Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

  • 36 649
  • 211
# 150
Здравейте!

Може ли да разкажете в повече подробности за динамиката у дома.
Баща Ви живее ли с майка Ви - какви са техните отношения? Ако не, какви са отношенията й с мъжете с днешна дата?
Какво друго бихте добавили за нейния личен и професионален живот?
Какви са отношенията й с нейните родители?


Разкажете малко повече и за себе си - с какво се занимавате, с майка си ли живеете?
Колко често общувате?

Винаги ли се е държала така или има някакъв момент, в който това се е "отключило"?


Ще очаквам да пишете!

Поздрави,
Ина

Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

Здравейте отново,

Отношенията между майка ми и баща ми никога не са били цветущи. Имат брак, не живеят на едно място, прекарват време заедно, все едно са гаджета... За съжаление, майка ми е неудовлетворена от баща ми и от всичко, свързано с него. На моменти дори чувствам, че насочва негативизма си към мен само защото точно баща ми е моят родител. В професионален план тя е като робиня, не умее да отстоява позициите си, да се противопоставя, да организира времето си. Майка ми е в добри отношения с майка си и баща си (моите баба и дядо), но и между тях доста неща куцат в комуникацията на моменти. Като цяло мога да кажа, че е човек, който не е доволен от начина си на живот.

Аз съм амбициозна, постоянно се стремя да ставам все по-добра във всичко, което правя. Имам детенце, мениджър съм, обожавам работата си. Отдавна не живея с родителите си. Живея със своето семейство. С майка ми общуваме всеки ден (като изключим периодите, в които тя просто спира да комуникира с мен и е "обидена", както в момента; тези периоди продължават по около месец, тогава всичко е най-обострено). Но тя цял живот се е държала с мен така. Винаги съм усещала това, което написах в първия си пост. Винаги съм мълчала, не съм искала да й се противопоставям, за да не я нараня. Тя е много чувствителна. От години обаче много ми е писнало вече нейното поведение и отвреме навреме си позволявам да изразя своето мнение, опитвам се да й кажа, че можем да общуваме по друг начин в такива моменти, че не разбирам защо се държи така с мен... но без успех, напротив, нещата може би стават по-зле дори - тя се ядосва, накърнява и обижда още повече... Всичко това страшно много ме измъчва.
Виж целия пост
# 151
Нездравословните отношения с майка Ви със сигурност Ви тежат, но има един ключов фактор, който не трябва да забравяте - Вие нямате вина за изборите, които тя е правила.

Не случайно Ви попитах за отношенията й с баща Ви, защото подобно отношение се среща доста често при жени, които са недоволни от половинката си и прехвърлят недоволството си върху тяхното общо дете, което силно й напомня на бащата - външен вид, поведение, качества. Силен фактор е и това, че тя е неудовлетворена от личностното си развитие и това допълнително утежнява недоволството й.

И сте се превърнали в дъщерята, на която тя прехвърля неудовлетворението.

Време да започнете да правите стъпки в посока на това да започнете да адресирате ситуацията, да комуникирате границите си, да отстоявате мнението си по начин, по който едновременно  да взема предвид емоционалната връзка със майка Ви, но и да има рационален поглед над ситуацията, която по същество е силно токсична за Вас.
Доколкото разбирам отношенията Ви с нея са в двете крайности - едната е изцяло подчинение на нейното поведение и съобразяване, другата крайност е да спирате изцяло комуникация, заради безсилие да достигнете до нея. И в двата случая не се постига ефективна комуникация, защото изгубвате контрол над чувствата си и над ситуацията като цяло.

Помислете за варианта да получите подкрепа по пътя към постигането на решаване тези и други казуси, които срещате в отношенията с нея от психолог.

Хубав ден,
Ина

Здравейте!

Може ли да разкажете в повече подробности за динамиката у дома.
Баща Ви живее ли с майка Ви - какви са техните отношения? Ако не, какви са отношенията й с мъжете с днешна дата?
Какво друго бихте добавили за нейния личен и професионален живот?
Какви са отношенията й с нейните родители?


Разкажете малко повече и за себе си - с какво се занимавате, с майка си ли живеете?
Колко често общувате?

Винаги ли се е държала така или има някакъв момент, в който това се е "отключило"?


Ще очаквам да пишете!

Поздрави,
Ина

Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

Здравейте отново,

Отношенията между майка ми и баща ми никога не са били цветущи. Имат брак, не живеят на едно място, прекарват време заедно, все едно са гаджета... За съжаление, майка ми е неудовлетворена от баща ми и от всичко, свързано с него. На моменти дори чувствам, че насочва негативизма си към мен само защото точно баща ми е моят родител. В професионален план тя е като робиня, не умее да отстоява позициите си, да се противопоставя, да организира времето си. Майка ми е в добри отношения с майка си и баща си (моите баба и дядо), но и между тях доста неща куцат в комуникацията на моменти. Като цяло мога да кажа, че е човек, който не е доволен от начина си на живот.

Аз съм амбициозна, постоянно се стремя да ставам все по-добра във всичко, което правя. Имам детенце, мениджър съм, обожавам работата си. Отдавна не живея с родителите си. Живея със своето семейство. С майка ми общуваме всеки ден (като изключим периодите, в които тя просто спира да комуникира с мен и е "обидена", както в момента; тези периоди продължават по около месец, тогава всичко е най-обострено). Но тя цял живот се е държала с мен така. Винаги съм усещала това, което написах в първия си пост. Винаги съм мълчала, не съм искала да й се противопоставям, за да не я нараня. Тя е много чувствителна. От години обаче много ми е писнало вече нейното поведение и отвреме навреме си позволявам да изразя своето мнение, опитвам се да й кажа, че можем да общуваме по друг начин в такива моменти, че не разбирам защо се държи така с мен... но без успех, напротив, нещата може би стават по-зле дори - тя се ядосва, накърнява и обижда още повече... Всичко това страшно много ме измъчва.
Виж целия пост
# 152
Здравейте, имам един леко казано проблем.
Моят мъж е на 32год. и от близо 3год. страда от депресия,от която го боли глава,повръща и изпада в някаква дупка, ходихме при психолог в нашия град изписаха му деанксит и всичко беше  наред докато ги пиеше,единствено от тях получи запек. При спирането на деанксита, веднага му се върнаха симптомите,прави си дори скенер на мозъка всичко е наред,ходихме при психолог в Стара Загора и тя му изписа деанксит първите няколко дни и есцитил,тъй като есцитила действал по бавно,направи му схема за прием от над 6месеца и когато започна да ги намаля започнаха и симптомите,върнахме се при докторката и тя каза да започне отново курса на хапчетата,вече е на трети курс от над6месеца и при наммалянето отново ми казва че симптомите му се връщат.
Надявам се да ме разберете, аз мисля че вече неговото е на психическа основа,когато ги намаля и започва да си мисли че ще му се върнат симптомите и те се връщат. Опитвам се да му помогна и да го мотивирам че няма нужда от лекарства,но той не ме чува, отказва ми да отидем на психотерапията. Моля ви как да му помогна,имаме и бебе на 28дни,вече трябва да ги спира тези хапчета притеснявам се за него.
Виж целия пост
# 153
Здравейте,

От написаното от Вас разбирам само какво е положението сега и не добивам информация как се е стигнало до тук. Защо мъжът Ви се е депресирал толкова много, какви събития са настъпили в живота ви като двойка или в неговия конкретно.

Отделно има редица въпроси, които са свързани с него и гледната му точка в момента.
Без да получа повече информация, да разговарям с Вас или с него ще ми е трудно да вникна в таз комплексна ситуация.

В допълнение - психолозите, които за да изпизват лекарства трябва да са психиатри, какво са казвали като обратна връзка за състоянието му.
Самият той ходи ли на редовни сеанси с психолог/психиатър?

Ще очаквам обратна връзка!
Ина


Здравейте, имам един леко казано проблем.
Моят мъж е на 32год. и от близо 3год. страда от депресия,от която го боли глава,повръща и изпада в някаква дупка, ходихме при психолог в нашия град изписаха му деанксит и всичко беше  наред докато ги пиеше,единствено от тях получи запек. При спирането на деанксита, веднага му се върнаха симптомите,прави си дори скенер на мозъка всичко е наред,ходихме при психолог в Стара Загора и тя му изписа деанксит първите няколко дни и есцитил,тъй като есцитила действал по бавно,направи му схема за прием от над 6месеца и когато започна да ги намаля започнаха и симптомите,върнахме се при докторката и тя каза да започне отново курса на хапчетата,вече е на трети курс от над6месеца и при наммалянето отново ми казва че симптомите му се връщат.
Надявам се да ме разберете, аз мисля че вече неговото е на психическа основа,когато ги намаля и започва да си мисли че ще му се върнат симптомите и те се връщат. Опитвам се да му помогна и да го мотивирам че няма нужда от лекарства,но той не ме чува, отказва ми да отидем на психотерапията. Моля ви как да му помогна,имаме и бебе на 28дни,вече трябва да ги спира тези хапчета притеснявам се за него.
Виж целия пост
# 154
Здравейте,
Обръщам се към вас със семеен проблем. С мъжът ми имаме две малки деца и се оправяме съвсем сами. Битовизмите ли ни превзеха и аз не знам, но наистина не сме щастливи. Събрахме се по любов и всяко дете е искано. Той работи хубава работа и през годините не спира да се развива, а аз съм с децата, скоро и второто тръгва на градина . Нищо не ни липсва , но с мъжът нямаме никаква връзка помежду ни вече От поне две години. Първите 6 години единственото нещо за което спорехме беше това , че пушеше ежедневно трева. Това не му пречеше да се развива или да бъде прекрасен мъж, но аз винаги съм била против. Но беше много мил, опитваше да компенсира това , че пуши с внимание. Просто нямахме наистина за какво да се скараме и никога не реагирахме остро, винаги намирахме решение за всичко , беше прекрасно. В един момент успях да го убедя да не пуши повече ( с изключение тук там, не съм поставяла условия, тотални забрани и заплахи) и стана напълно друг човек.
Започна да прекарва супер много време в игри на телефона, може би да компенсира времето в което е бил напушен преди . Избухва за най-малкото нещо , псува ме по най-грозния начин, държи се пренебрежително, никога не се извинява и дори се чуства горд и , че трябвало да ме научи . След 10 Мин ми говори все едно нищо не е било и споделя някакви неща или повдига теми за ежедневието. Казвам му постоянно , че трябва да си сдържа нервите и не е нормално това и той да добре и това до следващия път . И вече така две години. Аз съм на 31 години, гледам си децата , въртя къщата ( не съм вманиачена, но винаги са изгладени, готвя през повечето дни)шетам, излизам с децата, супер отговорна съм за всичко, между временно уча онлайн за което нямам капка помощ от него и разбиране ,защото това било за мен си. Също така съм поддържана жена, спортувам в къщи ,просто постоянно съм заета с нещо 24\7 . Смятам че съм забавна и определено не съм скучен човек кокто да попитате,но според него съм мързелива, вечно не ставаща. Тоест всичко е на подигравка . Той се държи все едно ми е трето дете от две години. Преди помагаше с готвене, чистене всичко и ме хвалеше , ласкаеше. Сега няма такова нещо. Само ми казва как тъпча дивана по цял ден. Всичко това е с цел да ме засегне , а не защото го мисли 100%. Наистина 100% критика ежедневно. Вече не издържам. Например онзи ден прави барбекю и го похвалих как добре е изпекъл месото. Аз казах , че и добре аз съм го мариновала предния ден, а той каза” амиии може и повече “ . Просто се разплаках. Защото си облизваше ръцете в същото време. И ми каза,че се шегува, но след като постоянно ме критикува аз вече не мога да се засмея на шеги, за мен това е още критика. А преди бих се бъзикнала и аз . Не го желая , просто когато някой е толкова лош с теб , как да имаш желание. И му го казвам , а той казва, че защото аз съм такава истеричка. Просто се въртим в кръг . Искам да вмъкна , че неговите родители са се разделили , когато е бил на 11, нямат развод , но не са заедно. Всеки от семейството му е готин сам по себе си , но заедно само се карат. Моето семейство е заедно, огромно разбирателство. Баща ми и до сега една псувня не е пуснал пред нас . Неговата дума е била закон без да ни бие , просто сме го уважавали. Мама е била обгрижвана също . За мен скандали в семейството , псувни, караници, клюкарене за хората, плюене по някой са непознати неща. В живота си не съм се пред яла на човек.Аз съм пробвала много пъти да преглътна и пак аз да направя крачка и така е добре до следващия път в който ме нарогае. Вчера пак исках да говорим , тръхнах да му обяснявам, че в условия в които нямаме деца и семейство ,коя жена ще търпи това отношение и изобщо ако ме обича е ненормално. Той каза оооо ако нямахме деца да съм ти бил шута! Това изречение може да обясни цялото му отношение. Човек определено не се държи така с жената до себе си. За да не ме обижда и кори, трябва да се съгласявам със всичко, просто да нямам мнение. Преди ако можехме да обсъждаме, сега не може. Не мога да кажа нищо различно.В годините само съм го мотивирала, лъскаела, радвала съм се на успехите му. За всичко се грижа все едно сме отскоро заедно, мисълта ми е , че не съм го взела за съквартирант , старая се . Но вече съм психически разбита. Днес не сме се чули още, много вероятно да каже ,че го е казал ,защото е бил ядосан, но това не променя нищо. Не се караме все още пред децата , но сме едни родители които просто не комуникират. Тук въпросът е как да продължа със себе си. Няма къде да отида , няма как да работя скоро, няма кой да ми помогне . Това е и може би неговата смелост в отношението си към мен. Кажете ми просто как да се успокоя и докато живеем заедно до когато и да е това аз да запазя себе си. Приказки и разговори не помагат . Знам че за да спре това трябва да го зарежа за да види че съм сериозна, но няма как. А и вярвам, че той не е такъв лош човек както се представя.  Вече не мога да правя крачка към него. Вече не мога да издържа следващия упрек към мен . Чуствам се нещастна , не подкрепяна , не обичана. Просто като утрепка. Все едно ме е прибрал от улицата , а не сме създали всичко това заедно. Искам да кажа , че живеем в чужбина и повечето ни приятели са така , жената гледа децата до определено време, защото градините са скъпи и не мисля , че това му е проблема , че не ходя на работа. Въпреки, че често изтъква, че той работи. И ако ме засегне докато например събирам прането и аз му кажа “ами хубаво, глади се сам” той казва” ами аз за това ли те храня, недей да ядеш тогава” . Един вид той може да е вечно сърдит и да ме лишава от внимание ,помощ и всичко, но аз нямам право да изявя моето негодуване по никакъв начин. Мислила съм си една седмица наистина нищо да не пипна за да види какво е да стоя на дивана, но не мога да си го причиня и на децата най-вече. А и реално той много добре знае , че не стоя и преди е показвал разбиране ,както аз за това че работи. Реално целта му е психически да ме смаже. Във времето съм се обръщала два пъти към психолози, но винаги съвета им е бил аз да разбера какво го депресира и да намеря начин да го успокоя да го накарам да се чуства комфортно, но честно казано аз съм тормозения човек и на този етап аз имам нужда да бъда разбрана. Наистина през тези две години го допусках това , защото опитвах да го разбера, да го оправдая, да го умилостивя. Така вместо да го накарам да се чуства комфортно аз се закопах. На положение съм в което нямам желание и енергия да го правя щастлив. Той не показва грам чувствителност . Просто си ляга с телефона на дивана. Пуска си играта и край . Честно казано не знам как живее виждайки колко ме наранява и страдам, макар и да не изпадам в истерии и самосъжаление. Аз не сърдя с часове , защото дори и това не мога да си позволя. Покрай децата немога и аз да пуфтя и да се скрия в ъгъла . Като семейство много се забавляваме. Всеки почивен ден сме на вън , някъде , правим нещо заедно. Той постоянно мрънка , че не го уважавам, че съм не благодарна , а това е противоположното на което правя. Може би той самият не е наред аз си мисля по някога. Все едно да кажеш на бялото черно. Не съм го спряла да ходи някъде , но той често не иска , защото после аз ще поискам да излезна сама и тогава му е криво. На нова година имахме приятели на гости. Удари 12 и след малко приятелите отидоха на вън да пушат, аз се обърнах към него и му казах” Хей не сме се целунали в полунощ” , а той се обърна и ми изкрещя в лицето” махни се от тук ма майкати дейба” . После разговаряхме той се оправда че представяш ли си колко съм мрънкала постоянно, че едва ли не бил на тръни и за това така е казал. Не чул какво всъщност съм казала. И така две години аз съм виновна за всяка грубост. Аз не съм перфектната жена, но пък във всяка насока се старая и не претупвам нищо. В същото време имам положителна настройка за всичко, въпреки всичко. Нито съм обсебена домакиня , нито обсебена майка , просто нормална жена. Искам да ми е готино с мъжът ми, да се любим като че ли сме от вчера заедно. Аз започнах да избягвам да се връщам в хола за да уча вечер или друго, след като преспя малкото дете, защото не искам да ме кара да правим секс и да му отказвам . Представяте ли си? Не искам да се стига до разговора дай да се …. . И аз да се обяснявам как не го чуствам зариди всичко, или че това не е начина да го поиска или подобни. И просто стоя в спалнята вечер като затворник , като задръстена жена, но в миналото си никога не бих правила секс с мъж , който има такова отношение. Той започва да обяснява как лиспасата на секс го прави такъв, но ако искаш секс така ли се държиш с жената? Коя няма да избяга. Реално животът ми е толкова притиснат. От страни имам всичко, но реално сз нямам спокойствие в къщи. Той ляга да играе играта, децата са на коя отговорност . Излиза да пуши по 10 пъти за по 10 минути, аз спрях да пуша , когато забременях и не съм започвала пак, съответно и с това не мога да се оправдая да се махна за малко. Реалноста е такава , че на този етап аз изход на вън нямам. Може би след някоя друга година ще мога, но сега нямам. За това ви пиша, да ми даде чисто психологически съвет как да съжителствам така, без да съм парцал длъжен да козирува за да е мирно. Никакви думи, разговори , примери и подобни не го трогват. Аз понеже го обичам стм способно за една добра дума и усмивка да забравя всичко и пак да затрептя вдъхновена , но той разваля всичко и това ме убеждава, че проблема не е в мен. Той е добър оратор и ако го слушаш ще кажеш, че е най-не оценения , не уважаван мъж на земята. Явно не само не ме обича, но и ме мрази и повярвайте ми не знам как това се случи. Една лоша дума не съм казала за него. Ако той чете това , вероятно ще каже , че това е защото се държа лошо с него, защото няма секс , защото съм ужасна жена( това сега го повтаря на всяко избухване), общо взето ще де изкара жерта, но от две години не ме е питал как съм. Секс почети няма, аз съм млада нима не ми се иска. Той това все го изкарва като проблем. Започна да ми казва, че един вид съм задръстена, явно съм забравила и подобни . Защо не съм му се мятала на гушата и да искам само секс. Неговите колеги разправяли как жените им постоянно ги гонели за секс. Подяволите и аз искам и сутрин и вечер и всичко, но той ме отвръща да с това отношение. Понякога се чудя какво ли е да си толкова самонадеян , дали наистина мисли всимко това и наистина ли не се замисля и не вижда реалния проблем. Какво ли е да живееш в такъв непокизъм?Не ме е съжалил , ако ми е трудно, не ме е прегърнал да каже , скъпа ела да те видя , скъпа да правим нещо заедно или извинявай. Един път не е потърсил вниманието ми и не е изявил проблем, че му липсва моето внимание . Някак просто съществувам за всички . Опитвам се да се примиря, че това ми е живота явно и така ще ми мине младоста, просто за да. Е страдам.Две години поне една добра дума не чух за себе си, една. Искам последно да кажа, че никога не подхождам агресивно. Той си идва и започва да ми разказва нещо от работа или друго аз винаги го изслушвам, коментираме си като нормална двойка . Като има нещо смешно ми го разказва и се смеем заедно. Аз не стм нацупената жена. А дали това не ми е точно грешката? Дали не трябва да спра да го слушам, да спра да коментирам, поне да си заслужа някой обиди. Вчера докато паркирахме , каза нещо тъпо за някой, аз мразя клюкарски истории к просто казах” айде сега и ти , всеки си има неговия живот” , а той каза” с теб не може да се говори, ти си ужасна жена, ужасна жена”. Аз нито му говоря зад гърба, нито съм изневерила, нищо. Тези думи отиват на друг тип проблеми и отношения.  Стана много дълго, но исках да опиша подробно и да ви дам примери за по ясна представа.
П.С. Прибра се , само фасони , държи се тежко. Зададох му въпроса какво иска? И съм готова да си тръгна с децата , ако това иска. Той каза, че сега не можел да каже какво иска, много топло било, не можел сега да решава. После изръси нещо от сорта , че не искал да си остави децата. На въпросът ми , това ли е? Заради децата , той каза заради децата заради семейството ни. Аз вече се разплаках . Какво семейство ? Как изпбщо можеш да стоиш толкова студен докато аз се разкъсвам? Той каза, че това е за да си дам сметка какво имам? Попитах го наистина ли вярв, ме той не се е променил, че има нещо различно, че само избухва. Той каза, че това било заради мен . Просто не знам какво да мисля. Родителите ми живеят в България. Те много ме обичат , но знам, че ако им цъфна с децата сама без работа без нищо, няма да им лесно, татко е на възраст за мен това е невъзможно. Също така тук са родени децата ми , по някакъв начин животът им е организиран , мислим и за пребиране, но не на този етап. Ще объркам живота на всимки около мен. Опитвам се да претърпя чуствата си и да опитам да живея само заради тях, но в мен нещо се бунтува , нещо което не е готово да бъде един вид погребано .
Виж целия пост
# 155
Здравейте!

Добре е, че сте описала толкова подробно ситуацията около Вас.

Правят ми впечателния две основни линии.

Първо, в желанието си да се справите с проблемите, които са Ви налегнали през последните две години Вие в огромна степен сте се "обърнала" към него в желанието си да оправите нещата. Което е напълно разбираемо, не ме разбирайте погрешно. Но колкото повече Вие се опитвате да му докажете, че не сте това, в което Ви обвинява, той се чувства още по-устремен да продължава да прави същото.

Тук не казвам, че трябва да загърбите стремежа си да оправите нещата или поне да опитате, но понякога стъпката назад помага да се продължи напред. Какво имам предвид -  "пуснете" за момент идеята, че е Ваша отговорност да го накарате да се чувства добре.

Колкото поече го обграждате с внимание, толкова повече се изостря неговата апатия, безразличие, отдалеченост, а в същото време Ви обвинява, че сте неблагодарна и Ви критикува непрекъснато.

Тук идва и втората линия, която е източникът на неговото поведение.

Защо той се държи така с Вас изведнъж? Дали нещо в неговите копнежи и желания не се е изместило извън дома и това да го провокира да иска да Ви "откаже" от него? Можем само да гадаем, но отговорът не решава това, че Вие в момента сте в ситуация, която не Ви позволява чисто физически да се отделите от ситуацията, а това прави още по-голямо предизвикателство това да се отделите и емоционално, за да се съхраните.

А именно това е нещото, което Ви е необходимо в момента.

Съвсем не бих могла да адресрам всеки детайл от описаното в подробности тук в писмен вид, мога да го направя по време на лична консултация, ако желаете запишете се, провеждам срещи и онлайн.

Споделям с Вас статия от сайта ми, в която може би ще намерите още отговори на въпросите, които Ви терзаят:
https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина

Здравейте,
Обръщам се към вас със семеен проблем. С мъжът ми имаме две малки деца и се оправяме съвсем сами. Битовизмите ли ни превзеха и аз не знам, но наистина не сме щастливи. Събрахме се по любов и всяко дете е искано. Той работи хубава работа и през годините не спира да се развива, а аз съм с децата, скоро и второто тръгва на градина . Нищо не ни липсва , но с мъжът нямаме никаква връзка помежду ни вече От поне две години. Първите 6 години единственото нещо за което спорехме беше това , че пушеше ежедневно трева. Това не му пречеше да се развива или да бъде прекрасен мъж, но аз винаги съм била против. Но беше много мил, опитваше да компенсира това , че пуши с внимание. Просто нямахме наистина за какво да се скараме и никога не реагирахме остро, винаги намирахме решение за всичко , беше прекрасно. В един момент успях да го убедя да не пуши повече ( с изключение тук там, не съм поставяла условия, тотални забрани и заплахи) и стана напълно друг човек.
Започна да прекарва супер много време в игри на телефона, може би да компенсира времето в което е бил напушен преди . Избухва за най-малкото нещо , псува ме по най-грозния начин, държи се пренебрежително, никога не се извинява и дори се чуства горд и , че трябвало да ме научи . След 10 Мин ми говори все едно нищо не е било и споделя някакви неща или повдига теми за ежедневието. Казвам му постоянно , че трябва да си сдържа нервите и не е нормално това и той да добре и това до следващия път . И вече така две години. Аз съм на 31 години, гледам си децата , въртя къщата ( не съм вманиачена, но винаги са изгладени, готвя през повечето дни)шетам, излизам с децата, супер отговорна съм за всичко, между временно уча онлайн за което нямам капка помощ от него и разбиране ,защото това било за мен си. Също така съм поддържана жена, спортувам в къщи ,просто постоянно съм заета с нещо 24\7 . Смятам че съм забавна и определено не съм скучен човек кокто да попитате,но според него съм мързелива, вечно не ставаща. Тоест всичко е на подигравка . Той се държи все едно ми е трето дете от две години. Преди помагаше с готвене, чистене всичко и ме хвалеше , ласкаеше. Сега няма такова нещо. Само ми казва как тъпча дивана по цял ден. Всичко това е с цел да ме засегне , а не защото го мисли 100%. Наистина 100% критика ежедневно. Вече не издържам. Например онзи ден прави барбекю и го похвалих как добре е изпекъл месото. Аз казах , че и добре аз съм го мариновала предния ден, а той каза” амиии може и повече “ . Просто се разплаках. Защото си облизваше ръцете в същото време. И ми каза,че се шегува, но след като постоянно ме критикува аз вече не мога да се засмея на шеги, за мен това е още критика. А преди бих се бъзикнала и аз . Не го желая , просто когато някой е толкова лош с теб , как да имаш желание. И му го казвам , а той казва, че защото аз съм такава истеричка. Просто се въртим в кръг . Искам да вмъкна , че неговите родители са се разделили , когато е бил на 11, нямат развод , но не са заедно. Всеки от семейството му е готин сам по себе си , но заедно само се карат. Моето семейство е заедно, огромно разбирателство. Баща ми и до сега една псувня не е пуснал пред нас . Неговата дума е била закон без да ни бие , просто сме го уважавали. Мама е била обгрижвана също . За мен скандали в семейството , псувни, караници, клюкарене за хората, плюене по някой са непознати неща. В живота си не съм се пред яла на човек.Аз съм пробвала много пъти да преглътна и пак аз да направя крачка и така е добре до следващия път в който ме нарогае. Вчера пак исках да говорим , тръхнах да му обяснявам, че в условия в които нямаме деца и семейство ,коя жена ще търпи това отношение и изобщо ако ме обича е ненормално. Той каза оооо ако нямахме деца да съм ти бил шута! Това изречение може да обясни цялото му отношение. Човек определено не се държи така с жената до себе си. За да не ме обижда и кори, трябва да се съгласявам със всичко, просто да нямам мнение. Преди ако можехме да обсъждаме, сега не може. Не мога да кажа нищо различно.В годините само съм го мотивирала, лъскаела, радвала съм се на успехите му. За всичко се грижа все едно сме отскоро заедно, мисълта ми е , че не съм го взела за съквартирант , старая се . Но вече съм психически разбита. Днес не сме се чули още, много вероятно да каже ,че го е казал ,защото е бил ядосан, но това не променя нищо. Не се караме все още пред децата , но сме едни родители които просто не комуникират. Тук въпросът е как да продължа със себе си. Няма къде да отида , няма как да работя скоро, няма кой да ми помогне . Това е и може би неговата смелост в отношението си към мен. Кажете ми просто как да се успокоя и докато живеем заедно до когато и да е това аз да запазя себе си. Приказки и разговори не помагат . Знам че за да спре това трябва да го зарежа за да види че съм сериозна, но няма как. А и вярвам, че той не е такъв лош човек както се представя.  Вече не мога да правя крачка към него. Вече не мога да издържа следващия упрек към мен . Чуствам се нещастна , не подкрепяна , не обичана. Просто като утрепка. Все едно ме е прибрал от улицата , а не сме създали всичко това заедно. Искам да кажа , че живеем в чужбина и повечето ни приятели са така , жената гледа децата до определено време, защото градините са скъпи и не мисля , че това му е проблема , че не ходя на работа. Въпреки, че често изтъква, че той работи. И ако ме засегне докато например събирам прането и аз му кажа “ами хубаво, глади се сам” той казва” ами аз за това ли те храня, недей да ядеш тогава” . Един вид той може да е вечно сърдит и да ме лишава от внимание ,помощ и всичко, но аз нямам право да изявя моето негодуване по никакъв начин. Мислила съм си една седмица наистина нищо да не пипна за да види какво е да стоя на дивана, но не мога да си го причиня и на децата най-вече. А и реално той много добре знае , че не стоя и преди е показвал разбиране ,както аз за това че работи. Реално целта му е психически да ме смаже. Във времето съм се обръщала два пъти към психолози, но винаги съвета им е бил аз да разбера какво го депресира и да намеря начин да го успокоя да го накарам да се чуства комфортно, но честно казано аз съм тормозения човек и на този етап аз имам нужда да бъда разбрана. Наистина през тези две години го допусках това , защото опитвах да го разбера, да го оправдая, да го умилостивя. Така вместо да го накарам да се чуства комфортно аз се закопах. На положение съм в което нямам желание и енергия да го правя щастлив. Той не показва грам чувствителност . Просто си ляга с телефона на дивана. Пуска си играта и край . Честно казано не знам как живее виждайки колко ме наранява и страдам, макар и да не изпадам в истерии и самосъжаление. Аз не сърдя с часове , защото дори и това не мога да си позволя. Покрай децата немога и аз да пуфтя и да се скрия в ъгъла . Като семейство много се забавляваме. Всеки почивен ден сме на вън , някъде , правим нещо заедно. Той постоянно мрънка , че не го уважавам, че съм не благодарна , а това е противоположното на което правя. Може би той самият не е наред аз си мисля по някога. Все едно да кажеш на бялото черно. Не съм го спряла да ходи някъде , но той често не иска , защото после аз ще поискам да излезна сама и тогава му е криво. На нова година имахме приятели на гости. Удари 12 и след малко приятелите отидоха на вън да пушат, аз се обърнах към него и му казах” Хей не сме се целунали в полунощ” , а той се обърна и ми изкрещя в лицето” махни се от тук ма майкати дейба” . После разговаряхме той се оправда че представяш ли си колко съм мрънкала постоянно, че едва ли не бил на тръни и за това така е казал. Не чул какво всъщност съм казала. И така две години аз съм виновна за всяка грубост. Аз не съм перфектната жена, но пък във всяка насока се старая и не претупвам нищо. В същото време имам положителна настройка за всичко, въпреки всичко. Нито съм обсебена домакиня , нито обсебена майка , просто нормална жена. Искам да ми е готино с мъжът ми, да се любим като че ли сме от вчера заедно. Аз започнах да избягвам да се връщам в хола за да уча вечер или друго, след като преспя малкото дете, защото не искам да ме кара да правим секс и да му отказвам . Представяте ли си? Не искам да се стига до разговора дай да се …. . И аз да се обяснявам как не го чуствам зариди всичко, или че това не е начина да го поиска или подобни. И просто стоя в спалнята вечер като затворник , като задръстена жена, но в миналото си никога не бих правила секс с мъж , който има такова отношение. Той започва да обяснява как лиспасата на секс го прави такъв, но ако искаш секс така ли се държиш с жената? Коя няма да избяга. Реално животът ми е толкова притиснат. От страни имам всичко, но реално сз нямам спокойствие в къщи. Той ляга да играе играта, децата са на коя отговорност . Излиза да пуши по 10 пъти за по 10 минути, аз спрях да пуша , когато забременях и не съм започвала пак, съответно и с това не мога да се оправдая да се махна за малко. Реалноста е такава , че на този етап аз изход на вън нямам. Може би след някоя друга година ще мога, но сега нямам. За това ви пиша, да ми даде чисто психологически съвет как да съжителствам така, без да съм парцал длъжен да козирува за да е мирно. Никакви думи, разговори , примери и подобни не го трогват. Аз понеже го обичам стм способно за една добра дума и усмивка да забравя всичко и пак да затрептя вдъхновена , но той разваля всичко и това ме убеждава, че проблема не е в мен. Той е добър оратор и ако го слушаш ще кажеш, че е най-не оценения , не уважаван мъж на земята. Явно не само не ме обича, но и ме мрази и повярвайте ми не знам как това се случи. Една лоша дума не съм казала за него. Ако той чете това , вероятно ще каже , че това е защото се държа лошо с него, защото няма секс , защото съм ужасна жена( това сега го повтаря на всяко избухване), общо взето ще де изкара жерта, но от две години не ме е питал как съм. Секс почети няма, аз съм млада нима не ми се иска. Той това все го изкарва като проблем. Започна да ми казва, че един вид съм задръстена, явно съм забравила и подобни . Защо не съм му се мятала на гушата и да искам само секс. Неговите колеги разправяли как жените им постоянно ги гонели за секс. Подяволите и аз искам и сутрин и вечер и всичко, но той ме отвръща да с това отношение. Понякога се чудя какво ли е да си толкова самонадеян , дали наистина мисли всимко това и наистина ли не се замисля и не вижда реалния проблем. Какво ли е да живееш в такъв непокизъм?Не ме е съжалил , ако ми е трудно, не ме е прегърнал да каже , скъпа ела да те видя , скъпа да правим нещо заедно или извинявай. Един път не е потърсил вниманието ми и не е изявил проблем, че му липсва моето внимание . Някак просто съществувам за всички . Опитвам се да се примиря, че това ми е живота явно и така ще ми мине младоста, просто за да. Е страдам.Две години поне една добра дума не чух за себе си, една. Искам последно да кажа, че никога не подхождам агресивно. Той си идва и започва да ми разказва нещо от работа или друго аз винаги го изслушвам, коментираме си като нормална двойка . Като има нещо смешно ми го разказва и се смеем заедно. Аз не стм нацупената жена. А дали това не ми е точно грешката? Дали не трябва да спра да го слушам, да спра да коментирам, поне да си заслужа някой обиди. Вчера докато паркирахме , каза нещо тъпо за някой, аз мразя клюкарски истории к просто казах” айде сега и ти , всеки си има неговия живот” , а той каза” с теб не може да се говори, ти си ужасна жена, ужасна жена”. Аз нито му говоря зад гърба, нито съм изневерила, нищо. Тези думи отиват на друг тип проблеми и отношения.  Стана много дълго, но исках да опиша подробно и да ви дам примери за по ясна представа.
П.С. Прибра се , само фасони , държи се тежко. Зададох му въпроса какво иска? И съм готова да си тръгна с децата , ако това иска. Той каза, че сега не можел да каже какво иска, много топло било, не можел сега да решава. После изръси нещо от сорта , че не искал да си остави децата. На въпросът ми , това ли е? Заради децата , той каза заради децата заради семейството ни. Аз вече се разплаках . Какво семейство ? Как изпбщо можеш да стоиш толкова студен докато аз се разкъсвам? Той каза, че това е за да си дам сметка какво имам? Попитах го наистина ли вярв, ме той не се е променил, че има нещо различно, че само избухва. Той каза, че това било заради мен . Просто не знам какво да мисля. Родителите ми живеят в България. Те много ме обичат , но знам, че ако им цъфна с децата сама без работа без нищо, няма да им лесно, татко е на възраст за мен това е невъзможно. Също така тук са родени децата ми , по някакъв начин животът им е организиран , мислим и за пребиране, но не на този етап. Ще объркам живота на всимки около мен. Опитвам се да претърпя чуствата си и да опитам да живея само заради тях, но в мен нещо се бунтува , нещо което не е готово да бъде един вид погребано .
Виж целия пост
# 156
Здравейте,
имам следният вътрешен конфликт: не мога да се помиря , да бъда смирена, когато изскочат нагли хора в живота ми. За последните месеци от 2 различни места искат да ме ощетят(още водим случая) с общо над 10 000 лв. Слава Богу не разчитам на тези пари, но е много кофти се чувствам и самата наглост. Става въпрос за извършена работа черно на бяло, данни на хората и пак…Нон стоп си казвам, че тези пари се изкарват отново и отново, не е до тях конкретно.
Не търся правен съвет, а как да превъзмогна несправедливост, много съм избухлива и ми е трудно. Мъжът ми е супер спокоен и положителен и май това ми идва дразнещо.
Благодаря предварително!🤗
Виж целия пост
# 157
Здравейте!

Малко неясно е описано и не мога точно да разбера с какво се опитвате да се преборите, но разбирам желанието Ви да се застъпите за себе си и да не позволявате да се възползват от Вас.

Доста говоря по темата свързана с манипулатори и хора, които се опитват да се възползват от нас в моя Тик Ток канал, дори имам създаден плейлист с клипове посветен специално на тази тема, казва се "Манипулатори".
Може би в някое от тези видеа ще намерите кое би адресирало ситуацията и би Ви било полезно:

https://www.tiktok.com/@ina_psychologist

Хубав ден,
Ина

Здравейте,
имам следният вътрешен конфликт: не мога да се помиря , да бъда смирена, когато изскочат нагли хора в живота ми. За последните месеци от 2 различни места искат да ме ощетят(още водим случая) с общо над 10 000 лв. Слава Богу не разчитам на тези пари, но е много кофти се чувствам и самата наглост. Става въпрос за извършена работа черно на бяло, данни на хората и пак…Нон стоп си казвам, че тези пари се изкарват отново и отново, не е до тях конкретно.
Не търся правен съвет, а как да превъзмогна несправедливост, много съм избухлива и ми е трудно. Мъжът ми е супер спокоен и положителен и май това ми идва дразнещо.
Благодаря предварително!🤗
Виж целия пост
# 158
Здравейте!Последните години съм много объркана и неразбрана и съм голяма драма имам въпрос които доста ме мъчи Защо не съм нормална като другите?Защо немога да се примиря със това което имам и получавам в любовен план, все търся винаги някои някаде, дори и да съм в уш сериозна връска някак си интуитивно усещам че не съм кадето трябва но си затварям очите искали или не да се  задоволя  с това което имам защото виж фантазията ми е голяма но реалността е друга .Как да го обясня малко по добре,чувствам се като малко дете което иска да усеща че е обичано важно и значимо за някого,това е като стимул в живота ми ако него намеря сякаш живота ми е безмислен и тъгувам като малко дете за счупената си любима играчка... Жалко е че обкръжението ми е доста негативно обескуражаващо и потискащо което ме натоварва допълнително благодаря за вниманието ♥️
Виж целия пост
# 159
Здравейте!
Имам проблем със съвестта си (най-вероятно). Често се чувствам гузно дори заради грешки на хора, с които нямам нищо общо. Изживявам всичко твърде емоционално и мисля за едно и също нещо с дни наред. Днес например се сдърпахме с възрастен човек пред лекарския кабинет, цял ден мисля само за това. Не мога да оставям неща в миналото, премислям ги непрекъснато, чувствам главоболие и напрежение и не знам как да го променя. Непрекъснато мисля за грешки на хората около мен или за неща, които не харесвам в тях и такива, с които не съм съгласна. Искам да живея леко и да не натоварвам психиката си с толкова дреболии. Моля за съвет 🤷♀
Виж целия пост
# 160
Благодаря , но оставам с впечатлението, че не ми дадохте дори малък съвет или нещо мъничко за размисъл. Когато някоя жена опише всичко на кратко и казвате, че не е дала много информация за да коментирате и насочвате към вашият сайт. Аз пък ви дадох подробна информация за да не се налага да ме питате за още и дори не ми дадохте най-малък отговор , освен да ми насочите вниманието дали пък няма  някоя друга и отново ме изпращате на платената страница. Разбирам, че безплатна консултация няма, но тук промотирате такава и би следвало ако не подробен отговор то поне някакви точки да поставите.
Не искам да съм нападателна, но много подробно разгледах предните теми От жените и има точно една в която сте писали по няколко пъти с дадената споделяща жена.  
Скрит текст:
Здравейте!

Добре е, че сте описала толкова подробно ситуацията около Вас.

Правят ми впечателния две основни линии.

Първо, в желанието си да се справите с проблемите, които са Ви налегнали през последните две години Вие в огромна степен сте се "обърнала" към него в желанието си да оправите нещата. Което е напълно разбираемо, не ме разбирайте погрешно. Но колкото повече Вие се опитвате да му докажете, че не сте това, в което Ви обвинява, той се чувства още по-устремен да продължава да прави същото.

Тук не казвам, че трябва да загърбите стремежа си да оправите нещата или поне да опитате, но понякога стъпката назад помага да се продължи напред. Какво имам предвид -  "пуснете" за момент идеята, че е Ваша отговорност да го накарате да се чувства добре.

Колкото поече го обграждате с внимание, толкова повече се изостря неговата апатия, безразличие, отдалеченост, а в същото време Ви обвинява, че сте неблагодарна и Ви критикува непрекъснато.

Тук идва и втората линия, която е източникът на неговото поведение.

Защо той се държи така с Вас изведнъж? Дали нещо в неговите копнежи и желания не се е изместило извън дома и това да го провокира да иска да Ви "откаже" от него? Можем само да гадаем, но отговорът не решава това, че Вие в момента сте в ситуация, която не Ви позволява чисто физически да се отделите от ситуацията, а това прави още по-голямо предизвикателство това да се отделите и емоционално, за да се съхраните.

А именно това е нещото, което Ви е необходимо в момента.

Съвсем не бих могла да адресрам всеки детайл от описаното в подробности тук в писмен вид, мога да го направя по време на лична консултация, ако желаете запишете се, провеждам срещи и онлайн.

Споделям с Вас статия от сайта ми, в която може би ще намерите още отговори на въпросите, които Ви терзаят:
https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина

Здравейте,
Обръщам се към вас със семеен проблем. С мъжът ми имаме две малки деца и се оправяме съвсем сами. Битовизмите ли ни превзеха и аз не знам, но наистина не сме щастливи. Събрахме се по любов и всяко дете е искано. Той работи хубава работа и през годините не спира да се развива, а аз съм с децата, скоро и второто тръгва на градина . Нищо не ни липсва , но с мъжът нямаме никаква връзка помежду ни вече От поне две години. Първите 6 години единственото нещо за което спорехме беше това , че пушеше ежедневно трева. Това не му пречеше да се развива или да бъде прекрасен мъж, но аз винаги съм била против. Но беше много мил, опитваше да компенсира това , че пуши с внимание. Просто нямахме наистина за какво да се скараме и никога не реагирахме остро, винаги намирахме решение за всичко , беше прекрасно. В един момент успях да го убедя да не пуши повече ( с изключение тук там, не съм поставяла условия, тотални забрани и заплахи) и стана напълно друг човек.
Започна да прекарва супер много време в игри на телефона, може би да компенсира времето в което е бил напушен преди . Избухва за най-малкото нещо , псува ме по най-грозния начин, държи се пренебрежително, никога не се извинява и дори се чуства горд и , че трябвало да ме научи . След 10 Мин ми говори все едно нищо не е било и споделя някакви неща или повдига теми за ежедневието. Казвам му постоянно , че трябва да си сдържа нервите и не е нормално това и той да добре и това до следващия път . И вече така две години. Аз съм на 31 години, гледам си децата , въртя къщата ( не съм вманиачена, но винаги са изгладени, готвя през повечето дни)шетам, излизам с децата, супер отговорна съм за всичко, между временно уча онлайн за което нямам капка помощ от него и разбиране ,защото това било за мен си. Също така съм поддържана жена, спортувам в къщи ,просто постоянно съм заета с нещо 24\7 . Смятам че съм забавна и определено не съм скучен човек кокто да попитате,но според него съм мързелива, вечно не ставаща. Тоест всичко е на подигравка . Той се държи все едно ми е трето дете от две години. Преди помагаше с готвене, чистене всичко и ме хвалеше , ласкаеше. Сега няма такова нещо. Само ми казва как тъпча дивана по цял ден. Всичко това е с цел да ме засегне , а не защото го мисли 100%. Наистина 100% критика ежедневно. Вече не издържам. Например онзи ден прави барбекю и го похвалих как добре е изпекъл месото. Аз казах , че и добре аз съм го мариновала предния ден, а той каза” амиии може и повече “ . Просто се разплаках. Защото си облизваше ръцете в същото време. И ми каза,че се шегува, но след като постоянно ме критикува аз вече не мога да се засмея на шеги, за мен това е още критика. А преди бих се бъзикнала и аз . Не го желая , просто когато някой е толкова лош с теб , как да имаш желание. И му го казвам , а той казва, че защото аз съм такава истеричка. Просто се въртим в кръг . Искам да вмъкна , че неговите родители са се разделили , когато е бил на 11, нямат развод , но не са заедно. Всеки от семейството му е готин сам по себе си , но заедно само се карат. Моето семейство е заедно, огромно разбирателство. Баща ми и до сега една псувня не е пуснал пред нас . Неговата дума е била закон без да ни бие , просто сме го уважавали. Мама е била обгрижвана също . За мен скандали в семейството , псувни, караници, клюкарене за хората, плюене по някой са непознати неща. В живота си не съм се пред яла на човек.Аз съм пробвала много пъти да преглътна и пак аз да направя крачка и така е добре до следващия път в който ме нарогае. Вчера пак исках да говорим , тръхнах да му обяснявам, че в условия в които нямаме деца и семейство ,коя жена ще търпи това отношение и изобщо ако ме обича е ненормално. Той каза оооо ако нямахме деца да съм ти бил шута! Това изречение може да обясни цялото му отношение. Човек определено не се държи така с жената до себе си. За да не ме обижда и кори, трябва да се съгласявам със всичко, просто да нямам мнение. Преди ако можехме да обсъждаме, сега не може. Не мога да кажа нищо различно.В годините само съм го мотивирала, лъскаела, радвала съм се на успехите му. За всичко се грижа все едно сме отскоро заедно, мисълта ми е , че не съм го взела за съквартирант , старая се . Но вече съм психически разбита. Днес не сме се чули още, много вероятно да каже ,че го е казал ,защото е бил ядосан, но това не променя нищо. Не се караме все още пред децата , но сме едни родители които просто не комуникират. Тук въпросът е как да продължа със себе си. Няма къде да отида , няма как да работя скоро, няма кой да ми помогне . Това е и може би неговата смелост в отношението си към мен. Кажете ми просто как да се успокоя и докато живеем заедно до когато и да е това аз да запазя себе си. Приказки и разговори не помагат . Знам че за да спре това трябва да го зарежа за да види че съм сериозна, но няма как. А и вярвам, че той не е такъв лош човек както се представя.  Вече не мога да правя крачка към него. Вече не мога да издържа следващия упрек към мен . Чуствам се нещастна , не подкрепяна , не обичана. Просто като утрепка. Все едно ме е прибрал от улицата , а не сме създали всичко това заедно. Искам да кажа , че живеем в чужбина и повечето ни приятели са така , жената гледа децата до определено време, защото градините са скъпи и не мисля , че това му е проблема , че не ходя на работа. Въпреки, че често изтъква, че той работи. И ако ме засегне докато например събирам прането и аз му кажа “ами хубаво, глади се сам” той казва” ами аз за това ли те храня, недей да ядеш тогава” . Един вид той може да е вечно сърдит и да ме лишава от внимание ,помощ и всичко, но аз нямам право да изявя моето негодуване по никакъв начин. Мислила съм си една седмица наистина нищо да не пипна за да види какво е да стоя на дивана, но не мога да си го причиня и на децата най-вече. А и реално той много добре знае , че не стоя и преди е показвал разбиране ,както аз за това че работи. Реално целта му е психически да ме смаже. Във времето съм се обръщала два пъти към психолози, но винаги съвета им е бил аз да разбера какво го депресира и да намеря начин да го успокоя да го накарам да се чуства комфортно, но честно казано аз съм тормозения човек и на този етап аз имам нужда да бъда разбрана. Наистина през тези две години го допусках това , защото опитвах да го разбера, да го оправдая, да го умилостивя. Така вместо да го накарам да се чуства комфортно аз се закопах. На положение съм в което нямам желание и енергия да го правя щастлив. Той не показва грам чувствителност . Просто си ляга с телефона на дивана. Пуска си играта и край . Честно казано не знам как живее виждайки колко ме наранява и страдам, макар и да не изпадам в истерии и самосъжаление. Аз не сърдя с часове , защото дори и това не мога да си позволя. Покрай децата немога и аз да пуфтя и да се скрия в ъгъла . Като семейство много се забавляваме. Всеки почивен ден сме на вън , някъде , правим нещо заедно. Той постоянно мрънка , че не го уважавам, че съм не благодарна , а това е противоположното на което правя. Може би той самият не е наред аз си мисля по някога. Все едно да кажеш на бялото черно. Не съм го спряла да ходи някъде , но той често не иска , защото после аз ще поискам да излезна сама и тогава му е криво. На нова година имахме приятели на гости. Удари 12 и след малко приятелите отидоха на вън да пушат, аз се обърнах към него и му казах” Хей не сме се целунали в полунощ” , а той се обърна и ми изкрещя в лицето” махни се от тук ма майкати дейба” . После разговаряхме той се оправда че представяш ли си колко съм мрънкала постоянно, че едва ли не бил на тръни и за това така е казал. Не чул какво всъщност съм казала. И така две години аз съм виновна за всяка грубост. Аз не съм перфектната жена, но пък във всяка насока се старая и не претупвам нищо. В същото време имам положителна настройка за всичко, въпреки всичко. Нито съм обсебена домакиня , нито обсебена майка , просто нормална жена. Искам да ми е готино с мъжът ми, да се любим като че ли сме от вчера заедно. Аз започнах да избягвам да се връщам в хола за да уча вечер или друго, след като преспя малкото дете, защото не искам да ме кара да правим секс и да му отказвам . Представяте ли си? Не искам да се стига до разговора дай да се …. . И аз да се обяснявам как не го чуствам зариди всичко, или че това не е начина да го поиска или подобни. И просто стоя в спалнята вечер като затворник , като задръстена жена, но в миналото си никога не бих правила секс с мъж , който има такова отношение. Той започва да обяснява как лиспасата на секс го прави такъв, но ако искаш секс така ли се държиш с жената? Коя няма да избяга. Реално животът ми е толкова притиснат. От страни имам всичко, но реално сз нямам спокойствие в къщи. Той ляга да играе играта, децата са на коя отговорност . Излиза да пуши по 10 пъти за по 10 минути, аз спрях да пуша , когато забременях и не съм започвала пак, съответно и с това не мога да се оправдая да се махна за малко. Реалноста е такава , че на този етап аз изход на вън нямам. Може би след някоя друга година ще мога, но сега нямам. За това ви пиша, да ми даде чисто психологически съвет как да съжителствам така, без да съм парцал длъжен да козирува за да е мирно. Никакви думи, разговори , примери и подобни не го трогват. Аз понеже го обичам стм способно за една добра дума и усмивка да забравя всичко и пак да затрептя вдъхновена , но той разваля всичко и това ме убеждава, че проблема не е в мен. Той е добър оратор и ако го слушаш ще кажеш, че е най-не оценения , не уважаван мъж на земята. Явно не само не ме обича, но и ме мрази и повярвайте ми не знам как това се случи. Една лоша дума не съм казала за него. Ако той чете това , вероятно ще каже , че това е защото се държа лошо с него, защото няма секс , защото съм ужасна жена( това сега го повтаря на всяко избухване), общо взето ще де изкара жерта, но от две години не ме е питал как съм. Секс почети няма, аз съм млада нима не ми се иска. Той това все го изкарва като проблем. Започна да ми казва, че един вид съм задръстена, явно съм забравила и подобни . Защо не съм му се мятала на гушата и да искам само секс. Неговите колеги разправяли как жените им постоянно ги гонели за секс. Подяволите и аз искам и сутрин и вечер и всичко, но той ме отвръща да с това отношение. Понякога се чудя какво ли е да си толкова самонадеян , дали наистина мисли всимко това и наистина ли не се замисля и не вижда реалния проблем. Какво ли е да живееш в такъв непокизъм?Не ме е съжалил , ако ми е трудно, не ме е прегърнал да каже , скъпа ела да те видя , скъпа да правим нещо заедно или извинявай. Един път не е потърсил вниманието ми и не е изявил проблем, че му липсва моето внимание . Някак просто съществувам за всички . Опитвам се да се примиря, че това ми е живота явно и така ще ми мине младоста, просто за да. Е страдам.Две години поне една добра дума не чух за себе си, една. Искам последно да кажа, че никога не подхождам агресивно. Той си идва и започва да ми разказва нещо от работа или друго аз винаги го изслушвам, коментираме си като нормална двойка . Като има нещо смешно ми го разказва и се смеем заедно. Аз не стм нацупената жена. А дали това не ми е точно грешката? Дали не трябва да спра да го слушам, да спра да коментирам, поне да си заслужа някой обиди. Вчера докато паркирахме , каза нещо тъпо за някой, аз мразя клюкарски истории к просто казах” айде сега и ти , всеки си има неговия живот” , а той каза” с теб не може да се говори, ти си ужасна жена, ужасна жена”. Аз нито му говоря зад гърба, нито съм изневерила, нищо. Тези думи отиват на друг тип проблеми и отношения.  Стана много дълго, но исках да опиша подробно и да ви дам примери за по ясна представа.
П.С. Прибра се , само фасони , държи се тежко. Зададох му въпроса какво иска? И съм готова да си тръгна с децата , ако това иска. Той каза, че сега не можел да каже какво иска, много топло било, не можел сега да решава. После изръси нещо от сорта , че не искал да си остави децата. На въпросът ми , това ли е? Заради децата , той каза заради децата заради семейството ни. Аз вече се разплаках . Какво семейство ? Как изпбщо можеш да стоиш толкова студен докато аз се разкъсвам? Той каза, че това е за да си дам сметка какво имам? Попитах го наистина ли вярв, ме той не се е променил, че има нещо различно, че само избухва. Той каза, че това било заради мен . Просто не знам какво да мисля. Родителите ми живеят в България. Те много ме обичат , но знам, че ако им цъфна с децата сама без работа без нищо, няма да им лесно, татко е на възраст за мен това е невъзможно. Също така тук са родени децата ми , по някакъв начин животът им е организиран , мислим и за пребиране, но не на този етап. Ще объркам живота на всимки около мен. Опитвам се да претърпя чуствата си и да опитам да живея само заради тях, но в мен нещо се бунтува , нещо което не е готово да бъде един вид погребано .
Виж целия пост
# 161
Привет!

Дали живота, който водите не е подчинен на представите за това как някой друг мисли, че трябва да живеете?
Помислете каква е ситуацията, в която сте поставена - работа, личен жиовт, семейство.
Кое в живота Ви в момента ви потиска, а искате друго за себе си?
Вероятно в партньорите търсите човек, който да компенсира това, което ви липсва в съвсем друг аспект във Вашия живот. Очакванията се сблъскват с реалността и се разочаровате.

Ако пренасочите очакванията си и предприемете действия да промените това, което прави живота Ви такъв какъвто е ще усетите пълноценност. Промяна на средата, обкръжението, добиване на нови знания и умения и т.н.

Това от своя страна ще Ви направи завършена и няма да натоварвате партньорите с очаквания, които те няма как да изпълнят. По този начин ще привлечете правилния партньор за Вас.

Поздрави,
Ина


Здравейте!Последните години съм много объркана и неразбрана и съм голяма драма имам въпрос които доста ме мъчи Защо не съм нормална като другите?Защо немога да се примиря със това което имам и получавам в любовен план, все търся винаги някои някаде, дори и да съм в уш сериозна връска някак си интуитивно усещам че не съм кадето трябва но си затварям очите искали или не да се  задоволя  с това което имам защото виж фантазията ми е голяма но реалността е друга .Как да го обясня малко по добре,чувствам се като малко дете което иска да усеща че е обичано важно и значимо за някого,това е като стимул в живота ми ако него намеря сякаш живота ми е безмислен и тъгувам като малко дете за счупената си любима играчка... Жалко е че обкръжението ми е доста негативно обескуражаващо и потискащо което ме натоварва допълнително благодаря за вниманието ♥️
Виж целия пост
# 162
Изостреното чувство за справедливост може да е резултат от детство, в което сте била свидтелел на силна повтаряща се несправедливост и не сте имала възможност да реагирате и въздействате на случващото се.
Това е само хипотеза, не мога да знам със сигурност.

Когато си простите за това, че не сте имала контрол над тези ситуации в миналото, ще имате сила да се освободите от силната нужда да обмисляте грешките на околните.
Да прощаваме не е насочено само към този, който е сгрешил към нас. Прошката е насочена най-вече към самите нас, като се освобождаваме от товара на чуждите грешки.

Успех,
Ина

Здравейте!
Имам проблем със съвестта си (най-вероятно). Често се чувствам гузно дори заради грешки на хора, с които нямам нищо общо. Изживявам всичко твърде емоционално и мисля за едно и също нещо с дни наред. Днес например се сдърпахме с възрастен човек пред лекарския кабинет, цял ден мисля само за това. Не мога да оставям неща в миналото, премислям ги непрекъснато, чувствам главоболие и напрежение и не знам как да го променя. Непрекъснато мисля за грешки на хората около мен или за неща, които не харесвам в тях и такива, с които не съм съгласна. Искам да живея леко и да не натоварвам психиката си с толкова дреболии. Моля за съвет 🤷♀
Виж целия пост
# 163
Препратила съм Ви към напълно безплатна и общодостъпна статия за допълнителна информация, която евентуално би била от полза.

Не случайно темата е кръстена "Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието", защото това са основните въпроси, които съм счела, че е възможно да се адресират в писмен вид.

Предвид представената от Вас проблематика съм отговорила както съм счела за уместно и съм отделила времето да го направя. Дали Вие ще го намерите за полезно или не, е доста субективно.

Моят труд тук е доброволен и е с незадължаващ характер.

Успех,
Ина

Благодаря , но оставам с впечатлението, че не ми дадохте дори малък съвет или нещо мъничко за размисъл. Когато някоя жена опише всичко на кратко и казвате, че не е дала много информация за да коментирате и насочвате към вашият сайт. Аз пък ви дадох подробна информация за да не се налага да ме питате за още и дори не ми дадохте най-малък отговор , освен да ми насочите вниманието дали пък няма  някоя друга и отново ме изпращате на платената страница. Разбирам, че безплатна консултация няма, но тук промотирате такава и би следвало ако не подробен отговор то поне някакви точки да поставите.
Не искам да съм нападателна, но много подробно разгледах предните теми От жените и има точно една в която сте писали по няколко пъти с дадената споделяща жена.  
Скрит текст:
Здравейте!

Добре е, че сте описала толкова подробно ситуацията около Вас.

Правят ми впечателния две основни линии.

Първо, в желанието си да се справите с проблемите, които са Ви налегнали през последните две години Вие в огромна степен сте се "обърнала" към него в желанието си да оправите нещата. Което е напълно разбираемо, не ме разбирайте погрешно. Но колкото повече Вие се опитвате да му докажете, че не сте това, в което Ви обвинява, той се чувства още по-устремен да продължава да прави същото.

Тук не казвам, че трябва да загърбите стремежа си да оправите нещата или поне да опитате, но понякога стъпката назад помага да се продължи напред. Какво имам предвид -  "пуснете" за момент идеята, че е Ваша отговорност да го накарате да се чувства добре.

Колкото поече го обграждате с внимание, толкова повече се изостря неговата апатия, безразличие, отдалеченост, а в същото време Ви обвинява, че сте неблагодарна и Ви критикува непрекъснато.

Тук идва и втората линия, която е източникът на неговото поведение.

Защо той се държи така с Вас изведнъж? Дали нещо в неговите копнежи и желания не се е изместило извън дома и това да го провокира да иска да Ви "откаже" от него? Можем само да гадаем, но отговорът не решава това, че Вие в момента сте в ситуация, която не Ви позволява чисто физически да се отделите от ситуацията, а това прави още по-голямо предизвикателство това да се отделите и емоционално, за да се съхраните.

А именно това е нещото, което Ви е необходимо в момента.

Съвсем не бих могла да адресрам всеки детайл от описаното в подробности тук в писмен вид, мога да го направя по време на лична консултация, ако желаете запишете се, провеждам срещи и онлайн.

Споделям с Вас статия от сайта ми, в която може би ще намерите още отговори на въпросите, които Ви терзаят:
https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина

Здравейте,
Обръщам се към вас със семеен проблем. С мъжът ми имаме две малки деца и се оправяме съвсем сами. Битовизмите ли ни превзеха и аз не знам, но наистина не сме щастливи. Събрахме се по любов и всяко дете е искано. Той работи хубава работа и през годините не спира да се развива, а аз съм с децата, скоро и второто тръгва на градина . Нищо не ни липсва , но с мъжът нямаме никаква връзка помежду ни вече От поне две години. Първите 6 години единственото нещо за което спорехме беше това , че пушеше ежедневно трева. Това не му пречеше да се развива или да бъде прекрасен мъж, но аз винаги съм била против. Но беше много мил, опитваше да компенсира това , че пуши с внимание. Просто нямахме наистина за какво да се скараме и никога не реагирахме остро, винаги намирахме решение за всичко , беше прекрасно. В един момент успях да го убедя да не пуши повече ( с изключение тук там, не съм поставяла условия, тотални забрани и заплахи) и стана напълно друг човек.
Започна да прекарва супер много време в игри на телефона, може би да компенсира времето в което е бил напушен преди . Избухва за най-малкото нещо , псува ме по най-грозния начин, държи се пренебрежително, никога не се извинява и дори се чуства горд и , че трябвало да ме научи . След 10 Мин ми говори все едно нищо не е било и споделя някакви неща или повдига теми за ежедневието. Казвам му постоянно , че трябва да си сдържа нервите и не е нормално това и той да добре и това до следващия път . И вече така две години. Аз съм на 31 години, гледам си децата , въртя къщата ( не съм вманиачена, но винаги са изгладени, готвя през повечето дни)шетам, излизам с децата, супер отговорна съм за всичко, между временно уча онлайн за което нямам капка помощ от него и разбиране ,защото това било за мен си. Също така съм поддържана жена, спортувам в къщи ,просто постоянно съм заета с нещо 24\7 . Смятам че съм забавна и определено не съм скучен човек кокто да попитате,но според него съм мързелива, вечно не ставаща. Тоест всичко е на подигравка . Той се държи все едно ми е трето дете от две години. Преди помагаше с готвене, чистене всичко и ме хвалеше , ласкаеше. Сега няма такова нещо. Само ми казва как тъпча дивана по цял ден. Всичко това е с цел да ме засегне , а не защото го мисли 100%. Наистина 100% критика ежедневно. Вече не издържам. Например онзи ден прави барбекю и го похвалих как добре е изпекъл месото. Аз казах , че и добре аз съм го мариновала предния ден, а той каза” амиии може и повече “ . Просто се разплаках. Защото си облизваше ръцете в същото време. И ми каза,че се шегува, но след като постоянно ме критикува аз вече не мога да се засмея на шеги, за мен това е още критика. А преди бих се бъзикнала и аз . Не го желая , просто когато някой е толкова лош с теб , как да имаш желание. И му го казвам , а той казва, че защото аз съм такава истеричка. Просто се въртим в кръг . Искам да вмъкна , че неговите родители са се разделили , когато е бил на 11, нямат развод , но не са заедно. Всеки от семейството му е готин сам по себе си , но заедно само се карат. Моето семейство е заедно, огромно разбирателство. Баща ми и до сега една псувня не е пуснал пред нас . Неговата дума е била закон без да ни бие , просто сме го уважавали. Мама е била обгрижвана също . За мен скандали в семейството , псувни, караници, клюкарене за хората, плюене по някой са непознати неща. В живота си не съм се пред яла на човек.Аз съм пробвала много пъти да преглътна и пак аз да направя крачка и така е добре до следващия път в който ме нарогае. Вчера пак исках да говорим , тръхнах да му обяснявам, че в условия в които нямаме деца и семейство ,коя жена ще търпи това отношение и изобщо ако ме обича е ненормално. Той каза оооо ако нямахме деца да съм ти бил шута! Това изречение може да обясни цялото му отношение. Човек определено не се държи така с жената до себе си. За да не ме обижда и кори, трябва да се съгласявам със всичко, просто да нямам мнение. Преди ако можехме да обсъждаме, сега не може. Не мога да кажа нищо различно.В годините само съм го мотивирала, лъскаела, радвала съм се на успехите му. За всичко се грижа все едно сме отскоро заедно, мисълта ми е , че не съм го взела за съквартирант , старая се . Но вече съм психически разбита. Днес не сме се чули още, много вероятно да каже ,че го е казал ,защото е бил ядосан, но това не променя нищо. Не се караме все още пред децата , но сме едни родители които просто не комуникират. Тук въпросът е как да продължа със себе си. Няма къде да отида , няма как да работя скоро, няма кой да ми помогне . Това е и може би неговата смелост в отношението си към мен. Кажете ми просто как да се успокоя и докато живеем заедно до когато и да е това аз да запазя себе си. Приказки и разговори не помагат . Знам че за да спре това трябва да го зарежа за да види че съм сериозна, но няма как. А и вярвам, че той не е такъв лош човек както се представя.  Вече не мога да правя крачка към него. Вече не мога да издържа следващия упрек към мен . Чуствам се нещастна , не подкрепяна , не обичана. Просто като утрепка. Все едно ме е прибрал от улицата , а не сме създали всичко това заедно. Искам да кажа , че живеем в чужбина и повечето ни приятели са така , жената гледа децата до определено време, защото градините са скъпи и не мисля , че това му е проблема , че не ходя на работа. Въпреки, че често изтъква, че той работи. И ако ме засегне докато например събирам прането и аз му кажа “ами хубаво, глади се сам” той казва” ами аз за това ли те храня, недей да ядеш тогава” . Един вид той може да е вечно сърдит и да ме лишава от внимание ,помощ и всичко, но аз нямам право да изявя моето негодуване по никакъв начин. Мислила съм си една седмица наистина нищо да не пипна за да види какво е да стоя на дивана, но не мога да си го причиня и на децата най-вече. А и реално той много добре знае , че не стоя и преди е показвал разбиране ,както аз за това че работи. Реално целта му е психически да ме смаже. Във времето съм се обръщала два пъти към психолози, но винаги съвета им е бил аз да разбера какво го депресира и да намеря начин да го успокоя да го накарам да се чуства комфортно, но честно казано аз съм тормозения човек и на този етап аз имам нужда да бъда разбрана. Наистина през тези две години го допусках това , защото опитвах да го разбера, да го оправдая, да го умилостивя. Така вместо да го накарам да се чуства комфортно аз се закопах. На положение съм в което нямам желание и енергия да го правя щастлив. Той не показва грам чувствителност . Просто си ляга с телефона на дивана. Пуска си играта и край . Честно казано не знам как живее виждайки колко ме наранява и страдам, макар и да не изпадам в истерии и самосъжаление. Аз не сърдя с часове , защото дори и това не мога да си позволя. Покрай децата немога и аз да пуфтя и да се скрия в ъгъла . Като семейство много се забавляваме. Всеки почивен ден сме на вън , някъде , правим нещо заедно. Той постоянно мрънка , че не го уважавам, че съм не благодарна , а това е противоположното на което правя. Може би той самият не е наред аз си мисля по някога. Все едно да кажеш на бялото черно. Не съм го спряла да ходи някъде , но той често не иска , защото после аз ще поискам да излезна сама и тогава му е криво. На нова година имахме приятели на гости. Удари 12 и след малко приятелите отидоха на вън да пушат, аз се обърнах към него и му казах” Хей не сме се целунали в полунощ” , а той се обърна и ми изкрещя в лицето” махни се от тук ма майкати дейба” . После разговаряхме той се оправда че представяш ли си колко съм мрънкала постоянно, че едва ли не бил на тръни и за това така е казал. Не чул какво всъщност съм казала. И така две години аз съм виновна за всяка грубост. Аз не съм перфектната жена, но пък във всяка насока се старая и не претупвам нищо. В същото време имам положителна настройка за всичко, въпреки всичко. Нито съм обсебена домакиня , нито обсебена майка , просто нормална жена. Искам да ми е готино с мъжът ми, да се любим като че ли сме от вчера заедно. Аз започнах да избягвам да се връщам в хола за да уча вечер или друго, след като преспя малкото дете, защото не искам да ме кара да правим секс и да му отказвам . Представяте ли си? Не искам да се стига до разговора дай да се …. . И аз да се обяснявам как не го чуствам зариди всичко, или че това не е начина да го поиска или подобни. И просто стоя в спалнята вечер като затворник , като задръстена жена, но в миналото си никога не бих правила секс с мъж , който има такова отношение. Той започва да обяснява как лиспасата на секс го прави такъв, но ако искаш секс така ли се държиш с жената? Коя няма да избяга. Реално животът ми е толкова притиснат. От страни имам всичко, но реално сз нямам спокойствие в къщи. Той ляга да играе играта, децата са на коя отговорност . Излиза да пуши по 10 пъти за по 10 минути, аз спрях да пуша , когато забременях и не съм започвала пак, съответно и с това не мога да се оправдая да се махна за малко. Реалноста е такава , че на този етап аз изход на вън нямам. Може би след някоя друга година ще мога, но сега нямам. За това ви пиша, да ми даде чисто психологически съвет как да съжителствам така, без да съм парцал длъжен да козирува за да е мирно. Никакви думи, разговори , примери и подобни не го трогват. Аз понеже го обичам стм способно за една добра дума и усмивка да забравя всичко и пак да затрептя вдъхновена , но той разваля всичко и това ме убеждава, че проблема не е в мен. Той е добър оратор и ако го слушаш ще кажеш, че е най-не оценения , не уважаван мъж на земята. Явно не само не ме обича, но и ме мрази и повярвайте ми не знам как това се случи. Една лоша дума не съм казала за него. Ако той чете това , вероятно ще каже , че това е защото се държа лошо с него, защото няма секс , защото съм ужасна жена( това сега го повтаря на всяко избухване), общо взето ще де изкара жерта, но от две години не ме е питал как съм. Секс почети няма, аз съм млада нима не ми се иска. Той това все го изкарва като проблем. Започна да ми казва, че един вид съм задръстена, явно съм забравила и подобни . Защо не съм му се мятала на гушата и да искам само секс. Неговите колеги разправяли как жените им постоянно ги гонели за секс. Подяволите и аз искам и сутрин и вечер и всичко, но той ме отвръща да с това отношение. Понякога се чудя какво ли е да си толкова самонадеян , дали наистина мисли всимко това и наистина ли не се замисля и не вижда реалния проблем. Какво ли е да живееш в такъв непокизъм?Не ме е съжалил , ако ми е трудно, не ме е прегърнал да каже , скъпа ела да те видя , скъпа да правим нещо заедно или извинявай. Един път не е потърсил вниманието ми и не е изявил проблем, че му липсва моето внимание . Някак просто съществувам за всички . Опитвам се да се примиря, че това ми е живота явно и така ще ми мине младоста, просто за да. Е страдам.Две години поне една добра дума не чух за себе си, една. Искам последно да кажа, че никога не подхождам агресивно. Той си идва и започва да ми разказва нещо от работа или друго аз винаги го изслушвам, коментираме си като нормална двойка . Като има нещо смешно ми го разказва и се смеем заедно. Аз не стм нацупената жена. А дали това не ми е точно грешката? Дали не трябва да спра да го слушам, да спра да коментирам, поне да си заслужа някой обиди. Вчера докато паркирахме , каза нещо тъпо за някой, аз мразя клюкарски истории к просто казах” айде сега и ти , всеки си има неговия живот” , а той каза” с теб не може да се говори, ти си ужасна жена, ужасна жена”. Аз нито му говоря зад гърба, нито съм изневерила, нищо. Тези думи отиват на друг тип проблеми и отношения.  Стана много дълго, но исках да опиша подробно и да ви дам примери за по ясна представа.
П.С. Прибра се , само фасони , държи се тежко. Зададох му въпроса какво иска? И съм готова да си тръгна с децата , ако това иска. Той каза, че сега не можел да каже какво иска, много топло било, не можел сега да решава. После изръси нещо от сорта , че не искал да си остави децата. На въпросът ми , това ли е? Заради децата , той каза заради децата заради семейството ни. Аз вече се разплаках . Какво семейство ? Как изпбщо можеш да стоиш толкова студен докато аз се разкъсвам? Той каза, че това е за да си дам сметка какво имам? Попитах го наистина ли вярв, ме той не се е променил, че има нещо различно, че само избухва. Той каза, че това било заради мен . Просто не знам какво да мисля. Родителите ми живеят в България. Те много ме обичат , но знам, че ако им цъфна с децата сама без работа без нищо, няма да им лесно, татко е на възраст за мен това е невъзможно. Също така тук са родени децата ми , по някакъв начин животът им е организиран , мислим и за пребиране, но не на този етап. Ще объркам живота на всимки около мен. Опитвам се да претърпя чуствата си и да опитам да живея само заради тях, но в мен нещо се бунтува , нещо което не е готово да бъде един вид погребано .
Виж целия пост
# 164
Здравейте,

Търся съвет за близък,който сам се забива в бърн-аут на работа.Говорим за съвестен човек,който държи работата му да е свършена добре и навреме.Тъй като работи и с други хора и много от това как ще бъде свършена работата му,не зависи от него.Той страда и много се напряга заради това.Има представи как трябва да са нещата и казва “ Не мога да се накарам да не му пука,така съм научен.Съвестен човек съм”.
Това му създава големи трудности,тъй като и работи с клиенти и се чувства лично зле ,все едно за близък става въпрос ,че нещо не се е получило.

Мислили сме варианта за нова работа,но тези проблеми ще си ги влачи и там ,защото навсякъде се работи с хора и тези очаквания всичко да са като него,съвестни и здравоработещи,ще продължи.

Благодаря предварително за всяка насока!
Лек ден!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия