Проблем с дъщеря ми! Изгубих подхода, дайте ми насоки моля ви!

Авторке, ти си ужасен и контролиращ родител.
Тя е на 18.
Като родител работата ти е да възпиташ детето достатъчно, че да си поеме живота в ръцете.
Твоята работа не е да забраняваш, а да учиш, напътстваш по-начин по който детето да си взима решенията. И това не се прави на 17-18, а много, ама много по-раничко.
А не след 18-та година да продължаваш да забраняваш.
Че аз забрани не съм търпяла много преди да навърша 18.
Какво престъпление. Пълнолетна отишла в заведение.Направо плаче за бой.
И щом не е отговорна, то затова си виновна ти авторке.
За 18 години не си научила на отговорност дъщеря си.
Само си и забранявала разни неща, без да я оставиш да взима елементарни решения.

Запалила цигара, много важно. Мен пък са ме хващали да пуша трева на 16. И класната ме изтропа на майка ми.
-Класната каза, че си пушила трева.
-Ми  да, пуших три пъти.
-А защо три пъти.
-От първия път нищо не разбрах. И затова още два пъти.
-Я кажи как беше.
-Ами едно такова като на забавен каданс, весело, особено. Не е като с бирата.
-И какво, ще пушиш ли пак?
-А не, не е моето, пробвах, стига ми толкова. С бирата ми е по-хубаво.

Та може би още от малка са ме оставяли да преценявам, да мисля, да взимам решения и затова съм се справила.
Със забрани освен да се получи едно детинско бунтовническо поведение, друго няма да стане.
И нищо няма да постигнеш.
Защото е на 18.



Чакай ти мисъл.
Тя се мисли за великата майка, за най-правата, всички други грешат.
Нищо чудно, че такава дъщеря е отгледала.

Жената е споделила за проблема си, а вие я нападате това е безумно. Обяснява ви какъв е проблема, но май всеки чете различна тема... Проблема е този бар,а не че дъщеря и е седяла в скута на някое момче... Това не фактор какво не разбирате? Ама бързате да лепите етикети колко "лоша и властна " майка е.

Многократно се случва да отиде на места на които съм забранила да ходи, но тя ми излиза с нейното си оправдание, че е пълнолетна и видиш ли можела да си прави каквото пожелае, е да ама не може да разбере,че годините са просто цифра трябва акъл и отговорностт да има.Говориме по хиляди пъти уж разбира, уж обещава и пак старата песен...

Проблема е следният наскоро разбрах, че дъщеря ми ме лъже тя е на 18 години и естествено, като всяко хлапе си мисли,че е много вряла и кипяла, а аз нищо не разбирам. Мислех си, че имаме добри приятелски отношения, да ама не. Е разбирам, че понякога има неща според нея, които предпочита да сподели на приятелките вместо на мен, това го разбирам не го одобрявам, но кой ме пита... Многократно се случва да отиде на места на които съм забранила да ходи, но тя ми излиза с нейното си оправдание, че е пълнолетна и видиш ли можела да си прави каквото пожелае, е да ама не може да разбере,че годините са просто цифра трябва акъл и отговорностт да има.Говориме по хиляди пъти уж разбира, уж обещава и пак старата песен... Там където съм забранила посещенията е наргиле бар, който доколкото разбрах било наркоманско сборище...
Една вечер я пускам с преспиване при нейна приятелка уверяваме,че ще е там, обаче нещо ме гложди, че може би пак ще ме излъже... Паля колата и отивам до наргиле бара за по-сигурно.
И какво да видя мойта щерка седнала в скута на един младеж, захапала цигарката '' идилия'' пълна. Седя в колата вече позеняла от яд. Звъна и да я питам какво прави,затвори ми и гледам как се отдалечава от компанията си за да отиде на по-тихо място,след това ми връща обаждане и ми обяснява куп лъжи, как сега с нейната приятелка били до магазина много торби носят и за това не вдигнала телефона и ей сега се прибират филм ще гледат. Правя се на заблудена затварям телефона. Продължавам да стоя в колата и се чудя как да постъпя, защото единственото което ми беше на акъла в този момент е да я ошамаря...По успокоих се малко и реших да действам нестандартно, понеже сме модерни и си пишем във Вайбър, питам я прибрахте ли се тя ми отговоря с да,даже ми праща снимка,че са в приятелката и в отговор и аз пращам снимка, а именно как я виждам къде е.Панически почват да се огледжат и въртят двете, в този момент отивам хващам ги под ръка и директно в колата, те изнасят уникален спектакъл от лъжи, а аз дума не обелвам. Оставам едната лъжкиня на майка и, а другата закарах при сестра ми. Не знам как да се справя вече нерви нямам. Постоянно говорим и нищо май на стената си говоря мислех, че отговорен човек съм отглеждала,а то какво... Не знам вече. Никой не казал, че родителството е лесна задача и във всичките книги има конкретни 'инструкции' обаче имам чувството, че не мога да се справям вече 17 години добре се гледахме двете, сега на 18-та аз издавам фира...  Наистина вече не знам как да се разбирам с нея. Винаги сме говорили приятелски и спокойно и е имало ефект, обаче сега няма и аз не знам какво да правя...