За име незнам точно как ще реагира свеки ама като и казах че имам усещането че пак ще е момче и тя ,,ееее😒"
Виж целия пост
В ОКТОМВРИйското човече, сърчицето тупка вече! - Тема 4
- Публикувана: 24 март 2021, 10:59 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2021, 19:10 ч.
# 735
4 апр. 2021, 17:30 ч.
# 736
4 апр. 2021, 18:07 ч.
Аз съм Станислава и до колкото знам имаме на Стефановден, макар че и аз не празнувам имен ден.
Виж целия пост
Във връзка с именните дни-синът ми се роди на Еньовден и жените в родилното ме питаха защо не го кръстя Йоан или пък Йоан-Станислав(или Станислав-Йоан).Говорих със свекървата и тя много хареса само Йоан,но ММ се запъна,че няма да е нито тъй,нито с двойно име.Дълго време не знаех точно кога му е именния ден(дали на 5 или на 27.12),но над легълцето му сложих икона на Св.Йоан Кръстител,на чийто рожден ден се роди.И в крайна сметка избрах 27.12 за имен ден,но ние такива не празнуваме(аз и рожденият си ден рядко празнувам,защото е посред лято и още от дете почти нямаше с кой,освен със семейството).
Аз съм Станислава и до колкото знам имаме на Стефановден, макар че и аз не празнувам имен ден.
# 737
4 апр. 2021, 18:12 ч.
Имам име за момиче от преди да забременея 😀. Уви, ако е момче ще ми е много трудно с името.
Аз последно време имам голям проблем с главоболието, нищо не пия, не ме боли силно , но е доста често и упорито. Кръвно меря редовно, това беше първото ми предположение, но си е стандартното ниско. Последните две седмици имам доста неприятни емоции покрай спирането на работата и явно доста ги мисля нещата.
Нямам търпение времето да се стопли вече, да си излизаме с малкия и да се отдам на активна почивка - вече си се представям седнала на пейката в парка с чаша кафе и приятелка
Виж целия пост
Аз последно време имам голям проблем с главоболието, нищо не пия, не ме боли силно , но е доста често и упорито. Кръвно меря редовно, това беше първото ми предположение, но си е стандартното ниско. Последните две седмици имам доста неприятни емоции покрай спирането на работата и явно доста ги мисля нещата.
Нямам търпение времето да се стопли вече, да си излизаме с малкия и да се отдам на активна почивка - вече си се представям седнала на пейката в парка с чаша кафе и приятелка
# 738
4 апр. 2021, 18:16 ч.
Яренце, многоооооо ми харесва твоята идея за неказването на името до раждането.🤩Да знаеш, че ще си я открадна😂
Виж целия пост
# 740
4 апр. 2021, 18:37 ч.
Миналия път имах име за момиче - Карина. Въпреки че дъщеря ми не се роди, името си е нейното, така че, ако по някаква случайност пак е момиченце, ще мисля друго. За момче - ще го кръстя на баща ми. Той почина през 2011г, но беше най-благият човек, когото познавах и най-близкият ми приятел. Знам, че има поверия в някои региони за кръщаването на починал, но аз самата съм кръстена на такъв и винаги съм си го усещала, като че си имам мой си ангел да ме пази.
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
Виж целия пост
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
# 741
4 апр. 2021, 18:46 ч.
Аз не знам ако е момиче искам да го кръстя на бабата на мъжа ми ,а тя се казва Златка и нищо не ми харесва с това име... затова съм се спряла на Ивона или Ванеса за момиче,за момче ми харесва Никола или Мартин
Виж целия пост
# 742
4 апр. 2021, 18:51 ч.
Ние си имахме име за момче още преди дъщеря ми, тъй като баща й и дядо й са с едно и също име и работата си беше ясна. Роди се момиче и я кръстихме с италианско име, което няма галено на български, което пък доведе до това да я наричаме по друг начин вкъщи.
Та името за момче си остана свободно, само че в деня, в който разбрах, че съм бременна почина баба ми. Много много мой близък и скъп човек. Не можах да отида на погребението, защото беше на другия край на БГ и лекарката ми ме посъветва да не пътувам, особено сама. Знам, че баба не се е разсърдила, но на мен ми тежи, дори не успях да се нарева като хората. От тогава ми минават мисли да кръстим детето на нея(невероятен човек беше), но ако е момиче може би да се приеме вкъщи от половинката, но ако е момче се притеснявам, че ще има разочаровани. Надявам се скоро да разбера пола. Нямам предчувствие какво може да е. При първата бременност много исках момиче, имам и сега някакси, след като ми разказа играта, нямам претенции.
Виж целия пост
Миналия път имах име за момиче - Карина. Въпреки че дъщеря ми не се роди, името си е нейното, така че, ако по някаква случайност пак е момиченце, ще мисля друго. За момче - ще го кръстя на баща ми. Той почина през 2011г, но беше най-благият човек, когото познавах и най-близкият ми приятел. Знам, че има поверия в някои региони за кръщаването на починал, но аз самата съм кръстена на такъв и винаги съм си го усещала, като че си имам мой си ангел да ме пази.
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
Та името за момче си остана свободно, само че в деня, в който разбрах, че съм бременна почина баба ми. Много много мой близък и скъп човек. Не можах да отида на погребението, защото беше на другия край на БГ и лекарката ми ме посъветва да не пътувам, особено сама. Знам, че баба не се е разсърдила, но на мен ми тежи, дори не успях да се нарева като хората. От тогава ми минават мисли да кръстим детето на нея(невероятен човек беше), но ако е момиче може би да се приеме вкъщи от половинката, но ако е момче се притеснявам, че ще има разочаровани. Надявам се скоро да разбера пола. Нямам предчувствие какво може да е. При първата бременност много исках момиче, имам и сега някакси, след като ми разказа играта, нямам претенции.
# 743
4 апр. 2021, 18:55 ч.
Прегръщам те! И аз в началото на март загубих баба си и не можах да се простя с нея. Знам, че не ни се сърдят, но и на мен ми тежи.
Ние си имахме име за момче още преди дъщеря ми, тъй като баща й и дядо й са с едно и също име и работата си беше ясна. Роди се момиче и я кръстихме с италианско име, което няма галено на български, което пък доведе до това да я наричаме по друг начин вкъщи.
Та името за момче си остана свободно, само че в деня, в който разбрах, че съм бременна почина баба ми. Много много мой близък и скъп човек. Не можах да отида на погребението, защото беше на другия край на БГ и лекарката ми ме посъветва да не пътувам, особено сама. Знам, че баба не се е разсърдила, но на мен ми тежи, дори не успях да се нарева като хората. От тогава ми минават мисли да кръстим детето на нея(невероятен човек беше), но ако е момиче може би да се приеме вкъщи от половинката, но ако е момче се притеснявам, че ще има разочаровани. Надявам се скоро да разбера пола. Нямам предчувствие какво може да е. При първата бременност много исках момиче, имам и сега някакси, след като ми разказа играта, нямам претенции.
Виж целия пост
Миналия път имах име за момиче - Карина. Въпреки че дъщеря ми не се роди, името си е нейното, така че, ако по някаква случайност пак е момиченце, ще мисля друго. За момче - ще го кръстя на баща ми. Той почина през 2011г, но беше най-благият човек, когото познавах и най-близкият ми приятел. Знам, че има поверия в някои региони за кръщаването на починал, но аз самата съм кръстена на такъв и винаги съм си го усещала, като че си имам мой си ангел да ме пази.
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
Колкото до мненията на роднините или пък на таткото - след случилото се и раздялата въобще не ме интересува. Детето е мое и ще носи името, което аз му дам.
Та името за момче си остана свободно, само че в деня, в който разбрах, че съм бременна почина баба ми. Много много мой близък и скъп човек. Не можах да отида на погребението, защото беше на другия край на БГ и лекарката ми ме посъветва да не пътувам, особено сама. Знам, че баба не се е разсърдила, но на мен ми тежи, дори не успях да се нарева като хората. От тогава ми минават мисли да кръстим детето на нея(невероятен човек беше), но ако е момиче може би да се приеме вкъщи от половинката, но ако е момче се притеснявам, че ще има разочаровани. Надявам се скоро да разбера пола. Нямам предчувствие какво може да е. При първата бременност много исках момиче, имам и сега някакси, след като ми разказа играта, нямам претенции.
Препоръчани теми