Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

  • 4 080
  • 35
# 15
Здравейте, въпроса ми е относно предстоящо прехвърляне на апартамент чрез дарение между баща и син с учредяване на пожизнено право на ползване на бащата (мотивите на бащата са че не иска имота да бъде продаван докато е жив и той няма намерение да упражнява правото си на ползване). Застрашен ли е голия собственик от евентуално отстраняване от имота си по желание на ползвателя и ако да, как може собственика да се предпази от това по правен път?
Виж целия пост
# 16
Имам наемател.Нямам договор.Искам да го изгоня.Какво да правя?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Форма за действителност при сключването на договора за наем:
      Българският законодател не изисква спазването на определена форма за действителност при сключването на договора за наем, тоест наемни отношения, установени с устна уговорка, са абсолютно валидни и биха произвели последици и за двете страни, но при евентуален съдебен процес са трудно доказуеми.                   
      Препоръчително е при продължителност на договора за наем над една година, той да бъде в писмен вид, като се предоставя и възможността за вписването му в Имотния регистър към Агенция по вписванията, с цел неговата противопоставимост спрямо нов собственик на отдадения под наем имот.
      По принцип сключването на договор за наем не е свързано с определена форма за действителност. Дори и устното споразумение е с правно обвързваща сила, тъй като Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) не поставя изискване за писмена или нотариална форма. В случай, че наемното правоотношение се основава на устна договорка, добре е да бъдат осигурени  свидетели на сключването и уговорения срок на действие на договора.

      Права и задължения на страните по договора за наем:      
      Наемодателят се задължава да предаде наетия имот на наемателя в състоянието, което отговаря на ползването, за което е наета, ако не е уговорено друго. В случай че предадената вещ не отговаря на уговореното състояние, наемателят има право да иска поправянето й, намаляване на цената или има право да развали договора. За това в практиката често се съставя приемо-предавателен протокол, в който се отразява състоянието на имота към момента на предаването.
      Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Приема се, че такива са разходи за комунални услуги като ток, вода, отопление и др. Наемателят е длъжен да си служи с вещта съгласно уговореното или естественото й предназначение. Наемателят носи тежестта по поддръжката на имота, както и разноските по дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновена употреба (например изгоряла крушка за осветление). 

      Прекратяване на договора за наем:
      Договорът за наем се прекратява с изтичането на предвидения в него срок. В случай че след изтичането му, наемателят продължи да си служи с вещта, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Договорът за наем може да се прекрати и с едностранно писмено предизвестие, когато в него е предвидена тази възможност.
      Ако не е уговорен срок, съгласно чл. 238 от ЗЗД, всяка една от страните може да го прекрати, като отправи едномесечно предизвестие в писмена форма.
      След изтичането на договора или неговото прекратяване, наемателят трябва да върне вещта, като дължи обезщетение за всички причинени щети ако има такива. От тази отговорност той може да се освободи, ако докаже, че не е виновен за увреждането. При нормално протичане на наемните взаимоотношения в практиката се е наложило съставянето на втори приемо-предавателен протокол за връщане на наетото имущество, като в него се описва крайното състояние към момента на прекратяване на действието на договора. 

      Отстраняване на наемател от имота:
      Преди да се пристъпи към съдебните процедури е желателно лицето да бъде поканено доброволно да напусне имота в определен срок чрез нотариална покана. При липса на изпълнение - съдебната процедура става неизбежна.

      Първата възможност е предявяване на иск за принудително извеждане. Искът се предявява пред съответния районен съд (по постоянния адрес/седалището на ответника). Тук е предвидена така наречената бърза процедура (чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК), но тогава не се разглеждат претенциите на наемодателите за неизплатени наеми и покриването на разходи за консумативи. Тяхното покриване е предмет на отделно съдебно производство.
      ВКС в своята константа практика приема, че подадена искова молба за изгонване на наемател с правно основание чл. 233, изр. първо от ЗЗД (че наемателят е длъжен да върне вещта) има характер на предизвестие, независимо дали е изпратена покана за доброволно изпълнение, като срокът започва да тече от момента на приемане на преписа от исковата молба от наемателя за период от един месец или ако договорът за наем е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

      Втората възможност е завеждане на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Това е иск на невладеещия собственик /ищец/ срещу владеещия несобственик /ответник/. Местната подсъдност е по местонахождение на имота, а родовата според цената на иска, която в случая се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, т.е. по данъчната оценка.
      За успешното провеждане на иска е необходимо ищецът да докаже едновременното:
= че е собственик на имота;
= че имотът се намира във владение или държане на ответника;
= че ответникът владее или държи имота без правно основание.
      Ако в процеса на делото се докаже, че ищецът е собственик на имота и ответникът го владее без основание, съдът следва да уважи исканията, като постанови, че ищецът притежава право на собственост върху имота и да осъди ответника да му предаде владението върху същия.
      Ревандикационен иск може да предявите срещу лице, което без правно основание, без Ваше съгласие и противно на вашата воля обитава имот ваша собственост, като например наемател, чийто договор за наем е прекратен, а той отказва да напусне имота, както и срещу всяко лице, което владее имота Ви и твърди, че той притежава право на собственост върху имота или просто отрича Вашето право на собственост.

      Въз основа на съдебното решение се издава изпълнителен лист и се завежда изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител, който ще Ви съдейства да върнете владението над процесния имот.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 17
как може да се накара съсобственик да плаща за наложителни ремонти. Доброволно не желае.
Виж целия пост
# 18
Здравейте,

Работодателят ми ме принуди да подам заявление за напускане на работа без предизвестие, като се "мотивира", че може да ме уволни дисциплинарно, което "петно" ще се вижда в трудовата ми книжка, дори и да ги осъдя и отпадне дисциплинарното уволнение. Визира нарушения, които не са доказуеми, писала съм няколко пъти обяснения, че не е така това за което ме обвиняват. С две думи ме принуди да подпиша, веднага след това ми връчи заповед за освобождаване по чл. 325, ал.1, т.1. Не ме остави да помисля, каза да решавам веднага или ще ме уволни дисциплинарно. Подписах тази заповед Sad .
Прочетох, че по чл. 325 имам право на -  Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Моля ви, ако може ми отговорете имам ли някакви права по съдебен път?

Предварително благодаря, ако ми отговорите
Виж целия пост
# 19
Здравейте, въпроса ми е относно предстоящо прехвърляне на апартамент чрез дарение между баща и син с учредяване на пожизнено право на ползване на бащата (мотивите на бащата са че не иска имота да бъде продаван докато е жив и той няма намерение да упражнява правото си на ползване). Застрашен ли е голия собственик от евентуално отстраняване от имота си по желание на ползвателя и ако да, как може собственика да се предпази от това по правен път?


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      1. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ:
      Според чл. 225 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на недвижим имот се осъществява под формата на нотариален акт.
      Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

      Дарението може да бъде направено при изрично определени в договора условия. По своята същност условията са включени във волеизявленията обстоятелства, от настъпването на които зависи правното действие на сделката. Условията на договора за дарение са бъдещи несигурни събития, чието осъществяване е възможно. Ако за осъществяването на условието на дарението съществуват обективни пречки, то същото се явява невъзможно. Обективни са пречките, които не зависят от волята на  договарящите страни.

      В чл. 227 от ЗЗД са предвидени три хипотези, при които дарението може да бъде отменено:
= Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
= Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
= Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
      Иск за отмяна на дарението на някое от посочените основания може да бъде предявен от дарителя в едногодишен срок от узнаването. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

      Дарение на недвижим имот може да бъде отменено и ако с него наследодателят е накърнил запазената част от наследството на своите низходящи, родители или съпруг. Искът за възстановяване на запазена част от наследството се погасява с изтичането на 5-годишен срок, който за даренията тече от момент на откриване на наследството.

      2. ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ е едно от основните видове ограничени вещни права върху недвижимите имоти.           
      Според чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС) - Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Ползувателят не може да отчуждава своето право.
      С учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот, учредителят предоставя ползването и владеенето на част или на целия имот за определен период от време или пожизнено /до смъртта на дарителя/.

      В практиката правото на ползване намира най-често приложение при дарението или при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка. В тези случаи старият собственик (дарител или прехвърлител) запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, като това се вписва изрично в съответния нотариален акт.
      В този случай купувачът или дареният придобиват така наречената “гола собственост”, защото правото да живее в имота, да го отдава под наем и др. остават за прехвърлителя. Той може да запази правото на ползване не само за себе си, но и за своя съпруг, родител или дете.
      Основно изискване, поставено в закона, е предназначението на вещта да не се променя съществено и тя да се използва съгласно обичайните й функции според вида и естеството, които изпълнява.

      Правото на ползване се прекратява (чл. 59 от ЗС):
= със смъртта на ползвателя (ако не е учредено за по-кратък срок),
= с ликвидацията на дружеството (при юридически лица),
= при погиване на вещта (събаряне на постройката, пожар, земетресение и др.),
= при неупражнено право в 5-годишен срок.
      Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, след отправеното му предупреждение, продължава с действията си да променя съществено вещта, да нарушава задълженията си, да поврежда или разрушава вещта.

      Дареното лице от своя страна може да се разпорежда с недвижимия имот - може да го продава, да го дарява, да го ипотекира и т.н. Но важното е, че правото на ползване от страна на дарителя ще се запази.

      Но вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
      Тук следва да се разбира не само като постоянно обитаване на недвижимия имот, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, ползвателят също може да се предостави ползването на имота и на друго лице под наем.
      (В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 347 от 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 20/2011 г., Г. О.; Решение № 14 ОТ 20.03.2015 Г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., Г. О.)

      3. В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ, щом мотивите на бащата са, че не иска имотът да бъде продаван докато е жив и същият няма намерение да упражнява правото си на ползване - има възможност за дарение под условие - имотът да не бъде продаван до смъртта на дарителя. Защото както е посочено по-горе - учреденото право на ползване на може да попречи на дарения да продаде имота, a в случая се цели именно да се попречи на такава продажба.
      Но пък така формулирано условието би означавало, че дареният ще може на свой ред да дарява или ипотекира имота. А ако пък бъдат изцяло ограничени възможностите му да се разпорежда с имота чрез условие - ще влезем в хипотезата на противоречие със закона и добрите нрави.
      От друга страна дарение чрез учредено пожизнено правото на ползване - може да постави дарения (новия собственик на имота) в хипотеза, в която да не може да ползва недвижимия имот, докато не се погаси учреденото право. Това няма да накърни собствеността му, но ще го ограничи съществено в това да използва имота, затова се е наложило и понятието “гола собственост”.
      Дарението има своите предимства, но също така крие и редица неудобства и известна несигурност предвид, че може да бъде отменено от самия дарител, както и от неговите наследници. 

      Поздрави! 
Виж целия пост
# 20
как може да се накара съсобственик да плаща за наложителни ремонти. Доброволно не желае.


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      1. Фонд "Ремонт и обновяване":
      Според чл. 50 от от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС): Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване".
      Средствата във фонда се набират от:
= ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
= други източници.
      Средствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението.
      Средствата във фонда се разходват за:
= извършване на дейностите във връзка с ремонт, обновяване и поддържане на общите части и за оборудване;
= изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата;
= други разходи, определени с решение на общото събрание.
      Разпореждането със средствата от сметката се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от Общото събрание.
   
      2. Извършване на неотложен ремонт:
      Според чл. 49 от ЗУЕС: В случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50 от ЗУЕС.
      Когато във фонда липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква Общо събрание, за да се приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.
      Ако Общото събрание не бъде свикано или не вземе решение, председателят на управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за настъпилите обстоятелствата.

      3.Как да се справим с нередовните платци в Етажната собственост?
      По силата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС: всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, а изключение от правилото е предвидено в чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година).
      Преди предприемане на действия по принудително събиране на просрочените вноски е добре да се подготвят доказателства, че длъжникът е поканен да плати, например чрез изпращане на нотариална покана.

      Административен ред:
      С гласуване Общото събрание може да вземе решение за съставянето на констативен протокол за нарушение. Той се предоставя в кметството, откъдето следва да разгледат проблема и да издадат Акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и Наказателно постановление за административно нарушение, вследствие на което на неизрядния съсед ще бъде наложена глоба. Ако и това не помогне същият да бъде изряден към Етажната собственост - се пристъпва към събиране на вземанията по съдебен ред.

      Съдебен ред:
      Според чл. 38 от ЗУЕС: Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК (за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд). Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
      За издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от писмено предупреждение (по чл. 45, ал. 2 от Закона за собствеността).
   
      На длъжника се връчва издадената Заповед за изпълнение и му се дава възможност за възражения в едномесечен срок от връчването на заповедта, същият се поканва да изпълни задълженията си отново в едномесечен срок от връчването на заповедта:
      = когато длъжникът възрази, то Заповедта за изпълнение не влиза в сила и е необходимо да се предяви установителен иск пред съда, с който Етажната собственост трябва да докаже вземанията си. Едва когато има влязло в сила решение, че вземането на Етажната собственост съществува, се потвърждава преди това издадената Заповед за изпълнение и въз основа на която съдът издава изпълнителен лист.
      /Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на присъдено нещо. Търсената с него защита се изчерпва с това спорното право (правоотношение) да се отрече или потвърди. Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения./
      = когато длъжникът изпълни задължението си в дадения едномесечен срока, той може да възрази писмено срещу Заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
      = когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

      Въз основа на така издадения изпълнителен лист съдебен изпълнител може да предприеме необходимите действия по събиране на вземанията.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 21
Здравейте,имам следния въпрос. Бих искала да закупя самостоятелен обект в етажна собственост. Има налична обява от брокер,който е меко казано несериозен. Има ли начин да разбера кой е собственика на имота - от къде мога да получа такава информация?
Виж целия пост
# 22
Здравейте,

Работодателят ми ме принуди да подам заявление за напускане на работа без предизвестие, като се "мотивира", че може да ме уволни дисциплинарно, което "петно" ще се вижда в трудовата ми книжка, дори и да ги осъдя и отпадне дисциплинарното уволнение. Визира нарушения, които не са доказуеми, писала съм няколко пъти обяснения, че не е така това за което ме обвиняват. С две думи ме принуди да подпиша, веднага след това ми връчи заповед за освобождаване по чл. 325, ал.1, т.1. Не ме остави да помисля, каза да решавам веднага или ще ме уволни дисциплинарно. Подписах тази заповед Sad .
Прочетох, че по чл. 325 имам право на -  Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Моля ви, ако може ми отговорете имам ли някакви права по съдебен път?

Предварително благодаря, ако ми отговорите


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      1. Нарушаване на трудовата дисциплина - последици:
      За нарушаване на трудовата дисциплина работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност, следователно работодателят има правото да му наложи дисциплинарно наказание. Най-тежкото дисциплинарно наказание, уредено в нашето законодателство, е дисциплинарното уволнение, което има за своя последица прекратяване на трудовото правоотношение между страните. То се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина.
      В определени случаи дисциплинарното уволнение може да се предшества от налагане на друго – по-леко по вид дисциплинарно наказание – „забележка“ или „предупреждение за уволнение“.
      Но когато, поведението на работника или служителя е толкова съществено от гледна точка на установената в предприятието трудова дисциплина, това може да обуслови директно налагане на дисциплинарно уволнение.

      Според чл. 190 от Кодекса на труда (КТ) - Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
= три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
= неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
= системни нарушения на трудовата дисциплина;
= злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
= ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
= участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
= други тежки нарушения на трудовата дисциплина  - тук е въпрос на преценка във всеки конкретен случай.

      Законът в чл. 189 от КТ определя императивно критериите за налагане на дисциплинарно наказание:
      При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

      Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
      Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

      Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
      Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
      Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
      Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
      Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.

      2. Основания за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ:
      Страната, която иска да прекрати договора на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трябва да отправи писмена молба-предложение до другата страна. В молбата трябва ясно да се изрази воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие и от коя дата да бъде прекратен.

      Другата страна трябва да вземе отношение по молбата в 7-дневен срок от получаването й. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Мълчанието е равнозначно на отказ. Ако страната се съгласи с прекратяването, но иска да е от друга дата, отново няма взаимно съгласие.
      Съгласието на страната, до която е отправено предложението, също трябва да е изразено в писмена форма.   
      Ако работодателят иска да прекрати трудовото правоотношение и е връчил заповед за прекратяване по взаимно съгласие, а работникът я е подписал, това не означава, че работникът е съгласен. Подписването на такава заповед удостоверява само, че работникът я е получил, а не че е съгласен. Следователно, в такава хипотеза прекратяването на трудовия договор ще е незаконно.

      3. Трудови спорове:
      Ако не желаете да прекратявате трудовия си договор по взаимно съгласие, работодателят Ви не може да Ви принуди. Щом не сте дали писмено становище по Заповедта, Вие сте направили мълчалив отказ.
      Следователно - ако към дадения момент трудовото Ви правоотношение е прекратено - това е незаконно.

      Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
      Първа инстанция за трудовите спорове, независимо от цената на иска е районния съд (родова подсъдност).
       Относно местна подсъдност - компетентен е съдът според постоянния адрес или седалището на работодателя (ответника). Но работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.   
      Срокът за оспорване прекратяването на трудовото правоотношение пред съда е 2-месечен (от деня на прекратяването) /чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ/. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството.

      Имайте предвид, че след като съдът възстанови незаконно освободен работник или служител на работа, а работодателят иска да освободи същия от работа, може да измени основанието и да посочи някоя от следните причини:
= предприятието се закрива;
= щатът се съкращава;
= намален обем на работа;
= работата спре за повече от 15 дни;
= работникът/служителят не притежава необходимите качества или няма нужното образование/квалификация и други. 

      4. Инспекция по труда:
      Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика.
      Правата си може да потърсите и чрез Териториалната дирекция на Инспекцията по труда, където трябва да подадете сигнал за всяка нередност от страна на работодателя, която ощетява Вашите права и законни интереси.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 23
Здравейте,имам следния въпрос. Бих искала да закупя самостоятелен обект в етажна собственост. Има налична обява от брокер,който е меко казано несериозен. Има ли начин да разбера кой е собственика на имота - от къде мога да получа такава информация?


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

 
      За да получите информация за даден недвижим имот, можете да направите справка в Агенция по вписванията, която предоставя електронни услуги от Имотен регистър, чрез Единния портал за заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) -->  https://portal.registryagency.bg/
      Последвате линка --> Меню “Регистри” (горе в ляво) --> от подменю Имотен регистър избирате “Електронни услуги” --> Отваря се нова страница и от там избирате “Справки чрез отдалечен достъп от имотен регистър” --> от там имате възможност за избор между следните справки:
= 3099 Справка чрез отдалечен достъп за документ от имотен регистър;
= 3700 Справка чрез отдалечен достъп за имот от имотен регистър;
= 3097 Справка чрез отдалечен достъп за лице от Имотен регистър за всички служби по вписвания;
= 3702 Справка чрез отдалечен достъп за лице от имотен регистър за избрана служба по вписвания;
= 3096 Справка чрез отдалечен достъп от електронна партида за имот.

      За да заявите услугата, трябва да имате регистрация в портала и да притежавате сертификат издаден от Агенцията по вписванията (АВ) или ПИК на НАП или електронен подпис.

      Справката чрез отдалечен достъп за имот от имотен регистър показва данните за всички вписвания, отбелязвания и заличавания, вписани в Имотния регистър, свързани с избрания имот. За да направите справката са Ви необходими адрес на имота и/или УПИ.
      Периодът на справката обхваща най-ранната дата, за която в Информационната система на Имотен регистър са налични данни за вписвания, отбелязвания или заличавания за избрания имот, в съответната Служба по вписване по местонахождение на имота.
      Съгласно "Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията" за справка, извършвана чрез отдалечен достъп до Информационната система на имотен регистър, се събира държавна такса в размер на 1 лв. Услугата може да бъде заплатена по електронен път.

      Имайте предвид, че понякога за имота не се показва никаква информация по справка за имот (по зададени адрес и/или УПИ), а когато се прави по справка по ЕГН на собственика - информацията за имота е налична. 

      Друг вариант е да потърсите съдействие и консултация от нотариус или на място в териториалните звена на Агенцията по вписванията - Службата по вписванията във Вашия град.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 24
Здравейте Мъжът ми има момиченце на 4 годинки от бившата си жена Тя отказва да го дава на бащата под предлог че ще го води при друга жена Но ние все пак живеем заедно от две години Те не са имали брак В същото време тя заминава за чужбина и го оставя при майка си която е болна от рак и при баща си който пие системно. Мъжът ми иска да си го вземе и да го гледа докато тя е в чужбина Но се притеснява тя да не подаде жалба че го е взел Госпожата не разполага с съдебно решение даващи и родителските права
Според свидетелски показания същата проституира
Виж целия пост
# 25
Добър ден! Имотът на родителите ми пострада при пожар. Не е застрахован, постоянният им адрес не се води там. Имат ли право на някаква помощ, например "енергийна помощ"? Благодаря!
Виж целия пост
# 26
Здравейте Мъжът ми има момиченце на 4 годинки от бившата си жена Тя отказва да го дава на бащата под предлог че ще го води при друга жена Но ние все пак живеем заедно от две години Те не са имали брак В същото време тя заминава за чужбина и го оставя при майка си която е болна от рак и при баща си който пие системно. Мъжът ми иска да си го вземе и да го гледа докато тя е в чужбина Но се притеснява тя да не подаде жалба че го е взел Госпожата не разполага с съдебно решение даващи и родителските права
Според свидетелски показания същата проституира

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

 
      1. Родителски права и задължения:
      Двамата вписани в акта за раждане родители имат равни родителски права и задължения. Този принцип е залегнат в чл. 122 от Семейния кодекс (СК). Следователно при евентуална раздяла разпределянето на родителските права и задължения е от съществено значение за бъдещето на детето.
      Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
      Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Той отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

      2. Споразумение относно родителските права:
      Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им (чл. 127 от СК).
      Според  Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК съдът приема следното: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.” От текста следва, че по принцип родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, но ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване.

      3. Иск за упражняване на родителски права:
      Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство.
      Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
      При определяне на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, съдът преценя всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като изслушва родителите и детето, ако са навършило 10-годишна възраст

      4. Производства за ограничаване и за лишаване от родителски права:
      Според чл. 131 от СК - Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.

      Родителят може да бъде лишен от родителски права:
= в особено тежки случаи на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето;
= когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

      Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето (чл. 133 от СК).

      5. В конкретния случай:
      Така описано от Вас - поведението на майката представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на детето - нейното дълго отсъствие при положение, че детето е в съвсем ранна възраст, когато се формира детската му психика. Тук много важна роля за възпитането и възприятието на света имат именно родителите и грижите, които полагат.
      Освен това бабата и дядото, при които го оставя - по една или друга причина изглежда не могат да се грижат пълноценно за него, най-вече предвид описана зависимост към алкохола от страна на дядото.
      Описаното непристойно поведение на майката - дава повод бащата да предприеме необходимите действия, за да защити детето си, чрез:
= подаване на Иск за упражняване на родителски права до районния съд по настоящия адрес на детето;
= подаване на сигнал до Дирекция “Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомаганне, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи - т. като “Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.”

      Поздрави!
Виж целия пост
# 27
Здравейте - станах свителел на следния казус: Върху земя собственост само на съпругата е построена къща, която е обща семейна собственост. При развод какви са правата на съпругата след като тя е едноличен собственик на земята?
Виж целия пост
# 28
Добър ден! Имотът на родителите ми пострада при пожар. Не е застрахован, постоянният им адрес не се води там. Имат ли право на някаква помощ, например "енергийна помощ"? Благодаря!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

 
      1. Социални помощи:
      Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Социалните помощи се освобождават от данъци и такси.
      Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес.

      Социалните помощи са: месечни, целеви и еднократни.
      Отпускат се след преценка на:
доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; възрастта; други констатирани обстоятелства (чл. 12 от Закона за социално подпомагане (ЗСП)).

      2. Месечна парична помощ:
      Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (чл. 9 и 10 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП)).
      Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

      Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:
= обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:
а) за едно лице - едностайно;
б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;
в) за четиричленно семейство - тристайно;
г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;
д) за всяко съжителстващо лице - една стая;
= да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
= да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
= да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
= да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;
= да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
= да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години;
= безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

      3. Еднократна парична помощ:
      За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно (чл. 16 от ППЗСП)
      Молби-декларации за отпускане на еднократна парична помощ се подават в дирекции “Социално подпомагане” по местоживеене.

      4. Целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г.:
      Заявленията могат да се подават от 01 юли до 31 октомври 2022 г. на място в дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес или в специално организирани за целта приемни, чрез Системата за сигурно електронно връчване, както и чрез лицензиран пощенски оператор. Заявления могат да бъдат подавани и на електронните адреси на ДСП, които са защитени канали за обмен на информация.
      Целевата помощ се отпуска за период от пет месеца – от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г.. Размерът на целевата помощ се определя ежегодно със заповед на министъра на труда и социалната политика, съобразно промените в цените на електроенергията за битов потребител.
      Така общият размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. става 623,55 лв. (5 месеца по (месечният размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. - в размер на 104,71 лв. + допълнителни средства на лицата и семействата, на които е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022-2023 г. в размер на 20 лв. месечно)).

      Право на целева помощ за отопление имат лица и семейства, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявление-декларацията, е по-нисък или равен на индивидуално определена граница за достъп съобразно възрастта, семейното положение, здравословното състояние, наличието/липсата на съжителство и други констатирани обстоятелства.
      Безработните лица в трудоспособна възраст задължително трябва да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучения.

      Целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на следните допълнителни условия:
= да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
= да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
= да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея,  която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
= да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;
= да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
= да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години.
      Последните две изисквания не се прилагат в случаите, когато в семейството има лице с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето с увреждания, както и когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период (т. е. 4 500 лв.).

      В срок до 20 дни от подаването на заявлението-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, а в 7-дневен срок от изготвянето му директорът на ДСП или упълномощено от него лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта.

      Целевата помощ за отопление се предоставя, както следва:
= При отопление с топлоенергия, електроенергия и природен газ – в пари на правоимащото лице или семейство, съобразно заявения начин на изплащане;
= При отопление с твърдо гориво:
      == в пари на правоимащото лице или семейство, съобразно заявеният начин на изплащане;
      == на търговец на твърдо гориво, който е осъществил доставката – при изрично отразено в заявлението-декларация желание от страна на лицето или семейството.

      5. Отпускане на еднократна финансова помощ на граждани от бюджета на Общината:
      Според Правилника за реда и начина за отпускане на еднократна финансова помощ на граждани от бюджета на Общината, в която живеете имате възможност за отпускане и на следната помощ, като е необходимо да отговарят на определени условия. 

      По този реда средства се отпускат на следните лица:
= с влошено здравословно състояние;
= с трайни увреждания;
= пострадали от наводнения, аварии, пожари и др. природни бедствия.
      Еднократна финансова помощ се отпуска на лицата с адрес на територията на Общината, въз основа на подадена писмено заявление/искане до Кмета на Общината.
      Самите условия конкретно могат да се видят в съответния правилник на съответната Община.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 29
Здравейте,имам следния въпрос. Родителите на съпруга ми през 90 г.купуват два съседни апартамента,един за него и един за брат му.След сватбата ни живяхме за около две години там и се наложи да заминем да работим в София.Свекър ми и свекърва ми починаха през 1998_1999 и девер ми се настани в двата апартамента,като ги обедини в един.Имаме ли някакво право да оспорваме превземането след толкова години?Нотариалните актове са били на името на родителите на съпруга ми.Благодаря предварително.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия