Майка след 33г и някои притеснения

За планиране на бременност:
- пълен пакет щитовидна (ТСХ, фТ3, фТ4, ТАТ, МАТ) - да се вкарат в норма хормоните, ако не са (фТ4 трябва да е около 17-19, не само ТСХ да е под 2)
- цитонамазка и микробилогия
- женски полови хормони на 3ти ден от менструацията щом има проблем с инсулина
- да се види и Б6 и хомоцистеин
- да се установи има ли инсулинова резистентност и ако да, да се лекува
- ПКК с ДКК също би било ок да се пусне

За тромбофилията и метилирането на витамини, може да се пусне основен пакет в генетичната лаборатория на Майчин дом (или филиалитите в университетските болници в Пловдив, Варна, Плевен и МУ Стара Загора) - към 100 лв., или основен, разширен или пълен пакет в частна лаборатория (примено Геника) - между 160 и 320 лв съответно. (Аз пусках пълен в Геника)

За антидепресантите - с назначилия ги лекар, спират се постепенно, не от раз в никакъв случай.

На репродуктивен може да идете винаги, просто си запишете час.

ФТ4 последно ми е бил 14,34 миналата година, ТСХ 1,9. Имам инсулинова резистентност, но не пия изписания ми Глюкофаж. Много го закъсах и психически след ковида, който карах доста зле, с двустранна бронхопневмония.
Ще спра работа другия месец и започвам по доктори и изследвания, трябва да се взема в ръце, че времето си върви.Сигурно ще минат години докато се вкарам в норма.

Всичко зависи от усърдието най-вече. Може да са години, може да са 6 месеца (най-вече заради АД). ИР е много важно да се третира, за да узряват правилно яйцеклетките. ИР е сред водещите причини за СПКЯ и доста други проблеми с хормоните. фТ4 върви към хипо обаче, трябва да се вдигне малко. Комплексният подход, стартирайки с правилната диета и лекарства ще нормализира ИР, ЩЗ и останалото, ще се набяавят необходимите витамини и микроелементи. Няма да е от днес за утре, но това е хубавото - дава се възможност за плавна пренастройка на организма, и като всяко хубаво нещо - отнема време и пътят дотам си е цяло приключение. Успех! Ще се получат нещата!

Здравейте, проблема при мен е по различен. Искам дете и то много, почти на 30 години съм. Здрава (поне за момента), но нямам мъж до себе си. Все повече се замислям за ин витро, но съм сама и ще бъда самотна майка. Не че ми пречи, но какво е вашето мнение за такъв тип процедури без реално здравословна причина?

Моето мнение е първо да научиш разликата между инвитро и инсеминация, щом нямаш реална здравословна причина за едното.

Според мен си дай още поне няколко години да срещнеш подходящ човек, преди да започнеш да обмисляш варианти. На практика си под 30, което не е чак толкова напреднала възраст, за да бързаш.

Подкрепям ✌️
Иначе има много самотни родители на този свят по една или друга причина. Начинът на зачеване няма никакво значение и не е повод за срам или някакви скрупули.

Дете се гледа трудно, иначе мъж у с дете може да намериш, има много жени с дете от един после с друг, вече даже масово са така. За детето е хубаво да има баща. Помисли дали няма мъж наблизо, свободен и да ти е симпатичен, приятен, винаги има такива. За една жена е по-лесно да намери мъж. Иначе то и докато мъжа се навие за брак и деца също може да мине доста. На някой мъже им трябва време. Изчакай две години и ако няма, деиствай.

Честно казано, си прекалено млада според мен за такъв род притеснения. Ти се виждаш явно по друг начин, но обективно  не се знае дали няма да срещнеш някого и да си имате общо детенце.

Но пък ако на теб ти се струва, че сега ти е време вече - действай, важното е ти да си доволна, а не някакви хора какво мислят. Това си е твоят живот.

Ако вие искате да действате сега, няма проблем, от край време има самотни майки. Мисля, че АРТ нещата сега много изчистват процеса, защото преди това вариантите са били да се забременее от случен мъж или приятел дето жената е помолила, но не е анонимен и никога не знаем "донорът" как ще реагира после.
Само помислете дали желанието ви е ваше, а не е под натиск на роднини, приятели или обществото.

Здравей и от мен! Значи не ги слушай тези бръщолевеници, които се опитват да те настроят срещу мъжа ти. Ние с моя мъж сме заедно от 11 години, нямаме дете и не сме женени. Ако слушам бг мама ще ми кажат- не е твоя мъж дрън дрън, щом няма развитие значи не го обимаш - дрън дрън. Да, само че всяка връзка се развива със своето темпо, хората сме изключително различни едни от други, имаме различни приоритети и виждания за живота. Аз имах дълги години тревожност и подобни проблеми и още имам, макар и да съм малко по-добре, нямаше как да се замисля за дете изобщо.

На 31 съм, той на 33. Само че преди 4 години ме оперираха от ендометриозна киста на яйчника, още от тогава ме притискаха да забременя.. Сега вече и да искам няма накъде повече да чакам, резерва ми е нисък, отделно имам ново огнище, което засега не расте, но трудно се забременява като цяло с тази диагноза. Отделно страшно много ме притиска гинеколожката да раждам, както роднините... Не ми е изобщо лесно да взема решението да стана майка, и аз като теб не съм фен на бебетата, искам си свободата, живота, не искам отговорности и да се отрека от себе си, за сметка на друго същество. Знам, звучи егоистично, но хората станахме такива в последно време.

Мисълта ми е, че годините наистина минават, помисли си дали искаш деца изпбщо, представяш ли си живота без? Аз реших, че искам. Тогава има ли значение дали сега, дали след 2 години при положение, че по-млади няма да станем. Имам много приятелки дори, едната роди на 37, от случаен контакт, но реши да запази детето. Мъжът не е толкова важен, няма перфектни, Стига да е добър към теб, да се грижи за теб, да те обича  и да става за баща. Мнго родиха деца, но се разведоха, това не пречи да си обичаш
Детето. Мисълта ми е, че перфектни хора, връзки няма.
Успокой се и си помисли ти каквп искаш за себе си, някак си погледни картинката по-отгоре, жените имаме навика да анализираме всеки един детайл, докато свят не ни се завие и накрая пак нищо не решаваме. А животът е един и си струва да имаме още едно същество, когото да обичаме и да ни обича.
Пиши ми ако искаш и на лични, винаги съм готова да помогна

Не е толкова драматично да имаш дете и няма нужда да се отказваш от себе си 😂 Само за отговорностите си права, че се увеличават. Успех!

Здравейте и от мен!Аз съм на 36 пробваме за второ,но незнам дали ще се получи.С хормонален дисбаланс съм и мисля че това ще е мисия невъзможна

Консултирали ли сте се с гинеколог и репродуктивен специалист? Така както сте го описали, струва ми се напълно лечимо.

Преди две години ми изписаха противозачатъчни ,след като ги спрях всичко беше ок.И сега откакто започнахме с опитите цикъла започна да ми идва по различно време .Преди да започнем с опитите бях като часовник на 28 дена.Последните 3 месеца ми идва на а17ден този месец на 24.Не ми се ходи на лекар защото пак ще ми изпишат същите хапчета,а не съм първа младост