Ходите ли на събирания на класа?

Беше много странен още от дете.

Може просто да не ви харесва този плешивият.

Негов си проблем.

Ако искаше да идва или да има нещо общо с вас, нямаше да има нужда да го търсите с триста зора, то е близко до акъла, човека не иска да бъде търсен, ама сте упорити де, да не вземе да изпусне великата ви сбирка.


Със сигурност не може да спи.

Иначе не съм оплешивял още, но не ходя на подобни сбирки. Пълна загуба на време. Едно и също като отпреди 10 години, въпреки висшите образования, фирмите и тн., мисловния капацитет си е същият, безсмислените теми и гледните точки са същите. А бях душата на компанията, като зодия Стрелец, но явно с времето човек прозрява определени неща, като минат 20-те му години.
Имах приятел, на бала беше дошъл по анцуг, а беше от заможно семейство, баща му имаше успешна фирма от началото на демокрацията, не е като да не можеше да си позволи хубав костюм. Чак след няколко години успях напълно да го разбера, те му се смяха, a всъщност човека се изсмя на панаира на суетата, та се зачудих сега дали той ходи на събирания на класа си.

Аз не мога да разбера пък на теб какъв ти е проблема. Ходенето на такива събирания е доброволен акт, никой никого не задължава насила. А и щом са го намерили, все пак си е дал координатите на някого. И помня, че този, същият, беше ни поканил целия клас у тях няколко години след като завършихме, вероятно по случай излизането си от казармата.

Аз пък май дори не си помня имената на съучениците. Като се опитам да се сетя, ми идват не повече от 5-6 имена, а фамилии пък - изобщо (имам албуми със снимки и въобще не знам къде са, някъде при родителите ми...). Имах няколко по-близки приятелки , но те се разпръснаха в различни градове и държави, а честно казано, не си падам много по социалните мрежи и комуникация чрез съобщения (имам профили, но ги ползвам вяло). Изгубихме се постепенно и не съм ги и търсила, а и те със сигурност са с други фамилии сега. Даже не съм убедена, че ще ги позная , ако ги видя на улицата, едва ли все още да изглеждат като двайсетина годишни (колкото и на всички да ни се ще да вярваме, че изглеждаме млади)..

На нас явно мисловният ни капацитет си е бил голям изначално. 😂
И винаги ни е интересно и забавно като се съберем ученическата компания. Имаме си даже общ чат и си пишем от време на време. Скоро едно от момчетата се ожени и ни правиха лайв в чата - всичките момчета бяха “шафери” - по дънки и бели фланелки и се бяха кръстили “Най-добрите шкембета на пазара”  🙂

Ходих, на 10 та годишнина.
И разбрах, че не си падам по тези срещи.
Странни са ми.
Инак, не беше лошо. Говорихме си, но като цяло скука.
Класната ни като на разпит - кой, къде, какво.
 Не ми допадат особено такива неща.
Годините в гимазията ми бяха най-хубавите години.
Прекарала съм с тези хора толкова време, но някак вече не ги чувствам близки.
Иначе две момчета от класа ми, вече мъже от са ми сред най-близките приятели.
От малки сме заедно, та и досега.
 На единият станах кума.
Та с който искам се виждам.
И тримата бяхме категорични, че няма да ходим на тазгодищната среща (каниха ни сега май).
Бяхме смотан клас като цяло. Незадружен, не особено инициативни.
Всички се разпръснахме(някои са си близки досега, други не).
На Здравей- здрасти, приятно ми е да си поговорим като се видим и толкова.
На такава среща надали ще ида друг път.
Не е моето нещо.
Иначе много се радвам на хора, които са си запазили приятелствата от гиманзията и ги поддържати са близки.
При нас ме стана така, животът ни раздели.
Отсеях, тези които са изпитани, каквото остана.
И в университета така-там пък ми се случиха най-големите приятелски разочарования и съм ги зачеркнала до живот.
Миналата година ни каниха на среща на бакалавъра, излязох и от чата.
После ме говорили, че съм им била много над нивото им сигурно и съм се надувала(а аз карах ковид доста тежко и цялото семейство бяхме болни, баба ми едва я спасихме, толкова ми беше до тях).
Интригантски и махленски истории не поанясм. Толкоз за ноборните срещи ☺️
Също имам само две приятелчета от университета(двойка, на която кумувахме с мъжа ми).
И така.
Един наш съученик ни каза на бала, че на среща с нас никога няма да дойде и наистина не идва😂
 Него като го видя ми е най-приярно да си говорими е все едно не сме се разделяли.
Та почти съм убедена, живот и здраве няма да ида повече на такава среща.
Отделно, че съм и доста чувствителна, отвреме - навреме ме избива на носталгия.
Сиреч не са за мен такива срещи.

Струва ми се, че влагаш прекалено много емоции в такава среща. И аз не съм ходила на всички срещи, но на мен пък ми е интересно какво е станало точно с тези хора, с които не поддържам връзка. Тези, с които се виждам, си ги знам.

Първата среща вероятно е интерес и любопитство..После вече е желание, защото въпреки годините и пътя, който сме поели..има какво да си кажем, забавляваме и да остане приятно изживяване.

Преди може би 7-8г се организира среща със съученици до 8 клас. Вярно, че поддържам комуникация и познанство с 2-3 -ма. Беше много интересна среща. Някои съученици не ги помнех, а други абсурд да ги позная и да им кажа здравей.
Повторихме ...

На мен ми стана много смешно на последната среща. Ние вече сме зрели хора, на години. Но когато се събрахме все казвахме момчетата и момичетата, както едно време, въпреки че вече не отговаряме на тези определения.

За мен те винаги ще са си “момчетата”, както и ние за тях “момичетата” . Но бяхме супер яка компания и до днес се чувстваме така, когато сме заедно.

Ами не. Принципно съм силно емоционален човек.
Но конкретно тук не влагам нищо специално.
Просто описах впечатленията си. ☺️

Ходя, да. Дори снощи, т.е. Днес се прибрах в 6 часа сутринта точно от такова събиране. Така не бях се смяла наскоро.

Когато съм успяла досега, ходя. Ние сме много разпръснат клас; в много държави на няколко континента. Мисля, че седем беше най-голямата бройка, която сме събирали на официална дата, но пък поддържаме отношения по социалните мрежи. Не мога да се оплача; повече от половината сходни като среда и разбиране на живота, нямахме проблеми. Изключенията не ги броя, защото не влияеха на масата.

Мутрите на 90-те трупаха пари, но масово си ходеха с анцузи. Даже на някои май казваха "официални" Да не уважиш стила на едно събитие не е доказателство за класа и интелект. Колко сме различни хората наистина.