Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с кърменето и захранването на бебето - 21

За мен проблемът с кърменето в България започва в родилното, където практиките са от миналия век, новороденото няма нужда от добавка ам, това почти 100% саботира кърменето и майката губи ентусиазъм и желание. Родилките не се насърчават, няма и адеквстни съвети и помощ.
А също и дългият период на отделяне майката от бебето след секцио.

За мен една от причините да изпадна в следродилна депресия беше именно кърменето. Исках да дам най- доброто на детето си, а толкова много се обвинявах, че не се получават нещата и толкова много ме болеше(психически и физически). Отделно, че се наложи да пия 2 антибиотика, алтернативата беше да вляза за няколко дни в болница. Добре, че се разминах само с антибиотиците. 10 дена бях през 3 часа на помпата, включително и вечер. За щастие имах електрическа помпа с два накрайника и ставаше бързо. Толкова много кърма хвърлих, а трябваше да храня и с АМ. Бях съсипана, на ръба на силите, толкова сълзи не бях изревала през целия си живот.
Моя позната, въпреки че роди нормално, не можеше да кърми. Бебето не искаше да суче. Пробва с различни методи, купува си протектори. Ама така и не успя. Цедеше се и даваше от шише, ама не успяваше да изкара много и дохранваше с АМ и след няколко месеца мина само на АМ.
Да не е само безмислено пост и оплаквания. Същата тази позната започна от 10м някъде да дава прясно мляко, вместо АМ, защото нали химия е.

Абе, айде сега в родилното виновни... Това е малко като съдията е виновен. Особено на днешно време има безкрайно много източници на информация и всеки при желание би могъл да  потърси и прочете. Никой не е длъжен да учи никой. Но въпреки това има и консултанти, и безплатни такива.
Моля ви се!

Просто нашето поколение чака всичко на готово и все търси вината извън себе си. А истината е, че липсва желание. Малко майки са склонни да бъдат до децата си 24/7 месеци наред. Колко по- лесно е да го гледа някоя баба, пък аз да ида на курорт/дискотека/ала бала. Наблюденията са ми, че повечето хора трудно си променят начина на живот, макар бебето да е дълго чакано и желано.
Тъжно, но факт.

Никой не обвинявам. И никой не защитавам. Всеки си знае и за всеки неговия начин е единствения правилен. И това наистина е така.

Аз само желанието коментирам.

Аз по-лесен, удобен и неангажиращ начин да си нахраниш бебето от кърменето не знам да има. Това да се занимаваш да приготвяш шишета, да стерилизираш, да ставаш по нощите, не знам как ще е по-лесно от това просто да си извадиш гърдата и да го нахраниш, когато си поиска веднага Захранването, например, ми беше мъка... То пюрета, то варене, рязане, пасиране, миене, стерилизиране и още толкова процедури, че ми се искаше само да кърмя и после направо на обща храна да минава

Моля без спам.

Е, това не е състезание. С кърменето трябва да е който може, както може, по колкото може, до когато може. Много ми е жал като някоя мама във форума се оплаква, че не може да кърми, обвинява се и страда и поне десет ще ѝ се изредят да обяснят как те видиш ли кърмели, тя нещо не правела правилно и т.н.
За кърменето си трябват двама и ако невръстният партньор не е много кооперативен, не депресия, ами шизофрения може да си докара човек.
Аз второто си го кърмя дъъълго, но първото отбих на 2 месеца, че и по-раничко го захраних. Идея си нямате какви кански мъки бяха с това кърмене. Бебето ми го дадоха веднага след раждането, но то не просто не засукваше, ами стискаше зверски и претриваше венци, от което получавах ужасно болезнени рагади, от които денонощно се процеждаха капки кръв. Всяко кърмене беше тихичко скимтене и стискане на зъби от моя страна, докато се борех бебето да засуче някаква смес от кръв и кърма, а то нервно и гладно ревеше до посиняване. С помпата разраняването и отвращението ми към кърменето се засилиха до степен, че бях готова и със суджук да го нахраня. Ходихме на консултации, надничаха му из устата, захапки, юздички, какво не му е наред, непознати жени съсредоточено се взираха в пазвата ми да открият решението на проблема... Накрая от банката за кърма ме съжалиха и ми предложиха да взимам кърма, ако толкова държа да се дава на детето.
С второто дете бяхме разделени повече от 24 часа, захранено с АМ, уж всички предпоставки да не му се получи, а в момента, в който го сложих на гърда засука като по учебник, та не пуска и до днес. Една рагада нямам, никога не ме е боляло (ако не броим запушванията в началото, ама то бебето там вина няма), дори от целия му набор зъби едно боцване не съм усетила. А, и подарих помпата, просто не ми е трябвала.

Моля да се придържаме към темата, за да не ангажирам модераторите.

Въпросът е кога майките са дали кисело мляко за пръв път.
Отдолу имаше и друга майка, която казва, че и тя давала КМ на 2м, но естествено го редувала с ам. Не разбрах само кое му е естественото.

И коментар отдолу

Олеле, сигурно седи вече и не избутва с език 😛.
Още ме е страх от киселото мляко, а е почти на годинка.

Коментар на една жена:
„На тези педиатри нещо им има. На една колежка педиатърката и казала, че бебето и малко било качило повече и като му дойде часа да не му дава веднага а след десет минути. Тя направо почнала да го храни не на три а на четири часа. А това е бебе на 3м. Аз си трая, защото винаги съм „за” децата а те не ме приемат на сериозно. За жалост за повечето хора е приоритет да имат свободно време пред интереса на детето”.
Тя жената на баби не може да разчита, но все пак....

Друг коментар на майка, която трябвало да пие антибиотик: „еее сега ще мога да пуша цигари и да пия ракия”. Съответно не се знае дали е продължила кърменето след антибиотика.

Педиатърката при захранване - да се дава пилешка супа , взели са я от детска кухня и към нея да се добави сварен жълтък.
Нито редуване на жълтък с месо в различни дни, нито се ограничава даването на глутен, мляко или захар.
Моята позната всичко дава, даже и свинско- касае се за бебе на 7 месеца. ( На АМ е).
Аз едвам се престраших да дам леща, а как треперя .да дам прясно мляко и ягоди, малини..

Това с отлагането на горски плодове, свинско, глутен е остаряла работа. Колкото по-разнообразна е диетата, толкова по-добре. Дори късното въвеждане се асоциира с по-голям риск за проява на хранителни алергии на детето и напред в поколенията.

Хайде и аз да се включа с един бисер от нашата педиатърка. Тя между другото много ме заблуди, че е за кърменето в началото, въпреки че си даде стандартнитв съвети за хранене под час, почивка на коремчето и вода, които аз не последвах, защото изобщо не ми направиха впечатление като ги каза, а и не счерох, че биха работили за мен и бебка.
Таа подгитвяме се миналия месец да отидем на консултация (бебето вече беше на 4 месеца) и аз споделям смъжа ми, пе си мисля, че тя ще каже, чв е врвме за захранване, при което той ми каза, че не мисли, че тя е толкова изостанала и не би ни дала такъв съвет. Да обаче отиваме там и в кабинвта се провежда следния разговор.
Педиатърката: има ли интерес към храната
Аз: не, никакъв
П: нищо де, почвай да я захранваш със зеленчуково пюре
Аз: аз мисля да захранвам на 6 месеца
П: как на 6 месеца! Само американците захранват така. Ние тука захранваме на 4. В кърмата ти няма желязо, искаш бебето анемично ли да стане. На 6 месеца вече трябва да закусва попара.
Реших да си замълча, защото не ми се изпадаше в излишни спорове, но все още ме гложди въпроса всички амврикански бебета ли са анемични, заради без отговорните си родители, или просто йие българките не знаем как да произвеждаме качествена кърма. А и изобщо не споменах, че смятам да захранвам звб, защото тогава съвсем щеше да мв изяде с парцалите.
 Този месец на консултацията решихме, че няма да й кажем директно, че не сме захранили, а и не искаме да я лъжем, затояа дипломатично мъжа й каза, че бебето не иска пюрето и го плюе, затова сме паузирали за момента, а педиатърката "нищо, че плюе, вие давайте. И след обяд започни да й даваш безглутвнова каша с плодове."

Аз май съм споменавала в темата, но невроложка ни попита колко често го кърмя, защото наддаваше над нормите, аз й казах на поискване и тя каза, че така правели американците 😂 Взе да ми обяснява колко полезни били сокчетата и да съм ги почвала.