Отчаяна самотница с надежда за любов и още много

Наистина трезва и разумна преценка. Така си е! Последният напън е вече настал, и влизаш в истинския живот с летящ старт.

Само на мен ли ми се струва, че не само тя има нужда от разговор с психолог, а и родителите й? Не мисля, че това е описание на средно статистическо семейство. И на мен не ми беше лесно едно време, минала съм през мнооого гадории, нито пък сега ми е много лесно, де... Но въпреки трудностите, не съм имала подобни мрачни мисли. Да, бях по-затворена, по-срамежлива и т.н. Да нямаш приятел/ка, с която да излезеш на въздух и да поговориш, си е голям проблем. Сега не ми дреме дали те познавам от 10 секунди или 10 години, мога да си говоря с теб за каквото и да е, без да се притеснявам какво ще си помислиш. Данък обществено мнение не бива да се плаща.
Не бъди енергиен вампир, всичките отрицателни/лоши/мрачни мисли трябва да ги загърбиш, щото си вредиш сама на себе си с тях, че даже и другите натоварваш излишно. Като се виждам с приятели, гледаме да се веселим, не да си скапваме настроението. Ако някой има нужда от помощ (каквато и да е), си го казва, търсим решение и даваме напред, като винаги накрая гледаме да сме усмихнати, колкото и да не ни е до усмивки. Човек се учи всеки ден. Да се приема, да се променя, да се наглася, да казва "не". И не, въобще не звучиш като 17-годишна. Прекалено много вземаш нещата навътре. Всички неща. Много ще ти тежи, ако не обърнеш палачинката. Личен опит, сега ми е по-леко, научи се да казваш "майната му, и това ще мине и по-добре ще стане". Върши работа. Както и бягането - зарежда с енергия, а ти си преляла с негативна такава, май. А бягането с компания е още по-зареждащо и не струва нито стотинка, само шише с вода.

Сега казвам, че при първа отдала ми се възможност, в случая университет, ще започна да правя промени и да си създавам запознава и приятели и връзки. Но ми се иска през предстоящите  2 години да правя нещо градивни, да не чакам удобен момент за ново начало, а някак да обвържа сегашното си състояние с бъдещия идеал, като правя малки промени и крачици всеки ден, седмица, месец. Ето например сега ходя на въпросната йога, харесва ми, но там се запознавам само с хора на възраст двойна на моята собствена. Искала съм да се присъединя към младежкия БЧК, още от лятото им звънях, дори ходих до сградата, но беше заключено. Искам да се присъединя към някакви такива проекти, събития, където да ми е интересно, и същевременно да се социализирам. Създаването на тази тема също е опит за промяна, защото аз всички тези мисли си ги нося ежедневно, навсякъде със себе си, и не съм ги осъзнавала като тежест, до този момент.

Още преди това се усъмних, внимавай да не изпадаш в перфекционизъм.
Ако на някой родителите са все недоволни и го обвиняват започва да развива перфекционизъм, страх от грешки и страх от несъответствие с "идеала".
Това много пречи да се проявиш. И изобщо да живееш нормално.
Забележи, че има принципна разлика между страх от липсата на идеалност и стремеж (позитивен) към такава.
В единия случай има страх, който сковава и парализира научаването, а и изобщо действието. При научаването каналът към подсъзнтелното трябва да е отворен. Т.е. липса на страх.

Първата отдала ти се възможност, се нарича СЕГА (или след час-два). Все чакаме нещо да се случи, някой да ни помогне. Ама не става така в повечето случаи. И да, знам какво е да не ти дават пари за това и онова, било то и за кафе, примерно. Но думите вкъщи са по-важни.
Първата стипендия в осми клас - от там почнах. Никога не съм чакала на нашите за нещо, така ме научи живота и нещата се обърнаха в един момент. Не винаги можем да контролираме ситуацията, но пък не бива и да се оставяме на течението и накрая ние да сме контролираните. Пък ако чакаш ритника за начален старт, ела, ше те ритна с кеф ако това ти помогне. Казвам го с добро, естествено

С времето и работата по осъвършенстването си ще печеля повече увереност и страха ще намалява, защото ще си вярвам повече и ще си имам повече доверие. Не съм сигурна какво цели имам в живота и като цяло какво изобщо искам да ми се случи, тъй като все още съм "никой". Аз мога да тръгна по всяка една пътека, все още не ми е предопределено бъдещето и това е едно от нещата, за които съм благодарна на родителите си, а именно, че не са ми предначертавали съдбата и не са ме натискали да уча нещо, което не искам. Да уча в био-химична паралелка си беше изключително самостоятелен мой личен избор в 7 клас. Едновременно бих искала да уча медицина, но и НАТФИЗ ме влече, искала съм да съм балерина или да завърша школата по изкуства в Трявна. Просто не знам за какво работя и не знам над какво да се концентрирам и да приоритизирам.

Развитието и увеличаването на увереността не е линейно.
Може да имаш възходи, падения, а понякога и такива дупки, от които някои хора никога не излизат.
Трудно се дава съвет за път в живота, всеки сам си знае възможностите и желанията. Но понякога изкуства и танци са нереалистични. Класическите избори се оказват правилното най-често, но не абсолютно винаги. Понякога само с риск се печели. А понякога и с много риск. Тръгнеш ли по пътя на изкуствата, залагаш много от живота си на карта. Малко хора са склонни на такъв риск.
Аз също съм имал голямо желание за изкуства и спорт професионално, но заради недостатъчно талант и ненавременна (и липса на) подготовка избрах инженерни специалности, които носят финансова стабилност с далеч по-висок % вероятност.
А 2г преди завършване е дори късно да се вземе решение и да се подготвя човек.
Някои хора се готвят за кандидатстване (по математика) например няколко години преди завършването. Дори и не пряко за самите изпити, то като обща подготовка.
Така че каквото избираш, избирай. И действай съобразно. След това ще избираш отново и отново. Можеш да смениш университета и да започнеш друг. Но това ще е след като си извървяла определен път в една посока. Ако се чудиш без да избираш, няма да добиеш повече информация (за себе си и за избора), само време ще загубиш.

Прекрасно намръщено момиче на 17 години, отговарям ти с един цитат, случайно ми попаднал точно като ти прочетох проблема и ти го копирам тук, дано ти помогне микроскопично:

"Ако не преследваш това, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде "Не". Ако не направиш крачка напред, винаги ще стоиш на същото място." - Нора Робъртс

Е, желая ти щастие, здраве, любов и успех!

Леко депресивното състояние е характерно за повечето тийнейджъри. Първите взаимоотношения с противоположния пол, първи сблъсъци с родителите, първите бунтове срещу училището, оценяването, системата... Повечето го играят намръщени, защото така си мислят, че си придават сериозност.
Всъщност в живота по-добре и по-лесно са приети усмихнатите хора, но това се разбира на по-пораснал етап от живота.
Младите изглеждат сладко и когато са намусени и с отпуснати устнички.

Авторке, такова понятие като "твърде късно" няма как да го разбера, при положение, че и двамата все още сте живи и здвари. Като бонус даже сте непълнолетни, но и на 60 да бяхте ... пак нямаше го приема, че ви е късно.
Щом някога сте си имали приказка - заговори го ти ... ако не можеш на живо, може в социалните мрежи. Лайкни нещо, пиши му, виж как ще ти отговори. Даже така няма да си личи толкова, че се притесняваш.
Не му разкривай чувства, ако той повдигне темата за откровенията ви от миналото кажи лаконично ... леле колко време мина от тогава. Не ме разбирай погрешно - не да се правиш на недостъпна, а просто да не излезе, че
искаш да го преследваш или нещо от сорта.
Ако го видиж наживо някъде от разстояние можеш да му покажеш, че го харесваш като му се усмихнеш топло за секунда ... после се обърни и си иди там, накъдето си се била запътила. Ако е в неговата посока - заговори го, виж как ще тръгне разговора ... на общи теми, не за вас двамата някога ... и най-важното кажи, че имаш нещо важно и след минута - две си тръгни. Ако не е тотално зле и те харесва той сам ще те потърси. В краен случай можеш ти да му драснеш нещо набързо, но това при положение, че разговорът е протекал добре или той също ти се е усмихнал или поне те е поздравил по-ведро...в противен случай - на сила хубост не става. Момчета на тоя свят - бол ... знам, че сега няма да се съгласиш с мен, но е така.
Според мен като или ако си попишете известно време ще усетиш има ли нещо да става между вас или не.
Имай впредвид, че сте били доста малки ... то и сега сте Много неща са се променили от тогава и при него, и при теб.
Това, което изпитваш ти ... не знам кой не го е изпитвал ама може да има психопати Аз лично сигурно поне 10 пъти съм минал през това ... нормално е, но свикване - няма.
Планираш, чудиш се, репетираш ситуациите и накрая като се видите на живо и ти каже здрасти - омекват ти краката, гълташ си езика и мърмориш небивалици - на 10, на 17, на 30 и на 100 години пак ще е така

Бонус Тип: Такова нещо като "само приятели" между момичета и момчета, мъже и жени ... НЕ съществува ... има един, който лъже и един, който е наивен и му вярва

Успех!

Здравейте и много благодаря за изчерпателните съвети!
С момчето имахме шанса да си поговорим, някои неща ни се изясниха, за други не посмях да попитам, хаха... Всичко е наред между нас си, не сме същите приятели като преди, но най-вероятно е за добро...
~~~

Здравей, не е нужно на Вие...
За нищо, радвам се, че сте говорили ... в същото време се надявам да бъркам, но имам усещането, че
не си питала нещата, които имат най-голямо значение за теб. Вероятно пак е имало тръпка, пак е била силна, но е била по-различна и не знаеш вече дали точно го харесваш защото е готин или защото преди си го харесвала - поне така прозвуча Но не се залъгвай ... приятели не сте били

Колебах се дали да споделя това във форума, но е факт, че вече от няколко седмици имам приятел, не е гореспоменатото момче, всичко е прекрасно до момента и просто сама доказвам на себе си колко странно неочакван е света. Жал ми е, че понякога прекарвам излишни количества време в премисляне и анализи на ситуации и хора, вместо да си живея... Чувствам се страшна късметлийка и ми се иска да можех просто да се върна назад във времето и да гушна тази отчаяна своя версия, която започна тази тема и да и кажа, че нещо хубаво я чака зад ъгъла и само трябва да се изправи и да се поогледа<3

Чудя се, тук колко майки на 17-годишни момичета биха прочели спокойно, че едно момиче в тази възраст мечтае за изнасилване, случаен първи секс или опипване като форма на внимание?
Това нормално ли ви се струва бе, хора?!
Авторке, какво точно искаш от родителите си?
Аз бях на 17 в началото на 90-те. Точно тогава пастрокът ми получи масивен инсулт и живя на легло 11 години. От 16-годишна се трудех съвестно в прохождащия бизнес на майка ми - за символични джобни. Просто ни беше единственото средство за препитание и се мъчехме да изплуваме. Заедно. Неща като готвене, чистене и всякакви домашни задължения бяха равномерно разпределени между мен, брат ми и заварената ни сестра и никога не сме го правили на въпрос.
Да, вършила съм грешки на младостта - по-скоро от липса на опит, недостатъчно силен характер за момента, ниско самочувствие.
Искам да ти споделя, че съжалявам за всяка от тях.
Но дори и в най-черните си моменти не съм имала подобни саморазрушителни настроения.
Извинявай, не искам назидателно да ти размахвам пръст, но като майка ми става лошо, като чета какви ги къдриш.......
Родителите ти те обичат.
Да, потънали са в работа, оцеляване и битовизми, но ако нещо лошо се случи с теб, няма да го преодолеят.
Дори не можеш да си представиш колко много мънички и незначителни наглед спомени пазят за теб - първото ти ритване, раждането ти, първата ти усмивка, първото ти действие с разбиране, първото зъбче, първото сядане, опитите ти да се изправиш, всяка дрешка която ти е купувана с любов, първата ти смислена рисунка, бебешкия ти речник, първите стъпки, първото ти тържество в детската градина, първата ти отлична оценка................имат океан от спомени, свързани с теб.
Защо се обезценяваш така?
И на мен ми направи впечатление, че пишеш много грамотно - вероятно и по другите предмети нямаш проблеми.
163/52 са идеални мерки - и аз бях толкова на 17. Вероятно си и красива, като всяко младо и свежо създание.
Целият живот е пред теб - би могла да направиш нещо пълноценно, смислено, красиво.
Черногледството ти само неприятности ще ти докара, от които ще се срамуваш после.
Наистина ли искаш някоя свиня да се възползва от възрастовото ти объркване с всички последствия след това?
Някои може да са наистина сериозни и необратими.
Не мисля, че родителите ти са те отгледали за това.

Ох, вече си взела - дала ... Минало ти е времето, Надали ще се получи тази връзка, а и за нова вече е прекалено късно. Очаква те самота до края ....