Здравейте, от доста време чета коментарите във форума и събирам смелост да пиша. Вчера станаха 40 дни откакто изгубихме нашата мила дъщеричка Александра. Тя се роди недоносена 45 дни преди термин на 09.07.21 спешно секцио. Тя беше прекрасна пухкава, розова и цели 2,1 кг. Първите два дни всичко беше наред, доколкото е възможно за едно дете, родено в 33г.с. Изплаках си сълзите от болка, че трябва да остане в болницата, а аз да се прибера у дома без нея. Гледах я в кувиозчето и не можех да и продумам и дума. Болеше ме, че е там сама и че и липсвам. Само ако знаех, че ще има такава съдба... На третия ден на 11.07. получи мозъчен кръвоизлив. Крехкото ни детенце изпадна в дълбока кома. Ден след ден лекарите не ни даваха надежда, но ние намирахме сили и се надявахме, молехме се на чудо на Господ и на нея. Молех се да и дам глътка въздух. Виждахме колко е силна и как се бори, започна да има някакви минимални движения, дори в един момент започна да диша. Толкова много се радвахме, че диша, че има шанс въпреки прогнозите на лекарите. За съжаление колкото повече време минава толкова по-малки бяха шансовете и за възстанивяване. Дори и да се беше събудила лекарите ни подготвяха за най-лошото. Най-големия ни страх-че тя ще страда цял живот. Въпреки това ние продължавахме да се молим на чудо и да се излекува напълно, да я избави от мъките. Тя беше с най-добрите показатели в цялото отделение, въпреки всичко сърцето и биеше като лудо когато влезехме при нея и ни чуеше гласовете. Малко по-малко нещата започнаха да се влошават и ние виждахме, че тя продължава да се бори, че го прави заради нас. Точно два дни след като състоянието и започна да се влошава я изгубихме. На 11.08- 30 дни след като получи кризата в почти същия час. Вярваме, че тя издържа цял месец, за да ни даде време, за да бъдем заедно и да ни даде сили да се справим. Няколко дни по-рано сънувах, че я местят в стая номер 18. След доста проучване разбрагх, че това е ангелско число и означава, че Господ е чул молитвите ми и ще откликне на тях. Тогава мислех, че ще я спаси, но после разбрах, че всъщност я е спасил от страданието. Това е за което се молех най-силно. Нашето ангелче вече беше добре, беше спасена душата и. Винаги съм вярвала в живота след смъртта и в прераждането, но сега искам да вярвам, че е истина и че нашето ангелче ще се върне при нас.
Толкова много вина чувствам, че не можех да направя нищо, за да я спася и най-вече че вината е в мен за всичко случило се. Моля се да не е така и колкото и да не ми се иска това да е била нейната съдбата, започвам да вярвам, че е така.
Ден преди моята операция ние мислехме, че ще ме изпишат от болницата и че всичко ще е наред. Майка ми през нощта сънува много хора със свещи, един светец посредата и как ние двете приготвяме някакви неща. Е всичко това се сбъдна. Свещите, светците на които се молехме и нещата, които и приготвихме двете с мама, за да я изпратим.
Няколко дни след като разпръснахме праха и, мама я сънува. Облечена със същата дрешка и биберон, и че ходи. Моля се да и е дала знак, че е добре и че не страда.
Най-вече повярвах след като месец по-късно приятелката на братовчед ми разказа своя сън. Ние двете бяхме за един и същ термин, но разбрахме една за друга в четвърти месец. Тя още във втори месец е сънувала, че ражда две дечица. Едното от тях се казва Александра. Тя обаче остава в кувиоз, понеже има кръвоизлив в мозъчето. Алекс остава в болницата, а тя се прибира с другото бебче у дома. И точно така се случи, Алексчето остана в болницата, а слава Богу другото детенце си е у дома живо и здраво. Още не мога да повярвам, че е възможно някой да сънува такъв сън и той да се сбъдне, но само това ми дава успокоение, че така е трябвало да стане. Че това е била съдбата и и че тя не е сгрешила като е избрала мен за своя майка. Толкова искам да вярвам, че не е моя вината, и въпреки това се изяждам отвътре. Въпреки всички знаци.
Сега се моля тя да ми се яви в съня, за да ми каже, че е добре и че някой ден ще сме отново заедно.
Виж целия пост
Толкова много вина чувствам, че не можех да направя нищо, за да я спася и най-вече че вината е в мен за всичко случило се. Моля се да не е така и колкото и да не ми се иска това да е била нейната съдбата, започвам да вярвам, че е така.
Ден преди моята операция ние мислехме, че ще ме изпишат от болницата и че всичко ще е наред. Майка ми през нощта сънува много хора със свещи, един светец посредата и как ние двете приготвяме някакви неща. Е всичко това се сбъдна. Свещите, светците на които се молехме и нещата, които и приготвихме двете с мама, за да я изпратим.
Няколко дни след като разпръснахме праха и, мама я сънува. Облечена със същата дрешка и биберон, и че ходи. Моля се да и е дала знак, че е добре и че не страда.
Най-вече повярвах след като месец по-късно приятелката на братовчед ми разказа своя сън. Ние двете бяхме за един и същ термин, но разбрахме една за друга в четвърти месец. Тя още във втори месец е сънувала, че ражда две дечица. Едното от тях се казва Александра. Тя обаче остава в кувиоз, понеже има кръвоизлив в мозъчето. Алекс остава в болницата, а тя се прибира с другото бебче у дома. И точно така се случи, Алексчето остана в болницата, а слава Богу другото детенце си е у дома живо и здраво. Още не мога да повярвам, че е възможно някой да сънува такъв сън и той да се сбъдне, но само това ми дава успокоение, че така е трябвало да стане. Че това е била съдбата и и че тя не е сгрешила като е избрала мен за своя майка. Толкова искам да вярвам, че не е моя вината, и въпреки това се изяждам отвътре. Въпреки всички знаци.
Сега се моля тя да ми се яви в съня, за да ми каже, че е добре и че някой ден ще сме отново заедно.