Споделяне на играчки

  • 5 384
  • 59
# 45
Чакайте де, темата е за това как децата да се разбират, не как майките им ще се избият на площадката. Simple Smile
Виж целия пост
# 46
То оттам тръгва - за майките е повратен момент в родителството. Нещо като изпитания за съзряване.
Виж целия пост
# 47
Аз обяснявам до откат, че люлката, пързалката, пясъчникът итн са на всички и за всички, а играчките са на всяко детенце и не се пипат без да се попита "Може ли". Нашите играчки сме ги разделили на такива за вкъщи и такива за навън (багери, камиони, лопатки, кофи, формички, топки, тебешири итн) и те се вадят от мазата заедно с колелото като излизаме на разходка и се връщат пак там.
Имам си една теория, без претенции да е универсално правило, че децата, които биват поставяни в ситуация винаги да си споделят нещата, да са над нещата, както се каза по-рано, са много по-чувствителни на тема мое-твое, реагират по-остро и дори агресивно, и нямат усещането за "защитени лични граници", така да го кажа, поради липса на по-ясна фраза на езика ми в момента. Това не е някаква критика или обида - самата аз съм от тях.
Виж целия пост
# 48
И най-важното - няма "над нещата". Съвсем човешко, че и животинско дори, вкоренено природно поведение е чувството за собственост. Животните също си пазят територията и притежанията, защото за тях това означава оцеляване в буквалния смисъл.  Аз също смятам за грешно възрастните да учат и да очакват от децата винаги всичко да делят. Отразява им се зле. Детето е съвсем самостоятелен индивид и има право на своя територия и притежания, те са част от осъзнаването му за свои граници, включително чрез нещата. Да караш някого вечно да дели с другите е да му подкопаваш самооценката. Ще дам за пример децата от социалните домове - там те нямат свои притежания а дори тези, които имат, трябва да крият, защото някой ще им ги вземе. И в семействата могат да се случат такива неща, макар и в по-малка степен. Дали ще сподели играчката си с друго дете временно е избор на детето, дори когато става въпрос за братя и сестри, да не говорим за чужди деца. Има граници.
Виж целия пост
# 49
Аз писах, че е над нещата да не се тръшка да си взема играчките на площадката. Не е жизнено важно да играе с тях, вместо с децата и съораженията за игра. Неговите неща са негови, не му ги пипам дори аз, без да питам, камо ли чужди хора. Но счупена играчка не е края на света. Сам си прави чистка на играчките и счупените ги хвърля, ние тях чупим, не те нас. Щом си дал на някой нещо свое, ти носиш отговорност. Затова и сам преценява и то уместно. С децата, с които играе всеки ден, имат общи играчки за пред блока и с тях проблеми при деленето нямат. Но щом някое свали от у тях, се буди интерес. Затова и родителите сме си решили да не сваляне други играчки. Защо мислите в ясли и градини не се носят лични играчки, за да няма ненужни драми. Проблемът е решен.
Виж целия пост
# 50
В нашата градина се носят играчки и книги, точно защото децата имат нужда да споделят интересните и важни за тях неща Wink Много са смешни сутрин като се наредят да "четат" нечия книга.
Виж целия пост
# 51
Това е интересно, в нашия град няма такава практика, освен дарение на книги и играчки, но те стават "общи" и затова не го броя Simple Smile за държавна или частна градина става въпрос?
Виж целия пост
# 52
Общинска.
Виж целия пост
# 53
Дами, колкото и да сте прави всяка една от вас, няма как да променим масовото мислене на майките на площадките, че повечето деца са длъжни да си споделят играчките с другите, дори и понякога да се случи така, че чуждото дете да счупи чужда играчка. В такива случаи, приказката "който чупи - купи" не важи, и това е от (съжалявам за думата) калпавото възпитание на родителите,които са го получили от техните родители, също така и защото на масата майки не им се занимава да си гледат децата, в повечето случаи използват майчинството за разходки за тях основно, децата са на заден план. Изкл.грешен подход, но това е положението, не можем да го променим. Говоря за масата майки, не за всички, разбира се. На площадките до нас масово са така. От всички майки, аз и още една майка търчим след децата си, внимаваме да не стане беля, защото децата са малки, къде отразяват, къде не, за част от секундата става белята,както се казва, а останалите - лафче на пейката,кафето и цигарите са по-важни. И аз пуша цигари, но навън когато съм била с детето ми съм пушила, когато заспи в количката, нахранено е, със сменен памперс и аз съм на тихо място седнала на пейка и тогава пуша. Иначе - не. Сега вече е на 2 г.и трудно в количка да спи, както беше преди, но до 2-та година така правих, и то не винаги. Но масата майки не са така. С играчките е същото - децата им взимат, чупят, не питат може ли, майките не ги поглеждат. Споделила съм по-горе пример. Но съм стигнала до този извод - не трябва да хабим нерви за такива неща, от една страна утре не се знае, детето ми може с тях да учи или ходи на градина, може и да са добри приятелки, може и да не са. Редно е някаква толерантност към такива майки да има, колкото и трудно да е. И на мен ми е трудно понякога да игнорирам нехайството на масата майки на площадките, но не можем да ги променим, и да ги наредим, и да се караме, ефект 0 в 90% от случаите ще има. В най-кофти случаите ако  съм поставена в ситуация- обръщам го на бъзик - хем не ке карам с майката, хем тактично я нареждам, макар и тя да не се усети, хем децата не се карат. На площадката ние носим играчки, които са купени за цел игра навън. Вкъщи са любимите играчки на малката, които не ги дава и аз уважавам решението и. А че чуждото дете ще счупи чужда играчка се случва често, но и аз не очаквам майката да вземе мерки, в 99%от случаите се правят на ударени, което е смешно и жалко, но това е живота Simple Smile Ако моето дете счупи нещо чуждо, разбира се , че аз ще го възстановя на майката под форма на подарък, аз си държа на моя принцип "който чупи - купи", но отсрещната страна че не държи, излагацията не е за моя сметка, разбира се. По същия начин е и ако детето отсреща е болно и зарази моето - което дете разболее друго, майката на болното купува лекарствата, защото вината е нейна,че си е докарала болното дете на площадката. Но дори и сметка да държа, отсреща нагло ще ми се озъбят сигурно, че не са длъжни. Еми пак въпрос на възпитание Simple Smile Затова и засега процедирам така - има ли болно дете на някоя площадка - отиваме на друго място, има ли деца, които без да питат взимат и после евентуално чупят - отиваме другаде да играе детето ми. В пререкания няма смисъл да се влиза. Децата докато са малки, говоря до 7г.възраст не са виновни, виновни са родителите им. Затова и хабя нерви да обяснявам 90342783474278 пъти на детето ми докато е малко, че чуждото не се пипа, пита се може ли, и ако се даде- тогава се пипа и споделят и на детето ми играчките. Този принцип от малка съм си го изградила, тъй като аз имах изкл.неправилно възпитание от майка ми, стил: даваш маме играчките си, нека ги вземат другите, и да ги счупят, голяма работа, и така често плачех, уви, вместо разбиране от майка ми, получавах упреци , че съм глезена, че съм смотана , че не мога да се оправя, че не ставам, а бях на 3-4 г.тогава....Другия ми "любим" принцип от майка ми, благодарение на който ме тъпкаха доста - кротуваш, стоиш, мълчиш, не посягаш. Еми в резултат на това, доста смачкано самочувствие имах като дете и тийнейджър, тъпкаха ме, удряли са ме, а подкрепа не съм имала. Години наред трябваше да минат, за да добия самочувствие, че наистина мога повече, че не съм под хората, че трябва да се защитавам и отстоявам моята позиция. Това се опитвам да направя в момента, макар и малко трудно - да науча детето ми да знае кога може и кога не, да се защитава, когато се наложи, ако я удари някое агресивно дете, да удари и тя, а не да стои да я тъпчат. И тези принципи съм ги изградила сама (поввярвайте, доста е трудно), взимайки пример от "правилното" възпитание, което съм получила аз от майка ми.
А не е ли майката тази,която да възпитава както трябва до 7 -годишна възраст, изпуснат ли се тези години, отиде....

Простете за дългия пост, за лекото мрънкане от моя страна и дълги обяснения Simple Smile
Виж целия пост
# 54
Мисълта ми е, че щом някое дете счупи нещо майката поне може да се извини, ако не друго. Въпреки, че много пъти съм ставала свидетел, че на майката не ѝ пука. Това, че са деца, деца са. Приемам го, но няма как да приема някой да ми каже: "Защо сте го донесли, Дръжте си го вкъщи". За мен това си е чисто заяждане, на което бих отговорила.
Виж целия пост
# 55
BANDITA имах преди месеци подобен случай, но с друга майка. Детето ми беше на година и половина някъде, играем на площадката, аз след нея търча, че малката бяга и не спира, и задължително трябва да пипа боклуците Grinningи идва някаква майка на площадката с детето си, то видимо по-голямо, говореше много добре, от което предполагам на 4-5 г. и майката носи нещо, което детето е правило в градината. Моето дете се доближава да му се усмихне на детето, то го бута, после иска да види какво е правило детето, аз я спирам и казвам , че се пита първо може ли. Майката мълчи, детето с груб тон казва, че не може. След което аз дърпам леко моето настрани и обяснявам, че не може, щом детето е казало. Моето като ревна, защото не стана на нейното....и аз я спирам, разбира се да не пипа чуждото, естествено, майката ме гледа със задоволство, че нейното дете е разплакало моето, аз само я погледнах и повдигнах вежда и погледът ми беше нещо от рода на "след като сте видели, че има друго дете на площадката,което може да иска да види какво има твоето дете, защо не го прибра в чантата, след като знаеш, че детето ти не дава?" и тя започна да ме гледа на кръв. Нейното дете, супер невъзпитано, после започна с моето да се заиграва, аз гледам отстрани , че моето не иска и не отива при нейното и след 5 минути майката и детето си тръгнаха. Тази майка лесно можех да я поставя на място не, защото детето и не дава каквото е правило в градината, а защото със задоволство гледаше, но нямаше смисъл. Моето дете даде на нейнното тотален игнор и това я засегна, това ми беше достатъчно. Детето ми си усеща другите деца, като не иска, не играе с лошо възпитани деца. Ако бях тръгнала да се карам с майката, отиде, но определено щеше да си научи урока; при всички случаи си го научи по друг начин :р В такива и подобни случки, просто тотален игнор, това е най-силното оръжие, а и интелигентния човек не влиза в конфликти, просто игнор. Простия човек ще си остане прост до край, не е необходимо да се пада на нечие ниво, за да докажем нещо на другия, който и без това няма да го разбере. Пази си нервите да научиш детето ти на полезни неща, да "го направиш човек" както се казва, за разни майки да се хабиш хем няма смисъл, хем като си се изхабила в 99%от случаите ефект няма да има. Ако прецениш, отговаряй, в пълното си право си си да не останеш длъжна на такива майки, но го обръщай на бъзик - хем интелигентно ще си я поставила на мястото й, хем няма да си изхабила нерви и ще си си се запазила. Поне това е моето мнение Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Избягвайте да си събирате децата с други деца по площадки. Колкото и да се приказва, че така се социализирали децата, това няма нищо общо със социализацията. Децата се социализират в своята среда, най-близкото обкръжение, а не с всяко непознато дете с незнайно какви родители. Ние като възрастни също не се социализираме с всеки, дори тук, хем е виртуално пространство, имаме хора, с които се социализираме и други, с които не се социализираме.
Виж целия пост
# 57
В по- горното си мнение, в което в крайна сметка другото детенце без надзор взе наша играчка е в следствие на целенасочено бъркане в нашата количка. Оставена много настрани, защото играчки на площдката не носим. Именно заради конфликтите, които се създават.

На пясъчника единствено изсипваме всички неща и всеки си взема и играе.

Важни е все пак детето да е научено да не изтръгва неща от чужди ръце и да попита “ може ли”. Мисля, че е в рамките на общо приетото възпитание.
Виж целия пост
# 58
Ние насърчаваме сина си да споделя. Той доскоро изобщо нямаше проблем с това. Напоследък се научи, гледайки, че други деца не си дават играчките. Започна да развива някакво чувство за собственост. Вече в речника му има изрази като "Това е мое", "Моята мама", "Моят влак", което го намирам за нормално. Но не бих го стимулирала излишно към егоизъм.
Разбира се, никой не е длъжен да си дава играчките, но обикновено се получава така, че децата не дават техните, а искат чуждите играчки, затова и на нашето дете обяснявам, че за да искаш да играеш с чуждите играчки, трябва да се научиш да споделяш и своите. Мен така са ме учили и ако ми се затръшка, че някой му бил пипнал играчката, му обяснявам, че тогава ще трябва да си играе сам вкъщи - там никой няма да му ги пипа.
Не знам, може и да съм със старомодни разбирания и да не съм права, но израснах само дете без да бъда егоист. Бях първата в махалата, която имаше уокмен. Такива бяха времената, че просто нямаше откъде да се купи. Всички деца се извъртяха да слушат музика на него и никога не ми е било проблем. Това беше логичната цена срещу това да се изфукам. Ако не исках да ми го пипат, от страх да не го развалях, щях да си кибича сама вкъщи Simple Smile
А сега - играчки бол. Толкова бързо му омързват, че просто не разбирам как може да се направи драма, че някой щял да си поиграе за 5 минути с багера му.
Онзи ден едно по-големичко дете започна да се разпорежда с нас да сме се били махнели от площадката, че няколко деца, видиш ли, щели да ритат топка като дойдел еди кой си. Обясних му, че ще изчакаме първо да дойде този въпросния и тогава, ако преценим, ще си тръгнем. Пък нека ме обяват за "лошата леля", ако искат.
Виж целия пост
# 59
Разрешение от администратор имаш ли?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия