Литературен анализ на "Едно ферари с цвят червен" на Слави Трифонов
- Публикувана: 4 авг. 2022, 20:47 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2022, 13:06 ч.
4 авг. 2022, 20:47 ч.
След кратка почивка от литературните анализи се завръщам, за да ви представя гения на ранното творчество на Слави Трифонов. Много от по-новите бг мами сигурно още не са били родени, когато тази песен излезе, но за техните бг мами (и за много други ветеранки бг мами като мен) тази песен е добре позната и неотделима част от нашите младини. Естествено визирам хитовата песен "Едно ферари с цвят червен" от албума със същото име на групата "Ку-Ку бенд". Ще ми отнеме цяла книга, за да ви обясня културния феномен, който е "Ку-Ку бенд".... но днес ще се ограничим само с една от техните песни.
Важно е да си представим контекстта на тази песен. Годината е 1997. Разпадът на съветския режим доведе България и другите членки на източния блок до пълна разруха. Това беше едно междинно време. Бяха най-добрите времена, бяха най-ужасните времена. Беше епохата на мъдростта, беше епохота на глупостта. Беше сезонът на светлината, беше сезонът на мрака. Беше пролетта на надеждата, беше зимата на отчаянието. Чарлз Дикенс го описва идеално. Беше преди "Бат Бойково време". Тогава Слави беше още младеж. Фронтмен на "Ку-Ку бенд". Не беше магнатът, който е сега. Музиката им беше полу на шега.
Още си спомням като чух първите думи на песента за пръв път. На 41-вата секунда от песента, след интродукцията, която съчетава различни български фолклорни елементи със западни ритми (което последствие ще се превърне в познатата "чалга"), Слави започва с думите:
"Ако знаех само аз
номера на Господ Бог,
щях да му звънна"
Тези три линии задават темата на песента - желанта, но невъзможна възка с Бог. В това отношение творбата напомня на Средновековните молитви (Отче наш, който си на небесата). Обаче лирическият герой не отправя молитва към Бог, а иска да му се обади по телефона. Това показва модерният възглед на човека към божественото - то вече е принизено към човешкото, връзката с Бог вече не е чрез вярата и молитвата, а през телефона (Бог е мъртъв и телекомуникацията го уби). Въпреки това богохулстване, тази творба представя връщане към християнските обичаи и норми. Малко от вас сигурно не си спомнят, но през социализма религията беше де факто забранена (който ходеше на църква трябваше да дава писмен отчет, защо е бил там). Бог в тази творба е съживен. Той отново има своята сила, но не е същия християнски каноничен Бог, който поставя ограничения на човека.
"Щяхме да се разберем,
аз за него той за мен
нещо да свършим"
Следващите три строфи представят сделка с Бог. В християнския канон Бог не сключва уговорки с хората. Тази роля е запазена за Дявола. В творбата не се казва какво предлага лирическия герой в замяна на желанията си (било то душата, било то вярата си, било то нещо друго). Възможно е лирическият говорител да се обръща към неговия бог, който да е Сатаната. Така тази песен има мотиви за окулта и напомня на "Фауст" на Гьоте. Героят, отегчен от своя живот, се обръща към Мефистофолис, за да задоволи своите материални желания.
"И когато той попита ме,
"Нещо искаш ли ти кажи?",
аз ще му кажа ей така"
С това изречение ние се приготвяме за припева. Тук от интерес са разговора с Бог (Бог директно пита героят какво ще желае) и изразът "ей така", който показва непреднамереното отношение на героя към Бог.
"Едно Ферари с цвят червен,
едно за теб, едно за мен -
това му трябва на човека..."
Червеният цвят е цветът на агресията, на страстта, на Дявола. Но също така и на младостта и на красотата (червени устни, червени бузи). Тук вече се появат модерните "инфлуенси" на Запада. През социализма нямахме ферарита. Но през 90те много бяха станали популярни в България като фигура на съвършенната кола. Важно е да поясня, че малко притежаваха коли през соца и трябваше да чакаме с месеци да получим някаква таратайка. Думите "едно за теб, едно за мен" представят комунистическия идеал за братската подялба (всички сме равни и всички имаме еднакво - различното от соца е, че вместо всички да имаме нищо, всички имаме всичко). С това героят гради своята представа за утопията. "Това му трябва на човека", думи, които се повтарят през песента, ни напомнят, че лирическият герой вярва, че само материалното е важно на този свят. В това отношение героят си прилича с Фауст (а и с българския герой Борис от "Тютюн").
"а вътре гадже с бронзов тен
едно за теб, едно за мен -
това му трябва на човек..."
Гаджето с бронзовия тен е втората част от човешките страсти на героя. Парите - ферарито. Сексуалните желания - гаджето. Момичето в колата напомня на Гретхен от Фауст - въвлечена в алчната консумация на главния герой.
"Нямаш ли си мобифон,
нямаш ли си, Боже мой,
да те потърся?!
Да ме питаш, Господи,
за какво мечтя аз,
какво желая."
Началото на втория стих в голяма степен повтаря началото на първия. "Мобифоните" тогава още бяха рядкост в българия - основно имахме стационарни. Това отново показва модерните възгледи на писателя
"И каквото, Боже, дадеш,
всичко равно ще поделим:
едно за теб, едно за мен..."
Тук отново се повтаря мотивът за братската подялба.
"Едно Ферари с цвят червен,
един милион със цвят зелен,
това му трябва на човека...
И ново гадже всеки ден -
не знам за теб, но според мен,
това му трябва на човек..."
"Милион с цвят зелен" визира долари, тъй като българските банкноти не са зелени. По това време американският долар се смяташе са скъпоценност, тъй като българският лев бързо губеше своята стойност поради кризата. Зеленият цвят е цвета на алчността. Героят облича себе си в зелено, червено и бронзово - скъпи цвето, символи на грехове. "Новото гадже всеки ден" представя как героят се отегчава бързо от своите любими, подобно на Фауст, който захвърля невинната Гретхен настрана. Американският долар тук, освен че е символ на парите, е и символ на властта. В една олигархия, каквато си беше България, един милион американски долара имаха малцина, които се издигнаха над закона.
Надявам се този анализ да ви е показал скритият гений на ранното творчество на Слави. След като напуска "Ку-Ку бенд" и започва да работи соло, неговото творчество според мен запада. Неговите магнум опуси завинаги ще останат "Едно ферари с цвят червен" - неговата Иляда, "И да паднем, и да бием" - неговата Одисея, "Дулсинея" - неговата Епигония.
Това за вас бг мами, от мен - един комодски варан.
Виж целия пост
Важно е да си представим контекстта на тази песен. Годината е 1997. Разпадът на съветския режим доведе България и другите членки на източния блок до пълна разруха. Това беше едно междинно време. Бяха най-добрите времена, бяха най-ужасните времена. Беше епохата на мъдростта, беше епохота на глупостта. Беше сезонът на светлината, беше сезонът на мрака. Беше пролетта на надеждата, беше зимата на отчаянието. Чарлз Дикенс го описва идеално. Беше преди "Бат Бойково време". Тогава Слави беше още младеж. Фронтмен на "Ку-Ку бенд". Не беше магнатът, който е сега. Музиката им беше полу на шега.
Още си спомням като чух първите думи на песента за пръв път. На 41-вата секунда от песента, след интродукцията, която съчетава различни български фолклорни елементи със западни ритми (което последствие ще се превърне в познатата "чалга"), Слави започва с думите:
"Ако знаех само аз
номера на Господ Бог,
щях да му звънна"
Тези три линии задават темата на песента - желанта, но невъзможна възка с Бог. В това отношение творбата напомня на Средновековните молитви (Отче наш, който си на небесата). Обаче лирическият герой не отправя молитва към Бог, а иска да му се обади по телефона. Това показва модерният възглед на човека към божественото - то вече е принизено към човешкото, връзката с Бог вече не е чрез вярата и молитвата, а през телефона (Бог е мъртъв и телекомуникацията го уби). Въпреки това богохулстване, тази творба представя връщане към християнските обичаи и норми. Малко от вас сигурно не си спомнят, но през социализма религията беше де факто забранена (който ходеше на църква трябваше да дава писмен отчет, защо е бил там). Бог в тази творба е съживен. Той отново има своята сила, но не е същия християнски каноничен Бог, който поставя ограничения на човека.
"Щяхме да се разберем,
аз за него той за мен
нещо да свършим"
Следващите три строфи представят сделка с Бог. В християнския канон Бог не сключва уговорки с хората. Тази роля е запазена за Дявола. В творбата не се казва какво предлага лирическия герой в замяна на желанията си (било то душата, било то вярата си, било то нещо друго). Възможно е лирическият говорител да се обръща към неговия бог, който да е Сатаната. Така тази песен има мотиви за окулта и напомня на "Фауст" на Гьоте. Героят, отегчен от своя живот, се обръща към Мефистофолис, за да задоволи своите материални желания.
"И когато той попита ме,
"Нещо искаш ли ти кажи?",
аз ще му кажа ей така"
С това изречение ние се приготвяме за припева. Тук от интерес са разговора с Бог (Бог директно пита героят какво ще желае) и изразът "ей така", който показва непреднамереното отношение на героя към Бог.
"Едно Ферари с цвят червен,
едно за теб, едно за мен -
това му трябва на човека..."
Червеният цвят е цветът на агресията, на страстта, на Дявола. Но също така и на младостта и на красотата (червени устни, червени бузи). Тук вече се появат модерните "инфлуенси" на Запада. През социализма нямахме ферарита. Но през 90те много бяха станали популярни в България като фигура на съвършенната кола. Важно е да поясня, че малко притежаваха коли през соца и трябваше да чакаме с месеци да получим някаква таратайка. Думите "едно за теб, едно за мен" представят комунистическия идеал за братската подялба (всички сме равни и всички имаме еднакво - различното от соца е, че вместо всички да имаме нищо, всички имаме всичко). С това героят гради своята представа за утопията. "Това му трябва на човека", думи, които се повтарят през песента, ни напомнят, че лирическият герой вярва, че само материалното е важно на този свят. В това отношение героят си прилича с Фауст (а и с българския герой Борис от "Тютюн").
"а вътре гадже с бронзов тен
едно за теб, едно за мен -
това му трябва на човек..."
Гаджето с бронзовия тен е втората част от човешките страсти на героя. Парите - ферарито. Сексуалните желания - гаджето. Момичето в колата напомня на Гретхен от Фауст - въвлечена в алчната консумация на главния герой.
"Нямаш ли си мобифон,
нямаш ли си, Боже мой,
да те потърся?!
Да ме питаш, Господи,
за какво мечтя аз,
какво желая."
Началото на втория стих в голяма степен повтаря началото на първия. "Мобифоните" тогава още бяха рядкост в българия - основно имахме стационарни. Това отново показва модерните възгледи на писателя
"И каквото, Боже, дадеш,
всичко равно ще поделим:
едно за теб, едно за мен..."
Тук отново се повтаря мотивът за братската подялба.
"Едно Ферари с цвят червен,
един милион със цвят зелен,
това му трябва на човека...
И ново гадже всеки ден -
не знам за теб, но според мен,
това му трябва на човек..."
"Милион с цвят зелен" визира долари, тъй като българските банкноти не са зелени. По това време американският долар се смяташе са скъпоценност, тъй като българският лев бързо губеше своята стойност поради кризата. Зеленият цвят е цвета на алчността. Героят облича себе си в зелено, червено и бронзово - скъпи цвето, символи на грехове. "Новото гадже всеки ден" представя как героят се отегчава бързо от своите любими, подобно на Фауст, който захвърля невинната Гретхен настрана. Американският долар тук, освен че е символ на парите, е и символ на властта. В една олигархия, каквато си беше България, един милион американски долара имаха малцина, които се издигнаха над закона.
Надявам се този анализ да ви е показал скритият гений на ранното творчество на Слави. След като напуска "Ку-Ку бенд" и започва да работи соло, неговото творчество според мен запада. Неговите магнум опуси завинаги ще останат "Едно ферари с цвят червен" - неговата Иляда, "И да паднем, и да бием" - неговата Одисея, "Дулсинея" - неговата Епигония.
Това за вас бг мами, от мен - един комодски варан.
# 1
4 авг. 2022, 21:18 ч.
В едно изречение "Слави Трифонов" и "гений"?
Оценявам грамотността, донякъде и напъните за оригиналност, но литературен анализ на чалга песньовка ми идва много.
Виж целия пост
Оценявам грамотността, донякъде и напъните за оригиналност, но литературен анализ на чалга песньовка ми идва много.
# 2
4 авг. 2022, 21:41 ч.
Занимавайте се с по-смислени неща.... Това е падение!
"тази песен е добре позната и неотделима част от нашите младини."
Съжалявам Ви искрено за това, че сте слушала такава музика и очевидно е дало отражеие! Аз от дълбоки анализи ще се вързържа и ще кажа само, че за мен подобни глупости са опит на деградирал човек да деградира и други.
Не знам защо имам чувството, че след няколко поста ще кажете "ама това е шега, бе хорааа. Нямате чувство за хумор!"
Виж целия пост
"тази песен е добре позната и неотделима част от нашите младини."
Съжалявам Ви искрено за това, че сте слушала такава музика и очевидно е дало отражеие! Аз от дълбоки анализи ще се вързържа и ще кажа само, че за мен подобни глупости са опит на деградирал човек да деградира и други.
Не знам защо имам чувството, че след няколко поста ще кажете "ама това е шега, бе хорааа. Нямате чувство за хумор!"
# 3
4 авг. 2022, 22:11 ч.
На кой пък му е притрябвал Слави, че чак анализи на някакви песни от 100 години да им се правят....Нито някой го интересува Слави, младите едва ли го помнят, за старите е минало. А пък ако идеята е да се разтягат политически дъвки, не знам колко сподвижници ще се намерят. Най-безинтересната личност и творчество за анализ си избрал , та чак в литературния клуб си създал тема....
Виж целия пост
# 4
4 авг. 2022, 22:52 ч.
Най-вероятно е някой дърт кукундрел, който си няма работа и се е присетил за Слави. И давай сега да се навиваме тука против Слави, президента, Путин, Зеленски, Нинова, Бойче, и прочие....Объркал си клуба колега ако идеята ти е да агитираш някой за и против. Има си тонове политически теми, там е трябвало да се пробваш. Грешен ход си подбрал тук.
Виж целия пост
# 5
5 авг. 2022, 00:44 ч.
Трябва да разделите творчеството от твореца. Не знам как от литературен анализ на творба от 1997 успяхте да извадите политически намеци? Предполагам ваша е силата в литературните анализи на литературните анализи
Виж целия пост
Най-вероятно е някой дърт кукундрел, който си няма работа и се е присетил за Слави. И давай сега да се навиваме тука против Слави, президента, Путин, Зеленски, Нинова, Бойче, и прочие....Объркал си клуба колега ако идеята ти е да агитираш някой за и против. Има си тонове политически теми, там е трябвало да се пробваш. Грешен ход си подбрал тук.
Трябва да разделите творчеството от твореца. Не знам как от литературен анализ на творба от 1997 успяхте да извадите политически намеци? Предполагам ваша е силата в литературните анализи на литературните анализи
# 7
5 авг. 2022, 11:09 ч.
На мен ми хареса анализа. Смях се с глас и се забавлявах докато чета.
Виж целия пост
# 8
5 авг. 2022, 19:11 ч.
Страхотен! Изкушавам се да го разпространя тук там..
Пп Ама вие верно нямате чувство за хумор!😂
Виж целия пост
Пп Ама вие верно нямате чувство за хумор!😂
# 9
5 авг. 2022, 21:01 ч.
Чак пък деградации...
Съпоставка между произведения в литературен анализ е тънък лед. И като се прекали с нея текстът натежава.
По-скоро трябва да се наблегне на слабостите и материалните желания на обикновения следкомунистически човек, който само е чувал за лукс.
Виж целия пост
Съпоставка между произведения в литературен анализ е тънък лед. И като се прекали с нея текстът натежава.
По-скоро трябва да се наблегне на слабостите и материалните желания на обикновения следкомунистически човек, който само е чувал за лукс.
# 10
6 авг. 2022, 20:32 ч.
Отворих да прочета с очакване за хумор, ама нещо не намерих, жалко. Този текст буквално "плаче" за пародиен анализ. Разбирам, че самият опит за литературен анализ на това нещо си е чиста ирония, ама можеше да е по-забавно.
Виж целия пост
# 11
7 авг. 2022, 13:06 ч.
Литературния анализ е изцяло сериозен и няма никакви скрити и видни опити да бъде друго.
Виж целия пост
Отворих да прочета с очакване за хумор, ама нещо не намерих, жалко. Този текст буквално "плаче" за пародиен анализ. Разбирам, че самият опит за литературен анализ на това нещо си е чиста ирония, ама можеше да е по-забавно.
Препоръчани теми