Бих искала да споделя нещо от себе си, ще се радвам на съвети!
Аз съм момиче на 20 години, с приятеля ми бяхме готови за дете когато бях едва на 18 години и слава Богу в момента имаме едно страхотно момченце 🥰
Преди да забременея бях много контактна личност, работех през лятото и винаги бях някъде - не се застоявах на едно място.
След като родих обаче, нещата се промениха. Поддържам контакт с 2-3 приятелки от детството, с другите сме на “здравей” - “здрасти” и някак забелязвам, че дори с майките в парка не мога да се сприятеля. Харесва ми когато виждам как две майки се разбират да извеждат децата си заедно. Иска ми се и аз да бъда така, но моите приятелки нямат деца - работят или учат в друг град и се виждаме рядко. Родителите ми са в чужбина, сестра ми е омъжена в другия край на България и по цял ден с детето сме сами в къщи, в малката ни гарсониера. Имаме парк наблизо, но омръзва да бъдем в този парк по 10 пъти на ден.
За съжаление съпруга ми забелязва това и през последните ни няколко скандала ми се подиграва с думите “погледни се, нямаш една приятелка, с която да излезеш”. С тези думи ме кара да се чувствам още по-зле ..
И на мен не ми се иска да съм сама, но никой не ми помага с нищо и сякаш не успявам да си организирам времето добре, не успяваме да излезем на по-далечна разходка, защото малкия започва да мрънка и да се тръшка..
започвам да се питам - в мен ли има нещо грешно, че не мога да създавам приятелства..? А много ми се иска
Имате ли някакво съвети? Обмислям посещение при психолог.