Обикновено не се вглеждам във възпитанието на околните, не коментирам кой родител какво прави и как реагира, затова и постът ми е насочен изцяло към поведението на моето дете, а не към реакцията на отсрещния.
Важно е за мен детето ми да реагира някак, дори и да става дума за реакция срещу двегодишно дете, просто не искам да стои безучастно. Реакцията включва например детето ми да се премести, за да не го удря двегодишното дете, което от някои се възприема като бебе. Ако срещу детето ми стои по-голямо дете и прави опити да го удря, естествено е да искам и по-адекватна реакция от моето, това е същността на цялата тема.
Мотивационни думички като да казва силно Не и да обяснява, че нещо не му харесва, ги знае отдавна, но все още не му достига смелост да ги казва.
На групов спорт ходи, на площадки с деца го водим, децата гледаме да са на възраст около неговата, има си познати приятелчета, с които всичко е наред, но с непознатите е тотално скован. Внушаваме му непрекъснато, че неговото тяло си е негово, не трябва да разрешава на никой да го докосва или да го удря, трябва да се защити. Може би е необходимо повече време, но изчерпахме доста от идеите си, като например спорт, разговори с психолози, персоналът в детската градина, мотивиране вкъщи, четене на много книги, разни ролеви игри.... Продължаваме да търсим начини да му вдъхнем увереност, че е силен и може да се опълчи.
Имаше период, в който самите ние му правихме доста забележки и го критикувахме за неща от поведението му, сега всеки ден осъзнаваме грешката си, и отчитане фактът, че може би ние сме направили нещата такива и към момента повече го стимулираме, отколкото да го критикуваме. Не искаме да расте невъзпитано дете, но и се стремим да бъде силен и да отвръща така, както заслужават отсреща.