Да напусна ли?

Авторке, трудно е без приятели и в нова среда, ясно ми е. Предполагам, щом скоро си завършила, че сме на сходна възраст, с разликата, че аз имам повече професионален опит от теб. Ти тръгваш с розовите очила напред, няма лошо, но така човек остава най- разочарован. Аз също бях така като започнах работа, но бързо разбрах, че това е мястото, на което основно отивам да изкарам пари, за да мога да живея. В крайна сметка и ти си там за това, а не да си гукате и шегувате. Извинявай ако звучи грубо, не те критикувам, минал съм по този път и ти давам съвет.
Гледай задачите да вървят, да взимаш заплата, обстановката да не те напряга(имам впредвид да няма интриги) и това е. Ако си пасвате като хора, то след време нещата ще се наредят и може да се сприятелите, но представи си, че не сте един “чешит”- тогава може интриги и мръсни номера да започнат. Ако им се навираш де. Аз попринцип съм много приветлив и разговорлив, но не усетя ли интерес от другата страна- темерутствам. Все пак никой не обича лепки и чувствителни хора, борещи и молещи се за внимание.
И не, не напускай работата, ако засега те удовлетворява като спокойствие/възнаграждение/пеивилегии. Цял късмет си е, че са те взели прясна прясна без опит още след напускане на уни-то и то по специалността ти.

Ноеми, много добри съвети даваш. Вярно, не е решението да се сприятеляваш с колеги, ами да се социализираш, така че комуникацията и работата да вървят.

Аз не съм като авторката, ами отивам в другата крайност, към темерутщина. Което също си носи проблеми.


Не знам как някой от "началниците" ще ме оцени - при нас проектите се сменят и хората, с които работя се сменят, защото работим с отдалечени екипи. Директната ми шефка от нашия офис ме подценява и ходатайства за свои хора, защото аз с моята темерутщина не успях да се впиша в нейната групичка. Ако бях по-амбициозна, още преди година и половина щях да напусна, защото тогава очаквах повишение, което не получих.

Аз си работя съвестно и помагам на колегите. От доста време се чувствам прекалено квалифицирана за позицията, на която съм. Нямам нужда да питам никого как да си върша работата, защото знам всичко, а пък ми се струва че така се създава впечатление, че се скатавам и не се вижда точно колко много работя. Знам, че аз се нагърбвам с доста неща, дето други ги делегират към по-опитни от тях колеги. Това никой не го забелязва. 

Пък тия колеги дето са на същата позиция като мен, даже не идват да ме питат, защото си мислят, че знаят повече. Правят някакви глупости и на мен пада да им ги оправям после. Не признават, че аз съм им помогнала. Имаше един колега, който лъжеше пред целия офис барабар пред мен, че е свършил нещо дето аз еднолично го направих и му го показах, за да се научи. Оплаках се от него на шефката, ама после тя ходатайстваше да повишават него, а не мен.

На няколко пъти говорих не само с директната шефка, ами и с този над нея, че искам развитие. Уж щяли да ми дадат по-отговорна работа, ама сега нямало.

Извинявайте, че завземам темата. Съвет мога да дам само, че работата не е място да се сприятеляваш, но съм с две ръце за съветите на Ноеми, че трябва да се социализираш, особено с тези, от които ти зависи развитието във фирмата.

Също личният живот е по-важен от работата и трябва да се обръща внимание да се градят връзки с хора, хобита, да се грижиш за здравето си, да спортуваш. Иначе ако в един момент, загубиш работата, оставаш абсолютно сам и ти се срива живота. Старите ти колеги се оказва, че не са ти истински приятели и в новия офис трябва да почваш отначало. При мен сега така се случва, че съм неудовлетворена и от личния живот, и от работата. Затова и толкова взех да зациклям върху проблемите в работата. Ама поне взимам заплата, имам си и хобита