МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Аз не намирам връзка. Общо взето от опита ми стигам до извода, че има голяма разлика между това, което пише по книгите и реалността. Поне при мен.
Първото: спокойна бременност, без работа и ангажименти - невротично бебе, неспящо с часове, не умееше да играе сам до 3 год.
Втора бременност - търчане по номер 1, разбити нерви по него, караници, общо взето стрес - спокойно поспаливо момиченце, което разви самостоятелност изключително бързо.
Трета бременност - първите месеци минаха в шок и невъзможност да осъзная факта, че съм бременна, после се оставих работата да ме погълне, та мина неусетно. Роди ми се силно зависимо от мен бебоче, което дори след като проходи, продължава да предпочита да седи в ръцете на мама, вместо да изследва нови територии.

Идвам да си споделя мъките от днес, с надеждата, че ще срещна себеподобни, че мъжът ми нещо не влиза в тази категория 😂
Предстои да пътуваме утре. Ще бъде за няколко дни с децата и 2 приятелски семейства. Дотук добре, но снощи извадих паспортите на децата, за да не забравя за тях и днес не ги намирам. Бога ми, бяха там, на шкафа! Да де, ама не. Цял ден се убивам да ги търся, подредих кажи-речи цялата къща, не оправих нищичко от багажа. Прибира се мъжо, споделям аз своя ужас и той седи и се смее с глас. Питам аз какво е забавното в случая и след 2 минути идва, носи папката с паспорти от колата, бил ги сложил там за по-сигурно. Такава сигурност исках да му сложа, че цяла нощ ще оправя багаж с мен. Сега се чудя дали ще се съберем в колата като хората. Със столчетата на децата и лятната количка на близнаците остава ограничено място. С таткото се събираме в 1 куфар, децата ще делят две по две по един ии в третия детски планирам да набутам всичко, което не се е побрало в останалите. След морето предстои бабите и дядовците да се приберат в България за около месец, та и с тях сме планирали това-онова. В края на август баткото тръгва на училище, та каквото правим и пътуваме ще е сега, после времето ще ни завърти неусетно.

Ох, ние така с баща ми цял ден търсихме ключа (чип е) на колата, ходихме дори пред блока да гледаме дали не е около някоя шахта... а той мъж ми го прибрал в джоба си с ключа на другата кола. Че бяха и скъпи, нещо като 300лв (и то преди години) да се извади нова карта от Рено.
И се прибира вечерта - ми объркал съм се, какво толкова.

Учебната година наближава.
Хич не ми се сеща, нещо тази година нищо не усетих ваканцията мина ужасно бързо.
Малко по-различна мисля да ни е подготовката този път постепенна и какво изникне като нужда.
Да се подготвя психически с абитуриента и кандидат гимназиста напролет живи и здрави

И за нас лятото прелетя безусетно…е, още има, но не колкото ми се иска.
Моят първокласник тръгва тази седмица на училище, направо ми се струва нереално. Малко по малко децата се завръщат по училища, детски градини, ясли и занимания. Отново следва влизане в еднообразен ритъм, който не мога да преценя все още дали ми се нрави. От една страна знам какво следва, всичко има ред, а за човек като мен това е прекрасно. От друга страна обаче времето за развлечения е ограничено, пътуванията - също, а добавянето на нещо ново в графика почти винаги е предизвикателно.
В тон с темата за училище, очаквам огромно количество пратки в близките дни. Взела съм по нещо за всяко от децата, най-вече за баткото. Харесах и за себе си 1-2 неща, съпругът ми също намаза. И въпреки всичко, пак ще има търсене на зимни якета, обувки, дрехи, чудесии. Почти всичко купуваме ново, опитвам се да разчиствам максимално от израснатите дрехи и обувки. Част от тях давам на приятели, познати, колеги, а останалата отива в контейнерите на бчк. Осъзнах, че прехвърлянето на дрехи от едното на другото дете, ще ми е предизвикателно. Момчетата имат 5г разлика, което ме отказва да пазя дрешки, модата ще се измени, с времето по дрехите се появяват жълти петна….предпочитам някое дете да ги поноси докато са още свежи. Момичетата са в различни сезони и са единици нещата, които стават са носене. Да не говоря, че двете по-големи щерки изявяват желание да са еднакви напоследък.
Дами, споделете мнение за извънкласните дейности, моля ви. Опитвам се да не лишавам децата от нищо, но не желая и да ги претоварвам, нито пък да ги оставям да се захласват по прекалено много неща. Баткото засега ходи на тенис, страст му е. Двете момичета посещават гимнастика и танци. Идва обаче един момент, в който Боби прояви желание да ходи на плуване, на баскетбол, на футбол, езици, музикални инструменти….всичко в общи линии 🥴 Аз нямам против да го запиша, но мисля, че е прекално и ще се измаря много, а и ние няма да смогваме с воденето. В процес на обмисляне съм какво да правя - да го оставя да избере още 1 спорт + език или музикален инструмент или някаква друга конфигурация. Голямата ми дъщеря пък иска да свири на пиано, та и това предстои в програмата. Не се виждам с водене-взимане, но ще го нагласим.
Вашите дечица посещават ли извънкласни дейности - какви? Как се справяте с организацията?

Исках да купя тетрадки преди лудницата в магазините септември, но не знам втори клас дали са само широки или тесни и широки редове. И големи квадратчета, предполагам, учителите нищо не са казали.

Дрехи по нататък, предполагам още са летните колекции по магазините, да не говорим, че цените на топлите дрехи септември -октомври са два-три пъти по високи спрямо януари-февруари... Гледам през тези месеци да заредя дрехи за зимата, с размер по-големи, но често докупувам по нещо, ако има нужда.

Ние сме още във ваканция, прибираме се утре, мина бързо, както винаги .

Заниманията са музикални инструменти, но тази година ще настоявам по 15 минути упражнения всеки ден.
И още нещо, но повече от 2 дейности на дете са ми трудни логистично.
А , и вероучение ще започнат, това не го броя.

Тая година са 7 клас.Нищо извънматурно.Преговаря единият за Химия, но не знам.Другият решава чат пат задачки самостоятелно по Програмиране, но може да се спрем.

Нищо не прави големият ми хубостник. Докато завърши основното образование, свиреше във фанфарен оркестър, ходеше по разни олимпиади. Ама като влезе в пубертета и се измести в града осми клас , нищо не искаше. Само повтаряше, че ще тръгне на фитнес, ама дори не отиде да види за какво става въпрос. Искаше бокс, аз категорично забраних, защото той е с онкозаболяване в следствие на което му махнаха единият бъбрек и няма как да тренира нещо подобно. Съответно той ми заяви, че ако го нападнат и не може да се защити, аз ще съм виновна 😂. Каката пък ще е първи клас и мисля да я запиша на рисуване и балет. Свекървата смята, че няма да е добре за нея, ще я натоваря много, а и нова среда в училище. Незнам, аз не съм от амбициозните майки, признавам си. Аз лично нищо не съм правила извънкласно, ама реализирах се някак. Ако децата нямат желание, нямам намерение да ги карам насила. Просто ще пробваме някои неща пък накъдето поемат. При мен проблемът е, че разхода с пътуването ще се увеличи, защото ние живеем на село, а ще ги карам в града на различните кръжоци. А и съм сама, ММ ще е все на път. Но...това е предизвикателство за мен, с което искам да се справя.
Относно дрехите: аз прибирам от баткото - разликата е 10 и 12 г с другите ми две момчета. Но нямам проблеми с това, че са на толкова години дрехите, дори за игра да ги носят, все ми е помощ.

Ние ще сме тази година вече с 3ма ученика, на 2ма от които се купуват учебници, та повече натам кътам финансите септември. Имаме и рожденик тогава. Дрехи есенни май все към октомври се купуват, или нещо в Лидл, ако има интересно.
Дрехи пазя вече рядко от 2рия за 3тия - близо 8г им е разликата. Давам на приятелки, понякога пак се връщат при нас , доста си разменяме. Дори и да не стават за навън, на село всички си държим по-стари дрехи там, особено като карат колелета в калта, всякакви се износват.
Нашите големите са пак на лагер, та сме в къщи само с най-малкия.

Във втори клас най-вероятно ще започнете с тесни и широки редове и в един момент, според госпожата и детето, ще минете на широки. Моят син пише много разкрачено и нечетливо, та чак към втори срок премина на широки редове, докато други децата започнаха по-рано. А квадратчетата останаха големи до последно.
8 години е разликата между моите момчета и за сега пазя. Въпреки че баткото много къса долнищата си, но якета, пуловери, дънки пазя.
Ние вече направихме едно по-мащабно пазаруване в Пепко за двамата по-големи. Първо преглеждаме наличностите в гардероба и после допълваме. Общо взето като чели и двамата не са порасли кой знае колко за тази година. Малко трябваше да докупувам. Допълнително в училище ги искат с униформи.

И ние ходим в Пепко, ама следя за девойката в Бенетон на 50% като пуснат. Иначе младежът не е претенциозен. Малкият ми излиза почти на нула откъм дрехи, тъй като като родих много мои приятелки с големи деца и неплануващи второ ми дадоха дрехи и след това ги раздадох на други момичета, нищо не искам да ми се връща. Също в Спорт депот пазарувам на намаления.Има изгодни попадения от якета, анцунзи.

Ние правим ремонт на стаята на момичетата. Умаляха им вече мебелите ( още ползват детско-юношеска секция), всичко прелива от множество кутии с вещи, книги, дрехите им не се събират в малкия гардероб. Тапетите са също за смяна. Ще подновим всичко - да се отвори повече пространство, да дишат малко по-спокойно. Сега сме в процес на разчистване и изпразване, та си е занимавка. Добре че имам още малко отпуска, трябва да приключим преди 15 септември. Очакваме с вълнение учебната година в осми клас в новото училище. Вече поръчах учебниците, поне за това да не мисля.

Като стана дума за купуване на дрехи, да се оплача, че вкусът на моята тийнейджърка тотално се промени. Допреди година и нещо щастливо ѝ обновявах гардероба от LC Waikiki, дори нямаше нужда да идва с мен. Сега ми се опъват нервите, като тръгнем по магазините. Всичко, което ѝ предлагам да пробва, се отхвърля. Не съм разбирала от нейния "моден аутфит". Вече не носи нормални тениски,  все трябва да са къси "топове" над пъпа. Тотално разминаване на представите ни. В крайна сметка постигаме някакво съгласие, но много по-трудно. На ръба съм да започна да я пращам с определена сума пари сама да си пазарува. Със сестра й някак по-плавно мина този период, или тя просто не е била толкова смела да ми се противопоставя постоянно.

Sweetkids, аз с моя големия точно така процедирам - давам му пари и той ходи по магазините с приятели. Нямам нерви вече да обикаляме заедно. Скоро ще направи 16, започва 10 клас на есен. То при момчетата не, че има кой знае какво в модата, но той е много капризен. Деколтето било не знам си какво, този джоб не му харесвал, цвета бил гаден... Затова сам. 🙂
С малкия имат 4 години разлика и някои дрехи ги, които са запазени ги оставям за него. Ама те вече доста дълго си носят дрехите, не растат така интензивно и рядко има нещо, което да си заслужава пазенето.
С малката ми е най-лесно - каквото ѝ купя това.
Тези дни трябва да си разчистят бюрата, че още си стоят, както са ги оставили след края на учебната година. Да видим колко тетрадки, химикали и пособия има останали и какво ще е нужно да вземем.
Тетрадки обикновено купувам от Джъмбо, че техните са с едни пластмасови корици и не се налага подвързване. Учебниците на баткото още не са ясни, а ми се искаше по-рано да ги вземем. На малкия помагалата ги изпрати класната му и трябва да ги поръчам тези дни.
Маратонки им взех и на двамата от намаленията в ABOUT YOU, сигурно някой панталон ще се наложи да купим и са готови.

Мъчно ми е, че свършва ваканцията. Дори, когато аз бях ученичка не съм я обичала толкова. 😁

Навремето така с майка ми, пазаруваме дрехи, обувки, ама тя все ми предлага някакви смотани, според моите разбирания. Няколко пъти така накрая каза: ето ти пари, пазарувай си сама.
С големият засега нямам проблеми, на 15,5 г е, каквото му поръчам, това носи. Веднъж отиде и сам да си купи някои неща. Също така не държи на маркови обувки, дрехи ( като помня аз каква бях на неговата възраст....но едно време не беше достъпно като сега да носиш маркови спортни маратонки например, а аз толкова исках, ама никога нямаха пари нашите). Единственият проблем е, че вече е мъжка номерация, обаче нито М ,нито Л , едното малко, другото голямо. Основно от НМ му поръчвам, онлайн. Харесвам и Некст, но са скъпи.

O, и на мен това с номерацията ми е най-трудно - тези от детската са им малки, от мъжката големи.
Нашите големите все по-често също сами си пазаруват, но нямам против , няма разни изчанчени прищевки. Бельо и чорапи им взимам напоследък все от Лидл, или Waikiki, за дрехи повечето сами си ги избират. Или снимам и пращам в семейната група да кажат. Но с момичетата вероятно е много по-сложно. Тази мода да им се вижда пъпа явно е много голяма, гледам лятото масово така се носят. Май добре, че нямам момиче, аз явно съм си доста консерва.