Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Какви електронни игри позволявате на малките?

  • 1 432
  • 14
Напоследък ми писва да чувам сина ми на 6 да повтаря "скучно ми е". Казвам му да седне да учи буквите, да рисува нещо. Не! Игра на телефона искал или на компютъра. Отказвам, реве и за напук ми прави бели. Аз не разрешавам на телефона ми да се инсталират игри, но татко му му позволява, тъй-като той самият играе на някаква игра от години, та не можем да се разберем по тази тема с него. Малкия напира, аз се ядосвам. Според мен е още малък за електронни игри. А, той иска Том и тип Супер Марио или тип рали. Не искам да си забива погледа в игри, за да не си развали очите. Вашите деца от 1 до 6 оставяте ли ги да играят? Какви игри им позволявате?
Виж целия пост
# 1
Оставях на дъщеря ми всичко. Но мен това не ме притесняваше, тъй като нея винаги я влече да играе повече с играчки или с други деца, електронните игри са на опашката на възможностите. И не се е налагало да я ограничавам. Реално аз играя повече от нея. Сега е почти на 9 години и положението е същото. Има телефон, таблет, компютър, собствен телевизор, но се занимава с тях ограничено време, защото й писва бързо. Предпочита да си хване пластилина, да рисува или да беснее навън с други деца.
Виж целия пост
# 2
Късметлийка си. На моя ако му дам телефон с игри, не мога да го откъсна цял ден. Забравя дори, че трябва да се храни. Вече не играе с играчките си дори.
Ние нямаме нито таблети, нито телевизор.
Виж целия пост
# 3
На моята дъщеря й позволявам макс. 2 часа на ден игри на компютър. На 7 г е. Трудно е. Понякога се сърди като й изтече времето и в сръднята си се държи като бебе, чак до тръшкане го докарва. Друг път става дори преди да съм й казала, че времето е изтекло. 
Разрешавам игри, в които няма кръв и брутални сцени на насилие.
При нея имаше период, в който когато не играе на игри, си пускаше в ютуб да гледа как други играят игри. Тогава й заявих, че тези клипчета също й влизат във времето за игра. Сама да решава дали ще гледа други играчи, или тя ще играе.
Виж целия пост
# 4
Интересна и полезна тема!
Децата до 7 годишна възраст не разграничават виртуалното от реалното пространство. Ето защо в предучилищна възраст най-лесно възприемат знанията в детската градина чрез така наречените игрови подходи. Т.е. играейки, научава за заобикалящата ги действителност.
Препоръчвам да изгледате руското видео в Ютуб - Виртуална агресия.
Виж целия пост
# 5
Късметлийка си. На моя ако му дам телефон с игри, не мога да го откъсна цял ден. Забравя дори, че трябва да се храни.

Племенникът е така. Играе дори на масата, ако му се позволи. Виждала съм парадоксална сцена, в която той играе и само отваря уста, а дъщеря ми му слага хапки в устата. Умрях от смях, но й забраних да го прави повече. Майка ми забрани игри на масата и така започна да сяда да яде нормално. У тях как е не знам. Сестра ми е много либерална в това отношение, но пък детето си е нейно.
Виж целия пост
# 6
Оставях на дъщеря ми всичко. Но мен това не ме притесняваше, тъй като нея винаги я влече да играе повече с играчки или с други деца, електронните игри са на опашката на възможностите. И не се е налагало да я ограничавам.
Съвсем същото и при нас. Подарих ѝ детски таблет за рождения ден, защото е подготвителна група и имаха уроци, докато бяха затворени градините. Преди играеше на телефон - образователни игри на български и английски, научи много от тях. Има и за рисуване няколко, гледа детския ютуб, а сега има и Супер Марио и една вещица и е по-добра от мен. За нейна жалост и моя радост батерията свършва за около 2 часа интензивно играене и после край за деня. Има дни, като днес, в които не се и сеща че има таблет.
Но момченцата съм забелязала, че повече се пристрастяват. Познато дете е по цял ден на Нинтендото, не могат да го сложат да легне, нито да яде, камо ли да излезе навън.
Виж целия пост
# 7
По час-два на ден е доста приятно, че и ползотворно да се играе.  На 7 години за пръв път влязох в компютърна зала и играех по час, а когато имах повече стотинки - два. Стреляхме се момчетата от квартала. Никой не е станал психопат, а и нямаме очила. И това говоря за онези години, когато мониторите бяха онези големи бели щайги, които наистина разваляха очите.
 Ако го ограничите на тази ранна възраст, то след време може да отключи доста голям апетит, както се случваше с мои връстници преди години, когато на 12-13 тепърва влизаха в света на игрите. Някои го отпрашваха по 12 часа и нямаха мотивация за нищо, освен "да свършва туй тъпо даскало да са прибирам да цъкам"...
При вас става въпрос и за телефон, с който може да се ходи и в училище.
"ВСИЧКО, но с мярка- това е най-доброто правило в живота"
Виж целия пост
# 8
Това с таблета, чиято батерия върви само 2 часа, май е идея.
Абе хора, спомнете си едно време като нямахме компютри, пък камоли таблети и телефони. Имахме едни тетриси и това беше. Но те не бяха вредни за очите. Сега това дето е на разположение на децата мен ме плаши... 7-годишно да оставя два часа в компютърна зала да цъка с батковците - абсурд! Била съм свидетел на такава грозна гледка. И по-малки съм виждала в зала и не го одобрявам това и техните родители, които си пиеха кафето отвънка... Аз не искам детето ми да бъде до такава степен "дигитализирано". Искам да играе с истински играчки, не да си кьори очите с виртуални игри. Ама как да стане...?
Виж целия пост
# 9
Сина ми е на 9. Разрешавам в училищно време 2-3 пъти седмично по 1 час. Ако се издъни отнемам телефона. В момента е наказан до края на февруари за ненаписани навреме домашни. Ще му позволя утре да играе защото е ваканция и ще е с мен на работа и няма какво да прави 7 часа затворен в офиса. Играе Brawl stars.   Играеше и Грани-то обаче бързо му омръзна. По едно време си беше инсталирал някакво приложение на Картуун-а и там играеше. Имаше и една друга май блок крафт се казваше-строеше с нея разни къщи, хващаше си коне, кокошки и т.н. Ако аз не му сложа ограничение за времето, ще седи цял ден с телефона в ръка. А има проблем с очите още от 5 годишен и това е една от причините да го ограничавам сериозно.
Дъщеря ми е на 5. Не играе на нищо. Телефон позволяваме много рядко. Обикновено гледа в ютюб някакви клипове. Но пък както писах в темата за детските бисери е абсолютно наясно какво правят Амонгъсите. Гледаше батко си и братовчед им докато играеха🙄
Виж целия пост
# 10
Синът ми е на 3г.
Има един стар смартфон, на който играе игри - образователни, с форми, да рисува по очертанията, прави пица и подобни. Позволени са му само уикендите за по час, но му писват по-рано.
Имаше един период, в който беше много злояд, като единствено се хранеше с детски на телефона, затова и сега го ограничавам.
На мнение съм обаче, че децата растат в такава среда и няма как да ги изолираме напълно от телефони, телевизори и игри.
Виж целия пост
# 11
Синът ми е на осем. Не позволявам никакви игри. Има право да гледа по половин час на ден филм на компютъра, ако преди това си е свършил цялото домашно. Филмът трябва да бъде задължително с говор - той си има някакви поредици, които си обича. При всяка издънка това право се отнема. Обикновено го изчаквам да свърши епизода, но само да се запъне, че иска да гледа повече, остава без компютър за една седмица.

Имаме таблет от около месец, който използва единствено за ДО. Телефонът ми е само мой.
Виж целия пост
# 12
Така е, така са децата на новото време, какво да правим. С развитието на технологиите все така ще бъде, след 20 години нищо чудно и да изчезнат играчките. Не казвам, че е правилно, аз ги хващам децата и навън - колело, разходки, плуване, катерушки, спорт, но в къщи е трудно. При момичетата не знам дали е така.
Виж целия пост
# 13
Всеки родител избира най-доброто за неговото дете, но не трябва и да се вманиачавате. Малко прекарано време пред компютъра/телефона за игри не вреди на зрението на детето, а обогатява въображението и логиката. 
Виж целия пост
# 14
Напротив, точно скъката развива въображвнието. Добре е децата периодично да се оставят да “скучаят”, по този начин да бъдат подтикнати сами да си измислят занимание. Иначе всичко им идва на готово

Дъщеря ми е още само на 4г, не ѝ разрешаваме да играе. Тя за сметка на това гледа повече ТВ отколкото ми се иска, но с този локдаун в момента е трудно непрекъснато нещо да се измисля да я забавляваме.

Като цяло проблемът с игрите няма нищо (или почти нищо) с очите, той е много по дълбок. Когато децата играят игра, те печелят, постигат нещо, някакъв успех. Чувството ни е познато и на нас, искаме да го изпитаме отново и отново. Обаче в реалния живот това не е толкова лесно, за някои е дори трудно или невъзможно и те търсят този успех в игрите, защото там това е гарантирано. Така някои гора бягат от реалността и с времето съвсем из изгубват в света на игрите.

Мен това ме притеснява като цяло и за това искам да отложа неизбежното доколкото мога.

Нека не бъда разбрана погрешно, не твърдя че всяко дете ще стане пристрастен играч, бягащ от реалността! Но някои са по-податливи от други
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия