Брак с египтянин

Здравейте, темата сигурно не е за тук и предварително се извинявам. Ситуацията е следната, моя много близка приятелка преди година и половина се запозна с египтянин и заживяха заедно, много набързо им се роди и момиченце. Сега не са в добри отношения, но въпреки това той е купил билети да заминат в Египет с предтекст неговото семейство да види малката. Има ли някаква опасност за нея и детето? Няма какво да направя тя е твърдо решена да замине. Може и аз да сбъркам някъде и много филми и книги да съм прочела, но имам някакви опасения, че нещо ще се случи. Те нямат брак, но малката е припозната.

“Не без дъщеря ми” ли иска да гледа, на живо? При условие, че не са в добри отношения с бащата, защо ще се навира между шамарите? Достатъчно е таткото да заведе детето при някоя леля в някое село и после ходи го търси. От ръцете ще и го вземат на улицата без проблем. Знам за такива случаи. Между временно ще  изкарат документи за гражданство и няма да може даже да мине границата с детето. Посолства, полиции, адвокати 🫣
Абе да дойдат тука да си видят внучето, според мен. Като стане на 18 ще отиде то да ги види и да опознае култура и т.н.
Аз не бих рискувала.

Поведението на тези мъже е коренно различно в родината от това в Европа. Особено щом след няколко месечно познанството е забременяла. Не съветвам да се правят подобни експерименти (пътуване в непозната страна без да стои зад гърба и никакъв авторитет ) и то с новородено, особено на фона на влошени взаимоотношения.

И моето мнение да си кажа,макар не по темата.
Еделвайс, преди 2 години бих казала, че звучиш като баба ми. Обаче имах честта да бъда с полу египтянин, който таеше ненавист към египетския си баща заради агресивното му поведение към майка му, заради това че не работел а жената го гледала и, че си зарязал детето за да се върне в Египет.
Та така, 1 година ме сваля и накрая реших да пробваме да имаме отношения. Държеше ми вратите, грижеше се... По цяла нощ чатове...
И на третия месец започна тормоз, който аз като човек с образование близо до сферата
на  психологията, не разпознах. Бях виновна за всичко. Извинявах се, без да зная защо пак се е ядосал. Ядосването прерасна в избухване. Ревност, груби думи от сорта на "всичко жени са курви". Кълнеше се в любовта си, а денонощно гледаше направени мацки в Инстаграм, пишеше, лайкваше. Изкарваше ме луда. Определяше правилата - сега ще ми звъниш, после една седмица няма да ми звъниш, иначе ще имаме много сериозен разговор.
Една декемврийска нощ освен, че ме зашлеви, в яда си ме изхвърли по боксерки и тениска навън. Едвам си взех нещата,за да се прибера.
Усетил, че си губи златната мина, запали колата и на Коледа дойде при мен и семейството ми да ме изненадва, с някакви жестове, любовни послания и желания...
Изпратих го на следващия ден по живо по здраво, върнах му ключове и си взех моите (изпълнена със страх) и едно известно време се оглеждах като се прибрах.
Баща ми като разбра, че сме се разделили, за пръв път си позволи да коментира мои отношения. Каза: аз си знаех, че ако беше останала с него, щеше да има проблем. Той бил имал обезумял поглед.
Разбира се аз така и не му разказах, за физическото насилие над мен а само, че сме разделени.
Тези хора са властни, сбъркани и мачкат жените. Това е генетично заложено.


На авторката пожелавам от сърце да е щастлива и обичана.