Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 254

«Другое Я» — это сериал из жизни. Настолько жизненные истории. То, как персонажи злятся, сталкиваются с предательством, разочаровываются, любят, получают раны и исцеляются. В каждом персонаже мы видим что-то, что есть в нас. Бюйюкюстюн связывает это со сценарием Нуран Эврен Щит и режиссурой Бурджу Альптекин.

«Раньше были чувственные сериалы. Ничего масштабного не было, но мы все равно смотрели. Потому что там было то, что происходило в нашей жизни. «Другое я» — это то же самое. То, что язык диалога – это жизнь, то, как без лишних усилий что-то рассказать, он доносит до нас столько всего - это замечательные детали. Некоторые вещи ты понимаешь позже, и какие-то мелкие детали замечаешь при повторном просмотре. Тебе хочется пересматривать. Есть так же много деталей, сделанных движением тела. Даже небольшая фраза используется неспроста, все к чему-то ведет»
Не буду давать спойлеров, но в сериале «Другое Я» прекрасно описывается то, как наши травмы и раны связаны с семьей. Например, меня это вдохновило на то, чтобы вывести наружу все проблемы, которые могут быть в моей семье. Кстати, в 2015 году на основе Холокоста команда доказала теорию о том, что травмы людей наследственным путем передаются следующим поколениям.
Не только травмы, но и переживания передаются нам. Возможно, мы не видим, и наблюдаем и понимаем только физическое, но эти переживания играют важную роль в нашем сегодняшнем существовании»
Я настаиваю на теме с прощением, ответа на которую не получаю.

Сначала говорит, что простит. Потом задается вопросом, простит ли. «Нет, у меня внутри что-то останется… Я не держу зла, но что-то остается. Может быть, обида, а может и осколки»

Я считаю, что это здоровое понимание, одобряю.

Теперь дошла очередь до вопроса, который меня веселит, но ответ на который дал мне жизненный урок. Представим, что у тебя свидание с читателем. Ты расскажешь то, о чем мы не знаем?

- Будучи актрисой, я предстаю перед зрителями в образе своих героев. Они не обязаны знать Тубу. И пусть не знают - отвечает Туба. Если они будут хорошо знакомы со мной, то будут наблюдать не за персонажем, а за Тубой. Они должны верить герою. Это моя обязанность, моя работа. Кроме того, в каждом персонаже итак есть что-то от меня.
То есть, мы можем как пазл сложить всех персонажей и получить образ Тубы.
В тот день я думала, если я когда-то, рассказывая о себе, говорила «я такая-то», то прошу прощения. Скорее всего, я не такая. Я продолжаю развиваться. Уверена, что завтра я буду строить иные предложения, рассказывая о себе..
В конце съемки Туба Бюйюкюстюн говорит: «На самом деле мне сложно, спасибо за то, что облегчили мне задачу» Предложение, которое может составить перфекционист, который думает о каждой детали.
Ты действительно считаешь, что сложно? – спрашиваю я.

- Мне нужно быть уверенной, нужно довериться, только доверяя я могу расслабиться, и в этой съемке это произошло достаточно быстро» - отвечает с удивлением и искренностью. А потом на съемочной площадке появляются торт ко дню рождения, бутылка шампанского и букет цветов. Мы всегда будем с удовольствием вспоминать этот день рождения на съемках. Хочу и в этой статье оставить записку, которая была в букете цветов.
«Нет насилию над женщинами!» - пока мы говорим эту фразу и используем слова «насилие» и «женщины» в одном предложении, это не закончится. Кто говорит, что женщины невидимы? Кто заставляет нас верить в это? Мы все равно существуем там, где мы есть, со своими мыслями и силой или бессилием!»

Три приятелки. Ада ( Туба Бююкюстюн ), Лейла ( Министър Седа ) и Севги ( Бончук Йълмаз ). Единият е забавен, нервен. Единият е ядосан лекар. Другият е онкоболен адвокат. Потенциалът на историите, които могат да излязат от това трио, е толкова голям; Поредицата Olive Tree/Another Self ви обгръща от първия епизод. Особено ако имате малка или голяма група приятели и ако един от вас е от хората, които предприемат действия веднага, когато духът им е нисък, неволно ставате част от това трио. За да станете част от историята, е необходимо да спрете и да помислите от време на време и да поставите под въпрос своите предразсъдъци. Както винаги, Fırat Tanış действаше по най-спокойния, най-скромния и най-добрия начин на действие.Когато се сблъскаме с него, въпросите се превръщат в "Има ли наистина такова нещо, може би миналото, което никога не сме знаели, може да повлияе докрай на настоящето ни".

Ada, Leyla и Sevgi са придружени от героя Zaman, изигран от Fırat Tanış в главните роли, както и от Serkan Altunorak- Selim, когото много обичаме, Rıza Kocaoğlu с персонаж, който не ни изненада в първия сезон , Мурат Боз с героя на Топрак и майсторският актьор, много скъпият Фюсун Демирел , както прави Муко.

Слушахме как е написан сериалът, за чиито герои много се говори, какво се е случило зад снимачната площадка и извън сериала от главния актьор Туба Бююкюстюн, сценариста Нуран Еврен Шит и режисьора Бурджу Алптекин .
"Няма такова нещо като фалшива надежда"
- Гледането на приятелството на три различни жени беше толкова истинско, че ми липсваха приятелите ми! Освен това, тъй като загубих един от най-близките си приятели от рак преди 2 месеца, първият и последният епизод бяха твърде тежки за мен, не можах да го изгледам наведнъж. Всъщност третият ни приятел беше лекар и всичко беше отново пред мен...

Нуран Еврен Шит: Моите съболезнования... Това е трудна и всъщност много поучителна ситуация, загубих баща си от рак и една от мотивите ми да напиша тази поредица беше да се справя с това чувство...

- Притеснявали ли сте се да не създадете фалшива надежда, да речем, у хора, които гледат и не са много съзнателни? Въпреки че често се твърди, че това не е медицинско лечение, но...

Туба Бююкюстюн: Всички имаме пациенти с рак в живота си, ракът е толкова много в живота ни… Но ракът е само мотив в тази история. Може да е и друго заболяване. Както казахте, често се споменава, че това не е метод на лечение.

Бурджу Алптекин:Аз съм от Черноморието, няма семейство в нашия край, където да не боледува от рак. Вече е съвсем нормално за нас. След смъртта на бащата на нашия писател Еврен Шит, чичо Джем, от рак, се появи идеята за разширяване на родното семейство по темата. Вселената искаше да пише и аз се влюбих в идеята. От него можем да чуем най-доброто обяснение на процеса. Не мисля, че има такова нещо като фалшива надежда. Нашият живот си е наш собствен, ние решаваме какво да правим с него, в какво да вярваме. Темата обаче е много дълбока и чувствителна, консултирахме се с онколози, консултирахме се с нашите съветници, терапевти, които отвориха родни семейства и имахме много дискусии помежду си. При тези и подобни заболявания за човека, освен медицинското лечение, са важни понятия като надежда, морал, стрес, вяра и др. Също така е важно да откриете нещата, които релаксират, и по-важното е да откриете себе си. С други думи, докато лечението продължава и пациентът се чувства добре, той може да добави алтернативни методи към лечението си с разрешение на своя лекар. Въпреки че Ада е принудена да даде разрешение и историята започва там.

- Благодаря ви, г-жо Еврен. Значи тази история излезе, след като загубихте баща си?

НЕШ.: Когато за първи път се сблъсках с разширяване на семейството преди 5 години, ми хрумна да обърна внимание на този проблем. След това продължих тези проучвания със Sabri Salış и Gülçin Önel и те казаха, че ще ме подкрепят, ако искам да отразя този въпрос в телевизионен сериал или филм. Това беше нещо, което ми се въртеше в главата от 4 години, но идеята да разкажа това на базата на топлото приятелство на три жени дойде след смъртта на баща ми. Исках да направя обнадеждаващ и стоплящ сърцето проект, който да мога да интегрирам в ежедневието си, а не от болезнено, трагично и драматично място. Защото имах нужда от това. За мен беше добре да си представя как три жени споделят проблемите си на масата с ракия в Айвалък, във време, когато светът беше в пандемичен процес, когато бяхме затворени в домовете си и не можехме да виждаме никого. Така излязох.

BA: Като хора, които обичат да разказват истории, човек иска да разкаже на другите за своите преживявания.

- Г-жо Туба, имахте ли някакви познания или опит за разширяването на родното семейство, преди да прочетете сценария?

ТБ: Да, имах знание и го изпитах веднъж.

- Е, наистина ли опитахте разширяването на родното семейство заедно като екип?

TB: Да, изпитахме го веднъж индивидуално и веднъж чрез героите. Разширяването на семейството по произход е доста трудно за разбиране, освен ако не го изпитате.

НЕШ.: Участвам в тези творби вече 5 години.Преживяхме това заедно с актьорския състав и екипа на сериала, за да могат да изследват по-отблизо това, което ще разкажем, и да го усетят, вместо да играят... беше толкова... Това преживяване направи целия екип по-близък един до друг, повече мисля, че го направи без стени.

BA: Исках всички актьори и екипът да преживеят това, което ще оживим. Първо, направихме разширяване на родното семейство с всички наши играчи и шефове на екипа. Някои вярваха, други се подиграваха до последния момент, един твърдо отказа, малка част от тях се насладиха на преживяването. Първият ден, който изживяхме заедно, беше много интересен. Мисля, че усещането, което ни остави, беше голота. Бях гол пред моите играчи и отбор, моите играчи пред мен и моя отбор. Някакви взаимни травми изплуват на повърхността... Стопроцентова честност... И ни свързват невидими връзки. Има странен интензитет на емоциите.

След това, няколко дни преди да отидем на снимачната площадка, направихме семейно разширение за героите само с актьорите, нашия писател Еврен Шит и нашия продуцент Пелин Кая. Въплътихме всички измислени герои, написани там. Невъзможно е да се опише с думи какво преживяхме този ден, това беше един от онези "необясними" моменти. Заедно извадихме травмите и миналото на измислените герои. Имахме безкрайна прегръдка. В резултат на това; Мисля, че всички актьори се интегрираха с тези герои и когато казах запис, никой не беше принуден. И семето на приятелство за цял живот падна на земята.

"Кои сме ние да прощаваме"
- Туба Ханъм, ти си много селективна по отношение на сериала, кои бяха факторите за приемането на тази продукция?

TB: Добре написан сценарий, разкази от живота, без да прави нищо твърде голямо, плавни диалози, прости човешки ситуации, емоции… Приятелство, измама, измама, самопоражение, блокиране, понякога неспособност за действие и въпроси между тях… Чудя се ? Възможно ли е? да помислим ли Може ли някои неща наистина да идват от гена на паметта, който ни е предал чрез РНК от нашите предци? Проектите често се опитват да кажат нещо, хареса ми идеята да бъда в сценарий, който задава въпроси.

- Има наистина поучителни сцени на прошката. Как се чувствате относно прошката или „приемането“? Вие ли сте човек, който прощава лесно?

TB: Да, има наистина добри диалози за прошката. Като "Кои сме ние, за да прощаваме... Кои сме по-добри? Не е да прощаваме, а да приемаме". Уча се по свой начин, трансформирам се.

- Приятелството в драмата е толкова истинско, че е обнадеждаващо! Вие сте от жените, които имат много „приятелки“ или сте по-скоро интроверт?

TB: Аз съм по-скоро интроверт. С изключение на една-две, приятелките ми се появяват в живота ми предимно след 30-годишна възраст.

- Имаше ли аспекти от образа, който изобразихте, с които не можехте да се съгласите или да не харесвате в реалния живот?

TB: Ада можеше да ме ядоса, защото не исках да го призная, защото знаех, че това, което се случи с нея, беше и в мен!

- Какво научихте от Ада или какво бихте искали да кажете на Ада?

ТБ: Нека запазя това, което научих от Ада. Но 3 приятелки имат думата. Не мога да измисля нещо по-добро от това да каже на Ада „Пусни сала!“… „Знам, че е трудно да се опитваш да бъдеш перфектен, да се довериш е най-добрият идеал както за другите, така и за средата, в която се намираш, и себе си. Но знаете ли, няма идеален или може би най-идеалният. Не е това, което си мислите. Островът на доверието… Животът вече ви води към съвършенството.“

- Като майка, какво беше усещането да изобразяваш някой, който е бил откъснат от майка си?

ТБ: Ние всички сме свои собствени майки и деца едновременно и има вътрешно пространство, където сме отделени от майката.
"Sal gisin ya!"
- Героите са толкова реални, че има чувството, че са базирани на истинска история. Има ли история, която се е случила на заден план?

NEŞ.: Няма такова нещо като истинска история, но връзката ни с моите много близки приятелки е в основата на тази топлина. Ситуацията на Sevgi, от друга страна , е нещо, което написах, вдъхновен от процесите , през които премина моят мениджър и близък приятел Rezzan Çankır . Фактът, че той победи рака и продължава живота си светло, това, което ми каза или каза, без да говори… Вярвам, че миналите му истории може наистина да са били преживени от някой, макар и не съвсем същите, те са се случвали през цялата история, случват се…

BA: Еврен и аз имаме група приятелки. Група жени, за чието съществуване винаги съм благодарен и които обичам без да се съобразявам. Безценно е чувството да имаш хора около себе си, които да ти бършат сополите в рамото, докато плачеш и се смееш на това. С други думи, на заден план няма история едно към едно, но изглежда, че тя съществува. Всяка история е като истинска, тъй като получихме подкрепа от семейни начални сесии в истории за герои. Настроението на жените е моята история, историята на моите приятели, историята на майка ми, историята на братята ми. Това, което чувстваме, винаги е общо. Предполагам, че затова те кара да се чувстваш така, сякаш познаваш всички герои и се съхраняват в колективната памет.

- Двоумях се относно грима/прическата само в сцените на младостта, докато гледах. Защо избрахте да "подмладите" същите играчи вместо други?

НЕШ.: Това , което наричате младежки период, университетски период. Щеше да е много по-объркващо и трудно да се идентифицира, ако беше изиграл друг актьорски състав за начина, по който бяха преди 10 години.

BA: Изминалото време е 10 години. Когато тръгнах от самите актьори и какви са били преди 10 години, разбрах, че единствената разлика са едни малки бръчици по лицето. Много се бяха променили в тях за 10 години, но лицата им не се промениха много. Точно като нашите герои в сериала. Каквато и да е истината, ние наистина я приложихме. Опитахме се да измислим неговия глас, облекло, настроение и нагласи, сякаш са отпреди 10 години.

„Дори ако езикът на площад Кунда можеше да говори“
- Имаше ли моменти на ракиени трапези и съвместно пеене на думански песни на снимачната площадка, освен стрелбите?

НЕШ.: Докато участвах в снимките, имаше дълги трапези, дълги разговори и сладки вечери, украсени с песни, изпяти от целия екип, да. Репертоарът не беше дим, а Sezen Aksu и турска класическа музика

ТБ: Бяхме в Истанбул за 2 седмици и в Айвалък за 1,5 месеца. Официално живеехме заедно в Айвалък. Прекарахме страхотно както на снимачната площадка, така и извън нея. Трудно е за обяснение, нали знаете, както се казва „Не се обяснява, живее се“.

BA: Ayvalık и Cunda Да кажем, че изворите на сърцето отпускат и ни карат да пеем песни. Дори ако езикът на площад Cunda говори. Имаше силна връзка между играчите и отбора. Сякаш бяхме огромна група приятели, които отидоха на почивка, а не да снимат сериал.

- Има реплики, които ще бъдат графитирани в Instagram, като например "Това е болезнено за небцето, но лошо за сърцето", кои са вашите любими?

НЕШ.: Веднага забравям какво съм написал, така че не е възможно да рецитирам стиховете наизуст. Но мога да кажа, че специално избягвах да пиша често срещани фрази, за да имам графити в Twitter, за да се отърва от тях. Наистина се опитах да направя диалозите като начина, по който говорим в реалния живот, както излиза от устата на героите. Любимият ми е този, който излезе от група в WhatsApp, съставена от наши близки приятели, включително нашия режисьор Бурку: Защо не кокос!

TB: "Оставете го." — Нямаш ли търпение да изслушаш отговорите на въпросите си или да си починеш под някое маслиново дърво?

BA: "Ще носиш ли миналото на гърба си като кош, пълен с гняв? Или ще вземеш това, от което се нуждаеш от този кош, и ще си проправиш път?" А легендарната "Let It Go" за мен е кратка и ясна. Използвам го често и по време на сцената с актьорите на снимачната площадка: „Вие сте той сега, моля, GO SAL.“

- Защо ви трябваше глас зад кадър? Всъщност всяка сцена се описва много добре, както е...

НЕШ.: Харесвам озвучаването, когато допълва и засилва емоциите, и го използвах, защото вярвах, че е необходимо... Това, което е озвучаването, е изненадата на следващия сезон. Нека засега си остане така.

BA: Особено харесвам гласовете в началните сцени. Дава съвети за травмите от едно съвсем различно време и ни отвежда до финала на епизода.

„Защо не кокос“ или три жени споделят проблемите си на ракиената маса в Айвалък
Фразата „Защо не кокос“ в поредицата Olive Tree/Another Self, която беше прожектирана в Netflix, е игра на римувани думи на английски, която означава „Защо не, скъпа“. Той също така обобщава поредицата: Защо не? Сериалът, който разказва историята на трима близки приятели, които се опитват да излекуват миналото си, за да подобрят настоящето си, отново е от три жени; с други думи, слушахме главния актьор Туба Бююкюстюн, сценариста Нуран Еврен Шит и режисьора Бурджу Алптекин.
Три приятелки. Ада ( Туба Бююкюстюн ), Лейла ( Министър Седа ) и Севги ( Бончук Йълмаз ). Единият е забавен, нервен. Единият е ядосан лекар. Другият е онкоболен адвокат. Потенциалът на историите, които могат да излязат от това трио, е толкова голям; Поредицата Olive Tree/Another Self ви обгръща от първия епизод. Особено ако имате малка или голяма група приятели и ако един от вас е от хората, които предприемат действия веднага, когато духът им е нисък, неволно ставате част от това трио. За да станете част от историята, е необходимо да спрете и да помислите от време на време и да поставите под въпрос своите предразсъдъци. Както винаги, Fırat Tanış действаше по най-спокойния, най-скромния и най-добрия начин на действие.Когато се сблъскаме с него, въпросите се превръщат в "Има ли наистина такова нещо, може би миналото, което никога не сме знаели, може да повлияе докрай на настоящето ни".

Ada, Leyla и Sevgi са придружени от героя Zaman, изигран от Fırat Tanış в главните роли, както и от Serkan Altunorak- Selim, когото много обичаме, Rıza Kocaoğlu с персонаж, който не ни изненада в първия сезон , Мурат Боз с героя на Топрак и майсторският актьор, много скъпият Фюсун Демирел , както прави Муко.

Слушахме как е написан сериалът, за чиито герои много се говори, какво се е случило зад снимачната площадка и извън сериала от главния актьор Туба Бююкюстюн, сценариста Нуран Еврен Шит и режисьора Бурджу Алптекин .

"Няма такова нещо като фалшива надежда"
- Гледането на приятелството на три различни жени беше толкова истинско, че ми липсваха приятелите ми! Освен това, тъй като загубих един от най-близките си приятели от рак преди 2 месеца, първият и последният епизод бяха твърде тежки за мен, не можах да го изгледам наведнъж. Всъщност третият ни приятел беше лекар и всичко беше отново пред мен...

Нуран Еврен Шит: Моите съболезнования... Това е трудна и всъщност много поучителна ситуация, загубих баща си от рак и една от мотивите ми да напиша тази поредица беше да се справя с това чувство...

- Притеснявали ли сте се да не създадете фалшива надежда, да речем, у хора, които гледат и не са много съзнателни? Въпреки че често се твърди, че това не е медицинско лечение, но...

Туба Бююкюстюн: Всички имаме пациенти с рак в живота си, ракът е толкова много в живота ни… Но ракът е само мотив в тази история. Може да е и друго заболяване. Както казахте, често се споменава, че това не е метод на лечение.

Бурджу Алптекин:Аз съм от Черноморието, няма семейство в нашия край, където да не боледува от рак. Вече е съвсем нормално за нас. След смъртта на бащата на нашия писател Еврен Шит, чичо Джем, от рак, се появи идеята за разширяване на родното семейство по темата. Вселената искаше да пише и аз се влюбих в идеята. От него можем да чуем най-доброто обяснение на процеса. Не мисля, че има такова нещо като фалшива надежда. Нашият живот си е наш собствен, ние решаваме какво да правим с него, в какво да вярваме. Темата обаче е много дълбока и чувствителна, консултирахме се с онколози, консултирахме се с нашите съветници, терапевти, които отвориха родни семейства и имахме много дискусии помежду си. При тези и подобни заболявания за човека, освен медицинското лечение, са важни понятия като надежда, морал, стрес, вяра и др. Също така е важно да откриете нещата, които релаксират, и по-важното е да откриете себе си. С други думи, докато лечението продължава и пациентът се чувства добре, той може да добави алтернативни методи към лечението си с разрешение на своя лекар. Въпреки че Ада е принудена да даде разрешение и историята започва там.

- Благодаря ви, г-жо Еврен. Значи тази история излезе, след като загубихте баща си?

НЕШ.: Когато за първи път се сблъсках с разширяване на семейството преди 5 години, ми хрумна да обърна внимание на този проблем. След това продължих тези проучвания със Sabri Salış и Gülçin Önel и те казаха, че ще ме подкрепят, ако искам да отразя този въпрос в телевизионен сериал или филм. Това беше нещо, което ми се въртеше в главата от 4 години, но идеята да разкажа това на базата на топлото приятелство на три жени дойде след смъртта на баща ми. Исках да направя обнадеждаващ и стоплящ сърцето проект, който да мога да интегрирам в ежедневието си, а не от болезнено, трагично и драматично място. Защото имах нужда от това. За мен беше добре да си представя как три жени споделят проблемите си на масата с ракия в Айвалък, във време, когато светът беше в пандемичен процес, когато бяхме затворени в домовете си и не можехме да виждаме никого. Така излязох.

BA: Като хора, които обичат да разказват истории, човек иска да разкаже на другите за своите преживявания.

- Г-жо Туба, имахте ли някакви познания или опит за разширяването на родното семейство, преди да прочетете сценария?

ТБ: Да, имах знание и го изпитах веднъж.

- Е, наистина ли опитахте разширяването на родното семейство заедно като екип?

TB: Да, изпитахме го веднъж индивидуално и веднъж чрез героите. Разширяването на семейството по произход е доста трудно за разбиране, освен ако не го изпитате.

НЕШ.: Участвам в тези творби вече 5 години.Преживяхме това заедно с актьорския състав и екипа на сериала, за да могат да изследват по-отблизо това, което ще разкажем, и да го усетят, вместо да играят... беше толкова... Това преживяване направи целия екип по-близък един до друг, повече мисля, че го направи без стени.

BA: Исках всички актьори и екипът да преживеят това, което ще оживим. Първо, направихме разширяване на родното семейство с всички наши играчи и шефове на екипа. Някои вярваха, други се подиграваха до последния момент, един твърдо отказа, малка част от тях се насладиха на преживяването. Първият ден, който изживяхме заедно, беше много интересен. Мисля, че усещането, което ни остави, беше голота. Бях гол пред моите играчи и отбор, моите играчи пред мен и моя отбор. Някакви взаимни травми изплуват на повърхността... Стопроцентова честност... И ни свързват невидими връзки. Има странен интензитет на емоциите.

След това, няколко дни преди да отидем на снимачната площадка, направихме семейно разширение за героите само с актьорите, нашия писател Еврен Шит и нашия продуцент Пелин Кая. Въплътихме всички измислени герои, написани там. Невъзможно е да се опише с думи какво преживяхме този ден, това беше един от онези "необясними" моменти. Заедно извадихме травмите и миналото на измислените герои. Имахме безкрайна прегръдка. В резултат на това; Мисля, че всички актьори се интегрираха с тези герои и когато казах запис, никой не беше принуден. И семето на приятелство за цял живот падна на земята.

"Кои сме ние да прощаваме"
- Туба Ханъм, ти си много селективна по отношение на сериала, кои бяха факторите за приемането на тази продукция?

TB: Добре написан сценарий, разкази от живота, без да прави нищо твърде голямо, плавни диалози, прости човешки ситуации, емоции… Приятелство, измама, измама, самопоражение, блокиране, понякога неспособност за действие и въпроси между тях… Чудя се ? Възможно ли е? да помислим ли Може ли някои неща наистина да идват от гена на паметта, който ни е предал чрез РНК от нашите предци? Проектите често се опитват да кажат нещо, хареса ми идеята да бъда в сценарий, който задава въпроси.

- Има наистина поучителни сцени на прошката. Как се чувствате относно прошката или „приемането“? Вие ли сте човек, който прощава лесно?

TB: Да, има наистина добри диалози за прошката. Като "Кои сме ние, за да прощаваме... Кои сме по-добри? Не е да прощаваме, а да приемаме". Уча се по свой начин, трансформирам се.

- Приятелството в драмата е толкова истинско, че е обнадеждаващо! Вие сте от жените, които имат много „приятелки“ или сте по-скоро интроверт?

TB: Аз съм по-скоро интроверт. С изключение на една-две, приятелките ми се появяват в живота ми предимно след 30-годишна възраст.

- Имаше ли аспекти от образа, който изобразихте, с които не можехте да се съгласите или да не харесвате в реалния живот?

TB: Ада можеше да ме ядоса, защото не исках да го призная, защото знаех, че това, което се случи с нея, беше и в мен!

- Какво научихте от Ада или какво бихте искали да кажете на Ада?

ТБ: Нека запазя това, което научих от Ада. Но 3 приятелки имат думата. Не мога да измисля нещо по-добро от това да каже на Ада „Пусни сала!“… „Знам, че е трудно да се опитваш да бъдеш перфектен, да се довериш е най-добрият идеал както за другите, така и за средата, в която се намираш, и себе си. Но знаете ли, няма идеален или може би най-идеалният. Не е това, което си мислите. Островът на доверието… Животът вече ви води към съвършенството.“

- Като майка, какво беше усещането да изобразяваш някой, който е бил откъснат от майка си?

ТБ: Ние всички сме свои собствени майки и деца едновременно и има вътрешно пространство, където сме отделени от майката.

Нуран Еврен Сит
"Sal gisin ya!"
- Героите са толкова реални, че има чувството, че са базирани на истинска история. Има ли история, която се е случила на заден план?

NEŞ.: Няма такова нещо като истинска история, но връзката ни с моите много близки приятелки е в основата на тази топлина. Ситуацията на Sevgi, от друга страна , е нещо, което написах, вдъхновен от процесите , през които премина моят мениджър и близък приятел Rezzan Çankır . Фактът, че той победи рака и продължава живота си светло, това, което ми каза или каза, без да говори… Вярвам, че миналите му истории може наистина да са били преживени от някой, макар и не съвсем същите, те са се случвали през цялата история, случват се…

BA: Еврен и аз имаме група приятелки. Група жени, за чието съществуване винаги съм благодарен и които обичам без да се съобразявам. Безценно е чувството да имаш хора около себе си, които да ти бършат сополите в рамото, докато плачеш и се смееш на това. С други думи, на заден план няма история едно към едно, но изглежда, че тя съществува. Всяка история е като истинска, тъй като получихме подкрепа от семейни начални сесии в истории за герои. Настроението на жените е моята история, историята на моите приятели, историята на майка ми, историята на братята ми. Това, което чувстваме, винаги е общо. Предполагам, че затова те кара да се чувстваш така, сякаш познаваш всички герои и се съхраняват в колективната памет.

- Двоумях се относно грима/прическата само в сцените на младостта, докато гледах. Защо избрахте да "подмладите" същите играчи вместо други?

НЕШ.: Това , което наричате младежки период, университетски период. Щеше да е много по-объркващо и трудно да се идентифицира, ако беше изиграл друг актьорски състав за начина, по който бяха преди 10 години.

BA: Изминалото време е 10 години. Когато тръгнах от самите актьори и какви са били преди 10 години, разбрах, че единствената разлика са едни малки бръчици по лицето. Много се бяха променили в тях за 10 години, но лицата им не се промениха много. Точно като нашите герои в сериала. Каквато и да е истината, ние наистина я приложихме. Опитахме се да измислим неговия глас, облекло, настроение и нагласи, сякаш са отпреди 10 години.

„Дори ако езикът на площад Кунда можеше да говори“
- Имаше ли моменти на ракиени трапези и съвместно пеене на думански песни на снимачната площадка, освен стрелбите?

НЕШ.: Докато участвах в снимките, имаше дълги трапези, дълги разговори и сладки вечери, украсени с песни, изпяти от целия екип, да. Репертоарът не беше дим, а Sezen Aksu и турска класическа музика

ТБ: Бяхме в Истанбул за 2 седмици и в Айвалък за 1,5 месеца. Официално живеехме заедно в Айвалък. Прекарахме страхотно както на снимачната площадка, така и извън нея. Трудно е за обяснение, нали знаете, както се казва „Не се обяснява, живее се“.

BA: Ayvalık и Cunda Да кажем, че изворите на сърцето отпускат и ни карат да пеем песни. Дори ако езикът на площад Cunda говори. Имаше силна връзка между играчите и отбора. Сякаш бяхме огромна група приятели, които отидоха на почивка, а не да снимат сериал.

- Има реплики, които ще бъдат графитирани в Instagram, като например "Това е болезнено за небцето, но лошо за сърцето", кои са вашите любими?

НЕШ.: Веднага забравям какво съм написал, така че не е възможно да рецитирам стиховете наизуст. Но мога да кажа, че специално избягвах да пиша често срещани фрази, за да имам графити в Twitter, за да се отърва от тях. Наистина се опитах да направя диалозите като начина, по който говорим в реалния живот, както излиза от устата на героите. Любимият ми е този, който излезе от група в WhatsApp, съставена от наши близки приятели, включително нашия режисьор Бурку: Защо не кокос!

TB: "Оставете го." — Нямаш ли търпение да изслушаш отговорите на въпросите си или да си починеш под някое маслиново дърво?

BA: "Ще носиш ли миналото на гърба си като кош, пълен с гняв? Или ще вземеш това, от което се нуждаеш от този кош, и ще си проправиш път?" А легендарната "Let It Go" за мен е кратка и ясна. Използвам го често и по време на сцената с актьорите на снимачната площадка: „Вие сте той сега, моля, GO SAL.“

- Защо ви трябваше глас зад кадър? Всъщност всяка сцена се описва много добре, както е...

НЕШ.: Харесвам озвучаването, когато допълва и засилва емоциите, и го използвах, защото вярвах, че е необходимо... Това, което е озвучаването, е изненадата на следващия сезон. Нека засега си остане така.

BA: Особено харесвам гласовете в началните сцени. Дава съвети за травмите от едно съвсем различно време и ни отвежда до финала на епизода.

Бурджу Алптекин
„Възприемането на женския характер в ролята на жертва и жертва отдавна е разрушено“
- Наистина ли е невъзможно да живееш в настоящето, без да познаваш миналото?

НЕШ.: Разбира се, ние живеем, ние вече живеем. Ние живеем в миналото, независимо дали го знаем или не. Но въпросът е как живеем… Точно както това, което правим днес, оказва влияние върху утрешния ден, това, което сме направили вчера, оказва влияние върху днес. Въпреки че сме сами, не сме. Ние сме нечие продължение, нечий предшественик... Осъзнаването на това всъщност отваря хубава врата в нечий живот... Дори много врати...

ТБ: Разбира се, човек може да живее в настоящето, без да знае миналото. Тази поредица задава повече въпроси, отколкото да казва каквото и да е. „Ако не можем да разрешим миналото си, можем ли да разрешим бъдещето си? Хайде, нека помислим за това и разпитаме с нас“, казва той на публиката.

БА: Разбира се, че може. Зависи какъв живот искаш по един или друг начин. Но от моя гледна точка е необходимо да познаваме миналото, за да живеем собствената си реалност. Ако животът е цикъл, можем да коригираме или осмислим камъните, положени по пътя ни. Нека не отиваме твърде далеч в миналото; Момент, който не си спомняме от нашата възраст 0-3 години, може да е повлиял на целия ни живот. Когато по някакъв начин си спомните и разберете, сега започва промяната. И мисля, че тази промяна е освобождаване от това чувство чрез приемане. Предполагам, че съм човек, който обича да се занимава със себе си и живота, така че удоволствието от изследването на това, което се предава от родното семейство, е безценно.

- Какво означава за вас, че този сериал се разказва от 3 жени (дори майки и 5-6 жени) и е жена режисьор и сценарист? Какво прави различното в индустрията на телевизионните сериали, че жените са по-видими?

TB: Кой кара жените да вярват, че не си видим? От години в този сектор има много добри режисьори, сценаристки и женски истории. Но ако говорим конкретно за този проект, историята поставя публиката в един много искрен свят на жените. Ставаме свидетели на битките на три много близки приятелки с различни характери, вкопчването им една в друга и подигравките с живота. И разбира се, не можем да пренебрегнем мъжките герои в нашата история. Колкото и да се върти историята около три жени, ние също наблюдаваме отношенията между мъжете, солидарността, приятелството, рамото им един към друг и разбира се състоянията на любов, човешките състояния.
"Животът ни научи да крием болката"
- Що се отнася до женските истории, обикновено гледаме или твърде силни жени, или жени, които са страдали много и са станали по-силни. Маслиновото дърво е като истинска част от живота. Какво мислите за това, че жените не се представят такива, каквито са, или че винаги гледаме подобни женски истории?

НЕШ.: Пиша сериали и филми от 16 години. Никога не съм писал история за жена в този профил, който споменахте. Сбогом Румелия, Господин Чифлик, Не си отивай и ти, Ти си моята родина; Поредицата Love Loves Coincidence, 8 Seconds, Atiye бяха проекти, които предоставиха основата за герои, които описват жените с многостранна и женска страна. Това ми изглежда като малко обобщение. По някаква причина в турските сериали се забелязва склонност към формиране или брутална критика на отношението към жените. Въпреки това се правят добри дела и броят им се увеличава. Публиката вече не приема неща, които изглеждат картонени и неубедителни. Всъщност никога не го е правил. Възприемането на женския персонаж в ролята на жертва и жертва отдавна е разрушено. Нашите майстори вече започнаха това по време на периода Йешилчам.

ТБ: Да, прав си, нашият сценарист Еврен е описал женския свят в най-естествената му форма. Това е една от най-големите причини, поради които приех тази работа. Благодарение на синергията, която нашият режисьор Бурку създаде между нейния режисьор и трите жени на снимачната площадка, ние придружаваме света на жените по естествен начин, който никога не сме срещали в турските продукции.

БА: Животът ни научи на това, скрий болката си, черпи сила от нея, не показвай слабостта си на никого. Всичко е нормално, ти си ненормален. Имахме нужда от тези истории, за да покажем съществуването си като жени и да привлечем вниманието, защото тези болки също се случиха. Да, малко е преувеличено, но тези герои са наистина живи. Сега искам да покажа какво се случва, без да се храня с болка и хаос. Причината, поради която Маслиновото дърво звучи реално, е, че се основава на реалността. Жените са малко така в живота. Единственото нещо, на което разчитахме, от избора на актьорски състав, до избора на места, до избора на всеки аксесоар, беше реалността. Кой беше той всъщност? къде беше той как беше?

- Какви са разликите за вас в подготовката, писането и заснемането на сериали за традиционни канали и работата със стрийминг канали?

E.S.:Продължителност, продължителност, продължителност… Това е най-голямата разлика, докато писането на 160-минутен седмичен сериал е лудост, тъй като тук пишем 45- и 50-минутни епизоди, ние владеем много по-добре темата и фантастиката, ние може да пише много по-фокусирано върху проблема, изпълвайки сцени, дълги диалози, без да пише... Вторият фактор е, разбира се, цензурата. По телевизията има твърде много деликатност, всичко е забранено, всичко може да бъде наказано, това връзва ръцете на хората. В цифровите платформи има по-свободно пространство за писане, което е свободно от тези опасения. Като казвам тук свобода, нямам предвид алкохол, голота, любов, ругатни. Говоря за възприемане на реалността в живота, което виждахме по телевизията, но вече не виждаме. В дигиталните платформи вие сте в по-свободно пространство от гледна точка на съдържание, както в жанра, така и в тона на историята и в правенето на неща, които са необходими.

BA:За мен това е порочният кръг на яйцето и кокошката. С моята идентичност на режисьор винаги предпочитам да преследвам истината, опитвам се да отразя емоцията по най-спокойния и чист начин, без да я пренебрегвам. Винаги е важна историята, която разказвате. Условията и часовете на работа са по-идеални при стрийминг, тоест цифрови канали. Ревизиите, направени с цел да не накара публиката да гледа ненужна сцена, винаги са свързани с повишаване на креативността. Разбира се, проектът е създаден с мисъл за публиката, но когато снимам, първо мисля за героите си и за целия сериал. Защото реакцията на публиката става ясна след почти година. По националните канали всяка седмица е различно напрежение, адреналин. Рейтингови войни, цензура, проблеми с времето. Още по-важна е реакцията на публиката. От една страна има недостиг на време, толкова е дълго, че за да издоя емоциите, Когато удължаваме секундите, трябва да сме смешни. Толкова удължаваме вида на двамата герои, че караме публиката да каже, че нещо ще се случи сега, но нищо не се случва. Продължителността на работното време влияе върху производителността, експлоатират се радостта и радостта от живота на хората...

- Какво искате да остане публиката, след като гледа този сериал?

НЕШ.: Изречението, което използвахте в началото на интервюто… Толкова е истинско, че казахте, че приятелите ми ви липсват. Например, ако хора като този събудят желанието да правят нещата, които им липсват, искат да направят, но отлагат… Или ако започнат да се чудят откъде идва семейството им и през какво преминават. Не би ли било хубаво, ако водят разговори по тези въпроси?... Гледаме сериал, за да се забавляваме, да се отпуснем, да разсеем ума си и да се откъснем от трудностите на ежедневието. Докато правя това, ще ме зарадва, ако имаме въпрос или два в съзнанието си...

BA: Опитахме се да разкажем част от живота, свързана с връзките и приятелството. Сами сме дошли на този свят, изглежда, че ще си тръгнем сами, но не е така. Никой не е наистина сам, ние съществуваме и всички сме свързани помежду си. Просто искам за момент да изгледам цялата серия и да помисля за нея, да я обсъдя и да се опитам да я разбера..

- Кога идва втори сезон? Започнахте ли да снимате?

НЕШ.: Още не сме започнали. Но се надявам и се моля, че пътят на Olive Tree ще бъде по-дълъг, защото героите имат истории, с които да живеят...

БА: Гледам историята на тези три жени от сезони. Ще последваш ли и ти?

Мы собираемся открыть для себя историю этого сериала. Все персонажи очень интересно исследовать. Особенно персонаж Ады, которую исполняет Туба Бюйюкюстюн, больше чем просто открывает новый персонаж, она находит свою судьбу. На протяжении всей истории, сердце и разум спорят друг с другом. Прежде чем мы перейдем к урокам их этих споров, я хочу переместиться в день съемки.
На ней утонченный фиолетовый топик, светло-голубые джинсы, со стороны как будто немного отдалённая, но на самом деле, с теплой улыбкой приходит на площадку. Когда мы поздоровались, стало понятно, что у нас будет прекрасная съемка, если она будет чувствовать себя в безопасности.
До начала съемок ты понимаешь, когда вопросительные знаки в ее взгляде превращаются в доверие во время съемок. Она не скрывает чувства и мысли. Показывает, как себя чувствует: если хорошо, то хорошо, если плохо, то плохо. Она постоянно вступает с собой в диалог. Без разрешения своей совести она не сделает ни один шаг, даже если сделала, то как будто не сможет продолжить. Пусть не будет понято неправильно, вся съемка от начала до конца проходит прекрасно. Я просто делюсь наблюдениями о женщине, которая стоит по ту сторону объектива. Мне кажется, многие из нас думают, что Бюйюкюстюн хорошо себя знает. Не побоялась и познакомилась. Проложила себе путь и отрыла его, и этим она очень довольна.
Даже если открытие видится как полное приключений путешествие, оно не каждый день бывает хорошим. В большинстве случаев извилистая, иногда мучительная, покрытая розами и шипами дорога. В добавок, она приносит с собой и встречу с самим собой. Бюйюкюстюн нашла формулу встречи с самим собой, которую многие из нас не смогли бы осуществить.

«Если я кому-то до этого говорила: «Я вот такая» я извиняюсь. Скорее всего я не такая. Я продолжаю развиваться. Я уверена, что завтра я построю совершенно другие предложения относительно себя.
На это повлияли те персонажи, которых я выбирала и которые встречались на моем пути. Куда бы я ни шла, на какие вопросы бы ни искала ответа я давала жизнь персонажам, которые отвечали на эти вопросы. На самом деле, я поняла, что свои роли я выбирала по этому принципу. Я начала обнимать сильнее те роли, которые искали ответы моему собственному пути и двигались вместе со мной»

Она воспринимает актерство как психологию. Она лечит персонажа, которого играет, нас и себя.

Я работаю над персонажем с ручкой и бумагой, чтобы его лучше проработать и проанализировать. Сначала я пытаюсь понять тип личности, психологию и ситуацию, в которой находится персонаж, откуда он пришел и куда идет. Слава Богу, то, через что мы прошли и наши реакции на это очень разные. В добавок у нас есть наша психика и наше отношение к ситуации зависят от нее»

Не зависимо от твоего персонажа, как Туба, в этот период своей жизни, ты куда двигаешься?
Смеется… «Я не знаю. Я думаю над этим, задаю вопросы, но не хочу описывать. Может то, что я опишу будет ошибочным, может неполноценным. Соответственно, не думаю, что описывать будет правильным. Я оставлю в покое эту часть…»

Единственное, что она не может оставить в покое - она сама. Не оставляет в покое свои правильные и неправильные поступки.

«Встреча с собой проходит через познание себя. Разве это не суть нашей жизни? Иногда мы лучше знаем и наблюдаем за другим человеком, чем за собой» говорит и добавляет: «Даже наши глаза смотрят наружу. Нам нужно открыть глаза нашего сердца, чтобы увидеть то, что у нас внутри. Я думаю, что самый сложный экзамен человека — это узнать самого себя, потому что убегать от себя очень легко, особенно в этот цифровой и потребительский век.
Именно то, что человек бежит от себя и не смотрит на себя, готовит для всего почву.
«Да, наш интерес и наш фокус все время направлены на других. Но человек становится сильнее, когда он смотрит на себя и узнает себя. Свои хорошие и плохие стороны, горечь и сладость, свои ошибки и правильные поступки…»
Я ставлю свою подпись под утверждениями Тубы Бюйюкюстюн.

«Не может быть только плюса или только минуса. Мы иногда бежим даже от наших плюсов. Отказываемся видеть наши хорошие стороны. Однако, нам нужно также встретиться и с нашими хорошими сторонами тоже»