Търся помощ и подкрепа след преживян късен спонтанен аборт

  • 4 992
  • 3
Здравейте!
Имам нужда от помощ, защото усещам, че психиката ми е на път да се срине. Преди три дни загубихме момченце в 19седмица и усещам, че няма да се справя, моля ако има някоя мама като мен колко време след това е забременяла, всичко беше ли нормално следващия път? Това ми беше трета желана бременност на 35 години. Всичко до 12 г.с. вървеше добре, но получих кървене което не спря до последно. Лежах три пъти в болница.
Плацентата ми беше разпожена ниско и това беше причината за кървенето. В 16 г.с. водите ми изтекоха и в 19 г.с. получих 5 см разкритие и след 5 дни родих момченцето си. Не знам как да го преживея имам нужда от подкрепа. Надявам се следващия път повече да не се случва и се надявам всички мами, никога да не изпитат такава загуба. Страшно е!
Виж целия пост
# 1
Reenova, съжалявам за всичко, което и ти си изпитала...
И аз като теб загубих третото си дете, пак момче, но в най- късния  етап от бременността в 39 седмица. Така че напълно знам какво те сполетява в момента. Ще те държи дълго време тази черна прокоба, ще си спомняш всичко, ще помниш дори и миризмата от стаята, ще помниш всяка минута  от включването на системата с епидуралната упойка, до момента на плъзването на тялото на твоето бебе и на отделянето му от твоето тяло..., бездиханието и тишината в стаята, нашите ридания  с мъжа ми. Аз вече 10 години  си спомням всичко това, но намерихме сили с моя мъж и другите ни две деца да се съхраним и да създадем още една душичка, която ни изпълва живота.
Прочетох, че живееш в чужбина, аз също...Още обаче не съм  събрала  кураж да отида в болницата и да си видя файла, на който е моето бебе, отпечатъци, снимки и всичко от него. Праха от него съм го разпръснала лично аз сред необятната природа, която ни заобикаля...Всичко, което изброяваш в другия си пост го предложиха и на нас, имах цялото  внимание от всеки един член на болничния ни престой, но излязох от там с празни ръце.

Всичко ще мине бавно, още ти е много прясно, но когато хормонално се възстановиш нещата ще се получат и отново ще усещаш онова приятно пърхане в теб! Вярвам го, сигурна съм! Желая ти го! Прегръщам те!
Виж целия пост
# 2
Reenova, съжалявам за всичко, което и ти си изпитала...
И аз като теб загубих третото си дете, пак момче, но в най- късния  етап от бременността в 39 седмица. Така че напълно знам какво те сполетява в момента. Ще те държи дълго време тази черна прокоба, ще си спомняш всичко, ще помниш дори и миризмата от стаята, ще помниш всяка минута  от включването на системата с епидуралната упойка, до момента на плъзването на тялото на твоето бебе и на отделянето му от твоето тяло..., бездиханието и тишината в стаята, нашите ридания  с мъжа ми. Аз вече 10 години  си спомням всичко това, но намерихме сили с моя мъж и другите ни две деца да се съхраним и да създадем още една душичка, която ни изпълва живота.
Прочетох, че живееш в чужбина, аз също...Още обаче не съм  събрала  кураж да отида в болницата и да си видя файла, на който е моето бебе, отпечатъци, снимки и всичко от него. Праха от него съм го разпръснала лично аз сред необятната природа, която ни заобикаля...Всичко, което изброяваш в другия си пост го предложиха и на нас, имах цялото  внимание от всеки един член на болничния ни престой, но излязох от там с празни ръце.

Всичко ще мине бавно, още ти е много прясно, но когато хормонално се възстановиш нещата ще се получат и отново ще усещаш онова приятно пърхане в теб! Вярвам го, сигурна съм! Желая ти го! Прегръщам те!
Благодаря много за милите думи и куража, който ми даде, много съжалявам за загубата Ви и то в последния момент, още по- тежка от моята и се възхищавам че намирате сили да помагате на жени като мен. Благодаря Ви от сърце за топлите думи!наистина не знам как да го превъзмогна. Да, живея в чужбина и наистина за отношението спрямо България и дума не може да става, но нищо не може да ми върне детенцето. Цял ден стоя сама и само за това мисля, плача и съжалявам, нямам и приятели тук нямам с кого да си кажа и една дума освен моя мъж. Два пъти се замислям дали да не отида на психолог, но той мисли че ще справя и прави всичко възможно да го преодолея. Само едничката надежда, да видя пак две чертички ми дава сили да продължавам, но тези дни само в чакане и самота ме побъркват наистина Cry
Виж целия пост
# 3
Много съжалявам за това което ти сее случило   трудно се преживяват такива моменти трябва да бъдеш силна за да продължиш напред
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия