Антидепресанти

Да точно, мъката е голяма....не зная има ли излизяне от това нещо...цял.живот ли ще съм така....преди това бремнносттта ме спаси но сега няма какво...наистина съм много отчаяна....всичко правя на сила....има ли изхпд нз 😭😭😭
[/b]n link=topic=1334670.msg42836323#msg42836323 date=1620986073]
Виж, без да пробваш няма как да се разбере. Видял те е лекар, преценил е, че имаш нужда, пробвай ги и им дай време да подействат. При нужда лекар може да ги смени и така.

Не, не може да се полудее според мен. Ама мъката е голяма.
[/quote]

[/spoiler]
[/quote]

nelitedi, на първо време опитай да не си набиваш в главата това "ще полудея", приеми, че си се разболяла, както хората боледуват от грип, шарка, скарлатина, пневмония и каквото там се сетиш. И пак ще напиша, дано си попаднала на добър специалист, та да знае какво прави.
А, дето написах, че някои хора сами се справят, това е индивидуално, и от психиката на човек зависи, от волята му, от желанието да се справи и от възможностите. Имах предвид приятелка със същата като на съфорумеца диагноза агорафобия. Аз съм я измъквала насила от стаята и, ама наистина насила, уверявах я, че няма никаква опасност навън, ще види тревата, синьото небе, ще се разходим на въздух, както преди, в парка ще я заведа, абе всякакви такива, докато накрая склонеше. Излизахме, тя ми стискаше до болка ръката, жумеше, повтаряше, че ще и стане нещо, аз, естествено, парирах, че нищо няма да и стане, да погледне колко е красиво, цветя, дървета, дечица тичат, викат и си играят. Сядали сме на пейка, защото според нея и става лошо и ще умре, седи, жуми, стиска ме за ръка и иска да си ходи. Аз пак дръндя каквото ми дойде. Майка и така опита да излиза за малко с нея до магазин, тя пък си съчиняваше, че не може да носи чантите, кръст я боли, брат и я извеждаше с кола извън града, да е по-далече от стаята, в която прекарваше дните си. Не знам ние ли повлияхме, тя ли се стегна, но се стигна до там да ми звънне и да ме пита искам ли да знам къде е. Беше излязла сама. Сега няма проблем. А аз това го правех, не че много ми беше ясно, просто недоумявах как може да седи затворена по цял ден и да не излезе на въздух, някак интуитивно съм постъпвала.
А аз самата се спасих от клаустрофобия и не знам как се нарича - страх от високо. Няколко пъти се затварях в асансьора на плевенската Панорама, а там е стена, няма врати, само горе и долу. От преживения ужас, бях с делегации по 5-6 човека, не можех да вляза в асансьор, в автобус, ако не е празен, и тогава ми беше трудно. Ами ходих пеш дори до 12 етаж, налагаше ми се за известно време, имаше два асансьора, но смея ли да вляза. Маам по стълбите като откачалка. Спирах автобуси с извинението, че трябва да сляза, защото имам болно сърце и ми е лошо. Стигала съм до там да занимавам хората със себе си да ми търсят бърза помощ, валидоли да ми предлагат. А аз нямам никакво болно сърце, просто страх, панически страх, който не мога да превъзмогна. Ами на мен самата ми писна по едно време и с многодневни каненици, разбира се, не отведнъж, реших и влязох в асансьор на 5 етаж, на него живеем. Самичка, не исках никой да знае. Понечих бързо да изляза, но някак се заставих да остана, натиснах копчето, затворих очи и чаках да умра. Ами не умрях, стръска ме кабината на първия етаж, изскочих и се качих пеша. След няколко дена - същия опит, но пак до долу и нагоре с ту сто и пеш, дето се смеехме. Не знам колко пъти го правих, докато един път се върнах и нагоре с асансьора. Ами мина ми тоя панически страх, после и е спирал между етажите асансьорът, един път бях с кучето, дори не се паникьосах, натисках копчета, тръгна по едно време. С което не искам да кажа, че не ми пука от спрелия между етажите асансьор. Страх ме е , разбира се, но някак осъзнато знам, че мога да се обадя, ще дойдат, ще ме измъкнат, няма кой знае какво да се случи. А преди сърцето ми се качваше в гърлото, въздухът ми свършваше и настъпваше краят на света. И мозъкът ми отказваше да работи в такава ситуация, просто не мислех, само една паника и огромен страх, че полудявам.
Та горните случаи имах предвид, като написах, че някои и сами успяват.
А, и когато се нанесохме да живеем на петия етаж, простирах дрехи на въжета пред балкона. Ами не можех да погледна надолу, все едно пропадах. Със затворени очи го правих доста време, докато не си казах, абе ти нормална ли си. Хората от 7 и нагоре етажи, се облегнали на перилата и си гледат, аз едно пране не мога да сложа, ами със затворени очи, опипвам въжетата, изпускам щипки и после бегом вътре в стаята. Заставих се да отворя едно око, видях зелената поляна с дърветата, децата, хората с кучетата - три имаше, играеха си, няма да го забравя, и точно така се заставих да не "пропадам. Сега дори се качвам върху перилата, трябваше нещо по тавана на балкона да се оправя и не ми пука. Та понякога е възможно и сам да си помогнеш. Като не става, вече търсиш помощ. Но си намери сериозен лекар, вярвай на него, не кой какво ти казал по форуми или хора около теб. Просто при всеки е различно, да, на някои не става по-добре от АД, при други, обаче, - да, оправя се положението. Та, опитвай да се успокояваш и да разсъждаваш колкото ти е възможно по-обективно, не под влияние на паника и страх и не се окайвай непрекъснато. Случило ти се е, не си първата, нито последната, търси решението на проблема. Елиминирай причините, колкото е възможно, това също помага доста, сменяй среда, ако трябва......пиша просто по принцип, не ти знам положението. Ад аз не съм пила, не съм и търсила лекарска помощ, карах на глог, мента, валериан и нещо за спане купувах, тогава беше без рецепта, сега вече не го дават така, дори не помня как се казваше. Приятелката ми обаче, пиеше АД, сега не знам, може и те да са оказали влияние, не само ние около нея, но само от тях не казваше, че усеща да и е по-добре. Та няма как да се обобщава.
Ле-ле, ферман изписах, ако някой го чете, той да му мисли!

Да прочетох...при мен...по - скоро е депреися нежелание за живот нищо не ме радва и така 😭😭😭което е убиващо 😭😭😭

Повярвай ми и аз нямам желание за живот, това гадене и киселини ми съсипаха живота, душата ми страда всеки ден...

За хашимото правила ли си изследване? Много жени с него страдат от тревожност и депресия.
А изход винаги има и нещата накрая винаги се оправят. Винаги. Просто сега всичко ти изглежда черно и безсмислено, но не е така. И имаш най-добрата причина да продължаваш да се бориш, а един ден всичко през което минаваш сега ще ти се струва просто далечен кошмар.

не не съм правила но ще пусна щитовиднитв хормони др седмица...да видим там...тсх, фт4 , фт3 нвщо такова май беше... ще ги пусна...ако  не ще трябва Ад....а бремнносттта бях много добре нямах депресия...а тревожносттта ммого бързо я преодолявах....надсмивах се над нея...някак си имах силата...нз на какво се е дължало...но само 2 години бях добре...првид бремнността пак бях така много зле...депресия, лоши мисли....и сега пак...



quote author=staliq link=topic=1334670.msg42836932#msg42836932 date=1620992325]

За хашимото правила ли си изследване? Много жени с него страдат от тревожност и депресия.
А изход винаги има и нещата накрая винаги се оправят. Винаги. Просто сега всичко ти изглежда черно и безсмислено, но не е така. И имаш най-добрата причина да продължаваш да се бориш, а един ден всичко през което минаваш сега ще ти се струва просто далечен кошмар.
[/quote]

Здравей, миличка.
Преди 2 години бях като теб... не намирах изход от ситуацията и се наложи да започна да пия хапчета - антидепресанти Seroxat. Успяха да ми изпишат точното лекарство и след няма и 2 седмици бях нов човек или по-точно бях момичето преди Паник атаките, страха, депресията, паническото разстройство.
Довери се на лекарите и не чети коментари от сорта "На мен не помогна", "Надебелях" и т.н. Това, че на други не е помогнал даден препарат не означава, че и на теб няма.
Бъди борбена и вярвай, че има изход и живота е прекрасен дори с антидепресанти.
Успех!

Първоначално може да ти се струва, че я влошават, но след 2-3 месеца ще имат действие, а след 5-6 ще разгърнат действието си. Важното е да не ги спираш изведнъж и без лекаря си, че иначе нямаш представа каква бомба си вкарваш.