Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 96)🍒

Ами, ще ги сложа и аз. Толкова им се зарадвах. Е, не е само за пръстена...Керем е мъжкото присъствие в женския отбор.

И този пръстен е под формата на цвете, но май не е същия

Продуцентите са писали че утре ще пуснат снимки и озет

Където е Ханде там и Керем,  няма лабаво 🤣

Еда и Серкан се срещат тайно в парка, като влюбени гимназисти.

Ново от сета днес

Керем също от днес

Ханде влезе в тренде
#HandeErçel
73K Tweets

Sarp Bozkurt беше гост на 42-ия епизод на Bilender със Sina Özer.

Сезон 1 еп. 1

Сезон 2 еп. 1

Снимката на Ханде по бански е прекрасна , но не заради чудесната и фигура ( има много момичета с красиви тела , които публикуват в нета ), а заради погледа и излъчването и - толкова е сладка и мила , фотографът е уловил това изражение и поглед отправени към него . Много са влюбени и двамата . Не само той , но и тя . От сърце им желая щастие .Такава любов трябва да продължи завинаги.
Здравейте дружки
П.С Ханде да направи профили на Ниебла Ерчел и на Ноче Ерчел  ,че ще се разсърдят .
 

Ханде на стори



От сета днес

Здравейте , прекрасни !☺❤🌷🍒

Казвал ли съм ти някога колко много те обичам; че ще те обичам винаги дори в сънищата си....❤





Дай усмивката си на всички, но Любовта си само на един човек...



Силве, Нани, Вай, Алекс ❤❤❤ сърдечно благодаря за поздравленията!

За всяко сърце си има ключ. И този ключ е Любовта !

Приказка за тайната врата
Дамян Дамянов

"Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
Като стар крадец,като разбойник
най-накрай заблъсках със юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата ,
сложих върху бравата ръката
и като във просъница разбрах,
че била отключена вратата.
Не , не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки."





Като в приказките речено- сторено.Много момичета споделиха вече в темата как, къде са се запознали със своята половинка. Всяка любовна приказка е различна и неповторима - както на споделилите  тук, така и на Еда и Серкан, така и моята. Преди да разкажа за мен ми се иска да напиша , че от една страна при всички приказки за Любовта има сходни неща- случват се неочаквано, изненадващо,случайно, може би има препятствия, изпитания, тестове , а после от друга страна нещата някак си от самосебе си започват да се случват и подреждат. Сякаш някоя вълшебна ръка ги нарежда и ни води по пътя , който трябва да извървим, но заедно. Как този непознат мъж с една такава усмивка и влюбени очи те кара да полетиш от щастие, да копнееш да го видиш отново и отново...



Както вече писах веднъж имам два брака, така че ще се опитам накратко да разкажа за 2 такива приказки.
Първият брак - бях само на 19 години. Запознахме се с него на 02.09 , четири месеца след абитуриенския ми  бал. В едно кафене бяхме с една приятелка , а тя се познаваше с него. Той дойде при нас, поговорихме си , но нищо специално. А след няколко дни ние двете, той и още 3 души бяхме на излет. Тогава той свири на китара и пя. Беше доста по-голям от мен и толкова различен - човек на изкуството: музикант. Свиреше прекрасно на китара и цигулка... И аз се влюбих за първи път...Представете си , в първите дни от запознанството ни от Шипка до София - аз му пях, започвам една песен, не я свършвам , после друга , друга , той се включва някъде и така...После ми каза:"Аз съм професионален музикант, бил съм на концерти. Но никой досега в колата ми не ми е пял толкова много , само за мен ..." Как се случи това - и аз не знам, така ми дойде . Беше като в приказка, пътувахме заедно много, показа ми един нов и различен свят, научи ме на много неща. Според мен творците са много особени и различни хора. Никога не се скарахме за нещо, той беше много широкоскроен, някак си над нещата,над  битовизмите, ежедневните проблеми. Когато танцувах с него,  той усещаше всяко мое движение, желание, имах чувството , че е нереален...Много пъти съм се питала дали не сънувам..Оженихме се бързо, след 3 месеца. Аз бях студентка 1-ви курс. А любовта ни беше красива и взаимна. Мислех си как ще имаме деца някой ден, как ще остареем,че ще сме завинаги заедно..Да, но не стана...Беше 13 ноември  , на следващата година спомням си като днес. Майка ми дойде и ми каза :"Ще ти кажа нещо лошо , но ти няма да се притесняваш , няма да плачеш ..."  Той беше загинал  при катастрофа....А толкова искаше да живее-  как искаше да гребе с пълни шепи от живота,сякаш всеки ден е последен...
Не можах да разбера много време какво изобщо ми казва майка ми.. Няма да разказвам с подробности - за  погребението, за мъката и болката...Една година не знаех къде съм на небето ли , на земята ли , на звездите ли...Сънувах го много пъти и все ми се усмихваше...Мислех, че ей така все ще се появи отнякъде , ще дойде...Докато най-накрая осъзнах , че него просто го няма вече и няма да го има....Нямахме дете , нямам нищо от него, освен снимки , спомени за много любов и радост. Никога повече не съм срещала човек като него. Много пъти съм се питала - Защо, защо се случи всичко това ? Започна толкова красиво, бяхме заедно ,бяхме щастливи - но за кратко.... Отговор няма...


Вторият брак. След загубата на първият ми съпруг бях съсипана. Дните се нижеха. Ходех на лекции. Не исках никъде да излизам- колегите се забавляваха, живота си течеше...Много пъти родителите ми разговаряха с мен - да излизам, да се разхождам, да живея...Но нямах сили затова. Имах чувството,че сякаш аз бях умряла.... Не можех да се концентрирам върху учебния материал, сълзите ми капеха, буци бяха заседнали в гърлото ми, слушах постоянно песните, които бяха любими и на двамата...Така си мислех,че ще прекъсна във 2 курс- останаха ми 4 изпита. Имаше си правила- кога прекъсваш : с два изпита... Един ден като бях в университета отидох в Учебен отдел. Казах си, да, добре хората са написали на вратата какво се случва при 2 невзети изпита. Ти ще влезеш ще обясниш накратко и ще ти отговорят : "Ти не можеш ли да четеш. Какво има да питаш ?". И аз ще си излезна тихичко и ще прекъсна. Просто питам , не боли...Да , но не стана така. Още се чудя на този мъж , който беше началник отдел Учебен. Той ме изслуша , погледна ме и каза :" Знаеш правилата. Но ти имаш ли сили да се справиш , ще можеш ли ?". Аз отговорих,че ще опитам и ще се постарая. Тогава той даде разрешение, колкото и да беше невероятно. Имаше само едно условие- като минат изпитите да отида лично и да му кажа успяла ли съм.Не знаете как ме мотивира той, защото вярваше ,че ще се справя. Не го познавам - просто ми даде шанс. Успях с изпитите и продължих. Вече бях в 3 курс. Пак бях с две мои приятелки-състудентки. Много хубави момичета, Господ ми ги изпрати. Учехме заедно, излизахме на кино, на театър, на дискотеки....Животът си продължаваше...Те си имаха приятели, аз бях сама и не мислех изобщо , че е възможно някой ден да обичам пак някого...Наближи края на 3 курс, удължиха ни сесията / имаше извънредни обстоятелства/
Последният ми изпит беше на 25.07. Четях и се подготвях за него.
Една вечер излезнахме с моите приятелки на дискотека беше към 22.07. Беше хубаво, весело. Но се случи нещо много изненадващо. На мен и на една от приятелките ми ни откраднаха чантите. Информирахме охраната, управителя...
Лошото беше , че в чантата ми бяха и личните документи...Дойде  сервитьора ииии - срам , едната ми приятелка нямаше достатъчно пари да покрием сметката. Тогава едната от тях видя един колега  от университета и му разказа какво се е случило. Той дойде запозна се с нас и ни помогна - уреди сметката. Това се оказа моя втори съпруг. При какви обстоятелства само се запознахме. Такъв е живота - непредсказуем..На другият ден го търсихме да му възстановим  сумата. Той не поиска - каза ние да почерпим някъде, някога...
После на 24.07 решихме групата да празнуваме - моя имен ден/ аз по принцип го празнувам на Коледа , но летния имен ден празнувах за първи път с тях/  и вече края на сесията. Оставаше само 1 изпит на другия ден, но повечето бяха решили след него да пътуват , да се прибират, лятото беше в разгара си... Не възразих - какво толкова , ще се съберем вечерта, ще се позабавляваме и на другия ден приключваме.. Обаче приятелката ми , която познаваше втория ми съпруг го беше поканила и него. И с това се съгласих- все пак ни помогна, ще го почерпим и него.
Лятната вечер на 24.07 беше прекрасна. Събрахме се колеги, започна веселба, музика, танци, смях, веселие...Какво нещо е младостта ! Имаш чувството ,че енергията ти прелива , че големият свят те очаква, че животът е пред теб...Ето появи се и той. С голям букет от рози, много красиво аранжиран. Имаше една топла усмивка , очите му грееха.... Беше много забавен, жизнерадостен , с чувство за хумор...
Даже и танцувах с него, беше приятно... После стана към 23-23.30ч и аз казах,че утре сме на изпит и може би е по-добре да приключим. Тогава той ухилен до ушите се приближи към мен и ми каза : " А , няма такова нещо." Аз попитах и защо ? Отговорът бе : " Продължаваме с моя рожден ден.". Аз си помислих,че се шегува и нарочно си го измисля.Тогава той извади документите си и ми показа " Виж , ако не вярваш". Ами да , така си беше. После добави и
нещо от сорта,че му го дължим някога,някъде... Намек за вечерта преди 2 дни. Еми, какво да се прави -продължихме до много късно. А как успя той да ме накара да се смея и забавлявам , не е истина... Имаше и друг момент- изпита на другия ден беше нещо като практика и всеки трябваше да води някой , нещо като партньор-асистент. Моят партньор беше един колега от 4 курс / по-голям/, но следобед ми се обади ,че не може да дойде и да потърся друг. Вечерта звънях, питах и се чудех кой да намеря и то в последния момент. Не щеш ли съпругът ми и той разбра. Беше приключил сесията,  беше в 4 курс. Тогава предложи - "Не се притеснявай аз ще дойда". Почудих се...и му казах, ама аз не те познавам достатъчно. Тогава той ми отговори:" Довери ми се. Аз съм го минал  тоя изпит , ще се справим".  То като няма друг вариант, и няма време да се реагира , какво да направя все пак беше нещо.  После му казах- да не стане нещо за утре сутринта, да ме подведе, да не дойде и т.н. Съпругът ми ме успокои,че ще дойде. Така купонът свърши....Спах  малко , но трябваше да стана рано сутринта. Звъннах му- да не се успи. Беше станал. Тръгнах бързо и пред входа го виждам. Засмян и държи две кафета. Всичко мина благополучно- и двамата се представихме добре.
 Нещата с времето започнаха да си идват на място. По-бавно и постепенно , но се случваха. Не преставах да се учудвам какво търпение прояви той към мен. Мислех си ,че нищо няма да се получи , че ще се разделим,че ще му писне и ще ме зареже....Но неговият отговор беше " Никога няма да те оставя !". Вторият ми съпруг е много по-различен от първия...Той е по-практичен, реалист, активен, жизнен, доста е упорит и не се отказва лесно, с невероятно чувство за хумор, което много помага в трудни моменти....Ако той не беше толкова настойчив и упорит, не знам може би щяхме да се разминем. При мен болката от загубата си остана , но с времето се притъпи. Особено след брака, раждането на две деца. Фокусът се измества - животът те грабва и трябва да продължиш. Съдбата ми поднесе втори шанс и беше благосклонна към мен. Благодарна съм ,че имах възможност да продължа - да създам семейство , да имам съпруг и две деца. Двамата мисля, че се допълваме добре - той е по- находчив, предприемчив, амбициозен , но детайлите , подробностите и изпипването на нещата са от мен и професионално , и в личен план. Понякога си мисля - как така се получиха нещата, как различни случки и обстоятелства ни събраха, сближиха...Той помагаше на мен, а аз на него. По времето когато се запознахме ,  той ми сподели какво изживява- родителите му се развеждаха. Да , макар и не в първа младост. Съпругът ми преживя доста тежко това, беше едно дете. Свекърът ми е бивш  военен - суров човек, неотстъпчив, а свекърва ми е страхотна - много фин човек . Да се чуди човек двамата колко са различни и как са живели толкова време. Та така се случва понякога помагайки си взаимно , привързвайки се, намираме опора , сигурност и смисъл в живота.

Така бавно и лека- полека се изнизаха много години , а 24 и 25.07 си останаха за нас двамата нещо като символ на любовта ни, на връзката между нас двамата.Днес без съмнение  мога да заявя , че вторият ми съпруг е моята истинска половинка.





Първата ми любов беше грабваща, вълнуваща, завладяваща, омагьосваща и толкова бързо се случваше всичко като на бърз кадър. А втората любов ми донесе много нежност, радост, щастието да съм майка , сигурност, опора, смисъл в живота...Не знам , важните , стойностните неща в живота ни няма как да ги   сравним или да ги променим, те просто се случват и ние трябва да ги приемем и изживеем с Любов./ извинете ме , стана доста дълго /

Разказвам живота си , не за друго , а затова , че ако някой си мисли " Ето животът е несправедлив, исках това , но се получи друго.". Не е така.Животът винаги ни поднася изненади и нови възможности. Просто трябва да ги уловим.



Лека нощ и вълшебни сънища !❤

Ех, разплака ме, Аквамарин!
Благодаря, че сподели историята си с нас.

Добро утро, прекрасни момичета!

Желая ви един страхотен ден изпълнен с много добро настроение и усмивки!

Криси,