Сприятелявам се трудно, винаги съм сама

  • 1 440
  • 13
Здравейте.
Бих искала да споделя нещо от себе си, ще се радвам на съвети!
Аз съм момиче на 20 години, с приятеля ми бяхме готови за дете когато бях едва на 18 години и слава Богу в момента имаме едно страхотно момченце 🥰
Преди да забременея бях много контактна личност, работех през лятото и винаги бях някъде - не се застоявах на едно място.
След като родих обаче, нещата се промениха. Поддържам контакт с 2-3 приятелки от детството, с другите сме на “здравей” - “здрасти” и някак забелязвам, че дори с майките в парка не мога да се сприятеля. Харесва ми когато виждам как две майки се разбират да извеждат децата си заедно. Иска ми се и аз да бъда така, но моите приятелки нямат деца - работят или учат в друг град и се виждаме рядко. Родителите ми са в чужбина, сестра ми е омъжена в другия край на България и по цял ден с детето сме сами в къщи, в малката ни гарсониера. Имаме парк наблизо, но омръзва да бъдем в този парк по 10 пъти на ден.
За съжаление съпруга ми забелязва това и през последните ни няколко скандала ми се подиграва с думите “погледни се, нямаш една приятелка, с която да излезеш”. С тези думи ме кара да се чувствам още по-зле ..
И на мен не ми се иска да съм сама, но никой не ми помага с нищо и сякаш не успявам да си организирам времето добре, не успяваме да излезем на по-далечна разходка, защото малкия започва да мрънка и да се тръшка..
започвам да се питам - в мен ли има нещо грешно, че не мога да създавам приятелства..? А много ми се иска Sad
Имате ли някакво съвети? Обмислям посещение при психолог.
Виж целия пост
# 1
Не мисля, че сте за психолог, ако никой не ви помага, вероятно сте уморена и въобще не ви е до спечелване на контакти. Като начало в  парка може да се ослушвате в разговорите и да се включвате, особено ако някоя сподели проблем и вие да споделите решение, или пък обратното. Няма бързо да завържете приятелство, но пак е начало. Вече с времето може да запишете детето на някаква дейност- рисуване, плуване и т.н., там също може да създадете контакти.
Виж целия пост
# 2
Освен това, което каза Dania, важно е да се разхождате по едни и същи места, по едно и също време. Като се засечете няколко пъти с майки с деца на подобна възраст, разговорът бързо започва.
Разбирам, че сте друг темперамент, но искам да споделя че и да сте винаги сама, не се оставяйте това да повлияе на самочувствието. Аз примерно отбягвам контакти с други майки, предпочитам да си мълча и само да гледам отстрани как децата играят.
Виж целия пост
# 3
Дали тази тема е в правилния раздел? Simple Smile Едва ли е необходим психолог. Ако на мъжът Ви му е смешно явно той има много приятели . Излизате ли с тях и техните жени? Иначе аз доста се притеснявам да затварям другите майки. Все те го правят. Просто сме седнали на близки пейки с количките и вече се знае, че ще има за какво да си говорим. Така че и аз трябва повече да заговарям и Вие може да пробвате просто така. Може просто да зададете въпрос за нещо. Веднъж с една майка се гонихме известно време с количките - и двете вървяхме много бързо, ту едната изпреварваше, ту - другата. Веднъж видях същата количка като моята. Общо взето все се намират някакви теми, а и другите майки ще са в близко положение и най-вероятно ще са отворени за разговори. Също като минавате с количката виждате ли се със съседите? Със съседите взаимоотношенията може понякога да са трудни, но ги виждаме често и със сигурност ще се радват на бебока. На нашия се радват всички съседи. И преди сме си говорили с тях, но сега още повече. Също на много места има занимания за майки и бебета. Ако при вас има нещо такова може да отидете.
Виж целия пост
# 4
Октавия, а мъжът ти на колко години е? Ти заради него ли се премести в другия край на България?
Съжалявам, че се чувстваш изолирана. Би могла да се огледаш в блока, може там да има подходяща жена за приятелка. Удобно е съседка да ти е приятелка, защото можете да си помагате в ежедневието.
Предполагам, че детето ти е на годинка. Даже ако не се сприятелиш с никого скоро (което не ми се вярва), то когато тръгнеш на работа, ще имаш колежки и съвсем скоро ще се сближите.
Не унивай, не мисля и аз, че си за психолог. Доста майки се чувстват изолирани покрай седенето вкъщи.
Виж целия пост
# 5
Нормално е да преминаваш през такъв период. Просто част от приятелките ти са на друг етап от живота. Освен да си споделяте какво се случва при едната и другата, за съжаление нямате много общи теми за разговор. И аз съм имала такива моменти, без да съм майка все още. Запазих отношенията си само с най-близките приятелки, на които наистина им пукаше как съм.
Дали са ти много хубави съвети. Наистина няма нищо страшно като отидете с детето в парка да заговориш някоя друга майка, ако е сама, а не в компания, ще ти е още по-лесно. Социалните умения за съжаление се забравят, когато човек се застои вкъщи, затова и няма да става по-лесно, ако не опиташ от сега.
Виж целия пост
# 6
Струва ми се че все още гледаш на нещата по детски, очакваш все още да контактуваш редовно с една сюрия народ, от училище, от блока, от квартала. За разлика от децата, повечето възрастни имат съвсем малко свободно време и е нормално да са много по-строги в избора си с кого да го споделят. Като порасне и се задоми човек е съвсем нормално тези връзки да се сведат до 2-3 приятелки и някой и ако си късметлийка може и да има още шепа познати с които да се поздравявате навън. Опитай да контактуваш повече в социалните медии в групи по интереси, там най-бързо ще намериш хора с които да си поговорите като по-близки, и използвай повече интернета да контактуваш с близките ти в чужбина и в други градове, има безплатни апликации през които може да си говорите и да се виждате, да си разменяте снимки от ежедневието и т.н. Струва ми се че с това седене много вкъщи скучаеш, но има много неща с които можеш да се забавляваш сама, вместо да се депресираш че няма кой да ти прави шоу. Просто опитай да промениш очакванията си. Освен това имай търпение, ако се виждате често с едни и същи майки в квартала след време може и да се почувствате по-познати и да се стигне до приятелство. Някои хора по навик приемат непознатите на нож, но с времето омекват.
Виж целия пост
# 7
А за какво са скандалите с мъжа ти?
Виж целия пост
# 8
Струва ми се че все още гледаш на нещата по детски, очакваш все още да контактуваш редовно с една сюрия народ, от училище, от блока, от квартала. За разлика от децата, повечето възрастни имат съвсем малко свободно време и е нормално да са много по-строги в избора си с кого да го споделят. Като порасне и се задоми човек е съвсем нормално тези връзки да се сведат до 2-3 приятелки и някой и ако си късметлийка може и да има още шепа познати с които да се поздравявате навън. Опитай да контактуваш повече в социалните медии в групи по интереси, там най-бързо ще намериш хора с които да си поговорите като по-близки, и използвай повече интернета да контактуваш с близките ти в чужбина и в други градове, има безплатни апликации през които може да си говорите и да се виждате, да си разменяте снимки от ежедневието и т.н. Струва ми се че с това седене много вкъщи скучаеш, но има много неща с които можеш да се забавляваш сама, вместо да се депресираш че няма кой да ти прави шоу. Просто опитай да промениш очакванията си. Освен това имай търпение, ако се виждате често с едни и същи майки в квартала след време може и да се почувствате по-познати и да се стигне до приятелство. Някои хора по навик приемат непознатите на нож, но с времето омекват.


Първо, блаходаря за съвета, но всъщност, въобще не гледам по детски и не ми се контактува с една “сюрия” народ, притисната съм да го правя заради подигравките от страна на мъжа ми, че съм нямала с кого да разхождам детето.
За съжаление нямам време да скучая (предполагам нямате деца, щом мислите, че майките имаме време да скучаем).
Имам дете с особен характер - много привързано към мем, на 1г и 2 месеца е и родителите на съпруга ми (които са всъщност единствените, на които мога да го оставя) са го извеждали веднъж на разходка за час и тридесет минути. Толкова им е желанието за детето.
През останалата една година съм го гледала изцяло сама, без да го вземе някой от ръцете ми за 5 минути. Радва се на други хора, но когато не ме вижда наоколо започва да плаче, предполагам е период, който ще отмине.
Не очаквам и някой да ми прави шоу, мисля, че не сте разбрала това, което съм написала тук Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Когато мъжът Ви не е на работа не помага ли с детето?
Виж целия пост
# 10
Реших, че вие самата страдате, че не може да си намерите компания, а то било заради изказването на мъжа. Не би трябвало да ви пука, както виждате има и майки, които не държат да контактуват с други, освен това имате основание да се опълчвате, гледате детето непрекъснато
Виж целия пост
# 11
Реших, че вие самата страдате, че не може да си намерите компания, а то било заради изказването на мъжа. Не би трябвало да ви пука, както виждате има и майки, които не държат да контактуват с други, освен това имате основание да се опълчвате, гледате детето непрекъснато

За съжаление не мога да му се опълчвам с това, защото той не може да проумее какво правя толкова по цял ден с детето.
Но пък всяка вечер му е сготвено, чисто е и е изпран.
Малко мъже разбират, че за отглеждането на дете е нужно двама.
Това да даваш всичко от себе си, да се грижиш за едно дете означава организация, мобилизация и никакво време за теб самия и покриване на елементарни нужди като да отидеш до тоалетната - сам, да се изкъпеш - сам.
И когато има отсреща някой, който се прибира от работа защото е “изтощен” и сяда на телефона и през останалата част от вечерта играе на някаква глупава игра и е изключен от света се променяш драстично, просто защото нямаш сили за повече.
Затова и попитах дали би било добре да потърся психолог, имам нужда да споделя. Всеки е прав за себе си и винаги откриваме грешката в другия ..
Виж целия пост
# 12
Ами не мисля, че имаш психически проблем, за съжаление повечето мъже още живеят в миналото, демек те трябва само да работят и като се приберат да се правят, че ги няма, жената всичко трябва да върши. Евентуално, ако ти се качи на главата, при спор, да му отговориш, че не може всичко да правиш. Ако ще ходиш на психолог най-добре вземи и него, проблемът не е само твой. Когато поотрасне малко детето ще има повече занимания, ще играе с децата, тогава ще е малко по-лесно...
Виж целия пост
# 13
Съжалявам, че ще го кажа, но много грозно изказване и поведение от страната на мъжа. Не стига, че сама гледате детето си, справяте се домакинство, дори успявате да поизлезете, той да ви се присмива... че нямате приятелки... това е смешно, вместо да застане до вас и да ви помага и без това ви е трудно, той още повече ви огорчава положението.
Приятелки или не- голяма работа и без това повечето хора си гледат интересите. Помислете си дали за вас самата е толкова важно да имате приятелки, или е изискване на мъжа ви.
Аз нямам приятелки и нямам нужда, но съм малко след 30. На 20 и аз исках приятели и имах съвсем различно мислене.
Всичко ще се подреди, заговаряйте някоя майка, колктоо да има с кой да си кажете няколко приказки, дори това е разведряващо Simple Smile нека нищо не е на всяка цена. Как сте сега?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия