вземат правилното и съвършеното решение. Да, но в инвестициите няма хубаво и лошо. Има разнообразие от инструменти, от които трябва да се подбере според целта на човека, според неговата нагласа към степените на риск, към времето, което ще отдели, както и фактор са сумите, които ще вложи.  

Борсово търгуваните фондове са подходящи за хора, които са отделили сума, с която са готови да се разделят – готови са на висока загуба. Тази сума не може да е 50 лв. или 100 лв. по простата причина, че има обявени минимуми на борсите и ако изчислим таксите и комисионите, за да не се „изяде“ доходността и да има смисъл, трябва да се вложат над 15 000 лв.  

При активно управляваните взаимни фондове може да се инвестират и 5 лв. Дяловете на фондовете, които се закупуват, имат определена цена всеки ден, но човек може да получи частица от дял и да участва. Има спестовни планове с малки месечни вноски, които дават възможност за автоматично редовно инвестиране.  

Важен фактор при избора е човек да прецени дали иска да се занимава сам, или ще използва времето за себе си, а ще остави инвестицията на професионални мениджъри, които ще му се отчитат. Това е въпрос на време и специфична нагласа на човека.

Прочетете за специфичните разлики между взаимните фондове и борсово търгуваните фондове тук.

Виждате, че информацията не е малко. Има и още. Затова говорете с финансови консултанти, не ни жалете.

Ако се чудите какво можете да очаквате от среща с финансов консултант, прочетете ТУК.

Николай Павлов
Директор "Връзки с инвеститорите" и
член на СД на „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“
Мобилен тел.: 0889 022 537
email: pavlov@elana.net
Образователни материали за взаимни фондове

#ElanaFundManagement
#фондове
________________________________________
Пишете/обадете ни се директно или прочетете повече в консултативната ни тема!