Здравейте, хора! Трябва ми малко помощ, съвет в безисходица съм.
Аз съм кака (24) на момче (18) с ТЕЛК с умерена умствена изостаналост което завърши тази година. Беше абитуриент, взе си матурите без чужда помощ (каква мъка беше докато го обуча
) диплома и завърши. Ами сега? Ще се спра да го наричам детето защото вече е голям, но момчето умира от самота. От лятото на миналата година се опитвам да му намеря дневен център в град Пловдив, но нямат места. Като навърши 18 г. наново пуснахме документи тази година, но поради ситуацията с Ковид не обработват документи, не приемат нови лица. А той има огромно желание да работи. Да се чувства полезен, да изкарва пари, да прави нещо. Така ми се иска един ден да го видя да си има приятелче. Не може да общува само с двете си каки. Иначе върши работа, пазари, плаща сметки и т.н.т. Добре хора каква е съдбата на един такъв младеж. Кажете ми от личен опит. Могат ли да си намерят работа някъде. Да се социализират. Регистрирах го в бюрото по труда в Пловдив с надеждата, че там могат да ми помогнат по някакъв начин, но нямат никакви действащи програми в момента за хора с увреждания, а трудовата психоложка просто ме гледаже със съжаление и ми каза, че ще е трудно. Няма кой друг да се занимава с него, баща ми си отиде преди 4 год., майка ми самата тя е с ТЕЛК и придружаващи заболявания. Не ми е тежко, просто ми се иска да мога да направя повече за него, той заслужава много, пекрасен е. Ще ми се родителите ми да му бяха обърнали внимание по от рано, мислехме че е просто свитичък, притеснителен. Много сме го изтървали, много време сме загубили, но не смятам да губя повече време. Посъветвайте ме какво да правя моля ви, наиситна положението е тегаво. Всеки ден като се прибирам от работа и го гледам как си стой и се опитва да се преструва, че е добре заради мен, а всъщност е страшно депресиран и самотен се чувствам страшно виновна.
Виж целия пост
Аз съм кака (24) на момче (18) с ТЕЛК с умерена умствена изостаналост което завърши тази година. Беше абитуриент, взе си матурите без чужда помощ (каква мъка беше докато го обуча
) диплома и завърши. Ами сега? Ще се спра да го наричам детето защото вече е голям, но момчето умира от самота. От лятото на миналата година се опитвам да му намеря дневен център в град Пловдив, но нямат места. Като навърши 18 г. наново пуснахме документи тази година, но поради ситуацията с Ковид не обработват документи, не приемат нови лица. А той има огромно желание да работи. Да се чувства полезен, да изкарва пари, да прави нещо. Така ми се иска един ден да го видя да си има приятелче. Не може да общува само с двете си каки. Иначе върши работа, пазари, плаща сметки и т.н.т. Добре хора каква е съдбата на един такъв младеж. Кажете ми от личен опит. Могат ли да си намерят работа някъде. Да се социализират. Регистрирах го в бюрото по труда в Пловдив с надеждата, че там могат да ми помогнат по някакъв начин, но нямат никакви действащи програми в момента за хора с увреждания, а трудовата психоложка просто ме гледаже със съжаление и ми каза, че ще е трудно. Няма кой друг да се занимава с него, баща ми си отиде преди 4 год., майка ми самата тя е с ТЕЛК и придружаващи заболявания. Не ми е тежко, просто ми се иска да мога да направя повече за него, той заслужава много, пекрасен е. Ще ми се родителите ми да му бяха обърнали внимание по от рано, мислехме че е просто свитичък, притеснителен. Много сме го изтървали, много време сме загубили, но не смятам да губя повече време. Посъветвайте ме какво да правя моля ви, наиситна положението е тегаво. Всеки ден като се прибирам от работа и го гледам как си стой и се опитва да се преструва, че е добре заради мен, а всъщност е страшно депресиран и самотен се чувствам страшно виновна.