Православието като начин на живот - 9

Според мен, по всички възлови въпроси, които ни тормозят, е добре да се доверим на духовника си. Стига само да си имаме. 🙏
Предполагам, че за тези, които живеят в православна страна, не е особено трудно постижимо.

Мисля си, че много по- леко се живее, ако човек си има духовник, с който да може навреме да обсъди тревожещ го въпрос, да получи подкрепа, устои, правилни насоки, утеха.

Според някои хора Христос бил палестинец 😅

И за мен юдаизмът не е различна религия, а просто преди Христос, но истината е в Новия Завет и ми звучи абсолютно богохулство обратното. Личи си, че сама си четеш и тълкуваш, поне не пиши каквото ти дойде на ум като истина.

Не го пиша като истина, а като въпрос.

Това последното ти е свободна интерпретация. Същността на Христос е, че преди него човечеството е било изгонено от рая и отношението към хората в Стария завет се базира на това. Новия завет вече описва съвсем различно отношение, защото божеството вече не е така гневно към хората, първородният грях е измит с появата на Христос и нещата действително са доста променени. В юдаизма тази промяна просто не съществува защото те тълкуват Христос по различен начин, не го считат за божествен въобще и от там неговото учение не е променя нещата от Стария завет. Православието приема Христос за божествен и за посредник между хората и божественото, следователно Новия завет се приема като обновена версия на религията, затова разликите са напълно нормални.

Аз много не разбрах какво имате предвид за богохулството и Стария завет.
Аз много харесвам Притчите и Псалмите. Първите си ги препрочитам.
Иначе имаме напътствия за нас в Новия завет, които да следваме.

Иначе си мисля, че няма лошо да се дълбае в дълбочина и да се търси истината. Въпросът за иконите се повдига периодично и така ще продължава. Има и други текстове в Библията, които те хвърлят в размисъл. Затова търсим и размишляваме, за да ни е дълбока вярата и да не може лесно да се изкорени.

Не съм съгласна, че в Новия завет има изкривяване. Той е книгата на християните. Както казва Ефибуш, Исус е нашият Спасител от греха, но искам само да допълня, че със смъртта му е изкупен грехът на всеки който вярва в Него.

за богохулството имах предвид точно това, което сте написали в последният абзац, че е богохулство да се отрича Новия Завет като по-важен и че истината била в Стария. И аз обичам Псалмите и Притчите, както и много други истории, но истината е Христос и Новия Завет, а не Стария Завет.

Преди време тук се разрази някаква буря, защото някой написа, че не вярва в спускането на огъня на Великден и аз съм виждала и ръката със запалката..., но тук стана страшно едва ли не такава мисъл да ти мине през главата и това едва ли не е основата на вярата.....
А вече няколко пъти някой пише как истината е в Стария, а не в Новия завет.....

Иначе съм съгласна с търсене и въпроси, но това не беше написано като въпрос, а като констатация. Предполагам, че заради това са били нужни всичките Вселенски събори, за да обосноват каноничен прецеден, защото в един момент всеки е правил каквото си иска и са възниквали много ереси/секти.

T.Valcheva, благодаря за разяснението.

И аз мисля, че Библията е едно цяло - Старият и Новият завет, но нашето учение е свързано с Христос, т.е. Новият завет. Искам да споделя един пример, как за нас Новият завет променя заповедите от Стария:
Матей 5:38-39
38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

А аз още не мога да разбера това. На друго място Христос казва, че не е дошъл да отмени закона, а да го изпълни.
След като не е отменен, как да разбирам това противоречие между Стария и Новия завет?

За бурята, която се разпали, и на мен ми стана много мъчно! Не бях съгласна с отношението към idiotsamamaetayna и обидите към него.
За Псалмите - и аз много ги обичам.
Но имам въпрос.
Как четете абзаците със откровените закани и пожелаване на зло??
Винаги тези абзаци предизвикват голям смут и често не изчитам докрай. Не ми се връзват с концепцията на християнството.

Катерица, дай моля те пример.
Аз мисля, че всеки има право да разсъждава, който е по-запознат може да поправя и насочва с тексто. За idiotsamamaetayna съм пропуснала дебатите , но мисля, че за християни този Ник не е подходящ, мисля. Извинявам се предварително, не искам да обидя, само се чувствам длъжна да го кажа.

Shanan4e, интересен въпрос. Аз нямам отговор. Някои неща, които не разбирам, оставям "на страни" с надежда да си изясня по-късно. Понякога изпадам дори в дупки

Здравейте, дълго отсъствах от форума. Виждам повече нови хора в темата.

Катерица, milmich, здравейте!

Ще вметна само по въпроса за тълкуванието на Библията, че се препоръчва да се запознаваме с тълкуванието на светите отци и да приемаме него. Разбира се, няма нищо лошо да споделяме как се чувстваме, когато четем даден откъс и какви мисли ни навява, но е добре да сме готови да приемем, че можем и да грешим. То по принцип е хубаво да сме с тази нагласа, когато водим разговор, особено ако има разногласия. Но още повече когато става дума за духовни въпроси, по които не сме подготвени. Слагам и себе си в това число, защото не съм богослов. Но съпругът ми е богослов и свещеник, така че не си смуча от пръстите, когато говоря.

Тълкуванията на господин Иван Николов са много хубави. Той води и рубрика по Пловдивската православна телевизия, в ютюб има и записи на предаванията.

За съжаление не съм запозната в дълбочина със Стария завет. Но дори и при бегъл поглед прави впечатление колко много пророчества за Господ Иисус Христос има в него. (Пророк Йона в утробата на кита, Авраам и Яков, праведният Йосиф, в Псалтира пък са пророчество до пророчество.) Там са и десетте Божий заповеди. В Новият завет пък е описан животът му на земята като Богочовек - чудесата и саможертвата Му. Трудно е да се даде превес на едната част на Библията над другата. И все пак, да сме християни и да смятаме, че Новият завет е по-долу от Стария, не е ли странно? Старият завет подготвя за Христа, а в Новия Христос разговаря с нас и ни дава начин и ние да разговаряме с него чрез Господнята молитва, например.

Сега не се сещам за точното тълкувание на "не да отменя дойдох, а да изпълня". Но, ако се замислите, ще видите, че Христос наистина е изпълнил закона: обрязан е,... (Не се сещам за други примери, защото съм изморена, но може вие да допълните.) Ако обаче не беше дал ново учение, след като ни е дал пример за саможертва - измиването нозете на учениците, кръстната Си смърт, как щяхме да бъдем достойни за рая и за Него? Трябваше ли да си останем "варосани гробници"?

Щом сте в тази тема или сте православни, или търсите истината. И това много ме радва. И о. Серафим Роуз така е тръгнал от източни учения, през християнски деноминации, търсил е, търсил е и когато е открил Православието е намерил пълнота на вярата и е спрял да търси. Може да ви служи за вдъхновение.

Аз се сещам за празнуването на празника Пасха и посещението на храма в Йерусалим (където изгонва търговците от храма). Също така и разговорите му с Никодим (мисля че така се казваше) по Стария Завет разкриват дълбоките му познания по религията.

На мен чуденката ми не е дали наистина Христос е изпълнил закона, а това, че след като не го отменя, защо дава нова заповед?

Може би все пак прави промени. Защото в Новия завет казва, че иска милост, а не жертви. Т.е. не иска да сме като фарисеите, които спазват законите, а нямат любов. Дори го осъждат на смърт, без да е сторил нищо лошо на никого. Новият завет учи на любов, прошка, милост, дълготърпение и др. плодове на духа.

Римляни 13: 8: На никого не дължа нищо, освен да се обичаме: за онзи, който обича ближния си е изпълнил закона.

Аз го разбирам, че това изпълнява закона, обичта и вярата и няма нужда вече от обрязване и спазване на шабат, както и всички други ритуали от Стария Завет.

На мен много ми харесва и притчата в Лука за ближния, нещо което ни различава от старозаветните евреи, които мислили, че техния ближен е само технен сънародник. В притчата за самарянина става ясно, че ближния може да бъде всеки и други неща са по-важни.  Мисля, че и това ни е основната разлика в културата с хората от Близкия Изток, че ние вече не сме око за око, а се учим да си прощаваме.

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.