Здравейте!
Синът ми е на две и половина и общо взето откакто се е родил има 2-3 нощи, в които е спал цяла нощ. Знам, че е нормално все още да се будят, да им е трудно да минават от една фаза на съня в друга и т.н. Пиша за съвет и идеи какво да променим и как да му помогнем да започне да спи по-спокойно. Снощи си легна в 21:30, събуди се в полунощ и откара до 4 буден и кисел. Обяснявахме, че навън е тъмно, че сега е време за почивка, че тялото трябва да събере сили за утрешния ден, но не и не. Лежа и си говори сам някакви неща, после каза, че е гладен и искаше да станем за да правим кус-кус, той да гледа и помага на плота... Абе общо взето си очакваше сутрешната рутина, просто това се случи по средата на нощта. Последните месеци се буди по 2-3 пъти нощем, идва до нашето легло и понякога успявам да го придумам да го върна в детската стая, друг път се будя и виждам как се е настанил между мен и баща му. Обикновено когато той се събуди разбужда и бебето, което трябва да накърмя за да се успокои. Съответно баткото започва да плаче и ми казва да оставя бебето и да се върна при него в леглото. Всеки път обяснявам спокойно, че трябва да нахраня бебето и ще се върна при него, понякога се успокоява и ме чака търпеливо, друг път баща му се буди и го води в детската където лягат заедно докато детето заспи. Същото се случва ако трябва да стана до тоалетната или за да пия вода, не мисля, че се разстройва специално заради вниманието към бебето.
Имаме хубава рутина преди сън - вечеря, баня, четем (аз или баща му) 2 книжки и оставаме при него докато заспи. Преди няколко месеца бяхме успели да го научим след като прочетем книжките да го оставим сам да си разглежда някоя книжка от тези с капачетата и общо взето след 5 минути успяваше да заспи и сам. Откакто се роди брат му, който вече е на 4 месеца, се върнахме назад в това отношение и иска някой от нас да е с него на леглото докато заспи.
Детето ходи на ясла от септември насам, вече бих казала, че се е адаптирал. Все още плаче като го водим сутрин ако е имало по-дълга пауза заради сопол или локдаун, но това минава за 2-3 дни. Като цяло е щастлив там.
Другото ново е раждането на братчето му, за момента не сме забелязали ревност спрямо нас. Стараем се да обръщаме много внимание и на двамата и заедно и по отделно. И аз и баща им прекарваме време насаме с всяко от децата.
Напоследък влязохме в период с тръшкане, всичко е "не" и "няма", но общо взето детето е весело, играе си и сам и с нас, дори когато се караме гледаме да му обясняваме какво и защо.
Напоследък все по-често се буди нощем и все по-трудно успява да заспи после.
Ще се радвам и на препоръки за консултант по детски сън.
Благодаря предварително!
Виж целия пост
Синът ми е на две и половина и общо взето откакто се е родил има 2-3 нощи, в които е спал цяла нощ. Знам, че е нормално все още да се будят, да им е трудно да минават от една фаза на съня в друга и т.н. Пиша за съвет и идеи какво да променим и как да му помогнем да започне да спи по-спокойно. Снощи си легна в 21:30, събуди се в полунощ и откара до 4 буден и кисел. Обяснявахме, че навън е тъмно, че сега е време за почивка, че тялото трябва да събере сили за утрешния ден, но не и не. Лежа и си говори сам някакви неща, после каза, че е гладен и искаше да станем за да правим кус-кус, той да гледа и помага на плота... Абе общо взето си очакваше сутрешната рутина, просто това се случи по средата на нощта. Последните месеци се буди по 2-3 пъти нощем, идва до нашето легло и понякога успявам да го придумам да го върна в детската стая, друг път се будя и виждам как се е настанил между мен и баща му. Обикновено когато той се събуди разбужда и бебето, което трябва да накърмя за да се успокои. Съответно баткото започва да плаче и ми казва да оставя бебето и да се върна при него в леглото. Всеки път обяснявам спокойно, че трябва да нахраня бебето и ще се върна при него, понякога се успокоява и ме чака търпеливо, друг път баща му се буди и го води в детската където лягат заедно докато детето заспи. Същото се случва ако трябва да стана до тоалетната или за да пия вода, не мисля, че се разстройва специално заради вниманието към бебето.
Имаме хубава рутина преди сън - вечеря, баня, четем (аз или баща му) 2 книжки и оставаме при него докато заспи. Преди няколко месеца бяхме успели да го научим след като прочетем книжките да го оставим сам да си разглежда някоя книжка от тези с капачетата и общо взето след 5 минути успяваше да заспи и сам. Откакто се роди брат му, който вече е на 4 месеца, се върнахме назад в това отношение и иска някой от нас да е с него на леглото докато заспи.
Детето ходи на ясла от септември насам, вече бих казала, че се е адаптирал. Все още плаче като го водим сутрин ако е имало по-дълга пауза заради сопол или локдаун, но това минава за 2-3 дни. Като цяло е щастлив там.
Другото ново е раждането на братчето му, за момента не сме забелязали ревност спрямо нас. Стараем се да обръщаме много внимание и на двамата и заедно и по отделно. И аз и баща им прекарваме време насаме с всяко от децата.
Напоследък влязохме в период с тръшкане, всичко е "не" и "няма", но общо взето детето е весело, играе си и сам и с нас, дори когато се караме гледаме да му обясняваме какво и защо.
Напоследък все по-често се буди нощем и все по-трудно успява да заспи после.
Ще се радвам и на препоръки за консултант по детски сън.
Благодаря предварително!
