Проучване: Изследване на нагласите на родители с деца със специални образователни потребности

Не става ясно как този кръстосан разпит ще ви помогне да сте по-адекватни в работата си с такива деца.Някои от въпросите са в противоречие един с друг.Това ли са ви ориентирите?И то продиктувани от преподавател?Ако наистина искате да сте полезни, а не само да притежавате дипломи, седнете да учите, освен това потърсете правилните учители и източници.Сред специалистите има и успяващи да помогнат, но за жалост са все по-малко, явно летвата е на земята и всеки може да стане "велик специалист".

Северносияние,
Децата със СОП имат нужда от подкрепяща среда, както вкъщи, така и в училище. Затова трябва да се изгради екипност между учители и родители. Бихме искали да проучим повече реална информация, от реални родители, за нас това е най-истинския и ценен източник. Това е
Ще сме благодарни на всеки отзовал се !

Тъй като анкетата е насочена и към родители на деца с дислексия искам да вметна, че за тези деца не е препоръчително да изучават чужд език до четвърти клас поне, за да могат да се ограмотят на български. Ученето на два коренно различни езика пречи в ранна ученическа възраст (начален курс).
Детето ми е със Смесено специфично разстройство на развитието, завърши трети клас, от втория срок ползва ресурсно подпомагане. Много й е трудно, често споделя, че се чувства глупава, не вярва в себе си и в силите си да се справи, има ниско самочувствие и ниска самооценка, което много пречи. От първия срок на първи клас работи ежеседмично със специалист по дислексия. За съжаление конкретно при нея по-големият проблем е дискалкулията (математическото мислене е силно засегнато). Своевременната диагностика и работа са много важни. За съжаление масово децата се диагностицират едва във втори и дори трети клас, когато изоставането е вече видимо, често са набеждавани за глупави и мързеливи. Благодарение на класната ни ние бяхме насочени своевременно към правилните специалисти, което помага на детето ми да не изостава драстично от връстниците си въпреки трудностите, които среща.

Приличате на слепци в лабиринт.Не задавате правилните въпроси-те не са в насока как да помагате на децата.Ако ви трябва да изфабрикувате анкета или проучване  по някой проект с нулева ефективност, това е чудесен начин да успеете.Този ваш преподавател на колко хора  е помогнал и до къде?Жалко за надеждите, които хората в нужда ще възлагат на такива като вас!За тази работа не става всеки, нужно е да имате призвание. По това колко сериозни и адекватни въпроси задавате, може да се прецени и вашата некомпетентност и безпомощност.Университетите продължават да бълват кадри с нищожно КПД.Пак ви казвам-прочетете си сами въпросите и помислете как това ще помогне да някого изобщо.

Някои от въпросите се повтаряха,други бяха пълни противоположности,но все пак попълних.Моето момче е с т.нар..детски аутизъм,високофункциониращ е-говори много,пише,смята,чете,помни невероятни неща в детайли,но изключително трудно създава отношения с деца на неговата възраст.

Въпросите в анкетата са безполезни, да не кажа безумни.
Родителите на дете с някакво увреждане и дефицит са подкрепящи и разбиращи, което обаче не е достатъчно, ако детето няма компетентни, подкрепящи и разбиращи учители, които да го интегрират в училище, а не да го тормозят и изолират. От приемането и подкрепата на учителя зависи как детето ще бъде прието от съучениците си и дали ще намери мястото си в класа. По презумпция това са деца аутсайдери в очите на възрастните и децата.
За да може обаче учителят (особено в началния курс) да е подкрепящ и помагащ, трябва да е запознат с най-често срещаните състояния, да разбира трудностите на ученика и да знае как да подходи и да помогне. Ресурсните не са достатъчни, нито само родителите. За да има истински работещ екип трябват и приемащи и адекватно преподаващи учители. Т.е учителят трябва да е гъвкав в работата си и поднасянето на урока, съобразно класа и нуждите на специалните деца в него. И в никакъв случай такова съобразяване не е в ущърб на здравите деца и децата в норма. Мога да дам пример с две често срещани и рядко разпознавани навреме затруднения - дислексия и дискалкулия. На пример дете с дискалкулия по математика трябва да изгради представа за числата. За всички първокласници обаче ще е полезно да им се позволи да смятат на пръсти или със сметало. Такъв вид онагледяване ще постави детето на равна нога с останалите и по никакъв начин няма да навреди на другите. В същото време в средата на втория срок повечето деца ще започнат по естествен път да разчитат повече на паметта и по-малко да ползват пръсти или сметало.
За дете с дислексия е добре уроците да са повече онагледени. Тук спокойно учителят може да ползва повече видео материали или презентации. Ще е полезно и за деца с дефицити на вниманието. Дете с дислексия не трябва да бъде карано да чете на глас непознат текст пред класа. В тази случай учителят дава предварително текста на детето и то трябва да има време да го разучи на спокойствие и да го отрепетира. Изреченията трябва да са кратки, защото в началото детето ще чете много бавно и докато стигне до края ще е забравила началото, съответно ще губи смисъла. Такива деца много по-бавно се научават да четат, а усилията им са огромни и от тях буквално струи напрежението от свръхконцентрацията. За хиперактивно дете в класа е хубаво да е седнало на нестабилна основа, която да позволява да се "върти" или да си клати краката, което пък помага да се съсредоточи, тъй като това движение обира нуждата от разхождане. Също така може да бъде повишено до помощник на учителя - да събира и раздава материали, да изгори дъската и подобни.

Прегледах въпросите. Не видях връзка между тях и специфичните нужди на детето. Цялото проучване се фокусира върху родителя, усещанията и отношението му към детето, като част от питанията бих определила като провокативни (напр. Основната причина за капризите на моето дете са егоизмът, упоритостта и мързелът; Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо добро; Имам ниско мнение за способностите на детето си и не го крия от него).
Не виждам с кое анкетата ще допринесе подпомагането на деца със СОП. Ако толкова искате да дефинирате нуждите, които изпитват родителите на деца със СОП, насочете питанията в посока за типа затруднения, за обхвата на ресурсно подпомагане, за честотата, за затрудненията, за специфичните терапии, за новостите при индивидуалната работа с деца и в групи, за достъпа до тях, ако щете.

Благодарим за критиките и коментарите! Те ни ориентират да разберем трудностите, които изпитват родителите на деца със СОП. Тези критики ще ни послужат и в бъдеще в работата с децата. Въпросите в анкетата може би ви изглеждат провокативни и противоречиви , но те имат своята психологическа логика и насоченост, за да погледнем и през вашите очи.

Няма родител, който да не обича детето си, да не го подкрепя или да се срамува от него, да не вярва в силите му, да не прави всичко по силите си да развие силните страни на детето си и предвид състоянието или дефицитите му да не обмисля бъдещето му. Всеки родител иска да види детето си щастливо и реализирано, като под реализация не разбирам само най-престижните професии. За едно дете  изобщо да има занаят/ работа може да е реализация и успех. Обществото може да не разбира винаги поведението и нуждите на нашите деца, може да ги гледа с упрек или презрение, може да ги критикува и да ги обявява за малоумни, глупави, невъзпитани, лигави, разглезени, ужасни и т.н епитети, но няма родител, който да го прави или да не разбира причините за поведението.
Моята дъщеря е със Смесено специфично разстройство на развитието, но аз като родител отчитам особеностите й и търся да я насоча към подходяща за нея професия. Защото тя ще има минимум средно. Когато дете с дефицит се подкрепя и от него се изисква то дава максимума от себе си. Дъщеря ми ходи на танци и взема частни уроци по рисуване. Всяко дете има своите силни страни и те трябва да се търсят и развиват. Рядко дете няма бъдеще и реализация в някоя сфера. Имам приятелка с епилепсия. От около две години тя откри своето място, своето призвание в дом за стари хора. Работата я прави щастлива, това, че помага на старите хора я прави щастлива и удовлетворена. Същевременно заболяването й, което й поставя редица ограничения в професионалните сфери не й пречи да е прекрасна майка. Това иска всеки един от нас за детето си и е напълно постижимо за повечето ни деца.

Въпросите съдържат оценка в себе си, провокация, субективни са и дори и да получите отговори, няма да са информативни.
* Основната причина за капризите на моето дете са егоизмът, упоритостта и мързелът - какво носи като информация отговорът с "Да"? Означава, че родителят не разбира затрудненията на детето, че първосигнално възприема протеста на детето като изброеното. Извод: родителят е изнервен, първосигнален, неразбиращ. И каква информация носи това за общата извадка? 99% от родителите са изнервени или 99% са дзен будисти. И?
* Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо добро - отговорът с "Да", означава, че родителят очаква само лоши постъпки. Извод: родителят е предубеден към успеха на детето си, не разбира проблема му. И каква е информационната стойност на този отговор?
* Имам ниско мнение за способностите на детето си и не го крия от него - отговорът с "Да", означава, че родителят психически пресира детето, вербално го малтретира, не го подкрепя. И какво ще направите вие като учители?
* Винаги съчувствам на детето си/Считам за свой дълг да знам всичко, което моето дете мисли - и ако отговорът е "Не", какъв извод ще си направите? Че родителят е като 99,99% от останалите. Или ако е "Да" - че родителят има девиации в поведението. И каква информация носи това?

Мързи ме да правя разбор и на останалите въпроси, но относително изясних какво имам предвид. Искате да проучите нагласите на родителите, задайте въпроси за нагласите тогава. Питайте дали родителят се чувства подкрепен в училищна среда, дали детето му се чувства приобщено в класа, дали среща разбиране от страна на учителите, дали смята, че се стимулира развитието или се отбива номера, какво може да се подобри, дали не трябва да се увеличи ресурсното подпомагане, има ли смисъл от него в сегашния му вид, биха ли помогнали алтернативни занимания, дали е чувал за еди коя си нова тенденция, дали би се доверил на училищния психолог/учител да изпробва друга техника за научаване на нещо си.

Благодарим за коментара. Всъщност вашият анализ е много точен, но анкетата има друга цел, не и да дава определения какъв е или не е един родител на дете със СОП. Вашите ценни съвети ще ни послужат в друго изследване.

Браво!Абсолютно подкрепям!
Сигурно сте участници в някой измислен проект и за да отчетете дейност, сте скалъпили тази дълбокомислена анкета.Всички тук ви казаха по смисъл едно и също, а вие пак сте си на своето-друга ви била целта, значи не да помагате на децата(което се очаква от вас), ами само да умнеете на нечий гръб.Кой има полза от вас?Още нещо-това да видите през нашите очи реалността няма как да стане наистина, освен да дойдете на нашето място.Добре е да внимавате какво си пожелавате.Научете се да сте полезни на дело, на думи всеки може.

Севеносияние,
Коментарът ви е доста злобен, граничещ със заплаха. Ние не сме измислен проект, а студенти.Ако нямаме адекватна връзка с родители като вас, няма да сме адекватни и към вашите деца. Вие сте ядосани на системата, че не работи в полза на вас и на вашите деца, но и не помагате с нищо да се промени. Само давате съвети кое как трябвало да стане, но на думи всеки може, дайте да си мерим делата тогава! Не желаете да откликнете на нашата анкета, окей, ще го разбираме като липса на дело.
Благодарим на включилите се! На останалите желаем успех!