Свободното време на сам родител

  • 10 986
  • 79
# 60
Оф, говоря за периода, когато децата ми бяха бебета, а то си е отдавна - 10-15 г.
Виж целия пост
# 61
Оф, говоря за периода, когато децата ми бяха бебета, а то си е отдавна - 10-15 г.
аз пък не го разбрах това Smiley
Виж целия пост
# 62
Изключвам го, може би защото имам ревнив съпруг, а и мъж не може да разбере жена, както жена ще разбере друга жена.  И сме от София. Помежду другото мамита прави сте за излизането и запознаването. Лошото е, че повечето майки са с по-големи деца и излизат по различно време от нас. Вече е много топло и трябва да се съобразявам с часовете за излизане.
Виж целия пост
# 63
Много ми е трудно, затова реших да споделя тук. Отношения та с БНД ми са сложни и нелеки, но това е друга тема. Единствените, които ми помагат по малко са родителите ми. Но те са над 70 и двамата, имат си болежки. Вчера за първи път от една седмица ги гледаха, докато бях на работа. Бащата трябваше да ги вземе, но имал ангажимент. Ами майка каза, че не ги търпи, много палави били, дядото също се изнервил. Сега правя уговорка за след девет дни да ги вземат, пак за ден. Мрънкане, не искат да обещават, а аз съм между чука и наковалнята. Живеем блок срещу блок, не сме си далече. Болно ми е, чувствам се нежелана и децата ми. Знам, че ни обичат, че са стари и болни, но и на мен ми е много трудно.
Виж целия пост
# 64
И моят баща е над 70, майка ми почти на 70. Но си гледат внучката с ентусиазъм, вярно тя е почти на 6, по-леко е.
Виж целия пост
# 65
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Виж целия пост
# 66
Nataka, не си сама. И моите родители никога не гледат деца. Е, за 20 години веднъж за 4 дена гледаха едното ми дете Simple Smile Това е - никога друг път, нито за ден, нито за час. Моята малка дъщеря например е на възрастта долу-горе на твоите близнаци. Виждали са я веднъж, откакто се е родила. Нито се натискам, нито се ядосвам. Обаче съм безкрайно доволна, че са си двамата заедно и си се гледат, та поне грижи с тях нямам. То на 70+ това е най-важното къде ти тепърва гледане на деца..?

Потърси някоя съседка, навита да помогне или почни да търсиш дневна занималня. По-лесно ще ти е!
Виж целия пост
# 67
Мойто ходи на занималня. Скъпичко ми идва, ама не се моля на никой.
Виж целия пост
# 68
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Не разбирам от какво ви е болно. Хората са над 70-годишни и нямат енергията да се справят с 5-годишни близнаци, които от предишни твои теми помня имаха и проблеми (или само едното дете, не съм сигурна). Наистина на тази възраст нямат вече нито енергия, нито капацитет, дори и да са пълни с добро желание. Това е положението.
Виж целия пост
# 69
Аз разбирам огорчението й, но ако възрастните й родители не смятат, че ще се справят, то по-добре да не поемат отговорност. Лошите работи стават за секунди.
Виж целия пост
# 70
Честно казано, аз не смятам, че хора над 70-годишна възраст могат да се справят с два броя 5-годишни  момчета, особено ако тези деца имат и проблеми. Излишен риск би било да ги оставят сами с тях. Няма място за огорчение.
Виж целия пост
# 71
Според мен не е въпрос само на възможности. Баба ми на 70 г. гледаше брат ми между 3-7 г., защото много боледуваше и нашите решиха да не го пускат на детска градина. Вярно, че различните хора се чувстват различно на 1 и съща възраст, но когато има желание и отношение то личи, макар и да не се раздават бабите и дядовците на 100%.
На мен пък ми е криво отношението и на моите родители към детето ми. Понякога го овикват за дребни неща, нямат емоционална връзка, макар откакто да се е родило да живеем заедно. Едно време баба ми ме водеше напр. на сладкарница или в парка, ходехме на съборите в нашето и в близките села и още си спомням, че все ми купуваше герданчета със сърчица.
Моите родители тази година за 1 юни купиха на детето ми 1 шоколад и 1 топка. Не ме рабирайте погрешно, аз не съм за парите. Както аз, така и те имат достатъчно пари /макар да са пенсионери към 70 г. все още работят, а взимат и наеми/.  Кофти ми е, че за тях не е удоволствие да излязат с внучето си и да го заведат някъде, сещат се за него само за рожден ден, нова година и 1 юни и то гледайки да отбият номера. В същото време виждам как деца на мои познати непрекъснато биват обгрижвани от баби и дядовци. Всеки обаче сам преценява как да постъпи и макар да не ми е приятна ситуацията, нямам лошо отношение към родителите ми, все пак никой не ми е длъжен.
Виж целия пост
# 72
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте Simple Smile
Виж целия пост
# 73
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте Simple Smile
Абсолютно си права, но родителите обикновено са най-близките ти хора и ако човек не усеща тяхната подкрепа е малко тъжно.
Виж целия пост
# 74
Нищо тъжно няма, защото много по-кофти е да са ти зле например здравословно родителите и да ти легнат на ръцете. Вече сме на възраст ние да се грижим за тях, а не те за нас и децата ни. Всеки ден се благославям, че моите са добре финансово и са заедно да си се гледат. Помощ не искам, да не ми пречат с нищо ми е предостатъчно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия