Когато “мъжът” във връзката се окаже едно голямо бебе

С тези свободни съчинения съжалявам, че споделих нещо. И се радвам, че остана като "анонимен".

П.П. Бракът е от 15+ години. "Гаджето" е от месец-два.
Тя работи по 10+ часа, 25 дни в месеца. Богаташка не е със сигурност, успешна  - зависи от гледната точка. Тя носи повече пари в семейството от него.

И спирам по темата. Нататък съчинявайте на воля.

Е кво има да съчинвваме- мушка ли се тайно- мушка се. Дали от месец, година или 10 има значение само колко е загубен мъжа и, че не я е хванал. Стои ли си при свекървата и маминия златен- стои си. Ти ни ги казваш тия работи, съчинения няма тук. Като не изнася нещо, изнася се тя, не отива да се фраска с друг, докато си ляга при мъжо, така де съквартиранта.

Жените,които се набутват в къщата на свекърите не винаги са бедни и алчни.
Обикновено го правят,защото са влюбени и загубени-Мунчо отказва категорично да излезе  на квартира,защото ,,той къща си има,,.,,заврян зет няма да ставам,,...Така е възпитан.Или пък я лъже,че само временно ще живеят с родителите му....И жената се съгласява да живее там със свекърите,защото иска да е с него,да не го изтърве...И после ,като изчезнат пеперудите в стомаха и,осъзнава в какъв филм е влязла,но вече е късно...

А тръгне ли жената по чуждо-значи вкъщи нещо не и достига...

Какви свободни съчинения? Мрънкачка, която кръшка, ама не си тръгва. Не съжалявам, че не проявявам разбиране.

Да, много познато това с мрънкането и почивките. При нас разликата е, че обикновено господинът е инициатор на пътуването, основно той го организира, защото обича да се занимава с такива неща, аз само давам идеи или предлагам места, но последната дума е негова. Въпреки това почти всяко пътуване бива скапвано от мрънкане от негова страна, до степен да ме кара да се чувствам виновна за неговия избор и за това, че съм го одобрила. Винаги се тръгва с голяма кошница очаквания за някакви перфектни условия и перфектно обслужване, които са нереалистични. От дребни неща се прави проблем и колкото и да си се навивам да съм дзен и да се наслаждавам въпреки всичко в един момент ми идва в повече и аз избухвам. Сякаш това е целта на упражнението, някакъв енергиен вампиризъм "ще те заведа на почивка, но така ще ти скапя настроението там, че да ти е гадно". И това при положение, че аз обикновено се дърпам до последно и се съгласявам само при изричното обещание, че този път няма да мрънка и ще се опита да се наслаждава на почивката, която сам е избрал. В интерес на истината с времето и много тиради по въпроса от моя страна има някакъв напредък, но ако се отпусна и реша дори и най-малката мрънканица да ми мине покрай ушите без да реагирам, следва втора, трета и преди да су усетя лавината ме е заляла.
 Другото е че уж много обича да ходи на море, но не понася пясъка и жегата на плажа. Тоест ходи се на море, за да се седи на плажа половин до един час пряко сили и то съпроводено със съответното пуфтене, а останалото време може да си го прекара лежейки пред телевизора в хотелската стая. На планина е същата работа - кратка разходка из курорта и залягане пред телевизора в хотела, ако има басеин - кратък престой и там със съответните коментари, че много били хората, топло/студено било и т.н. За планински разходки и дума не може да става, имало насекоми, вятър, слънце, облаци, щял да се умори, цял репертоар. Да, както казах с времето има напредък и започна да си дава сметка, че всичко това е супер безсмислено и не носи удовоствие за никого, но с цената на много  нерви и усилия от моя страна. Лошото е че и едното дете е възприело този модел на поведение с мрънкането и става още по-сложно.

А на мене ми се струва, че някой се мъчи да си пробута личните вкусове и се чуди що му мрънкат.

 Това към моя пост ли е? Ами няма такова нещо, още от януари месец се започват едни разговори и чуденки, колко пъти ще ходим на море и къде тази година. Докато аз се мотам и отлагам решението, най-вече защото знам, какво ме очаква, той вече е избрал и резервирал. Ако е на кеф ми предлага 2-3 варианта и заедно избираме. За мен не е проблем, не съм претенциозна и изобщо не се налагам. Ако под "пробутване на лични вкусове" разбирате да поставям изискването почивката да протече спокойно и приятно без да ме държи отговорна за това, че сервитьорката го погледнала накриво или имало комари в стаята, в такъв случай да, пробутвам си ги.
 Знам че казусът звучи странно, но е самата истина. В моя случай половинката се държи не толкова като малко момче, а по-скоро като принцесата с граховото зърно. И докато в ежедневието проблемните ситуации са донякъде отиграни и гледаме и двамата да ги избягваме доколко е възможно, то на път доста неща излизат наяве отново и отново.
 От друга страна, защо човек, който не понася да му лепне пясък по краката, да седи на слънце, да се храни в шумни заведения и други подобни с такъв ентусиазъм организира лятната почивка още от януари и за мен остава загадка.

Отказва категорично или ако се съгласи - е с 300 зора и то задължително някъде наблизо до мама.

Същото важи с пълна сила и за мъжете. Понякога и повече неща не им достигат, че да започнат да се оглеждат настрани.

Някой хора в темата много лесно влязоха в ролята на съдници. Ясно е че не сте попадали на такъв човек и такава ситуация и може само да се радвате за това.
Не е толкова лесно да се зареже всичко, както го изкарвате. Опитайте се малко да влезете в чуждите обувки.

А защо те не влязат в обувките на другите?

Деска, никой не е отрекъл, че е трудно, но това, което съдниците искат да кажат е, че погледнато от един по-различен ъгъл, угаждащият не е дръжен да слугува на никого и не бива да се чувства виновен, а спокойно може да ограничи обслужването на пълнолетен, здрав и прав индивид.

Петенка, ха! Сега виждам тази твърде сексистка и тенденциозна тема