Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

“Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия… Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това… Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!” - Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години“

Укриването от данъци е единственото интелектуално занимание, което все още си покрива разноските.

Джон Кейнс - британски икономист, съветник на Рузвелт

"Трябва да се знае също, че макар да казваме, че (двете) природи на Господ проникват една в друга знаем, че проникването принадлежи единствено на Божествената природа, тъй като тя преминава през всичко и прониква във всичко както иска, а през нея нищо (не преминава и не прониква). Тя предава съвършенствата си на плътта, сама оставайки безстрастна и непричастна към страстите на плътта.
Защото щом слънцето, правейки ни участници в своите сили, не участва в нашите дела, то Творецът и Господарят на слънцето в много по-голяма степен остава Такъв".
Св. Йоан Дамаскин

"Ако някой дойде при теб с една рана, не го изпращай с две..."

Понякога, когато нямаме смелостта да направим промяна, всичко около нас се променя, за да ни насочи по нов път.

Ти не можеш да се противопоставиш на своето израстване - еволюцията го изисква.

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

"...и двамата знаехме, че трябваше да стане чудо, за да го потърсим. А чудеса вече нямаше. Най-много да дойдеше някое за зло."

"
   Успокоихме я и старицата се качи.
   — Но защо купи папагала, бабо? — попитах я, когато слизаше.
   — За вечер — отвърна тя. — Смятате ли, че храната е скъпа?
   — Не — казах, — но как така за вечер?
   — Нали може да говори! — додаде тя и ме погледна със светли, старчески очи. — Сега ще си имам поне някой, който говори."

"Фердинанд Грау ни посрещна, облечен в редингот. Изглеждаше достолепен и тържествен. Това спадаше към търговската му дейност. Знаеше, че за много скърбящи уважението към тяхната болка е по-важно от самата болка."

"...човек изпада в меланхолия, когато мисли за живота. До цинизъм стига, когато вижда как мнозинството от хората се справят с живота."

Трима другари , Ремарк

Пускам няколко цитата, защото съм на лаптопа , а обикн. си чета на ридера и когато нещо ме впечатли си остава там. Не го копирам отделно. Ясно ми е , че цялата ще си я чета пак и пак 

"На необичания човек страданието му е изписано на лицето, на осанката, личи и в излъчването. Не е нужно да чуеш думите му, нито да ти заплаче. Тъгата прозира през него. " - Мира Добрева, "Столетниците - благословия или орисия"

Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно бездействие.

Аристотел

СРОДНА ДУША ИЛИ НАРЦИСИСТ ?
(Даниела Димитрова)

1.
Обиква те от първата ви среща
и даже прави планове за брак.
Най-важното в живота си му нещо-
принцесата.. последния му влак...
Жената на мечтите, на живота....
голямата единствена любов..
един за друг създадени от Бога...
за теб на всичко, знай, ще е готов!
Обича те преди да те познава.
Засипвате с подаръци, внимание..
От всички други те отдалечава
и завладява цялото съзнание....

2.
Когато си се хванала във мрежата,
започва да е друг- да шикалкави....
да лъже и да те подвежда..   
да се отдръпва.Но защо го прави?
В картинката се появяват други-
ту бивша го преследва, ту пък нова..
невинно е.Той им дължи услуги.....
с две думи- става Казанова.
И винаги е прав. А ти си крива..
Дори си луда и психично болна..
Наказвате с мълчание със дни-
досадна си и  вечно недоволна.

3.
Къде изчезва този от преди?
То никога не го е имало...
Той дълго те е гледал отстрани...
Изучил е добре и твоето минало...
Превърнал се във сродната душа
ти дава всичко дето си мечтала...
А после ти отнема гордостта..
със лихва взима- всичко дето дава.

4.
Защо не го зарязваш на мига,
а чакаш да те мачка и обижда?
Защото той във твоята глава
е идеален -другото не виждаш..
И все очакваш да се промени
Очакваш да се върне пак  ,,предишния’‘...
Объркана си- много те боли..
и питаш даже мислено всевишния:
,,Какво направих че сега е друг ?
Вината е във мен. Какво се случва?
Нали поиска да е мой съпруг...
Сега съм кръгла нула и ненужна..''

5.
Това е драга моя нарцисист .
При него липсват чувства и емпатия..
Хитрец е. Обигран артист-           
за сродната душа си го повярвала.

6.
Какво се случва после? По учебник...
Оставя те да страдаш- и се радва.
Ограбил е душата ти-мошеник-
сърцето ти разсекъл е със брадва.....
И продължава да се гаври- с други-
към тях сега насочил е внимание.
И следващата,, жертва‘‘  ще погуби...
и нея ще зареже в безсъзнание....

7.
А нарцисът се връща и опитва,
отново де те върне в свойта мрежа .
Първоначално почвата опипва-
дори насрочва дата- за годежа....

8.
Не мога в стихче всичко да опиша,
но ви нахвърлях няколко неща.
Дано това поне да ви замисли,
дали си срещнал -сродната душа!

Приключих препрочитане на любима книга . Не може да се копира цялата книга тук, но слагам цитати и от края
Трима другари, Ремарк

"   — Човек би трябвало да умира само ако е сам. Или когато хората се мразят, но не и когато се обичат."
 

Славата е дим, успехът — случайност. Единственото, на което със сигурност може да се разчита на тази земя е неизвестността.

Марк Твен

"Ние сме млади. Незавършили започнатото. Незапочнали още.
Ние сме човеци. Несъвършени.
Когато и да свърши човекът, той все не е довършил докрай това, което е започнал. Той е едно незавършено начало. Един незапочнат завършек.
Човекът е незавършеност.
Ако би се увенчал със завършек, той би стигнал съвършенство. Ако има съвършенство, няма да има развитие.
Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
Човекът е развитие. А развитието е незавършеност, продължение, нова незавършеност. Вечна незавършеност.
Една верига във времето без начало и край.
Колкото си по-незавършен, толкова си по-близък до идващите след тебе, които поемат многопосочно стъпките ти, продължават да усъвършенстват несъвършенството ти.
Затова така сме привързани към загиналите млади герои, млади поети. Те са едно обещание.
Човекът е обещание, изречено наполовина и прекъснато.
А то е повече от всяко осъществяване.
Преждевременното прекъсване е продължение в бъдещето.
Всъщност няма прекъсване. Прекъсването е по-дълго траене.
Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и да е станал свръхчовек.
Да си представим края на Вапцаров, ако би доживял до своя пълен завършек.
Да си представим едно дълголетие на Ботев.
Човекът, ако би довършил всичко докрай, той би го ограничил, макар и в ореола на един връх.
Незавършеното е безгранично и затова по-човечно.
Човекът е безграничност, защото е недовършеност.
Бъдещето ще го увенчае с въображение и стремеж.
Никой не може да убие незавършеното, обещаното, надеждата.
Незавършеност — най-съвършеният край.
Завършекът е спиране. Мъртва точка.
Незавършеността е вечно движение. Живот."

"Лавина", Блага Димитрова

"Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо."
Кърт Вонегът

Всеки, който ме познава, познава и любовта ми към детството и селото. Моето си селце. С многото пътеки. С мотиката, животните и пашата. С огнището, лютеничката и лястовичките.  С тайните кътчета. С поляните. С ранното ставане. С броенето на звезди. И с наивните опити да открия паднала звезда. Тогава все още не качвах желания на падащите звезди. Не ми беше нужно. Децата не правят заявки към бъдещето. Живеят тук и сега. Бе, просто живеят. Не чакат. Не помнят. Мечтаят. Та, имах си мои кътчета в селото. Когато поприключвахме с работата, слизах до блатото. Там имаше изоставени лодки. Моята беше най-очуканата. Имаше и лебеди. Тихо се промъквах в тръстиката, сядах в лодката и наблюдавах лебедите. После вадех оръфания си тефтер. И пишех. Музи. Или четях. Сред лебеди, тръстика и тишина. Друг път се качвах на хълма над нашата къща. Някога за мен той беше планина. И параклис. Този хълм е чул най-чистите молитви. И някак си ги сбъдна. На връщане берях цветя. Стаите в къщата ни не оставаха без горски букети. И без мен. Знаех какво е мотика. Много преди да знам какво е компютър. Много ме биваше с нея. За разлика от компютърните ми умения след време. Учех се на майчина грижа от квачките. На труд - от лястовиците. На любов - от лебедите. Пасях овце. Пасях пуйки. Пасях кокошки. И мнооого книги изчетох покрай тези паши. Работех наравно с големите. За да имам време да играя с малките. Заспивах с щурци. Будех се с петли. (това и до днес е така). Някаква магия има в ранните утрини. Които петелът известява. Че всичко ще бъде наред. Утро е. Затова и имам петел. За да ми го напомня. Чувствах се красива. Ама много красива. В ушитата от баба рокля. И я обличах винаги, когато знаех, че по пътя към магазина ще срещна момчето, което харесвам. Нямах търпение пощальонът да промуши в портата модерните вестници, за които се бяхме абонирали. И за Дисни нямах търпение. За мамините домашни сладоледи след игра с лапетата - също. И милион и един пъти мечтаех "Милион и едно желания" да е всяка седмица. Но, ако беше нямаше да е същото. Учех кокошките на полет. На прасетата се учех да яздя. Учех агънцата да скачат. Пиленцата - да кълват. Учех бабите ми на английски. А с вестниците се учех на стил. Учех кучето ми на обноски. Пуйките - да оцеляват. Без да усетя как всички те научиха мен. На живот. И до днес, когато ме питат: Девойче, кой на любов те научи? Отговарям: Детството, селото и тяхното внуче.

Елеонора Бойчева

"Не си отиват нито приятелите, нито любовите!
Отиват си само тези, които не са били нито едното, нито другото."