Вагинизъм

Здравей, аз също съм била при 3ма гениколози, психолог и сексолог. Честно казано психологът и сексологът се опитваха да измислят несъществуващи проблеми и беше загуба на време. Двама от гениколозите ми казаха "ама добре си си бе просто си прави секс" като единият, в желанието си да ми покаже колко съм "си добре" бръкна с пръсти и можеш да предположиш колко жестоко ме заболя. Третият гениколог всъщност беше жена и тя беше най-внимателна, като ми каза, че проблемът е в химена и насрочи час при друг лекар за оперативно премахване. След операцията ми казаха да слагам 10 дни вагинални таблетки и след това "да започвам да си правя секс". Не усещах болка при таблетките и си помислих, че всичко е наред, но след 20 дена опитахме с приятеля ми и беше същото. Казвали са ми "опитай с алкохол", "пуши трева", "отпусни се", "мисли за нещо хубаво", "проблема може да е от партньора" е не ... за първи път опитах на 16. От тогава до сега съм опитала с 3ма и съм на 24. Все мили и внимателни мъже. Сегашният ми годеник е най-невероятният човек на света. Заедно сме от 6 години въпреки проблемът ми, но аз също искам деца и факта, че не мога да имам ме побърква. Чувала съм за вагинални разширители и че те помагат в такава ситуация, но не съм опитала още. Истината е, че така се ентусиазирам преди да опитам всяко ново нещо, че когато отново не стане се сривам тотално. Надявам се някой да даде съвет от опит, а не предположения, защото само който го е изпитал, знае за какво става въпрос и колко тежко е за една жена да не може да се почувства като истинска жена.

Ако реално проблемът досега ти е бил наистина в химена и сега вече е отстранен, поне механичната причина, да кажем вече я няма. Сега обаче има и другият фактор, който е вече до психиката, ако се страхуваш, че ще те заболи, ти просто не можеш да се отпуснеш, мускулите ти са напрегнати и в спазъм и естествено, ще те боли отново и отново.
Тук вече трябва да почнеш тренировки - представи си го като мускул, който досега не си тренирала, нормално е първите пъти да има “мускулна треска”. Щом от вагиналните таблетки не си имала болка, пробвай с дилататорите - има няколко в комплект и се започва с най-малкия, като постепенно се включва следващия, и следващия и т.н.
Не очаквай чудеса отначалото, но с всеки изминал път тренираш. Най-добре е да го правиш сама, да се отпуснеш максимално, лубриканти и там каквото ти влияе на настроението, дали ще са свещи, музика, порно… все тая, нещото, което ще те разсее от мисълта за болка или провал. И просто не бързай. Това не е съзтезание.
Аз имам нещо подобно, но то се води вторична вулводиния и е в резултат на неврологичен проблем, който имам, свързан с един конкретен нерв, който инервира цялата област и да, знам колко е неприятно. Наистина, при мен се появи по-ясно изразено доста години след като бях започнала да водя полов живот, но от самото начало винаги съм имала някаква по-голяма или по-малка болка при вагинално проникване, независимо от партньора, размерите или дали съм пила алкохол. Това не ми попречи да забременея, а след раждането нещата някакси се понаместиха. Е, естествено изобщо не си и помислих да раждам нормално, тъй че там нямам промяна, но като че ли и хормонално, и неврологично, и психически нещата се промениха.
Тъй че и на двете дами в темата - търсете причината, никакво отчаяние, с бавни и леки стъпки и винаги с позитивна настройка. Това за “Никога няма да мога да имам деца” ми е толкова познат филм, че просто няма да ви казвам колко. Сега след супер енергичното ми 5-годишно дете, вече не просто НЕ ИСКАМ повече деца, но това е друга тема на разговор 😉.
За съжаление тук в БГ обаче аз лично не намерих решение на проблема си, а и при мен не беше само това, а ред други нарушения в тазовата област, не ми беше водещото, но в Турция, където ходих по изследвания, бях и на специализирана АГ (която се води sex doctor), та тя ми постави диагнозата и ми обясни за мускулните спазми и колко е важно да се отпускаш, да дишаш…
Има супер много техники, ако искате дори поразгледайте в интернет за релаксация на мускулите на тазовото дъно, разни кегел упражнения, тренировъчни комплекти и всякакви неща в тази насока. Медитации също.
Но понеже аз лично си знам за себе си каква е причината, вече съм се успокоила, не го мисля кой знае колко, да, дори и сега когато правя секс има някаква болка, то всъщност винаги при мен е било, че истински гадните болки идват след това, като един вид травматизъм и няколко дни след полов акт е имало случаи да ме боли ужасно… но просто съм се примирила, че е така, изобщо не се отказвам да правя секс вече.
Ох, стана много дълго, но се надявам, че поне малко съм помогнала да не се чувствате сами, в това, което преживявате.

Благодаря ти,лично аз наистина имам нужда да знам,че не съм сама, така че от сърце благодаря!

Здравейте,

Виждан ме темата е стара, но реших да пиша тук вместо да отварям нова.

С жена ми имаме проблем, който е много стресиращ и за двама ни. От 2-2.5г вече не можем да правим пълноценен секс. А отгоре на всичко искаме да правим и дете (вече 6м), но не се получава.
Преди това тя премина през няколко женски проблема - цистит, кисти, гъбички, бактерии. Общо взето около 1-1.5г ходене по гинеколози и тези проблеми изникваха един след друг, което много я натовари емоционално и психически. А е и под голям стрес покрай работа, ковиди и какво ли още не. Последната година се успокой и гинекологичните й проблеми спряха, с изключение на гъбички които се връщат през 2-3м. Та започнахме уж да работим за бебе, но при опит запроникване, нея я боли и се отказваме. Много зле се чувства и това я подтиска понеже пробваме всяка вечер около овулация. Тръгнахме отново по лекари, взички казват, че нищо и няма освен гъбички. Оказа се резистентна към глобулите загъби и като ползва други се оправи и успяхме 2-3 поредни месеца да правим опити, но отново я болеше. Слагаме лубриканти и така й е по-добре. Но този месец отново има болка.
Аз се опитвам да бъда спокоен и разбиращ (в началото не бях и припирах, което е моя грешка). Вероятно и аз съм утежнил проблема с моите начални реакции, защото за 7г никога не сме имали проблеми. Сега не я притискам и я успокоявам, но вече и на мен взе да ми влияе това напрежение негативно и започнах да имам проблеми с ерекцията. Общо взето явно сме подсъзнателно напрегнати и дори нямаме естествено желание за секс. Правим го по задължение около овулация. Аз нямам проблем с това, но на нея й е неприятно, че не е естествено и вероятно това допълнително затруднява контакта. Пробвали сме всякакви методи за отпускане и игра. Понякога даботят понякога не. Дайте съвет какво да направим. Мисля си че ако не го мислим май ще е най-добре, но времето си тече, пропуснахме мн време с тези гинекологични и стресови поблеми и дори се замисляме вече за инвитро.

Iivanov123, ще ти напиша позицията си от гледна точка на жена, която е имала такива проблеми доста над 2,5 години. Сигурно 10 бях почти постоянно с бактерии, гъбички и какво ли не. Сексът с такива инфекции е болезнен. Дори и да са само гъбички. Освен това, постоянно ме беше страх, че при секс ще пламна отново и това допълнително ми убиваше желанието, а когато ме е страх, не мога да се отпусна и разбира се, боли. При мен не е имало секс по задължение, бяхме решили, че когато се оправя за по-продължително време и съм по-спокойна тогава. Ползвахме си презервативи и така бях по-сигурна, че не си препредаваме нищо. Сега, при мен е луд късмет, че забременях спонтанно от един опит без презерватив, но това е друга тема на разговор.
При вас ситуацията е следната, жената все още получава гъби, които са много гадно нещо, дискомфортът на моменти е нетърпим. Освен че чисто здравословно моментът не е подходящ за опити за забременяване, защото дори и да забременее с тези гъби ще има мнооого неприятна бременност, особено ако са резистентни, вие упорито правите нещо, което за нея е болезнено чисто физически. Ами как изобщо да има желание и т.н., нищо чудно, че и при теб стават проблеми с ерекцията.
Първо, нека тя да е в идеално гинекологично здраве поне 6 месеца и тогава правете опити. Ти лекувал ли си се успоредно с нея? Сигурно ли е, че ти не и препредаваш гъбите? Когато и тя е сигурна, че сексът няма да я разболее наново, нещата ще са много по-добре. Това, което описваш не е вагинизъм в класическа форма, а смесица от физиологични фактори (инфекция) и психологически.
А и не мога да разбера какво е това бързане и препиране за бебе. Това не е състезание по норматив - до 35 г., ако не стане - край, инвитро и т.н. Ами ако се наложи, ще правите инвитро, но преди да стигнете до там има и други начини, може и с инсеминация, ако не стане спонтанно.
В момента този психологически натиск проваля всичко. Нито тя има нужда от това,  нито ти. А и нищо чудно това да се окаже препъни-камъче в опитите ви за забременяване, защото стресът е един от факторите за проблеми в тази насока.
И още нещо - мисля, че е по-разумно да се съсредоточите във връзката си и върху това защо сте заедно, защо ви е приятно заедно, какво удоволствие от секса получавате (дори и да е такъв без проникване), вместо да натискате за бебета точно сега. Има голям шанс да се провали цялата ви връзка, а това не е добра основа за семейство и деца.
Консултация с психолог също не е излишна. Това е много сериозен стрес за жената до теб и ще се задълбочи, ако не се отработва.

Съгласен съм с вас. Благодаря ви.
По принцип минахме през кризисен период и имаше риск за връзката ни, но вече не е така. Отделно, ние не сме заедно от вчера а  от 8г и не я натискам аз, а двамата желаем да имаме дете, не само защото времето ни тече, но и защото го чувстваме като липса и това ни натъжава. Но осъзнахме че трябвя да се въоражим с търпение.
Относно гъбите, правили сме мн изследвания вкл и на мен и винаги когато тя се лекува се лекувам и аз дори да нямам нищо налично. Нямам външни пиказатели за гъбички, но винаги пия разни хапчета превантивно. Също така няколко пъти сме правили изследвания (нито гъбички нито бактерии излизат) и уж всичко е точно и няма нищо и лекаря на преглед казва че всичко е точно, но при опит я боли. Затова смятаме, че приблема е и психологически, пък дали е вагинизъм, не знам. Другото което е, тя често няма чак дискомфорт, сърбеж, зачервявания и т.н. Дори често на изследванията не излиза нищо или излиза под нормата. Примера ит вчера е пресен, тя се лекува загъбички, цикъла й мина, всичко е наред, но снощи я болеше. Никой гинеколог не обръща внимание на това, а сме питали няколко. Тя знае че може да е на психологическа основа, но няма да иде на сексолог или психолог за това.

Дори и аз не знам защо пиша тук, просто реших да потърся мнение и помощ анонимно. Но сте права, ще опитам да положа повече усилия за нашите отношения и да я предразположа повече. Не съм от най-предразполагащите мъже, но тя има нужда от това.

Отношението ти към проблема е похвално, защото малко мъже биха се заели да търсят решение на “женски” проблем във форум с бг-мамми.
Трудно можеш да накараш някой друг да се обърне за помощ отвън, ако той самият не желае, а според мен на жена ти и е нужно, след като вече не се установява органична причина. Между другото, в България проблемът с болезнения секс не намира адекватна диагностика и терапия според моя личен опит (аз имам и друга причина освен инфекциите, която е неврологична и съм минала през безброй изследвания и лекари). Но от опитът ми, дори самата мисъл, че ще боли завърта едно колело, от което трудно се излиза… изобщо трудна е ситуацията, в която сте изпаднали и те съветвам да подходиш с търпение и разбиране, защото всякакво излишно напрежение допълнително усложнява нещата.
А за бебето, наистина при дълги връзки това е естествения ход на развитие, но прекаленото фиксиране не води до нищо добро, имам доста познати, които минаха по пътя на инвитрото и съм доста навътре в целия процес на проблемно забременяване. При вас обаче, доколкото разбирам, все още дори не е установено, че имате някакви репродуктивни проблеми, за да мислите в тази насока. Тъй че моят съвет е за момента наистина да си дадете още време, за съжаление някои неща не стават точно, когато ние ги желаем, но в това няма нищо лошо. Съсредоточете се по-скоро да си възвърнете интимността помежду си, която да протича по естествен начин, без да е непременно само във фертилните дни. А и другото, което мога да посъветвам е, ако жената няма желание да се консултира с психолог или сексолог, може би ти да го направиш, все пак това са специалисти и биха дали най-точен съвет за някакви стъпки, които да са полезни да преодолеете тези неприятности.

Ако става дума за вагинизъм най-главния проблем е, че няма специалист в тази област. Няма кой да обясни как и защо, как да го преодолееш този проблем.. Няма към кого да се обърнеш, за това търсим сляпо някой, който е преминал или преминава през това, за да обменим опит, да си дадем съвети и да си вдъхнем малко надежда..

Проблемът може да е физиологичен (гъбична или друга инфекция), може да е психологичен, може да е комбинация от двете.

Дълги години не сме имали никакви проблеми и не е имало болезнен акт (като изключим проникването, което винаги е било болезнено за нея и винаги сме започвали като тя е отгоре и контролира началото). Но след тези 1-2г където имаше разни инфекции, цистит, гъбички и кисти като че ли това й повлия и на психиката, отделно стреса и напрежението, за бебе и т.н. Та мога да кажа, че проблема е започнал и като физическа и психическа причина, но вече като че ли е основно на психическо ниво. Нямам идея как даго борим и си мисля дали просто да ударим пауза за известно време без да говорим и търсим решение и без да правим нищо.

Онзи ден беше на лекар, той й е казал че не вижда никаква инфекция и едва ли има гъбички, пуснаха изследване, не е излязло още, но сме уверени, че няма нищо. Въпреки това вчера и завчера изпитваше болка и не успяхме. Лекаря й е казал, че може да пробва при проникването да се напъне все едно ше ходи по голяма нужда и нямало да я боли, пробвахме го но пак имаше болка.
Аз също не съм отворен към идеята да говоря със сексолог по темата. Тук го правя защото е анонимно и се пише. Пък и предполагам, че ще ме посъветват същото, което пише в нета.

Та към момента не знаем какво да правим и сме решили да си дадем почивка, ще пробваме когато има спонтанно желание и ще гледаме да си подредим интимните отношения. Мисля че и аз имам вина, понеже покрай всичкия този стрес (ковиди, работа, очакване за бебе) се отдалечих емоционално и тя го усеща това и ми го казва.

Здравейте,

Имаме прогрес, успяхме и съм много щастлив. Сложихме цикатридина 1ч преди акт, ползвахме един овлажняващ гел глаитгелен и много дълъг форплей. Жалко че днес е 17ти ден, но от следващия месец сме много обнадеждени. Само не знам дали тея овлажнители биха пречили на забременяването.

Това е чудесно 😁.
Според моя опит Глайтгелен е много слаб лубрикант, но не би трябвало да пречи на евентуално забременяване.
С Цикатридина глобулите вече не знам, защото ако се слагат непосредствено преди контакта, може да променят средата, а тя е важна, за да може сперматозоидите да са достатъчно активни и да си достигнат целта.
По-принцип аз лично ползвам лубриканти на водна основа, но от секс шоповете, защото са много по-ефикасни. Не съм правила секс с глобула, поне не и нарочно 😁.
Може да прочетеш малко повече инфо на този сайт:
https://fertilaid.bg/вредни-лубриканти-сперматозоиди/

Даже въпросните предлагат и лубрикант, подпомагащ зачеването 🙄. Не че им правя реклама, даже не бях чувала за това, просто ми стана любопитно дали наистина лубрикантите не са препоръчителни при забременяване, а хората са го обяснили наистина научно и логично. Може да се поинтересуваш повече по този въпрос, щом целите да правите бебе.
Но според мен изчакайте още някой и друг месец, нека психологическите задръжки на жена ти паднат, за да няма нужда от много помощни средства. Не че лубрикантите са лошо нещо, както писах и аз ползвам понякога (отново препоръчвам за по-оптимални резултати да отидеш да вземеш някой от секс шоп, консултантите там си знаят работата, или да си поръчаш онлайн).
Дюрекс лубриканти - твърдо не.
И много форплей наистина, то и без вагинизъм при прибързаност е много вероятно да се получи болка в началото, ако няма достатъчно овлажняване.

Благодаря за стветите.
Итносно лубрикантите, питали сме няколко гинеколога и репродуктивен специалист, специално за цикатридина и глактгелен. Всички казват че не пречат. Иначе сме ползвали и фертилейд, около 4-5 опаковки. Като цяло не сме много доволни, адски скъп е 40+ лева, прекалено малко количество в опаковка, не виждам особени предимства и резултати. Но от няма и къде и от страх, че другите опции вредят, може у да продължим с него. Но лично смятам че производителя извива ръце на хора в нужда с тея цени и тази разфасофка.

Има лечение за това, но за съжаление в България не предлагат такова.