Мисля че имам депресия

  • 1 532
  • 29
# 15
Сега не го виждаш, но животът ти дава уроци. Ти се стремиш всичко да е перфектно, а то никога не е. Ами това е животът! Драмата не е, че животът е лош, а че то го приемаш като такъв, чрез своите твърде тесни критерии.
Трябва да се отпуснеш малко. И съвсем да зарежеш мисълта "какво ще кажат хората"!
Виж целия пост
# 16
Brumm, наясно съм, че не съм център на вселената. Затова и не разбирам интереса и любопитството на хората. Като се прибера в България всички ме питат дали съм завършила, кой семестър съм, какво смятам да работя. А ме изгониха от университета за невзет изпит. Тук имам право само 3 пъти да се явя на изпит и после ме гонят и ми забраняват да уча същата специалност. А що се отнася до мъжете, гледам мои познати и приятелки и им се радвам-завършили са си образованието, имат мъже до себе си. Само аз стоя и плача за поредния, който пък идея си няма, че толкова съм се влюбила. Омръзна ми да съм сама. Знам, че не трябва да седя и да чакам някой мъж да дойде и да ми реши проблемите, да ме направи щастлива, но всъщност това правя.
Rockstar, нямат ли край тези уроци? Докога ще страдам. 6 години съм вече така. И не приемам когато някой ми каже, че трябва да променя начина, по който гледам на живота. Това не помага. На какво да се радвам, защо да съм щастлива, когато нямам нищо?Проблемите ми няма да изчезнат ако се преструвам на весела, а и защо да го правя, когато вътрешно пак ми е зле? Вие ми се от болка.
Виж целия пост
# 17
С риск да прозвуча рязко, никога няма да имаш нещо, ако само седиш и хленчиш. Прибери се, запиши се да завършиш в някой бг университет и не се вживявай в ролята на многострадална Геновева. Млада си, здрава си, права си, имаш родители при които да се върнеш, какви са ти точно страданията? Че на 24 въздишаш по някой като 12 годишна и че хората те питали какво си завършила? Ами кажи завърших, но ще завърша и второ висше в България, като ти е такава драма, че някой те попитал нещо от куртоазия.
И няма да я срещнеш тази лелеяна любов докато не се стегнеш и не направиш нещо с живота си. Мъжете загубени души не спасяват. Харесват позитивни, успели и наясно със себе си жени. В спорта след загуба казват, ако си л@йно, ще си седиш разплюкан и ще хленчиш, ако си боец, ще се изправиш и ще продължиш. А от болка може да си виеш, въпроса е през това време и да правиш нещо с живота си. Иначе след 5 години пак ще пускаш същата тема. И след десет също. И вината ще си е само твоя.
Накратко, всички които ти отговаряме тук да ти имаме проблемите.
Виж целия пост
# 18
В България май е по-вероятно да срещнеш някой. Не са така вцепенени от ковид , че да не мърдат от в къщи. Или поне така ми се струва.
Аз лично бих престанала да се занимавам да хълцам след хората. Ако някой ще те хареса, то той ще хълца след теб. Така че си живей спокойно и  просто имай обществен живот. Сега е доста усложнена тази задача, но ще се пооправят нещата.
А ... и избягвай обобщенията. Опитай се да си представиш реално какво значи @нямам нищо@ като го ползваш. Поразгледай нета за хора останали ве днешно време без нищо поради кризи, бедствия, войни. Ама наистина без нищо. И ... си помисли следващия път преди да предизвикаш съдбата .  Ако успееш да си засичаш по този начин всяко обобщение , то може и да си пооправиш настройките.  .
Виж целия пост
# 19
Авторке, добре е човек да осъзнае кога губи, да прегрупира позициите и да продължи напред.
Ако 6 години си преседяла в чужбина с идеята да си вземеш изпита, а впоследствие от срам за от хората, надявам се си даваш сметка колко нездравомислещо е това.
Виж целия пост
# 20
Колко ти остава от следването? Ако е много, зарязвай и се прибирай, започни на чисто в България.
Виж целия пост
# 21
Не се страхувай да се прибереш в България и тук да учиш. В крайна сметка не се чувстваш добре, искаш да се прибереш. Колко още време искаш да стоиш там, за да си дадеш шанс да бъдеш спокойна в България. Ако си толкова нещастна, тогава не стой там. Реално само ти го изискваш от себе си. Ако обаче вярваш, ще това е твоят път, тогава се бори. Избери пътят, с който ще бъдеш най-спокойна. А околните никога няма да живеят твоят живот, за да могат да те разберат правилно. Докато обаче ти живееш за тях, няма да можеш да започнеш своя живот.
Виж целия пост
# 22
Заложила си си едни критерии, които според мен са нездравословни. Решила си, че  ако не завършиш в чужбина, ще си провал. Ако се върнеш в България, ще си провал. Ако не се спукваш от работа, си провал. От там идва и чувството на срам. Спри и си постави нови цели. Няма нищо по-чудесно от това да загърбиш това, което те прави нещастна, и да тръгнеш по нов път. Никой няма да те съди за това, че чужбината не е твоето нещо и искаш да се прибереш. Майната му на тоя срам, да не ти пука какво ще си помислят другите. Кое е по-важното - ти да си щастлива и спокойна, или какво си мислят другите за теб.
Виж целия пост
# 23
Аз заминах за чужбина на 25. И аз бях с голямата кошница - уау, сега ще направя едни пари, ще си накупя едни неща, ще настъпи един живот... Ами правех пари, но с цената на много часове работа нощем, една година ми се губи. Следващите започнах да се осъзнавам, имаше и при мен вътрешна борба - нямам нищо, а трябваше да имам нещо. И накрая се прибрах в България на 28. Всъщност придобих нещо безценно - опит.
Виж целия пост
# 24
Прибери се и запиши някаква специалност тук .И да разпитват хората , голяма работа .
Консултирай се с добър психолог или психотерапевт , ще ти дадат насоки върху какво да работиш , за да не се чувстваш така .
Виж целия пост
# 25
И да се прибереш в България - какво толкова?

Имаш си семейството, приятели, ще запишеш някоя специалност, която ти харесва, ще си създадеш нов приятелсли кръг от колеги и познати.

Всеки живял в чужбина по мои наблюдения е обмислял сериозно варианта да се прибере. Някои го направиха, че даже и завършили.

Прибери се, успокой се, ако трябва и леки андидепресанти да ти включат за известно време и виж как ще се развият събитията без излишни драми от рода "на 24 години ще си умра сама". 🙂
Мъжете не само в чужбина помирисват такива мацки отдалече и бягат като дявол от тамян🙂

Успех и не се вкарвай сама в несъществуващи филми. 🙂
Виж целия пост
# 26
Много ви благодаря за подкрепата и съветите! Понякога изпадам в такива състояни на духа. Чувствам се смазана и нямам желание за живот. Всъщност аз искам да се прибера в България, просто не мога да го реша окончателно и ме е страх да не сбъркам,защото там нямам нищо сигурно. Освен това една жена ми гледа на Таро и ми каза, че ще срещна мъж, че може да го отбягвам и да не го харесам в началото, но той ми е предопределен по съдба. И сега за всеки, който не ми допадне, но ми пише, почвам да плача и да се треса от нерви. Не искам да е той мъжът на живота ми,не го харесвам, но ако ми е предопределен по съдба, знам че не мога да избягам от него. И така си параноясвам.
Виж целия пост
# 27
Леле, какви глупости!
Аз като се върнах в България, се върнах "в първи клас" - нямах работа, пари, приятели - малко.
Но доста бързо си намерих работа в кол център и взимах доста добри пари. Заедно с това се записах в университета специалност, която ми харесваше на мен. Успоредно с това заваляха и мъжете.
Виж целия пост
# 28
Скрит текст:
Подкрепят ме, да. Поне тях имам. Но се чудя с какво съм заслужила такова нещо. Старала съм се през целия си живот да съм добра, възпитана, да не вредя на никого, дори съм помагала много пъти безвъзмездно. А все едно съм наказана за нещо. Наистина в нито един аспект не ми върви. До преди заминаването си в чужбина бях щастлива. Никога не съм си представяла, че животът на възрастните е такъв пъкъл. Питам се дали винаги ще е така. Дали всички хора са нещастни и всъщност дали Земята не е ада, за който се говори в Библията. И така като гледам хората покрай мен, май да.
Всички са тъжни, имат проблеми и постянно им се случват лоши неща.
Да, понякога човек е тъжен, често има някакъв проблем, от време на време се случва и нещо наистина лошо. И това е съвсем в реда на нещата. Ти сякаш имаш твърде високи или даже нереални очаквания. Животът понякога може да е гаден, но не бива да се отчайваш. Зрелите хора се справят с трудностите, не хленчат, че животът им не е като холивудски филм с дежурния щастлив край. Младите сякаш искат всичко веднага, а не става така. Нужно е търпение, усилия, а също и смирение. Да се научиш да цениш каквото имаш, докато го имаш, а не да се фокусираш само върху онова, което нямаш.
Виж целия пост
# 29
Би трябвало да си изясниш какво точно искаш и да гледаш по-реалистично на нещата. С мъжете - също. Ако ти подхождаш към мъж с мисълта, че му поднасяш подарък - няма да стане. Покажи на човека, че го приемаш сериозно, с нужното уважение към него, и той ще започне да ти отвръща със същото. Ако подхождаш като отличничката, успяла да се класира в чужбина, постигнала много - за съжаление това при мъжете не върви. Колкото си по-обикновена, толкова повече те търсят и харесват. Зарежи врачките, там не знаеш с какво си имаш работа.
Ако можеш да си намериш хубава работа в чужбина - на твое място бих останала още малко. Бих се съсредоточила да изкарам пари и да си повдигна малко самочувствието и след това да помисля и за следване. Не бих бързала с връщането, не заради това какво ще кажат хората (те питат ли те ти какво ще кажеш за тях?). Не бих бързала, защото повече трудно ще се решиш да отидеш пак навън, прецени внимателно всички за и против.
И накрая - живота е шарен. За никого не е само добър или само лош. И на твоята улица ще изгрее слънцето, трябва само да го видиш и уловиш. Понякога нещата се променят внезапно, за часове, особено на твоята възраст. Когато се почувстваш щастлива ще забравиш психиатрите и врачките.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия