Верен отговор - ти си, Tortilla Flat
Виж целия пост
Познай коя е книгата - тема 17
- Публикувана: 28 ян. 2022, 17:07 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2024, 11:45 ч.
# 106
25 юни 2022, 15:50 ч.
Съжалявам, че се забавих. Един много интересен за мен автор, но може би в текста лееко е закодирано и името на романа:
" Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.
Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?"
Виж целия пост
" Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.
Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?"
# 107
25 юни 2022, 16:01 ч.
Не съм го чела, но изхождайки от подсказката - “Непосилната лекота на битието”?
Виж целия пост
# 108
26 юни 2022, 19:50 ч.
Да, това е романът. Милан Кундера е доста интересен автор. Вие сте...
Виж целия пост
# 109
26 юни 2022, 22:05 ч.
“Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха.
Наистина съм жив! — помисли си Д. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!“
Виж целия пост
Наистина съм жив! — помисли си Д. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!“
# 111
26 юни 2022, 22:54 ч.
Знаех си, че няма да ви затрудня 
Tortilla Flat, топката отново е в теб.
Виж целия пост
Tortilla Flat, топката отново е в теб.
# 112
5 авг. 2022, 15:17 ч.
Здравейте, отдавна имам тази снимка и сега пак попаднах на нея. Моля ако някой знае от коя книга е да пише, беше споделен в една група, но нито при качване е написано коя е книгата , нито след питане съм получила отговор
Виж целия пост
Здравейте, отдавна имам тази снимка и сега пак попаднах на нея. Моля ако някой знае от коя книга е да пише, беше споделен в една група, но нито при качване е написано коя е книгата , нито след питане съм получила отговор
# 113
10 авг. 2022, 16:07 ч.
Понеже не е за познаване, а за разпознаване - един вид, търси се коя е книгата, а не е загадка - използвах търсачка.
https://www.tumgir.com/tag/%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7
Може би беше от малкото хора, които вярваха, че домът може да е и място, освен човек. Хората са за обичаме, но не те, те научават как да го правиш.
Домът за нея е там, където е започнало всичко.
Където е оставила албуми с детските си снимки, които майка й ще показва на онзи, когото най - сетне доведе. Където дори да заспи на дивана, ще се събуди в стаята си.... Където може да се скара със сестра си, без видима причина... Домът е изпълнен с двама души, които са й дали крила и я чакат да се прибере. Домът е мястото, в което знае как на загасена лампа да стига от една стая в друга, без да се спъне, как да отиде до хладилника през ноща, без да вдига шум.... къде стоят подправките, без да се рови.
Домът я кара да вярва, че в живота всичко може да си бъде на мястото.
И когато се върне в него за Коледа и се събуди от миризмата на палачинки, а родителите й се въртят в кухнята, тя все още по пижама, ще осъзнае, че домът е мястото, където поне за малко можеш да си позволиш да забравиш всичко, което те е накарало да пораснеш .
София Георгиева, „ Ароз"
Виж целия пост
Понеже не е за познаване, а за разпознаване - един вид, търси се коя е книгата, а не е загадка - използвах търсачка.
https://www.tumgir.com/tag/%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7
Може би беше от малкото хора, които вярваха, че домът може да е и място, освен човек. Хората са за обичаме, но не те, те научават как да го правиш.
Домът за нея е там, където е започнало всичко.
Където е оставила албуми с детските си снимки, които майка й ще показва на онзи, когото най - сетне доведе. Където дори да заспи на дивана, ще се събуди в стаята си.... Където може да се скара със сестра си, без видима причина... Домът е изпълнен с двама души, които са й дали крила и я чакат да се прибере. Домът е мястото, в което знае как на загасена лампа да стига от една стая в друга, без да се спъне, как да отиде до хладилника през ноща, без да вдига шум.... къде стоят подправките, без да се рови.
Домът я кара да вярва, че в живота всичко може да си бъде на мястото.
И когато се върне в него за Коледа и се събуди от миризмата на палачинки, а родителите й се въртят в кухнята, тя все още по пижама, ще осъзнае, че домът е мястото, където поне за малко можеш да си позволиш да забравиш всичко, което те е накарало да пораснеш .
София Георгиева, „ Ароз"
# 114
10 авг. 2022, 18:50 ч.
Еми .. нова загадка тогава:
Вечерта минах още веднъж по тесните криви улички, потънали в мрак и глухота, едва осветлени от няколко мъждукащи електрически крушки. Къщите хвърляха мрачни сенки, тук-там из мрака лъщяха стъкла, котка изскачаше внезапно от някоя изба, отдето идваше миризма на оцет, на плесен и на старинност. Бях продал мястото, без да го видя, за да не изпитам по-силно скръбта, че се разделям с нещо свидно. Като дете там бях прекарал ония сухи, горещи лета, когато чешмите пресъхваха и някоя епидемия пламваше в града. Но на следващия ден не се стърпях и отидох да се простя с него, обзет от любопитството да видя как изглеждат сега тия някогашни лозя.
Тръгнах по стария, познат път много рано, с изгрев слънце. Улиците бяха почти пусти. Едрите кварцови камъни по калдъръма седефено лъщяха, отразявайки зарите на деня. След половин час бях накрай града. И тогава с учудване забелязах, че местността се е променила до неузнаваемост. Беше изникнал цял квартал там, дето по-рано имаше само две-три къщурки, няколко варници и един каменист път, насечен от жилавите корени на акации, чиито тъмнокафяви шушулки някога беряхме, за да ядем сладка сърцевина.
Акациевата горичка беше изчезнала. Спретнати, нови къщи грееха на сутрешното слънце белите си стени. Кокетни дворчета, в които като розови облачета цъфтяха японски трендафили, се редяха едно до друго. Непознати хора надничаха през разтворените прозорци, от които висяха постели, сложени да се проветряват. Някъде свиреше радио и звуците идваха от хладната вътрешност на къщата. И колкото повече отивах напред, толкова по-непозната изглеждаше цялата околност. Вместо посивелите зидове с лишеи, които ограждаха старите лозя, се издигаха къщи и вили, виждаха се овощни градини.
Виж целия пост
Вечерта минах още веднъж по тесните криви улички, потънали в мрак и глухота, едва осветлени от няколко мъждукащи електрически крушки. Къщите хвърляха мрачни сенки, тук-там из мрака лъщяха стъкла, котка изскачаше внезапно от някоя изба, отдето идваше миризма на оцет, на плесен и на старинност. Бях продал мястото, без да го видя, за да не изпитам по-силно скръбта, че се разделям с нещо свидно. Като дете там бях прекарал ония сухи, горещи лета, когато чешмите пресъхваха и някоя епидемия пламваше в града. Но на следващия ден не се стърпях и отидох да се простя с него, обзет от любопитството да видя как изглеждат сега тия някогашни лозя.
Тръгнах по стария, познат път много рано, с изгрев слънце. Улиците бяха почти пусти. Едрите кварцови камъни по калдъръма седефено лъщяха, отразявайки зарите на деня. След половин час бях накрай града. И тогава с учудване забелязах, че местността се е променила до неузнаваемост. Беше изникнал цял квартал там, дето по-рано имаше само две-три къщурки, няколко варници и един каменист път, насечен от жилавите корени на акации, чиито тъмнокафяви шушулки някога беряхме, за да ядем сладка сърцевина.
Акациевата горичка беше изчезнала. Спретнати, нови къщи грееха на сутрешното слънце белите си стени. Кокетни дворчета, в които като розови облачета цъфтяха японски трендафили, се редяха едно до друго. Непознати хора надничаха през разтворените прозорци, от които висяха постели, сложени да се проветряват. Някъде свиреше радио и звуците идваха от хладната вътрешност на къщата. И колкото повече отивах напред, толкова по-непозната изглеждаше цялата околност. Вместо посивелите зидове с лишеи, които ограждаха старите лозя, се издигаха къщи и вили, виждаха се овощни градини.
# 115
10 авг. 2022, 19:03 ч.
Понеже не е за познаване, а за разпознаване - един вид, търси се коя е книгата, а не е загадка - използвах търсачка.
https://www.tumgir.com/tag/%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7
Може би беше от малкото хора, които вярваха, че домът може да е и място, освен човек. Хората са за обичаме, но не те, те научават как да го правиш.
Домът за нея е там, където е започнало всичко.
Където е оставила албуми с детските си снимки, които майка й ще показва на онзи, когото най - сетне доведе. Където дори да заспи на дивана, ще се събуди в стаята си.... Където може да се скара със сестра си, без видима причина... Домът е изпълнен с двама души, които са й дали крила и я чакат да се прибере. Домът е мястото, в което знае как на загасена лампа да стига от една стая в друга, без да се спъне, как да отиде до хладилника през ноща, без да вдига шум.... къде стоят подправките, без да се рови.
Домът я кара да вярва, че в живота всичко може да си бъде на мястото.
И когато се върне в него за Коледа и се събуди от миризмата на палачинки, а родителите й се въртят в кухнята, тя все още по пижама, ще осъзнае, че домът е мястото, където поне за малко можеш да си позволиш да забравиш всичко, което те е накарало да пораснеш .
София Георгиева, „ Ароз"
Много благодаря 🤗❤️
Виж целия пост
Понеже не е за познаване, а за разпознаване - един вид, търси се коя е книгата, а не е загадка - използвах търсачка.
https://www.tumgir.com/tag/%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7
Може би беше от малкото хора, които вярваха, че домът може да е и място, освен човек. Хората са за обичаме, но не те, те научават как да го правиш.
Домът за нея е там, където е започнало всичко.
Където е оставила албуми с детските си снимки, които майка й ще показва на онзи, когото най - сетне доведе. Където дори да заспи на дивана, ще се събуди в стаята си.... Където може да се скара със сестра си, без видима причина... Домът е изпълнен с двама души, които са й дали крила и я чакат да се прибере. Домът е мястото, в което знае как на загасена лампа да стига от една стая в друга, без да се спъне, как да отиде до хладилника през ноща, без да вдига шум.... къде стоят подправките, без да се рови.
Домът я кара да вярва, че в живота всичко може да си бъде на мястото.
И когато се върне в него за Коледа и се събуди от миризмата на палачинки, а родителите й се въртят в кухнята, тя все още по пижама, ще осъзнае, че домът е мястото, където поне за малко можеш да си позволиш да забравиш всичко, което те е накарало да пораснеш .
София Георгиева, „ Ароз"
Много благодаря 🤗❤️
# 116
11 авг. 2022, 07:16 ч.
“Крадецът на праскови”
Нямам възможност в момента да пусна загадка, ако някой желае да се възползва да заповяда 🙂
Виж целия пост
Нямам възможност в момента да пусна загадка, ако някой желае да се възползва да заповяда 🙂
# 117
11 авг. 2022, 13:25 ч.
Гората край С. е много красива. След разходката из открития парк беше приятно да крачиш лениво през сенчестите поляни. Нямаше почти никакъв ветрец, птичето чуруликане беше едва доловимо. Повървях още малко и най-сетне се проснах в основата на голяма стара бреза. Цялото ми същество беше пропито от любов и благоразположение към човечеството. Простих дори на П. за смешната му потайност. Спокойствието на заобикалящата ме природа покори и мен. Прозях се.
Спомних си за престъплението, но то ми се стори като нещо нереално и далечно.
Отново се прозях.
Възможно е, помислих си аз, то никога да не се е случвало. Разбира се, всичко е било един лош сън. Истината всъщност беше тази, че Л. бе убил А.И. с палка за крокет. Смешно беше обаче Дж. да вдига такъв шум за това и да вика: „Казвам ти, че тази няма да я бъде!“
Изведнъж се сепнах и се събудих.
Веднага осъзнах, че съм се озовал в изключително неловка ситуация, защото само на десетина метра от мен Дж. и М.К. се бяха изправили един срещу друг и явно се караха. Освен това беше ясно, че те не подозират за моето присъствие наблизо, защото преди да помръдна или кажа нещо, Дж. повтори думите, които ме бяха разбудили:
— Казвам ти, М., че тази няма да я бъде.
М. отговори сдържано и хладно:
— С какво право осъждаш моите действия?
— Цялото село ще говори! Няма и два дни, откакто погребахме майка ми, а ти се мотаеш наоколо с онзи.
— О — сви тя рамене, — значи имаш предвид само селските клюкарки!
— Не само тях. Достатъчно се е мотал пред очите ми. Освен това е и полски евреин.
— Няколко капки еврейска кръв съвсем не са нещо лошо. Те са чудесен лек против — тя вдигна поглед към него — типичната английска глупост.
Виж целия пост
Спомних си за престъплението, но то ми се стори като нещо нереално и далечно.
Отново се прозях.
Възможно е, помислих си аз, то никога да не се е случвало. Разбира се, всичко е било един лош сън. Истината всъщност беше тази, че Л. бе убил А.И. с палка за крокет. Смешно беше обаче Дж. да вдига такъв шум за това и да вика: „Казвам ти, че тази няма да я бъде!“
Изведнъж се сепнах и се събудих.
Веднага осъзнах, че съм се озовал в изключително неловка ситуация, защото само на десетина метра от мен Дж. и М.К. се бяха изправили един срещу друг и явно се караха. Освен това беше ясно, че те не подозират за моето присъствие наблизо, защото преди да помръдна или кажа нещо, Дж. повтори думите, които ме бяха разбудили:
— Казвам ти, М., че тази няма да я бъде.
М. отговори сдържано и хладно:
— С какво право осъждаш моите действия?
— Цялото село ще говори! Няма и два дни, откакто погребахме майка ми, а ти се мотаеш наоколо с онзи.
— О — сви тя рамене, — значи имаш предвид само селските клюкарки!
— Не само тях. Достатъчно се е мотал пред очите ми. Освен това е и полски евреин.
— Няколко капки еврейска кръв съвсем не са нещо лошо. Те са чудесен лек против — тя вдигна поглед към него — типичната английска глупост.
# 118
11 авг. 2022, 16:02 ч.
Сигурна съм, че е за Поаро, но коя книга... не знам
Много отдавна съм ги чела, явно трябва да си ги опресня.
"Крадецът на праскови" - също. Кога беше задължителна в училище, ехеее
Виж целия пост
Много отдавна съм ги чела, явно трябва да си ги опресня.
"Крадецът на праскови" - също. Кога беше задължителна в училище, ехеее
# 119
11 авг. 2022, 16:24 ч.
Това беше първата, там, където Хейстингс и Поаро се срещат случайно в някакво затънтено място в Англия след години... Хейстингс се възстановяваше от някакво раняване през войната и беше поканен в това имение на свои приятели... обаче как се казваше имението не помня.
Виж целия пост
Това беше първата, там, където Хейстингс и Поаро се срещат случайно в някакво затънтено място в Англия след години... Хейстингс се възстановяваше от някакво раняване през войната и беше поканен в това имение на свои приятели... обаче как се казваше имението не помня.
Препоръчани теми