Поведение на 2 годишно дете .

  • 3 217
  • 26
# 15
Аз пък не съм наясно, защо считате че децата трябва задължително да са видяли нещо, че да го прилагат. Все пак и те проявяват мисловна дейност. Малкият ми син хапеше в тази възраст. Никой не го е хапал у дома. Изчетох де що имаше книги оказа се, че хапе от любопитство, от желание за реакция от другата страна от желание за чуство на принадлежност. И нищо токлкова ужасно не се е случило както и с вашето дете. Приемате дена позиция, най-добре просто я прибирате у дома или я махате от площадката. И държите само и единствено на тази позиция. С течение на времето нещата ще се успокоят.
Виж целия пост
# 16
Аз пък не съм наясно, защо считате че децата трябва задължително да са видяли нещо, че да го прилагат. Все пак и те проявяват мисловна дейност. Малкият ми син хапеше в тази възраст. Никой не го е хапал у дома. Изчетох де що имаше книги оказа се, че хапе от любопитство, от желание за реакция от другата страна от желание за чуство на принадлежност. И нищо токлкова ужасно не се е случило както и с вашето дете. Приемате дена позиция, най-добре просто я прибирате у дома или я махате от площадката. И държите само и единствено на тази позиция. С течение на времето нещата ще се успокоят.
Благодаря ви аз също съм на мнение , че никой здраво мислещ човек не показва лоши неща на детето си , а иска най-доброто за него и да го възпита добър  човек в обществото .Всеки ден и моето дете и другите деца научават по  нещо ново понякога даже не знам къде ги е чула , имайки предвид ,че друг освен мен и баща й не я гледа,а доста говори за скромните и година и 9 месеца . Благодаря за споделение съвет радвам се , че при вас всичко е минало , тъй като си е неприятно като цяло , но това не значи да отритнем децата , които проявяват и такива работи .Смятам , че трябва да им се покаже правилния път ,въпреки че за тях всичко в момента е игра
Виж целия пост
# 17
По принцип хората са животни и агресията им е вродена като механизъм за оцеляване. В съвременните условия няма нужда от нея и родителите се стараем да я потушим. Но възпитанието е процес и нещата не стават от днес за утре. Трябва постоянство и търпение. Повтаряне, повтаряне, повтаряне...и това е.
Виж целия пост
# 18
...шамарчето по дупето е агресия за мен не е...
Ако утре детето ти нашляпа друго дете по дупето на детската площадка или след години го направи в градината/училище, как ще го тълкуваш и как ще го тълкуват околните? Tогава детето ще е объркано, защото от вас знае, че да нашляпаш някого по дупето не е агресия, а там ще го накажат, защото е. След години може да има проблем и със социалните, ако го прилага в/у собствените си деца. Защото при теб не е оказало влияние, но е доказано, че при много други има такова, затова не се толерира.

Като малки децата инстинктивно се борят за притежание на различни неща, реагират първосигнално, включително агресивно. Ние като родители трябва да сложим ясна граница м/у правилно и неправилно, иначе получават заблуждаващо усещане, че когато имат проблем и човекът с/у тях е по-слаб, е правилно да го понашляпат.
Виж целия пост
# 19
Всъщност, прекалено много философия се изписа, за дете на 2. Бебешки пубертет. Период е, ще ѝ мине. А ти като добра майка, ще си я грабваш като чувалче от площадката, като направи беля и толкова. Рано или късно ще асоциира нещата, особено след 4. Просто търпение, не е само твоето.
Между другото, шамарчето не се асоциира с агресия, ами с чувство за несправедливост (от страна на детето). Емоционална интелигентност.
Виж целия пост
# 20
Когато синът ми беше на около 1.5 годинки, посещавахме детска психоложка, която правеше групови занимания с деца под формата на игра. Малко като детска занималня за 1 час, като бонус получавахме съвети за справяне в различни ситуации.
Та, тази жена ни обясни да спрем да използвамв думичката "Не", защото на малките деца тя се повтаря толкова често, че в един момент започват да я игнорират. Обясни, че е много по-добре да използваме "СТОП" и "БЕЗ".
Например, "Стоп. Без хапане" или "Без блъскане".
Виж целия пост
# 21
Според мен точно в тази възраст е напълно нормално поведение - смисъл точно тогава всички са егоистчета, агрессията е един от първите модели на поведение на всяко живо същество. Не съм убеден как и до колко трябва това да се моделира и на какви етапи. Може би питай някой педагог, психолог.

Не знам дали е ок с огледално поведение и доколко е разумно - примерно детето отива и бута някое дете и му взима играчката, и ти отиваш и буташ своето дете и му взимаш играчката. И му обясняваш - приятно ли ти е, а ти защо го правиш? Не знам изобщо това дали би подействало на тази възраст.
Виж целия пост
# 22
М-м, това е за много по-големи деца. На тази възраст, ще се разреве при такава реакция от майката, ще се заформи травма, че майката го отблъсква, или както по-нататък (в градинска възраст) може да чуе фразата "никой не ме обича" (което всъщност значи към майката "ти не ме обичаш"). Това е много голяма травма. На тази възраст, обаче, ако види, че майката страда заради него, детето би трябвало да усети чувство за вина и категорично да разбере, че тази постъпка не е правилна, защото причинява болка на най-обичаното му - майката. Ако майката плаче, децата също инстиктивно почват да плачат. За това ѝ предложих да изсценира, когато посегне на нея, че много я боли, че плаче от болка. Детето като види, че майката плаче от причинената болка, би трябвало да зареве и то, по такъв начин демонстрира чувството за вина. "Повече не прави така, мамо" е и показване на прошка, което е също хубаво детето да научи.
Виж целия пост
# 23
Как да го обясня това на другите възрастни, ще като го щипят и го бутат, за да му покажели, че е гадно, той реве, защото го отблъскват, а не щот разбира, че прави гадно… Simple Smile
Виж целия пост
# 24
О, не знам. Някои възрастни са забравили, че са били и те деца едно време. Wink
Виж целия пост
# 25
На малката възраст, преди 2-годишна възраст, все още не могат да разберат, че другия го боли. Затова реципрочното действие, най-често от страна на връстниците или други деца, много бързо ги вкарва в час - от хапането боли.
Виж целия пост
# 26
Моето дете е същото на моменти.
Миналото лято като беше на годинка и половина - скубеше. Него са го блъскали. Скубането съвсем не знам откъде го е видял, а и вече не смятам, че отнякъде трябва да го е виждал. Правеше го откакто е на годинка първо с нас, после започна навън с децата. Постоянно правех забележки и си тръгвахме от площадките и му мина тази вълна.
Сега е на вълна бутане. И по същия начин като дъщеря ти, после се извинява като му направя забележка, но след малко пак. Интересно, че не го прави винаги, и не със всяко дете. По-скоро с такова, което му е в по-близкия периметър и обикновено с по-малки от него. Големите му са интересни, и при тях се умилква, даже ги гали, а те недоумяват. Но и аз също като теб не мога да си позволя да го оставя без да кръжа около него, за да не сътвори нещо подобно. Гледам другите майки, пият си коя кафето, коя бирата, лафят си спокойно, а аз обикалям като сателит около него. Не знам пък - може точно за това да се показва какъв бабаит е.
Но и аз при бутане, последваща забележка и повторно бутане, го изнасям по най-бързия начин от площадката.

Rocket, леле как не се сетих и аз за това със СТОП?! А хем го виждам, че като кара например тротинетката и при наличието на някакво препятствие му кажа СТОП, спира. Ще започна май по-често да го употребявам и в други случаи, че НЕ-то наистина му минава покрай ушичките.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия