40 дни и още нещо...

Горе-долу така се получава. Чести са случаите след единия, да си отиде и другия. Загубата е непрежалима понякога.

Моите баба и дядо си отидоха с две седмици разлика, но си бяха възрастни.
 Аз ще налея още гнусно за някого сигурно, но съм загубила доста близки, знам какво  е, как стават нещата. Имам един брат, с когото малко общувам, по ред причини, едната , че вече не пътувам и не мога да му помагам.И децата си ,никой друг не остана.
 Но да не е  фразата на авторката " да се вземе в ръце, да си гледа живота " баба и, да означава да ги посреща ,да се грижи за тях и техните болки като преди? Защото първите дни получих и  от децата си много съчувствие, но нататък се очаква от мен да съм майка им. С всичкото съдържание. Оставям настрани ,че те ми додават средства, нямам достатъчно , а  и съм дала всичко що имам.
  Но очакването си стои.
 Та да не е това ?
Няма как да е същото, извинете. Ставаш пречупен човек, не си на 30-40  да създаваш отново, щом имаш и  внучка на почти 20 си възрастен ,закостенял, пък и  това не е до годините, до манталитет на човек ,изживял цикъла. Някои се събират да преживеят старините, други - остават сами.
 Пред теб не стоят въпроси да пораснеш, изучиш, отгледаш деца, осигуриш бъдещето им, това е в миналото ,сам си. Няма много отпред.


 Та не упреквам младостта, изяснявам, обич си има бабата, но не е същото ,дори на легло ,силаат и е била при нея, дори изтощена  е имала стимул, вяра.
 Аз съм разказвала много пъти за себе си.
 Изживяно, та най-доброто е момичето да се оправя, да изчака  баба  и да изживее болката и мъката ,да не я занимава със себе си , има си родители , нищо че са разделени ,те са нейната опора .  Явно дядото е бил стожер, загубила е повече от дядо ,нещо като родител при нея,  но няма връщане назад.

 Може да мрънка старата жена ,че  се изисква от нея ,това няма да признае  никой.
Поне една година и трябва да изживее всяка емоция ,страх,  да се съвземе. Оставете я на мира.Стигат и нейните.

Кой е казал, че не я разбирам или пък че не съпреживявам тази мъка,  но самата тя трябва да е силна дотолкова, че да знае, че я очакват още много причини, поради които си струва макар и трудно да прогледнеш отново. Загубата е нещо неизменно, да, трудно се свиква, изисква своето време, но в крайна сметка ти се бориш срещу живота и това той да те вземе, затова трябва да търсиш утеха в ежедневни неща дори, дали гледане на телевизия, баба примерно има градина, въобще избавянето е дълъг процес, но ще има още дечица, на които да се радва и да придават смисъл. Идеята не е да я оставям да се отдаде на мъката, а да й помогна колкото се може повече да няма време дори да мисли за това, доколкото е възможно.И затова, че много от пишещите тук не осъзнават какво се опитвам да кажа, ще си позволя да бъда деликатно вулгарна и да ги помоля просто да изчезнат
ПП, баба е достатъчно млада, здрава и движеща се , да чукна на дърво, че да има други неприятни следствия.

Да те шокирам аз теб - последната си баба загубих на 14, а преди няколко месеца, година след като се роди моето дете, загубих мама! Това, че си загубила баба и дядо в зряла възраст, е дар. Моето дете няма да помни баба си, а аз няма да имам повече обичта и подкрепата на майка си от млада възраст! Хайде да си помислиш какво имаш и после да коментираш.
Не зная кой го каза - да загубиш партньора и любовта на живота си било по-малко от колкото дядо.... Да, на стари години, когато и най-малката промяна може да те убие, върви си търси мъж. Когато мама почина, всички се притесняваха най-много за баща ми. Аз, колкото и да страдам, ще се оправя, но възрастният човек, делил легло десетки години с починалия, е много по-уязвим.

Няколко пъти репортвам темата, дано вече я заключат.

Баба ти сигурно е губила и друг път близки, но мъжа си губи веднъж. Обясниха ти вече какво е за нея тая загуба. Ти не вдяваш, защото си имала изпити, баба ти се е сопнала с нещо и ти си си тръгнала.

Темата бе разчиствана многократно.
Дадохме шанс, но явно няма да се получи.
Обиди и квалификации към потребителите не са допустими, а подобен стил не се толерира:
Заключвам.