Кой е най-трудният период?

Абсолютно моите мисли.
При мен имаше и външни фактори - две приятелки родиха месец преди мен и не спряха да ми разказват какво блаженство било кърменето, как намерили своя смисъл в живота, как никога не са се чувствали повече жени, как цялата вселена е в очите на децата им. Ставаха в 5 да правят био пюрета с прясно изцедена кърма, да направят обяд на мъжа си за работа, да изчистят. Аз ставах в 7 и се чудех да се къпя ли или да се метна през прозореца.
Излизаме и до днес заедно, децата им стоят на 2м от тях и си събират глухарчета, моето е покатерено на някой клон и изчислява после във фонтан ли да влезе или да изяде някой случаен фас.
Когато се обадих на едната, 3 дни след като роди да я питам дали има нужда от нещо, ми каза и цитирам “всичко е прекрасно, много сме СВЕЖИ”.

Sandpaper, на колко е детето? Аз предпочитам детето, което е покатерено. Другото детство ли е изобщо? Става ли по-лесно? Ясно, че пак е трудно, но по различен начин. Просто все си мисля, че за някои едното им се вижда по-трудно, за други - другото. Затова питам човек, който ума моите възприятия за трудно.
Благодаря ви, момичета. Явно не съм толкова ужасен човек.

Приказките за отрасване на детето и тогава при бабите, пък имало нужда само от майка си и баща си и др. са направо грешни. Ще обясня защо не само от човешка, но и от професионална гледна точка.
Бебето изгражда връзка с различни хора от момента, в който започва да общува с тях. То може да има основна нужна от майка си, но за правилното развитие има нужда и общуване и с други хора, в частност с най-близките си - баби и дядовци.
Само едно въпросче - виждали ли сте как се отглеждат маймунчетата, как се държат майките им и самите маймунчета, другите маймуни наоколо? Виждали сте вероятно. Маймунчето може да виси на корема или на гърба на майка си, тя да го гушка, но същото това маймунче още от бебе общува и вижда другите маймуни - те идват и го закачат, "говорят" си с него, а то на свой ред също реагира с някакви мимики, звуци, телесно се дърпа или се протяга и т.н. Значи, на това маймунче майка му не мисли, че то има нужда само от нея и не го изолира от останалите маймуни. Природата го е измислила - за да се развие правилно мозъкът на това маймунче, той трябва да има стимули и да общува с други маймуни, а те обичайно са роднини, защото са в група. Е, горе-долу е същото при човешките бебета.

Първо, бебето започва да се учи да различава гласове и лица, интонация, мъжки гласове, женски гласове, напевност на речта на възрастните. Психически се научава, че има различни неща/хора около него, то се учи да общува с тези други хора на човешки език и с човешки средства. бебето се учи и да разпознава човешки лица - кое е на майка му, кое на баща му, кое на баба му. Бебето започва да се учи да реагира и да разбира родния си език, а той при всеки от възрастните, които общуват с него е различен като изразни средства, тембър на гласа, темп на речта, интонация.

Второ, физически детето започва да се "наглася" телесно към прегръдката и хващането на различните възрастни и се учи да различава кога го държи майка му, кога баща му, кога баба му или дядо му. Това пак стимулира правилното социално и психично развитие на детето.

Трето, бабите и дядовците като отделни хора имат различен подход към бебето и се занимава с него по различен начин - едната баба му пее една песен, друга му говори някакви неща, единият дядо му обяснява какъв голям юнак ще порасне и т.н.

Четвърто, заздравяват се родствените връзки между поколенията и се получава приемственост. Детето развива привъзраност към бабите и дядовците, те също се привързват към детето. А любовта е от най-важните неща - бабите обичат внучето и го показват по всякакъв начин, а то попива тази любов и внимание.

Шесто, за възрастните също е положително като перспектива в отношенията, хората се сближават, защото вече младата майка има повече общо с родната си майка или със свекърва си. Дядовците и бащите също изживяват своите моменти на сближаване.

Нататък вие сте на ход. Ако искате бебето ви да се развива все по-добре и да трупа любов, опит и знания, дайте възможност бабите и дядовците да общуват с внуците си. Дори когато ви дразнят.

Санд, мен си обрисувала. Аз не мога да дишам такива майки, дето са свежи в 5 сутринта. Не им завиждам, да не остана неразбрана. Голямото ни дете е винаги покатерено на най-високата катерушка, а глухарче може да откъсне само с идеята да го духне след това.
Никога не съм си ограничавала децата да общуват с бабите и дядовците. И подкрепям идеята на Андариел. Но, когато второто ниндете се роди, живеехме с баба му. Бях забранила всякакво разнасяне на ръце, спане по чужди легла и прочие, защото се бях напатила с голямата ни дъщеря. Нито е приспиван, беше бебе-мечта. Сега е на 2.6 г. Само ядеше и спеше. Е, имали сме си моментите със ставане през нощта, когато го мъчеха зъби, но не е било болка за умиране.
Моето мнение, колкото и елементарно да звучи, е че "кучето скача според тоягата". Ако покажеш на едно дете, че при всяко мрънкане го взимаш и почваш да го разнасяш, че на може да спи и в твоето легло и да ти мята крака в очите цяла нощ (ще ме прощават умиляващите се от снимки на спящи до родителите си деца, ама тоя филм съм го играла с дъщерята и никак не ми беше мило), та с две думи, с второто се поправих. Стратегията действаше (може и да е било до дете и нрав, не знам), но досега си е все такъв, щастлив и ядящ и немрънкащ.
Много бях лоша в очите на бабите като не им го давах да го разнасят като бебе, ама сега, вече сигурно е над 16 кг., са доволни. Така че, моята мантра е да общуват колкото искат, но бих желала да се съобразяват в някои отношения с моето мнение.
Иначе много си обича бабите. С дядо общува по-рядко, но смятам да навакса скоро.

Аз и почти не се опитвах. Какво имаше за вършеше, го вършехме с мъжа ми като се прибереше. Изключително рядко ми се е налагало да моля майка ми за помощ. Буквално е идвала може би по-малко от 5 пъти, докато малкият тръгна на ДГ.

Ние първите месеци ги изкарахме на ентусиазъм, ма сега почнаха да ми липсват социалните контакти и това да имам време за себе си - бебчо е на 6 месеца.
Аз вярвам, че детето трябва да си има отношение с бабите и дядовците, но 3/4 са в чужбина, а майка ми дето си е тук е крайно депресирана и трудно се грижи за себе си в момента. Та това е положението. Помагат ми понякога много рядко, две прителки и това е. Мъжът ми много се грижи също.

Одри, бебчето вече е достатъчно голямо и бих те посъветвала да изкарвате максимално време в движение и пътуване, стига детето да е кротичко и да имате време за това. Дори не говоря за сериозни пътувания, но екскурзии в планината, дълги разходки. На мен това винаги ми е помагало да не се чувствам изолирана.

Относно разходките, в какъв момент започвате да се усещате сякаш не сте тотално сама излизайки с бебето? На мен ми е супер самотно и странно да изляза само с количката, бебка е на 2.5 месеца.

Сега може да седнеш и да седиш спокойно на пейка и да пиеш кафе , след това ще обикаляш по площадките като проходи .

С удоволствие бих, ама тя в момента в който спрем да се движим за по-дълго от 20 секунди, се събужда и става кисела. Спи само като сме в постоянно движение, иначе мрънка и се сърди.
Да не говорим, че до скоро беше в период, в който дори и не искаше и да спи като се движим.

Аз като беше на 2 месеца малката си обикалях целия град сама с количката. Беше ми приятно да си вървя и да се раздвижвам.
Ако ми станеше скучно се обаждах на майка ми или на приятелка по телефона , докато вървя. Но не ми е било самотно де.

На мен също не ми е самотно навън. Особено с бебе и с кучетата, а пък и с таткото вече е бонус. Пия кафе,чета книга и подобни. Даже с по-голямо детенце ми е по-изнервящо,когато се заиграе с други деца и трябва аз съответно да си общувам с непознати майки.

Блазе ви, че са ви били достатъчно кротки бебетата за кафе или четене.
Днес в парка ми изпили нервите моята - мрънкане, рев - не искаше да заспи, не искаше да лежи 🥲🙃

В случая не е до децата това. Аз съм много спокойна майка.

Оооо, не е вярно това.
Аз съм много припряна и изобщо не съм спокойна. Второто ни дете е чудесно, е, не че е кортко, но е спящо, ядящо, немрънкащо.