Тревожност, защо, как да се справим?

Здравейте, четейки тази тема, осъзнавам, че състоянието, в което се намирам не е просто резултат от негативни мисли и настройка, а нещо по - дълбоко. През последните години в живота ми настъпиха много промени - дете,изпити,смяна на работа,преместване в друг град, редица проблеми от битово естество. Изпаднала съм в състояние, в което преживявам всяка промяна и всеки провал изключително драматично, често плача, имам чувството,че не се справям добре с нищо - не съм добър родител, не съм добър професионалист.Отделно имам чувството,че постоянно ще се случи нещо лошо, спрях да шофирам, страхувам се да пътувам с кола, не ми е хубаво да излизам, не искам детето ми да ходи на ясла. Давам си сметка, че нещо с мен не е наред. Наистина не знам как да се справя 😞

Посещение при психиатър, не психолог или психотерапевт, и назначаване на лечение!

Защо директно на психиатър, ако проблемът може да се разреши само с терапия?

Не , психиатър само в краен случай !

Защо психиатър само в краен случай? Това е лекар. Защо масово се подценяват тези специалисти? Хората пият лекарства за какво ли не, но се страхуват от АД и успокоителни. Аз съм на мнение, че е нужна комплексна терапия от психолог и психиатър. Психиатърът преценява има ли нужда от медикаменти. Психологът не е лекар, не го забравяйте.

Задължително първо се опитва без медикаментозна намеса.

Здравейте, аз съм автора на темата и искам да споделя моя път през как да се справим с тревожността. Не казвам, че ще проработи за всеки, но е начало.
Борих се доста време, наистина, имах натрапчиви мисли, не можех да спя около седмица, заспивах по 2,3 часа и се стрясках. Пих хапчета за сън, за спокойствие, но бях категорична, твърде млада съм да пия антидепресанти. Който каквото ще да казва, тези хапчета лекуват симптомите, а не причината. Спреш ли ги пак се започва от начало.
Стъпка 1 - казах си, че трябва да се справя.
Стъпка 2 - започнах да се храня с храни, които подпомагат мозъчната функция, взимах си студени душове, започнах да намирам време за разходки сред природата и като казвам разходки, изкачвам върхове на планините в България. Започнах да пия витамини от серията Б, както и други Д, Ц и тн.
Всеки Божи ден пиех 1 доза чай от жълт кантарион, но много внимателни дози, само за месец, защото има странични ефекти.
Всичко това, има страхотен ефект и леко, полеко осъзнах, че се справям.
Отделно забелязах, че само около месечния ми цикъл беше много изострено, затова стигнах до заключението, че може би имам ПМС.
Не се предавайте, борете се, волята на човекът не се сравнява с нищо друго.
Пс. Да добавя имах една единствена консултация с психолог, която потвърди нещата над които бях размишлявала и не ми помогна с допълнителен мироглед, а затвърди моята правилна посока и ми каза на излизане - '' спокойно бе, ще се справиш''.

А моя позната, която изпитва тревожност директно ме изпрати на психиатър за да ми предпише антидепресанти, много се радвам, че не съм я послушала. Не отлагайте а работете на време по проблема и той е възможно да бъде разрешен съвсем естествено. Аз не знаех какво се случва с мен първите 2 месеца, не осъзнавах, че е тревожност и с много усилия, ама много, позитивно мислене, ютуб е пълен с такива канали за да Ви обяснят какво е тревожността и как да я преборите. Винаги когато имах тежки дни съм ги слушала, бяха ми опора. Вечер лягах с мисълта, че утре деня ми ще е прекрасен и ще се чувствам добре, така месеци наред и има резултат. Визуализацията, освобождаването на мисълта, всичко звучи хахо ихо, но реално има резултат ако човек е настоятелен.
Пожелавам Ви успех прекрасни хора. Дори някога пак да се завърне тревожност у вас, поне ще знаете как да се справите и наистина моя съвет е, не хапчетата са решението, когато става дума за лека до умерена тревожност.

Здравейте, преди време бях писала. Никой АД не ми помагаше, обаче в семейството ми се случи трагедия. Баща ми влезе в болница за една обикновена манипулация, но на другия ден, получи тежък инсулт. Беше в безсъзнание, всеки ден отивахме за информация, всяко позвъняване на телефона, беше кошмар. В деня на инсулта се обадиха на мен, аз отидох в болницата и успях да го видя отдалече целият в тръби в интензивното, а само два часа по-рано, бях при него. Даже му заведох едното от децата си, за да му подари рисунка.
После всичко ми се губи, как съм отишла до майка ми, как съм й съобщила. Всичко е като сън. Оставих децата и мъжа ми и останах при мама през нощта. Такава раздираща болка никога не бях изпитвала. Осем дни чакахме хем резултат от хистология (бяха 90% сигурни, че има рак, но се оказа, че няма), хем да се събуди. Не се събуди, една вечер ни позвъниха и ни казаха най- страшното.
Аз усещах, че ще умре, и веднага след инсулта отидох при друг психиатър. Изписа ми Анафранил и Клонарекс по схема. Майка ми и баща ми ги обичам почти колкото децата си. Знаех, че стане ли нещо с него, няма да го понеса. Директно казах на лекаря да ми изписва високи дози. И за първи път спрях да усещам болка. Не чувствах нищо. И преди съм пила Анафранил, но имах много тежки странични реакции, затова го спрях. Сега пак ги имам, на моменти съм на път да припадна, често се появява шум в главата ми и т.н., но спра ли го, не знам какво ще направя. След погребението всичко в мен умря. Нищо не усещам. Плача, но болката е силно притъпена. Сега само чакам да дойде и моят ред. Междувременно не съм спряла да живея. Правя всичко, което се очаква от мен, но механично
Лекарят каза, че депресията ми е резистентна на лекарства, но почти няма човек, който да не се е оправил след трицикличен АД. Мен успя да ме покрие преди татко да почине.
Тревожността почти изчезна. Не знам от АД ли е, или е реакция от смъртта на баща ми, но сякаш с него, погребах и чувствата си. Няма почти никаква болка, усещам само празнота и безразличие. Още няма две седмици от случилото се, но аз се справям, и вероятно е благодарение на АД.

Здравейте! Включвам се и аз. Страдам от ГТР ( Генерализирано Тревожно Разстройство) от 2017г. Поне тогава  започнаха паник атаките. Преди 1 години горе долу  приключих с терапия Серопран и Флуанксол предписани от психиатър, а от година работя и с психолог. Трудно е и си иска време. Все още съм на моменти, ако всичко върви по “моя план” няма проблем, но изпадна ли в ситуация и влизам в филма, по точно тревожността ми създава филм. И се почва : замайване, гадене, липса на енергия. В момента се подкрепям с Реламакс ( включва маточина, магнезий и витамин В) и капки на Д-р Бах.
Дано успея да се оттърва, че понякога е наистина доста обезнадеждаващо!
Но вярвайте, има хора, които са успели да овладеят вълните. Целта е там, не да се подтиска, а да се овладее.

Аз съм много
По същия начин плюс че повръщам при стрес и имам натрапливи мисли

При мен натрапчивите мисли идваха, когато ме тъпчеха с АД, а това е било груба грешка, защото нямам депресия. Точно това ми обясни моята невроложка, която открих преди 5г. след 12г. неуспехи с некадърници!

Понякога е напълно невъзможно без подкрепа в най-критичните моменти. Аз бях много зле- не исках да ставам от леглото, защото имах много силно замайване. Страхът от всичко беше в пиков апогей. Бях на Флуанкол 2 месе. , а Серопрама приемах 9 месеца по схема. Нямаше да се справя без това.
Но е вярно, че за да се успокои човек, трябва да пренареди мислите и приоритетите. Много е трудно, но казват, че не е невъзможно и вярвам в това.